Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1222
01 октомври 2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Галина
Радикова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова
2.Атанаска Атанасова
Секретар С. Х.
Прокурор Андрей
Червеняков
като
разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова касационно административно дело номер 167 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД„ИН“/, против решение №1151 от
12.06.2018 г., постановено по адм. дело №3468/2017 г. по описа на
Административен съд Бургас, в частта, с която е осъдена ГД „ИН“ да заплати на А.А.К.
***, обезщетение в размер на 500.00/петстотин/ лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
за претърпени неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на
длъжностни лица на ГД „ИН“, изразяващо в неосигуряване на нормална жилищна площ
и санитарно-битови условия-постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
баня и тоалетна, в съответствие с хигиенните изисквания, за периода на
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в затвора Бургас -
от 17.10.2014 г. до 17.06.2015 г. и от 13.08.2015 г. до 04.04.2017 г.
Касационният жалбоподател ГД „ИН“, редовно уведомен, не се
представлява. В жалбата твърди, че решението на Административен съд Бургас е неправилно
в осъдителната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост
- касационни отменителни основания по чл.
209, т. 3 АПК.
Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка
на събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането на
необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическия състав по чл.284,
ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на ГД „ИН“. Сочи, че ищецът не
доказал твърдените от него факти и не е ангажирал доказателства, с които да
бъдат установени действия и бездействия
от страна на ГД „ИН“ и нейни служители, нито е доказал настъпването на
неимуществените вреди, както и причинно-следствената им връзка с твърдяното
незаконосъобразно действие/бездействие. Оспорва изводът на съда за допуснати
нарушения на чл.3, ал.2 ЗИНЗС и на чл.3 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи/ЕКПЧ/. Сочи, че размерът на присъденото обезщетение на ищеца е
несправедлив и необоснован, тъй като съдът не е изложил мотиви за начина, по
който е определен. Иска отмяна на решението, в обжалваната част, алтернативно
да бъде намален размера на присъденото обезщетение до минимален размер. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът А.К., редовно уведомен, се
явява лично. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ГД
„ИН“.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба на ГД „ИН“.
Касационната жалба, подадена в срока
по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, при следните съображения:
С решение №1151 от 12.06.2018 г.,
постановено по адм. дело №3468/2017 г., в оспорената част, Административен съд
Бургас, е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на А.А.К.
***, обезщетение в размер на 500.00/петстотин/ лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
за претърпени неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на
длъжностни лица на ГД „ИН“, изразяващо в неосигуряване на нормална жилищна площ
и санитарно-битови условия-постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
баня и тоалетна, в съответствие с хигиенните изисквания, за периода на
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в затвора Бургас -
от 17.10.2014 г. до 17.06.2015 г. и от 13.08.2015 г. до 04.04.2017 г., като е
отхвърлил иска в останалата част за размера над 500.00 лева до пълния предявен
размер от 10 000.00 лева за
посочения период, както и за периода от 18.06.2015 г. до 12.08.2015 г. и
от 05.04.2017 г. до 16.07.2017 г.
За да постанови решението,
административният съд е приел за безспорно доказано от събраните писмени и
гласни доказателства, че през исковия период ищецът е бил поставен в
неприемливи и унизителни условия на живот, като не му е била осигурена
достатъчно жилищна площ в помещенията, в които е бил настанен и постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода,
поради което е понесъл неимуществени вреди и са налице предпоставките на
чл.284, ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение. На основание чл.52 ЗЗД и с
оглед характера на увреждането, степента и продължителността на причинените
страдания и техния интензитет, съдът е уважил иска за сумата от 500.00 лева.
Решението, в оспорената част, е
валидно, допустимо и правилно.
Административният съд е установил
всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани доказателства,
обсъдени в тяхната съвкупност. Възприемайки фактическа обстановка, която изцяло
се подкрепя от събрания доказателствен материал, съдът е формирал обосновани
правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция.
Установено е по делото, въз основа
на представената по делото справка на началника на затвора в гр.Бургас, че през
исковия период А.А.К. е бил настанен в ІІІ - та група, където е съжителствал с
около 120 човека на обща жилищна площ от 206 кв.м. Не са съхранени данни, в
които да е описано конкретно кои спални помещения е обитавал лишеният от
свобода. В спално помещение е бил с около 8 до 20 човека на приблизителна площ
от 20 кв.м. до 30 кв.м.; с легла на два и три етажа. В групата е имало
санитарен възел с обособена умивалня, тоалетна и баня. Конструктивните
особености на сградата не са позволявали наличието на течаща вода и тоалетна
във всяко помещение. Спалните помещения, в които пребивавал К., били с поне два
отваряеми прозореца, с размери шир. 1.30 м. на 0.75 м. Същите са били
отключвани от 06.00 ч. до 20.00 ч. Като взел предвид всички събрани по делото
доказателства, съдът е приел за доказани твърденията на К. относно липсата на
нормална жилищна площ и пренаселеност на спалните помещения, в които е
пребивавал, както и относно ползването на кофи, вместо тоалетна през тъмната
част на денонощието за времето от 20.00 часа до 06.00 часа.
При така
установените факти, съдът обосновано е приел, че са налице всички елементи от
състава на отговорността по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС,
респективно за частична основателност на предявената от К. искова претенция във
връзка с битовите условия в затвора Бургас.
Държавата е отговорна за условията,
при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието, респективно
мярката. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица
да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКПЧ, че никой не може
да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание”.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на тази
забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС
предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки:
1/ акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до
доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284,
ал.5 ЗИНЗС.
Успешно проведеното по делото доказване
на презумптивната предпоставка по чл.284, ал.5
във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2 от ЗИНЗС,
налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през
което е бил принуден да пребивава в постоянно унизително положение поради
хигиенно - битовите условия и недостатъчната жилищна площ. Доказването на
настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на
оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде
пълно. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,
че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е
ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди.
При съвкупната преценка на всички приобщени по делото
доказателства по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ относно привеждане
на затворническите помещения съобразно изискванията на ЗИНЗС и ЕКПЧ, като част
от вътрешното право на държавата.
Независимо,
че разпоредбата на чл.43, ал.3 ЗИНЗС е в сила от 07.02.2017 г. и за част от
исковия период не е било налице конкретно правило от вътрешното законодателство
на Република България за определяне на минимално жизнено пространство,
полагаемо за всеки лишен от свобода или задържан в спалното помещение, където
той е настанен, то е налице общото правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо
нечовешкото и унизително отношение, каквото безспорно представлява държането на
човек в килия, в която му се полага по-малко от 3 кв.м. В този смисъл е
практиката на ЕСПЧ и установените от съда стандарти. В пилотното решение на
ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че крайната липса на място в затворническа
килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение
на чл. 3 от ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки
и унизителни условия на задържане. В пилотното решение се сочи, че ако затворниците
имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, какъвто е
случаят на ищеца, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе
само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Фактът, че К. е бил настанен в пренаселено помещение, в което е разполагал
с по-малко от 4 кв.м площ, заедно
с другите аспекти на условията, в които е бил държан в затвора в Бургас в
процесния период, като неосигуряване на достъп през нощта до санитарен възел и
принуждаването му да ползва кофа в общото помещение вместо тоалетна, а оттам и липса
на основна хигиена - всичко това е унизило достойнството и довело ищеца до ниво на страдание, което надвишава това,
присъщо на задържането и в този смисъл представлява нечовешко и унизително
отношение спрямо него в нарушение на чл.3 от Конвенцията. Поради това правилен
е изводът на административния съд, че претърпените от него вреди следва да
бъдат репарирани. Първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е
приложил директно нормата на чл.
3 ЕКПЧ - разпоредба от
международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския
закон / чл.
5, ал. 4 КРБ/, а за
защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл.
3 на ЕКПЧ. Въпросът за
начина на прилагане чл.
3 ЕКПЧ от българския
съд по отношение на специфичната група лица - лишени от свобода, що се отнася
до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл.
284 и чл.
285, от същия закон
стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова
норма.
Неоснователни са възраженията на
касатора относно размера на присъденото обезщетение и липсата на мотиви
обосноваващи неговия размер. В съответствие с нормата на чл.
52 ЗЗД и съобразно
критерия за справедливост, съдът е взел предвид конкретно установените по
делото обстоятелства във връзка с условията, при които е пребивавал К. в
затвора, и кумулативния им ефект върху него, степента и интензитета на причинените
неимуществени вреди и продължителността от време, през което са претърпени.
Определено, съобразно горните обстоятелства, присъденото обезщетение е
необходимо и достатъчно, за да компенсира претърпените от К. неимуществени
вреди, без да доведе до неговото обогатяване. Размерът му е съобразен и с
реалния стандарт на живота в Република България, включително и с размерите на
минималните работна заплата и социална пенсия в страната за процесния период,
които са със значително по-ниски стойности от тези в останалите страни-членки
на ЕС.
Неоснователно е
възражението на ГД „ИН“, в частта, с която е
отхвърлена предявената претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Производството по делото е водено по специалния, по чл. 285 ЗИНЗС, ред, като в чл.286, ал.
2 ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение при частично
отхвърляне на иска. Разпоредбата на чл.
286, ал. 2
ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78,
ал. 3 ГПК,
вр.чл.144 АПК.
По изложените съображения и при
липса на касационни основания за отмяна, решението, в оспорената част, следва
да се остави в сила.
При този изход на делото разноски на
касатора не се следват.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Бургас, четиринадесети състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1151 от 12.06.2018 г., постановено
по адм. дело №3468/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в оспорената
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: