Р Е
Ш Е Н
И Е
№260586
гр.Сс,
19 януари 2021 година
Силистренският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети декември
през 2020 година, в състав:
Председател:
Люба Стоилкова
Секретар:
Н. Г.
като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д. № 364 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид
следното:
ИЩЕЦЪТ С.Д.Х., с ЕГН **********,***, моли съда да осъди ответника да му
заплати следните суми:
50 000 лева-
обезщетение за причинените неимуществени вреди- претърпени болки и страдания,
следствие от трудова злополука, претърпяна на 22.05.2018г. заедно със законната
лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението;
1840 лева-
имуществени вреди, следствие от злополуката- заплатени медицински консумативи,
заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане
на задължението;
Твърди, че с
ответника е бил в трудови правоотношения, като заемал длъжността “резач на
метал”.
На 22. 05.
2018 г. е изпълнявал трудовите си задължения в базата в с.К., но е паднал от
1.50 м. височина, от товарния автомобил,
на който е работил, тъй като, за да слезе от камиона е стъпил на гумата му, а тя
се е завъртяла. В следствие на това е получил фрактура на долния ляв крайник.
Веднага е откаран в болница от колегите си. На следващия ден е опериран.
Операцията продължила около 3 часа. Наложило се да му бъдат поставени
остеосинтезни средства /пластини/, за което той е заплатил сумата от 1800 лева.
За да може да се придвижва е закупил патерици на стойност 40 лева.
Поради
усложнения престоят му в болничното заведение е продължен до 03.07.2018г. От
03.07.2018г.- до 10.07.2018г. е бил приет в кардиологично отделение поради
задух, тежест в гърдите, прилошаване, спадане на кръвното налягане на
80/50. Безпомощното му състояние е
наложило съпругата му да полага грижи.
В следствие
на увреждането е претърпял физически и психически страдания- ежедневни болки,
които се засилват особено при студено време, намелено самочувствие и
неувереност във собствените сили, зависимост от съпругата му дори за
елементарни ежедневни действия и за издръжката му.
Раната не е
зараснала, което налага честото посещение за превръзки и други манипулации в
болницата, което е свързано с допълнителни неудобства и напрежение.
Лечението му не е приключило, тъй като след
година и половина ще се наложи смяна на колянната му става, а в последствие и
физиотерапия.
По тези
съображения моли да бъдат уважени исковете му и да му се присъдят и направените
по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ “С.Л.-…” ЕООД с ЕИК ………., седалище и
адрес на управление в гр. Сс, ул.“Я.” №.., е представил писмен отговор, с който оспорва
предявените искове.
Счита, че
ищецът сам е предизвикал инцидента, тъй като не е спазил утвърдените правила за
здравословни и безопасни условия на труд, като не се е движил по стабилизирана
и укрепена основа. Ето защо, налице е хипотезата на чл.201, ал КТ, която
изключва отговорността на работодателя, тъй като работникът умишлено е
предизвикал инцидента.
Ако съдът не възприеме този довод, то следва
да приеме, че е налице хипотезата на чл.201,ал.2 от КТ, поради което са налице
основания за намаляване на отговорността на работодателя, поради съпричиняване
на вредите от работника. Вредоносният
резултат е настъпил единствено от немърливото изпълнение на служебните
задължения от страна на ищеца и необезопасяване на работното място.
Счита, че
той като работодател е изпълнил своите задължения, провел е необходимия
инструктаж за безопасност и му е осигурил всички необходими инструменти и
предпазни средства, включително и стълба.
Оспорва
твърденията на ищеца, че допълнителните усложнения са в причинно-следствена
връзка с трудовата злополука. Счита, че предходни заболявания са причината за
последвалите след травмата усложнения.
От
показанията на съпругата на ищеца и от заключението на вещото лице се налага
извода, че влошаването на здравословното състояние се дължи на факта, че не е
потърсена навреме специализирана медицинска помощ. Предвид на това, със своите
действия и бездействия, преди и след инцидента, ищецът е допуснал груба
небрежност, довела до увреждане на здравето му.
Оспорва, че
ищецът е сторил посочените разходи и, че те са в следствие на трудовата
злополука.
Предвид на
това, в случай, че съдът уважи изцяло или частично предявения главен иск,
ответникът моли да бъде осъден ответникът по обратния иск -ЗК“О.“- клон
България, да му заплати сумата, за която е осъден „С.Л. 84“ЕООД.
Претендира и
разноските си по делото.
ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ и ответник по обратния иск, предявен от „С.Л. ….“ЕООД, ЗК „О.“КРОН
БЪЛГАРИЯ, редовно призован за съдебните заседания, не взе участие по делото и
не депозира писмено становище по исковете.
Съдът, като прецени становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.200 от КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
От страна на ответника е направено
възражение по чл.201 от КТ- за изключване на отговорността на работодателя
поради умишлено причиняване на злополуката от работника, а в условията на
евентуалност, за намаляване на отговорността, поради съпричиняване на вредите,
в следствие допусната груба небрежност.
От страна на „С.Л. …“ЕООД е предявен
обратен иск срещу застрахователя ЗК“О.“- клон България, който е с правно
основание чл.397 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл.463 от КЗ.
Отговорността
на работодателя по чл. 200 от КТ е
безвиновна. За да се уважи този иск, следва да се установи, че страните са били
в трудовоправни отношения, че работникът е претърпял трудова злополука, в
следствие на която е настъпила нетрудоспособност или смърт. Тези предпоставки
са налице в случая.
Няма
спор между страните, че са били в трудови правоотношения към датата
22.05.2018г. Ищецът е изпълнявал длъжността “резач на метал“. На посочената
дата, сутринта, около 8.30 часа, по
нареждане на прекия си ръководител Р. Д., е започнал рязане на метал по коша на
товарен автомобил ДАВ, намиращ се в базата в с.К.. След 9.30 ч. при него дошъл
негов колега-П.Г., на който е била възложена задачата да завари новия кош.
Целта на посещението е била да съгласуват ремонтните дейности по камиона. Г. го
посъветвал да постави ламарина върху намиращите се до скоростната кутия кабели
и маркучи, за да не се повредят при рязането. Според написаното в исковата
молба, след разговора, П.Г. си тръгнал, тъй като имал възложена друга работа. С.Х.,
решил да сложи предпазна ламарина, което налагало да слезе от камиона. Той
стъпил на гумата, „както много пъти“ го правил, но тя се завъртяла и той паднал
на земята от около 1.50 м височина. Оказало се, че гумата е във въздуха и се
върти свободно, за разлика от предните дни, когато стъпвал върху нея и тя е
била застопорена.
Усетил
силна болка в левия крак и извикал силно. Дошли негови колеги, които го
откарали в „Ортопедично –травматологично отделение“ при МБАЛ-Сс-АД. След
прегледа и рентгенографията се установило, че е налице многофрагментно счупване
на горния край на тибията на лява подбедрица /вътреставна фрактура/- обобщение
на медицинската документация, направено от вещото лице, по назначената
медицинска експертиза- л.109 по делото/.
Злополуката
е призната за трудова и регистрирана по предвидения в чл.55 от КСО. /Разпореждане
№ 5104-18-4/01.06.2018г.- л.7 по делото/.
Въпреки
това, работодателят се позовава на разпоредбата на чл.201,ал.1 от КТ, която
изключва отговорността му, ако работникът е причинил увреждането умишлено.
Макар,
че формално ответникът оспорва механизма на травмата, реално, няма разминаване
между твърденията му и тези на ищеца.
От
заявеното в исковата молба и от показанията на разпитаните по делото свидетели-
Д., Г. и Д., стана ясно, че в момента на инцидента не е имало свидетели.
/Обясненията на ищеца са противоречиви. В исковата молба, заявява, че след
разговора, П.Г. е отишъл да изпълнява своята работа и се е притекъл на помощ
след като чул вика му. /Това се потвърди от показанията на Д. /“П.Г. не беше
там“/; Г. /“П. работеше на съседния канал, на един товарен бус, и нещо е
заварял там. Той /С./ като се ударил и най-напред П. е отишъл при него, да му
помогне“/; Д.:“П.Г. също беше там. Като видях, С. стоеше на столчето и той /П./
беше до него.“/;
Анализът
на тези показания и обясненията на ищеца в исковата молба, дават основание да
се приеме, че разпитаните като свидетели лица и П.Г. са се отзовали в по-късен
момент, след падането на ищеца и след като извикал от болка. Първи се притекъл
на помощ П.Г.. Причината за падането, както сам Ст. Х. обяснява е, че за да
слезе от камиона е стъпил на задната гума, а тя се завъртяла. Това не се
оспорва от ответника. Напротив, той се позовава на това, като твърди, че
действието е умишлено и че то съставлява груба небрежност.
С
оглед на всичко коментирано, съдът приема, че механизмът на увреждането е
безспорно установен. Работникът е стъпил на задната гума на камиона, за да
слезе от него. Тя се е завъртяла и той е паднал от около 1.50 м. височина. Вещото
лице също потвърди, че е възможно, описаната в медицинската документация
травма, да е настъпила по посочения от пострадалото лице начин.
Описаното
деяние не може да се окачестви като умишлено по смисъла на чл.201,ал.1 от КТ, а
като проява на груба небрежност от страна на работника, поради което съгласно
разпоредбата на чл.201,ал.2 от КТ, се
явява основание отговорността на работодателя да се намали, но не и да се
изключи.
Грубата
небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-
небрежния човек, изпълняващ съответната дейност, при сходни условия. Тя се
характеризира с липсата на елементарно старание и внимание и неспазване на
основни технологични правила и правилата за безопасност. /В този смисъл е
съдебната практика: Решение №135/08.05.2014г. на ВКС по гр.д.№ 4075/2013г., IV ГО;Решение № 129/19.11.2020г.на ВКС по
гр.д.№ 516/2020г., IIIГО;
Решение № 291/11.07.2012г. на ВКС по гр.д.№ 951/2011г. IV ГО;/.
Несъмнено
ищецът е действал именно по описания начин. Очевидна при извършваната от него
дейност е необходимостта да се качва и слиза от товарния автомобил. Според
свидетелите Д., Г. и Д. самият камион е оборудван със стационална стълба и отделно
на самия него е била подпряна друга, подвижна синя стълба. Дори да се приеме
тезата на ищеца, че стационарната стълба на камиона е била отрязана, а до
камиона не е имало друга стълба, действията му- да слиза и да се качва по
гумите- не могат да бъдат приети като
разумни и съответстващи на правилата за безопасност. От заявеното от ищеца в
съдебно заседание, проведено на 18.12.2020 г. става ясно, че той е безкритичен
към деянието си и не счита, че именно нарушавайки елементарните правила за
безопасност сам е станал причина за травмата си. Ст.Х. признава,че в гаража е
имало стълби, но „те не са за такива цели“ освен това „кой ги знае накъде са“ и
работещите по камионите се качват по тях „кой както намери“. Дори да се неверни
показанията на свидетелите, посочени по- горе,/ в които съдът няма основания да
се усъмни/, споделеното от ищеца установява, че работодателят е изпълнил
задължението си да осигури стълба, по
която да се извършва слизането и качването по автомобила. Не е ясно какво друго
предназначение на стълбата вижда ищеца и с както намиращата се някъде в халето
стълба е била неподходяща за тези цели. Неоправдано е да се очаква провеждащия
инструктажа, друг представител на работодателя или друг работник да осигури
стълба на ремонтирания камион. Очевидно е, че това е задължение на самия
работник извършващ ремонтните дейности.
За
това съдът счита, че са без значение отговорите на поставяните от ищеца
въпроси- кой пореден ден е работил на камиона, знаел ли е, че задната гума е
над земята и може свободно да се завърти. Сам в исковата молба той признава, че
предишния ден отново се е качвал и слизал по гумата, но тогава тя е била
застопорена. Дали еднократно е сторил това или многократно също не е от
съществено значение, тъй като дори е еднократно сторено, то нарушава правилата
за безопасност и е довело до нежелания резултат- травматичното увреждане.
Справедливо
е в този случай да се приложи разпоредбата на чл.201,ал.2 от КТ и да се
намали отговорността на
работодателя.
Според
чл.200,ал.1 от КТ той отговаря
имуществено за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които
са причинили временна нетрудоспособност, трайна неработоспособност над 50 на
сто или смърт на работника. В понятието “вреди” се обхващат имуществените и
неимуществени вреди, претърпени от работника.
В
конкретния случай пострадалият претендира заплащането на неимуществени вреди –
50 000 лева.
Причиненото
увреждане е многофрагментно счупване на горния край на тибията на лява
подбедрица, което според вещото лице обуславя наличието на трайно затруднение
на движенията на ляв долен крайник за срок не по-кратък от 7-8 месеца, в
случай, че не възникнат усложнения през време на оздравителния период, а такива
са възникнали, в следствие на което и към настоящия момент оздравяване не е
настъпило.
От
приетата като доказателство медицинска документация се установява следното:
На
22.05.2018г. С.Х. е приет в Ортопедично-травматологично отделение в
Многопрофилна болница за активно лечение- гр.Сс.
На 23.05.2018г. е осъществена оперативна
интервенция. Пациентът е следвало да бъде изписан на 05.06.2018г. но поради
необходимостта от продължаване на превръзките, се приема за по-продължително
лечение- до 03.07.2018г. На 20.06.2018г. се е наложила нова оперативна
интервенция- некректомия на участъка в проксимална трета на лява подбедрица /
Епикриза за периода 05.06.-03.07. 2018г.- л.21 по делото/. Пациентът е изписан
с указания, за превръзки през 3 дни. Препоръчано му е да ходи с две патерици,
без да натоварва левия долен крайник.
Веднага,
в деня на изписването, е приет в отделение по кардиология в същата болница с
диагноза белодробен тромбемболизъм- микроемболична форма / Епикириза- л. 22/.
От записаното в епикризата, че заболяването е следствие на ортопедична травма,
и факта, че е приет за лечение веднага след изписването си от ортопедично
отделение, причинно- следствената връзка между ортопедичната травма и
необходимостта от лечение и в кардиологично отделение е доказана.
За
пореден път е приет в ортопедично отделение за периода 04.10.2018г.-
11.10.2018г. по повод атонична рана-
проксимална трета на лява подбедрица /Епикриза –л.24/. В самата епикриза е
отбелязано, че се касае за последица от предходното счупване. На 05.102018г.
отново е направена оперативна интервенция- частична некректомия на участъка в
проксимална трета на лява подбедрица. Изписва се с указания за превръзки по
схема.
Оперативни
интервенции са се наложили на 09.01.2019г, 12.01.2019г. и на 14.01.2019г.
/Епикриза –л.25/.
С
оглед лечението на ищеца са издадени болнични листи за периода 22.05.2018г.-
16.01.2019г. /общо за 240 дни/.
От
обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание проведено на 18.12.2020
г. стана ясно, че състоянието на ищеца не се е подобрило. Нуждае се от нова
операция, която дори и успешна, също не може да гарантира 10% възстановяване на
ставата.
Стана
ясно, че през целия този период С.Х. търпи болки, придвижването му е ограничено
и е възможно единствено с патерици. Особено в първоначалния период от изписване
от болничното заведение, той е бил безпомощен и зависим изцяло от съпругата си,
която е трябвало да го подпомага при извършването на обичайните битови и
хигиенни дейности. Затрудненията в придвижването му и невъзможността за достъп
до обитаваните със съпругата му жилищни помещения, са станали причина, той да
бъде настанен пристройка към къщата /“нещо като гараж“ според свидетелката П.-съпруга
на ищеца/. Там той е преживял около три месеца.
Безспорно
е, че продължителността на изпитваните от ищцата болки и страдания е по- голяма
от обичайната за такъв вид травми и това трябва да се съобрази при определяне
размера на обезщетението.
Съдът
не споделя доводите на ответника, че влошаването на здравословното състояние на
пострадалия се дължи на неговото бездействие, тъй като не е потърсил
компетентна и квалифицирана помощ. Дори счита защитаваната теза за неморална.
Изброените по-горе епикризи установяват, че при всяко влошаване, Ст.Х. е търсил
медицинска помощ и се е подлагал на предписаното му лечение. Не се твърди и не
беше доказано, че провежданото лечение е било неадекватно и е довело до
влошаване на положението му. Дори това да е така, съдът не счита, че
отговорността за това трябва да се понесе от пациента и, че той следва да
притежава специални знания за да контролира правилността на провежданото му
лечение. Освен това, стана ясно, че работодателят не го е подпомогнал парично в
този труден за него момент. Доходите, с които семейството на ищеца разполага,
са от получаваните пенсии, които са в размери, едва покриващи ежедневните им
нужди. Действително, че Х. е бил посъветван да посети клиника в гр.София, но не
е чудно, че такова пътуване не е било предприето предвид трудната му
подвижност, необходимостта от разходи и за неговия придружител съпругата му и
отделно за самите медицински прегледи и евентуално манипулации. Отделно от
това, раните не са заздравели, а съгласно дадените от лекуващия лекар
предписания, последващи действия и оперативна намеса са невъзможни.
Съдът
счита, че не следва да бъдат обсъждани подробно физическата болка и
страданията, преживени от ищеца, тъй като при преживяната травма и изложените
по- горе обстоятелства, този факт не се нуждае от доказване и коментар.
Несъмнено в случай като този, освен физическите болки са налице и травмиращи
психологически преживявания- потиснатост, безпокойство за протичащото
заболяване, за финансовите проблеми породено от продължителната безработица и
от липсата на перспектива, зависимостта- физическа и икономическа от съпругата,
чувството за вина, че я натоварва въпреки нейните здравословни проблеми.
Съпоставяйки
тези факти, продължителността на страданието и липсата на оптимистична
прогноза, съдът счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е 30
000 лева. Съдът приема, че съпричиняването на резултата от работника е 50 %.
Този извод се налага, тъй като не може да му се вменят във вина последвалите
усложнения от злополуката, с които е свързана и
продължителността на възстановителния процес, незавършил и към момента.
Предвид на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
15 000 лева неимуществени вреди.
Сумата
се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането 22.05.2018
г. до окончателното изпълнение на задължението.
В
останалата част искът следва да се отхвърли като неоснователен.
В
следствие на злополуката и лечението на травмата ищецът е претърпял и
имуществени вреди, които са свързани пряко с лечението на травмата.
Ищецът претендира заплащането на 1840 лева
като твърди, че това е сумата която е заплатил за лечението си- 1800 лева за
остеосинтезни средства и 40 лева за две патерици. По делото са представени
писмени доказателства за направените разходи-две фактури № 3294/31.05.2018г./ л.9/
и фискален бон към нея и №.974/06.06.2018г./л.10/
и фискален бон.
Връзката
на направените разходи с трудовата злополука и с провежданото лечение е
безспорна, поради което е неясно и буди недоумение направеното от работодателя
оспорване на този иск.
Съдът
присъжда сумата от 920 лева заедно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 08.03.2019 г. -до окончателното изплащане на
задължението. Съдът не възприема доводите на ищеца, че сумата се дължи от
датата на увреждането. Разходите по лечението са правени през различен период
от време. Поради това, работодателят изпада в забава след като бъде поканен от
работника да ги заплати. Няма доказателства за наличието на такава покана от
страна на ищеца, поради това следва да се приеме, че това е сторено с исковата
молба.
В
останалата част искът е основателен и
следва да се отхвърли.
Между
ответника и ЗК“О.“ е сключена задължителна застраховка трудова злополука /
Застрахователна полица – л.48/ . Застрахователното събитие е настъпило, с
настоящото съдебно решение застрахованото лице е осъдено да заплати посочените
–по горе суми. Поради това и претенцията му да бъде осъден застрахователят, на
основание сключения договор да му заплати тези суми, е основателен и съдът го
уважава.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца заплащането на направените от него разноски по делото,
съразмерно с уважената част на исковете. В случая разноските на ищеца са в
размер на 1500 лева- заплатено възнаграждение
за адвокат.Предвид на факта, че част от претенциите на ищеца са отхвърлени,
съдът присъжда сумата от 1280 лева- като са съобразени минималните размери на
дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като са взети предвид размерите, в които
претенциите са уважени. /980 лева по иска за неимуществени вреди и 300 лева по
иска за имуществени/.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ответникът има право на направените от него разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Разноските на ответника са в размер на 3500 лева
–заплатено възнаграждение за адвокат.
Възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и съдът го уважава.
При спазване на разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК във връзка с чл.7,ал.2, т.1 и
т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
редуцира адвокатското възнаграждение на 1500 лева. Съобразена е фактическата и
правна сложност на делото, размера на претенциите и броя на проведените съдебни
заседания.
Съразмерно
отхвърлената част от исковете ищецът дължи на ответника сумата от 1039 лева- разноски по делото.
Ответникът
следва да внесе по сметката на СРС сумата от 636.80 лева- Държавна такса по
производството и 180 лева- направени от съда разноски по делото- изплатено
възнаграждение за вещо лице. Същият дължи и държавна такса по предявения
обратен иск, която не е събрана при предявяването на иска, а именно 636.80
лева.
Мотивиран
от тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
“С.Л.-…” ЕООД с ЕИК ………….., да
заплати на С.Д.Х., с ЕГН **********, сумата
от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева-
обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ за претърпените от трудовата злополука на 22.05.2018
г. неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ- за сумата от 35 000 лева-
разликата между претендираните 50 000 лева и присъдените 15 000 лева.
ОСЪЖДА
“С.Л.-…” ЕООД с ЕИК …………., да
заплати на С.Д.Х., с ЕГН **********, сумата
от 920 /деветстотин и двадесет/ лева-
обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ за претърпените от трудовата злополука на 22.05.2018
г. имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА в останалата му част- за
сумата 920 лева-разликата между претендираните 1840 лева и присъдените 920 лева.
ОСЪЖДА
“С.Л.-…..” ЕООД с ЕИК …………., да
заплати на С.Д.Х., с ЕГН **********, сумата
от 1280(хиляда двеста и осемдесет) лева-
разноски по гр.д.№ 364/2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА
С.Д.Х., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
НА “С.Л.-…” ЕООД с ЕИК …………….., сумата от
1039(хиляда тридесет и девет) лева- разноски по гр.д.№ 364/2019г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА
“С.Л.-….” ЕООД с ЕИК ……………….., да
заплати по сметката на Районен съд-Сс държавна такса в размер на 636.80 (шестстотин тридесет и шест лв. и 80
ст.) лева, 636.80(шестстотин тридесет и шест лв. и 80 ст.) лева- държавна такса
по обратния иск и 180(сто и осемдесет) лева- разноски по гр.д.№ 364/2019г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА ЗК“О.“-клон
България, с ЕИК ………………, със седалище в гр.София, на основание чл. 397 от Кодекса на
застраховането, във връзка с чл.463 от КЗ, да заплати на „С.Л. …“ЕООД следните суми, при условие, че „С.Л. ….“ЕООД заплати на С.Д.Х., с ЕГН **********, следните суми:
15
000 /петнадесет хиляди/ лева- обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ за претърпените
от трудовата злополука от 22.05.2018 г. неимуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението;
920
/деветстотин и двадесет/ лева- обезщетение по чл.200,ал.1 от КТ за претърпените
от трудовата злополука от 22.05.2018 г. имуществени вреди, заедно със законната
лихва, считано от 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен
съд-Сс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/