МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260019/03.02.2021 г. ,
постановена по НОХД № 1256/2020 г. по описа на ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против Т.М. ***, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
По
искане на св. Г.М. - майка и законен представител на малолетната Е.Т.Б.,
направено преди започване на разпоредителтното заседание, същата беше
конституирана в качеството на частен обвинител.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението. Счита, че
събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин факта на
неизпълнение задължението за издръжка от страна на подсъдимия в размер на
повече от две месечни вноски и пледира да бъде признат за виновен. Предлага да
му се наложи наказание от три месеца лишаване от свобода, по по-тежката
алтернатива и при условията на чл.54 от НК. По отношение начина на изтърпяване
на наказанието обвинението пледира същото да бъде отложено за изпитателен срок
от три години.
Частният
обвинител поддържа обвинението наред с прокурора, намира го за доказано и също
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Относно вида, размера и начина
на изтърпяване на наказанието се солидаризира изцяло с предложеното от
представителя на ЯРП.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. и
не се признава за виновен, като счита, че не е действал умишлено. Дава
обяснения по обвинението, в които излага, че не е плащал издръжка на детето си
поради влошеното си здравословно състояние, изискващо средства за лечение, и
поради обстоятелството, че през инкриминирания период е бил безработен. Сочи,
че е заминал в Италия с цел лечение и след завръщането си през 2017г. живее от
социални помощи, които му стигат да покрие разходите за храна и лекарства.
Излага също, че когато е имал възможност, е плащал дребни суми за издръжката на
детето в размер на по10-20 лева.
Служебният защитник – адвокат застъпва становище, че
през инкриминирания период подсъдимият е бил в обективна невъзможност да
изпълнява задължението си за издръжка, тъй като е с 60% намалена трудоспособност
пледира подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно моли за определяне на
наказание по преценка на съда.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
До 2008г. подс. Б. и св. Г.М. живеели
на семейни начала последователно в с. Крояч, обл. Разград, и в гр. Разград. От съвместното им съжителство на 24.11.2007 г. се родила дъщеря
им Е.Т.Б., ЕГН **********. Малко след раждането на детето се
установило, че същото е с междупредсърден септален дефект, а впоследствие му
поставили и диагноза детска церебрална парализа. Тогава отношението на
подсъдимия към св. М. и детето се променило. Същият продал имотите си и заминал
за Чехия, като оставил М. сама да се справя с грижите и издръжката на детето. Впоследствие
заминал и за Италия, където в периода 2012-2013г. и през 2016г. бил арестуван и
изправян пред съдебните власти за различни престъпления. Междувременно, св. М. заживяла
при непознати хора в гр. Ямбол, които я поканили да живее в дома им. Сама се справяла
с грижите, лечението и издръжката на детето, за което разчитала главно на
помощта на работодатели и благодетели.
Докато
подсъдимият бил в Италия, св. М. завела срещу него дело за издръжка под №
489/2016г. по описа на ЯРС, производството по което било проведено в отсъствие на
подсъдимия и с участието на особен представител. Делото приключило със
спогодба, одобрена с Опр. № 1409/12.07.2016г. и влязла в сила на 20.07.2016г.,
съгласно която подсъдимият Б. бил осъден
да заплаща на св. М., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното им дете Е.Т.Б., месечна издръжка в размер на 150 лева. През месец февруари 2017г.
подсъдимият посетил М. *** и разбрал, че е осъден да плаща издръжка на детето в
размер на 150 лева месечно. Въпреки това, до момента не е изплатил нито една
месечна вноска от присъдената в полза на детето му издръжка. На 12.09.2019г.
превел сумата от 50 лева, на 21.10.2019г. превел сума в размер на 10 лева, на
23.10.2019г. – сума в размер на 10 лева и на 06.03.2020г. – сума в размер на 20
лева.
Към момента
на извършване на горното деяние подсъдимият не е осъждан или освобождаван от
наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК. Страда от варикозни вени на
долните крайници и е с 60 % трайно намалена работоспособност. От 2016г. до
момента е регистриран като търсещ работа в Дирекция „Бюро по труда“ – Разград.
Горното
съдът прие за установено от обясненията на подсъдимия, от показанията на св. М.,
както и от писмените доказателства по делото, на които съдът даде вяра, тъй
като, преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични,
безпротиворечиви и кореспондират изцяло помежду си.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от
обективна, така и от субективна страна подс. Б. е извършил престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, тъй като в периода от месец март 2017 г. до месец юни 2020 г.,
включително, в гр.Ямбол, след като по силата на спогодба, одобрена по гр.д. №
489/2016 г. по описа на Ямболски районен съд, влязла в сила на 20.07.2016 г., е
осъден да издържа свой низходящ -
малолетното дете Е.Т.Б., родена на *** г., като заплаща на Г.И.М. ***
качеството й на майка и законен представител на детето, месечна издръжка в
размер 150 лв., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече
от две месечни вноски – 40 месечни вноски.
Безспорно, в
случая е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст
на наказателния закон. Авторството на деянието и броят на неплатените вноски се
установяват, както от гласните доказателства по делото, така и от писмените
такива.
Изпълнителното
деяние по чл.183, ал.1 от НК е осъществено чрез бездействие и се изразява в
неплащане на две или повече месечни вноски от присъдена в полза на низходящ на
подсъдимия издръжка. В конкретният случай подс. Б. не е изпълнил задължението
си за плащане издръжка на детето си Екатерина през целия период след узнаване
за влязлото в сила на решение по гр.д. № 489/2016г. на ЯРС, или от м. март 2017г.
до м. юни 2020г. включително, т.е. за 40 месеца, като общата дължима сума за
издръжката на детето в размер на 6000 лв. Касае се за престъпление на просто
извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо
настъпването на вредоносен за издържаното лице резултат. Счита се, че
обществените отношения са увредени с неплащането на повече от две месечни вноски
за издръжка.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. От събраните по време
на съдебното следствие гласни доказателства по безспорен начин се установи, че при
посещението си в гр. Ямбол през месец февруари 2017г. същият е разбрал за влязлото
в сила решение на гражданският съд и оттогава е знаел, че съгласно това решение
дължи на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 150 лв. Съзнавал е,
че през целия период от узнаване за влязлото в сила решение по цитираното гр.д.
- от м. 03.2017г. до м. 06.2020г., включително, не предприема никакви действия
за изпълнение на задължението си за издръжка, че последното възлиза на повече
от две месечни вноски и пряко
е целял това, тъй като е предвиждал неизбежността на резултата. Същевременно през
този период, макар и с намалена трудоспособност, подсъдимият е бил в състояние
да работи и не е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни задължението
си.
Съдът намери, че по отношение
обвинението за неплащане на издръжка за месец юли 2016г. подсъдимият следва да
бъде признат за невиновен, тъй като за
този период не е имало влязло в сила съдебно решение, с което същият да е
бил осъден да издържа свой низходящ (както вече се посочи, спогодбата по гр. д.
№ 489/2016г. на ЯРС е влязла в сила на 20.07.2016г.).
Нормата на чл. 183 ал. 1 от НК, криминализираща неплащането
на изръжката, изисква да има влязло в сила съдебно решение, с което лицето да е
осъдено да издържа низходящия си. Затова, според последователната и
константна съдебна практика, относно неплатената издръжка за времето преди
влизане в сила на решението въз основа на което тя се
дължи, лицето носи гражданска, но не и наказателна отговорност. И тъй като се касае за периодично (ежемесечно) парично задължение,
началото на неизпълнение на задължението е месецът, следващ този на влизане в
сила на решението на гражданския съд, или в случая, месец август 2017г. В този смисъл е Решение № 484 от 16.10.1980 г. по н. д. № 486/80г.
на ВС, I н. о., според което
инкриминираният период от време, за който осъденият да заплаща издръжка може да
се държи наказателно отговорен за съзнателно забавяне изплащането на дължимите
месечни вноски, е само след като е влязло в сила осъдително решение за
заплащането на издръжката.
Подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и
по обвинението за неизпълнение задължението за издръжка за периода от месец
август 2016г. до месец февруари 2017г., включително, тъй като за този период
деянието е субективно несъставомерно. Действително, спогодбата по гр. д. № 489/2016г. на ЯРС е влязла в
сила на 20.07.2016г. Имайки предвид обаче, че производството по посоченото гражданско дело е било проведено в отсъствие на
подсъдимия и с участие на особен представител, не може да се приеме, че в
периода от влизане в сила на решението до м. февруари 2017г. същият е знаел, че дължи издръжка и то в такъв размер
на малолетното си дете. Последното обстоятелство е било сведено до знанието му
в един по-късен момент от влизане в сила на съдебния акт – на неустановена дата
през месец февруари 2017г., когато при посещението си в гр. Ямбол подсъдимият разбрал
за решението на гражданския съд. Затова, и на основание чл.304 от НПК подсъдимият беше оправдан по обвинението и в
тази му част.
На последно място следва да се отбележи, че установените
през някои от месеците от инкриминирания период частични плащания, нямат
отношение към субективната съставомерност на деянието и не променят извода за
неговата обективна съставомерност, тъй като издръжката цели да задоволи нуждите
на издържания за съответния период и затова се дължи изцяло, така, както е присъдена, и в началото на всеки месец.
Лошото изпълнение в количествено и времево отношение на паричното задължение –
частично и/или със забава, се счита за неизпълнение на задължението.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За
извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда две алтернативни
наказания – лишаване от свобода до една година или пробация. В тези рамки,
съдът му наложи наказание по по-леката алтернатива на предвиденото в закона –
пробация, с конкретни пробационните
мерки 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два
пъти седмично, 2. задължителни периодични срещи с пробционен служител за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и 3. включване в курсове за професионална
квалификация и програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА. Съдът
предприе санкциониране на подсъдимия по по-леката алтернатива на санкцията,
отчитайки от една страна сравнително невисоката степен на обществена опасност
на личността му, обуславяща се от чистото му съдебно минало, от обстоятелството, че в двете фази на процеса
е дал обяснения, с което е допринесъл за разкриване обективната истина по
делото, както и причините за извършване на деянието – влошеното му здравословно
състояние и обстоятелството, че през инкриминирания период е бил безработен. От
друга страна, съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите обществени
отношения, осигуряващи средства за нормалното съществуване на издържания, от
големия брой неплатени вноски, от обстоятелството, че се касае за неплащане на
издръжка на дете с вродани тежки заболявания, изискващи значително повече средства
и за лечение, при което намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, изложените по-горе смекчаващи отговорността му такива
не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до
несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание, за да обосноват приложението
на чл.55 от НК.
При този
изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, в негова тежест бяха присъдени направените по делото разноски
за изготвяне на експертизи общо в размер на 340 лева, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: