№ 13046
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110125419 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „М П К” ЕАД, чрез адв. Л., срещу Е. Т. И.,
с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 183 вр. чл. 200, ал. 1 вр.
чл. 205 ЗЗД за признаване за установено, че Е. Т. И. дължи на „М П К” ЕАД сумата в размер
на 90,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за продажба на изплащане №
********/04.04.2019 г., която сума е заплатена от ищеца в качеството му на поръчител на „А
1Б“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва за период
от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 396/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, 16 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
04.04.2019 г. между „М ЕАД (сега „А 1Б“ ЕАД), в качеството му на продавач, и Е. Т. И.,
качеството на купувач, бил сключен Договор за продажба на изплащане № ****** съгласно
който ответницата закупила следното устройство: „Handset NOK2.1 DS Blue Silver, със
сериен номер ************, в замяна на което се задължила да заплати на продавача
продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към договора. Поддържа, че поради
неплащане в срок, договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12.3, а непогасената
сума до края на срока на договора в размер на 90 лв. станала предсрочно изискуема на
основание чл. 12.3. На следващо място твърди, че на 07.11.2014г. между „А 1Б“ ЕАД и „С Б
с“ АД (сега „М П К“ ЕАД) бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „С Б
с“ АД се задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили с „А 1Б“ ЕАД договори за продажба на изплащане. Поради липса на доброволно
плащане от страна на длъжника-ответник и на основание чл. 2.2.3 от договора за
поръчителство от 07.11.2014 г. „С Б с“ АД заплатило на „А 1Б“ ЕАД на 13.11.2020 г. сумата
в размер на 90,00 лв., представляваща дължимата сума от Е. Т. И. по договора за продажба
на изплащане от 04.04.2019 г. Плащането на сумата било извършено след отправена покана
1
от страна на кредитора към поръчителя, съгласно чл. 2.2.3 от договора за поръчителство,
като до ответника било изпратено уведомление за встъпване в дълг, с което длъжникът бил
уведомен, че считано от 13.11.2020 г. задълженията му към „А 1Б“ ЕАД по договора за
продажба на изплащане били прехвърлени на „С Б с“ АД (сега „М П К“ ЕАД). Ето защо
моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 90,00
лв., представляваща неплатена главница по Договор за продажба на изплащане №
********/04.04.2019 г., която сума е заплатена от ищеца в качеството му на поръчител на „А
1Б“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва за период
от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 396/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, 16 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се е явил
в първо съдебно заседание и не е изпратил представител, както и не е направил искане
делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
С молба от 17.06.2024 г. ищецът, чрез процесуалния му представител, изрично е
поискал постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема следното:
Софийски районен съд, 167 състав, е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 183 вр. чл. 200, ал. 1 вр. чл. 205 ЗЗД.
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съобразно разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК са: 1/ ответникът да
не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ редовно призованият ответник или
негов представител да не се е явил в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото
редовно о.с.з.; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника; 6/ искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
В разглеждания случай както с Разпореждане № 36450 от 26.09.2023 г., така и със
съобщението за датата на насроченото съдебно заседание, на ответника е указана
възможността за постановяване на неприсъствено решение в случай, че не представи
отговор, не се яви или не изпрати представител в първо съдебно заседание и не направи
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Както се изясни, в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът не е депозирали отговор на исковата молба, не се е явил в първо съдебно
заседание и не е изпратил представител, както и не е направил искане делото да бъде
разгледано в негово отсъствие. С молба от 17.06.2024 г. ищецът, чрез процесуалния му
представител, изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение. Наред с това
видно от наведените с исковата молба твърдения и приетите писмени доказателства, съдът
приема, че искът е вероятно основателен - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ето защо съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските:
При този изход от правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с правна възможност
за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е претендирал
разноски, поради което следва да му бъдат присъдени следните суми: 25,00 лв. – държавна
такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и 25,00 лв.
2
– държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 183 вр. чл. 200, ал. 1 вр. чл. 205 ЗЗД, че Е. Т. И., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к. „Д“, бл. ****** дължи на „М П К” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Р П К № 4, вх. „А“, ет. 5, сумата в размер на 90,00 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за продажба на изплащане №
********/04.04.2019 г., която сума е заплатена от ищеца в качеството му на поръчител на „А
1Б“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва за период
от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 396/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, 16 състав.
ОСЪЖДА Е. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Д“, бл. ****** да
заплати на „М П К” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р П К № 4, вх. „А“, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 850 лв. -
разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3