№ 232
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110114371 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Б. Т. срещу А. П. А., с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 2 556.60 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на противоправното бездействие на ответника във връзка с
течове, засягащи апартамент № *, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва от
18.03.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че непосредствено над нейния апартамент се намира апартамент № ** –
собственост на ответника. Сочи, че в началото на 2021 г. е констатирала появата на мокри
петна по стените и тавана в коридора, банята, дневната и мокрото помещение на жилището
си и направила основен ремонт на банята, но петната не изчезнали, а дори се появили нови.
Заявява, че на 18.11.2021 г. е извършено обследване на петната в нейния апартамент с
термо-камера, при което било установено, че те са от теч в апартамента на ответника, но той
не допуснал В и К специалистите да извършат оглед и обследване на неговия имот. Счита,
че й се дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди поради това, че ответникът
не е извършил необходимия ремонт на течове, чрез който да се преустанови появата на
вреди в нейния имот. Излага, че стойността на необходимите строително – ремонтни
дейности за отстраняване на появилите се в жилището й течове възлиза на 2 300 лв. Твърди,
че е заплатила сумата от 200 лв. за обследване с термо-камера, а сумата от 56.60 лв.
представлява извършени разходи за цветни копия за съда и за ответника, като желае и
тяхното репариране.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищцата да е собственик на имота, за
който се твърди, че е увреден. Излага, че не обитава апартамент № **, поради което
обитаваният от ищцата апартамент не е наводняван от него или от семейството му. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
1
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са причинени на ищцата от
противоправно и виновно поведение на ответника, изразило се в бездействие по повод
появили се течове в ползвания от нея апартамент.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на елементите на
следния фактически състав: поведение; противоправност на поведението; вина; настъпили
вреди; причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. В случая това означава, че ищцата следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване настъпването на посочените в исковата молба
имуществени вреди, техния размер и причинната им връзка с твърдяното противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в бездействие – неизвършване на ремонт и
непредприемане на действия по отстраняване на теч в собствения му имот, довело до теч в
нейното жилище. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от
ответника за оборване на законовата презумпция. Липсата на която и да е от посочените
кумулативни предпоставки води до неоснователност на претенцията.
В случая се установява по делото, че ищцата притежава вещно право на ползване върху
апартамент № *, находящ се в [адрес], поради което и с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1
ЗС, предвиждаща задължение за ползвателя да поддържа вещта в състоянието, в което я е
приел, съдът намира, че именно тя е материалноправно легитимирана да претендира
обезщетение за имуществени вреди от теч в имота, ако се установят и другите елементи от
фактическия състав на спорното материално право.
С Определение № *****/13.09.2022 г. е обявено за безспорно, че ответникът е собственик
на апартамент № **, находящ се в [адрес], от което следва, че той е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск, ако се докаже, че неговият имот е източник на
теч в ползваното от ищцата жилище и той не е предприел необходимите действия за
отстраняване на теча в собствения му имот.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза на инж. С., ведно с
неговото допълнение, се установява, че при оглед в ищцовия имот вещото лице е
констатирало следното: следи от навлажняване във входното антре, които се намират в
долната част на стената, но на пипане мазилката е суха; следи от навлажняване в банята, на
която е правен основен ремонт, не са установени; в мокрото помещение е констатирана
малка следа от стара влага във вертикалния вентилационен канал, нямаща връзка с тавана;
петно от стара влага в дневната – в долната част на стената към мокрото помещение, като по
време на огледа засегнатите стени са били сухи и никъде по таваните на обследваните
помещения не са открити следи от влага или повредена мазилка. Инж. С. разяснява, че
местоположението на следите от влага – в долната част на стените, свидетелства, че
навлажняването не се дължи на проникнала от горния апартамент влага, а на влага,
разпространена по долната плоча на втори етаж, която по капилярен път се е разпространила
нагоре по стените. При оглед в имота на ответника той е установил, че: всички видими
водопроводни и канализационни връзки и арматури в него са изпълнени правилно и са
външно сухи; при извършена проба чрез пускане на вода в мивките, душа и тоалетното
казанче, както и при водна проба на сифона на пода в банята, никъде не е констатирал теч
на вода или навлажняване; връзките на сифона на ваната към канализацията, на пералнята и
съдомиялната машина са били сухи; не е открил видими дефекти по фугировката на
керамичните плочи на пода на банята. След извършения оглед в апартамента на ответника е
2
извършен повторен оглед в този на ищцата, при който не са констатирани никакви
изменения в сравнение с предишния оглед – стените отново са били сухи и нямало промяна
в нарушенията на мазилката от предишния път. Заключението на вещото лице е, че
пропуските на вода се дължат на стар теч в имота на ищцата – в областта на банята и
мокрото помещение, който при направа на ремонта в тях е ликвидиран и са останали само
петната от старото навлажняване, като липсват доказателства, че причината за
навлажняването се дължи на пропуски на вода или просмукване на влага от имота на
ответника към долуразположения апартамент. Инж. С. посочва, че изследването с термо-
камера или друг скенер констатира наличието на влага в стените или таваните, като се
базира на разликата в температурите в омокрените от влагата участъци от стената и
заобикалящите ги сухи участъци, но когато стените са сухи, то няма да покаже разлика в
температурите и следователно не може да даде информация за стари течове, като чрез него
не може да се локализира точното място на теча.
Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, ведно с неговото
допълнение, като пълно, компетентно, обективно и обосновано. Този извод не се променя от
обстоятелството, че вещото лице не е извършило обследване с термо-камера, щом то излага
подробни съображения за неприложимостта на този вид изследване в случая. В тази връзка
съдът, който не разполага със съответните специални знания, се доверява изцяло на
отразеното в заключението и двукратно заявеното в открито заседание от инж. С., че
термографското изследване има смисъл тогава, когато има влага в стената, защото се
основава на разлика в температурата в омокрената стена и в сухата стена, а в случая няма
никаква влага в стените, поради което то не би дало очаквания резултат и е безсмислено.
Не допринасят за друг извод относно причините за старите течове в жилището на ищцата
Констативният протокол на л. 8 от делото и приложените снимки от термографско
обследване, защото те са били съобразени от вещото лице, което притежава съответната
компетентност, и въпреки това неговото заключение е категорично, че липсват данни за
просмукване на вода и влага от апартамента на ответника към долуразположения
апартамент.
Ето защо съдът намира, че по делото не е установено имотът на ответника да е източник
на теч и респ. – на вреди, в ползвания от ищцата апартамент, поради което и не може да се
приеме, че е налице противоправно поведение на ответника – бездействие, изразило се в
неотстраняване на теч в неговия апартамент, засягащ ищцовия имот.
След като не е налице нито противоправно поведение на ответника, нито причинно-
следствена връзка с настъпили в жилището на ищцата имуществени вреди, предявеният иск
за обезщетяване на вредите, изразяващи се в необходимите разходи за ремонт, е
неоснователен. При това положение не могат да се възложат в тежест на ответника и
сторените от ищцата разходи за обследване с термо-камера и за изготвяне на цветни копия.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът, на когото се дължат разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: [адрес], ап. 7, срещу А. П.
А., ЕГН **********, с адрес: [адрес], ап. 11, иск за осъждане на ответника да заплати на
ищцата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 556.60 лв. – обезщетение за имуществени
вреди в резултат на противоправно бездействие на ответника във връзка с течове, засягащи
3
апартамент № *, находящ се в [адрес], ведно със законната лихва от 18.03.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: [адрес], ап. 7, да заплати на А. П. А., ЕГН
**********, с адрес: [адрес], ап. 11, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4