№ 669
гр. *, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110170417 по описа за 2022 година
С искова молба с вх. № 288476 от 23.12.2022г., ищецът Р. Н. Р., ЕГН
**********, чрез адв. Г. И. Г. е предявил против С. Н. Р., ЕГН ********** иск
за съдебна делба на съсобствен недвижим имот – Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор: ** /шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, едно,
нула, осем, точка, две, едно, пет, едно, три, точка, три, девет/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
50/02.11.2011 г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: *, самостоятелният обект
се намира на етаж 10 в сграда с идентификатор: --, предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор: 68134.1108.215, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 96.08
кв.м., прилежащи части: таванско помещение № 5, 2,23% идеални части от
общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата
на същия етаж: --.38, под обекта: --.35, над обекта: --.43, а съгласно документ
за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 39 /тридесет и
девет/, находящ се в жилищната сграда - блок № В-34 /В - тридесет и четири/,
вход „А“, на X /десети/ етаж, комплекс „/“ с настоящ адрес: **, състоящ се от
три стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 96.08
1
/деведесет и шест цяло и осем стотни/ кв. м., при съседи: стълбище, държ. ап.
№ 38, ул, „*“, ул. „**“, заедно с таванско помещение № 5 /пет/, при съседи:
коридор, Г*, заедно с 2.023% /две цяло двадесет и три хиляди върху сто/ ид.ч.
от общите части на сградата и право на строеж върху частта от терена на
комплекса. С исковата молба ищецът твърди, че с ответника са
съсобственици, като всеки един от тях притежава по ½ ид.ч. от така описания
недвижим имот.
Ищецът твърди, че собствеността върху ½ ид.ч. от описания по-горе
недвижим имот е придобита по силата на направено от неговата майка * в
негова полза дарение от 25.03.1991 г., обективирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 127, Том XVIII, дело № 3452/1991г. на
нотариус Иванка Гетова, при Софийската нотариална служба към Втори
районен съд. Посочва, че ответникът е придобил останалата ½ ид. ч. от същия
имот на основание сключен на 22.09.1992 г. с майка му * договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 26, том LXVIII, дело № 14568/1992 г. на
нотариус Даниелa Груевa, при Софийската нотариална служба към Втори
районен съд.
Ищецът поддържа, че гореописаният имот се ползва единствено от
ответника С. Р., поради което последния следвало да заплаща на ищцовата
страна месечно обезщетение от по 400 лв., считано от датата на исковата
молба /23.12.2022 г./ до окончателното приключване на делбеното
производство.
Моли се за уважаване на предявения иск за съдебна делба и за
допускане извършването на делба по отношение на процесния недвижим
имот, представляващ: Апартамент № 39, представляващ Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор: ** по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД – 18 – 50/02.11.2011г., на ИД на АГКК, с адрес на
имота: *, при квоти от по ½ идеална част за всяка от страните.
Отправя се искане до съда по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК ответникът
С. Н. Р. да бъде осъден да заплаща на ищеца месечно обезщетение в размер на
400 лв., считано от датата на исковата молба /23.12.2022 г./ до датата на
влизане в сила на решението по извършване на делбата, за ползването на
процесния имот, от което ищцовата страна е лишена.
2
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от името на
ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск при твърдения, че процесния имот е изцяло собственост на
ответника. В тази връзка ответната страна навежда възражение, че е придобил
½ ид. ч. от процесния имот въз основа на давностно владение, продължило
повече от 10 години, считано от 01.06.2005 г., а останалата ½ ид. ч. твърди да
е придобил въз основа на посочения от ищеца договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 22.09.1992 г.
Излагат се твърдения, че ищецът също е живял в процесния имот до 01.06.
2005 г., от която дата се е преместил да живее в новопостроена къща в гр. /,
като страните се съгласили да си поделят двата наследствени имота, като
ищецът получи този в гр. / /от който двамата също притежавали по ½ ид. ч. от
правото на собственост/, а ответникът – процесния имот. Поддържа се, че
страните са си разменили неформално притежаваните в двата имота идеални
части, като така ищецът придобил изцяло имота в гр. /, а ответникът –
процесния имот, като повече от 10 години владял, поддържал и ремонтирал
последния, без ищцовата страна да посещава същия и да се грижи за него.
Моли за отхвърляне на предявения иск за делба.
При гореизложените твърдения, ответникът С. Н. Р. предявява
насрещен иск за признаване за установено между страните, че С. Н. Р., ЕГН
********** е собственик на другата ½ ид. ч. от Апартамент № 39,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ** по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 –
50/02.11.2011г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: *, на основание изтекла в
негова полза придобивна давност, чрез осъществено давностно владение,
продължило повече от 10 години, считано от 01.06.2005 г., като счита, че още
към 01.06.2015 г. 10 години били изтекли. Моли се за уважаване на
предявения насрещен иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор
на насрещната искова молба. Оспорва се страните да са си разменяли имоти и
ищецът по насрещния иск да е получавал цялата фактическа власт върху
процесния апартамент. Поддържа се, че С. Р. никога не е имал намерение да
свои чуждата ½ идеална част от процесния имот и не е манифестирал това
пред нейния собственик. Излагат се твърдения, че страните, като
3
съсобственици на процесния имот, винаги са поделяли разходите за същия и
С. Р. никога не се е държал като едноличен собственик и не е демонстрирал
такова поведение по явен и недвусмислен начин спрямо другия съсобственик
Р. Р.. Посочва се, че върху процесния имот на 17.06.2013 г. е била наложена
възбрана за задължения на двамата съсобственици и същите са били
уведомени, като същата била заличена по молба на Р. Р., което отново
изключвало същия да се е дезинтересирал от имота и да е губил фактическата
власт върху същия. Моли се за отхвърляне на насрещния иск. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 160 състав, е сезиран с конститутивен иск за делба на недвижим
имот с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС и насрещен положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото
на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без
участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75,
ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената
тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки на
предявения иск за делба, а ответника носи доказателствената тежест да
докаже обстоятелства, на които основава възраженията си, в това число и
основателността на предявения насрещен иск за придобиване на
собствеността на ½ ид. ч. върху процесния имот въз основа на давностно
владение, а именно да установи, че е владял процесния имот постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно повече от 10 години, считано
от 01.06.2005 г., както и че е манифестирал намерението си за своене на вещта
пред останалите съсобственици.
4
Не е спорно между страните, а и от представения и приобщен по делото
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 127, Том XVIII, дело №
3452/1991г. на нотариус Иванка Гетова, при Софийската нотариална служба
към Втори районен съд, се установява в производството, че по силата на
горепосочения нотариален акт Ангелина Цветкова Филипова / майка на
ищеца и ответника/ приживе е дарила на ищеца /сина й Р. Р./ ½ идеална част
от Апартамент № 39, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: ** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД – 18 – 50/02.11.2011г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: *.
От представения и приобщен към доказателствения материал
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 26, том LXVIII, дело № 14568/1992 г. на нотариус
Даниелa Груевa, се установява в производството, че по силата на
горепосочения нотариален акт Ангелина Цветкова Филипова / майка на
ищеца и ответника/ приживе е прехвърлила срещу задължението за издръжка
и гледане на ответника /сина й С. Р./ другата ½ идеална част от описания по-
горе недвижим имот.
Видно представеното и приобщено по делото от препис извлечение от
акт за смърт *, последната е починала на 06.05.2000г.
От представения и приобщен към доказателствения материал
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, том XI, дело №
1995/1991г. на нотариус Димитър Танев, при Софийската нотариална служба
към Втори районен съд, се установява в производството, че по силата на
горепосочения нотариален акт Никола Р. Георгиев / баща на ищеца и
ответника/ дарява на ответника /сина му С. Р./ целия свой собствен недвижим
имот в гр. /, представляващ дворно място с площ от 670 кв.м., съставляващо
парцел IV – 318 от квартал 22 по плана на гр. /, м. Градоман.
Представено е и приобщено по делото разрешение за строеж №
12/26.02.1992 г., издадено в полза на С. Н. Р. за описания по-горе недвижим
имот, представляващ дворно място.
По делото е представен и приобщен към доказателствения материал
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 131, том LXIX, дело №
14911/1992г. на нотариус Чайка Бележкова, при Софийската нотариална
служба към Втори районен съд, от който се установява в производството, че
5
по силата на горепосочения нотариален акт ответникът С. Н. Р. дарява на
ищеца Р. Н. Р. ½ идеална част от свой собствен недвижим имот в гр. /,
представляващ дворно място с площ от 670 кв.м., съставляващо парцел IV –
318 от квартал 22 по плана на гр. /, м. Градоман, придобит въз основа на
дарение описано по-горе.
По делото е представено и приобщено удостоверение от Столична
община район „/“ АГ 94 – Р – 131/ 06.12.2005 г., издадено на Р. Н. Р. в
уверение на това, че в IV – 318 от кв. 22 по плана кв. Градоман е изградена
жилищна сграда в съответствие с одобрени строителни книжа от 26.02.1992 г.
и издадено разрешение за строеж № 12/26.02.1992 г. в полза на С. Н. Р..
Видно от представените и приобщени по делото Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 121, том III, рег. № 3063, дело № 471 от
2006 г. на Йонко Литовски – нотариус рег. № 263 на Нотариалната камара, с
район на действие Софийски районен съд, Акт № 125, том XX, дело №
16942/2006 г., вх. рег. № 27198 от 16.05.2006 г. на Службата по вписванията –
*; Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 175, том VIII, рег. № 7209, дело № 1466/2006 г. на Йонко
Литовски – нотариус рег. № 263 на Нотариалната камара, с район на действие
Софийски районен съд, Акт № 38, том LXIII, дело № 55462/2006 г., вх. рег. №
83157 от 30.11.2006 г. на Службата по вписванията – *; Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 176, том VIII, рег. № 7210, дело №
1467/2006 г. на Йонко Литовски нотариус рег. № 263 на Нотариалната камара,
с район на действие Софийски районен съд, Акт № 39, том LXIII, дело №
55465/2006 г., вх. рег. № 83158 от 30.11.2006 г. на Службата по вписванията –
*; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 80, том IV, дело №
4569/2008 г. на Йонко Литовски нотариус рег. № 263 на Нотариалната камара,
с район на действие Софийски районен съд, Акт № 29, том LX, дело №
42663/2008 г., вх. рег. № 61735 от 21.08.2008 г. на Службата по вписванията –
*, се установява в производството, че по отношение на имота в гр. / са
учредени от двамата братя – Р. Р. и С. Р. договорни ипотеки за задължения
единствено на Р. Р. по няколко договора за ипотечен заем.
По делото е представено и приобщено Постановление за възлагане на
недвижим имот от 03.11.2014 г. по изп. дело № 20137900401000 на ЧСИ
Ренета Милчева, рег. № 790, с район на действие Софийски градски съд, от
6
което се установява, че имота в гр. / е продаден на публична продан.
Не се спори между страните, а и от показанията на свидетелите, се
установява, че от 2000 г. насам в спорния апартамент, който се намира в гр. *,
район „--“, ж.к. „--“, ** е заживял ответникът С. Н. Р., заедно с жена си и
детето си. Като от показанията на всички свидетели на ответника по делото се
установява, че през 2007 г. С. Н. Р. извършил основен ремонт на спорния
апартамент. Според показанията на /, втори братовчед на страните по делото,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, който е извършвал СМР на процесния
обект се установява, че ремонтът започнал през 2007 г., като се изброяват
множество строително – монтажни работи, които последният лично е
извършил, като сред тях смяна на под, полагане на шпакловка, поставяне на
плочки в банята, смяна на тръби, които му били изцяло заплатени от страна
на С.. За извършените строително – монтажни работи от страна на ответника
С. Р. свидетелства и свидетеля --, която посочва, че С. е извършил основен
ремонт през 2007 г., който включвал смяна на плочки, баня, кухня, шкафове и
др. строително – монтажни работи. От свидетелят Николай Стоянов Кьосев,
брат на съпругата на С. Р. също се установява, че С. е направил основен
ремонт на процесния апартамент, като последният включвал смяна на
настилки, стени, шпакловки, тавани, баня, ВиК, електро, врати, смяна на
дограма, поставяне на климатици, обзавеждане на детска стая. Твърди, че
ремонтът е извършен през 2007 г., като С. е плащал за всичко, свързано с
ремонтните дейности. В представените от ответника Р. документи за сторени
разходи за закупуване на материали и договори за изработка са посочени
дати, като най-ранните от тях са от март 2007 г., като в голяма част от тях
фигурира и адреса на процесния апартамент, с оглед на което за така
извършените строително – монтажни работи съдът намира да са представени
относими писмени доказателства, от които категорично се установява
извършване на ремонт на процесния апартамент от страна на С. Р. с негови
средства.
От показанията на всички свидетели се установява, че ищецът Р. Р. от
около 2005 г. живеел в къща в гр. /. От показанията на свидетеля -- се
установява, че не е виждала Р. от повече от 20 години в блока, където се
намира процесния апартамент, а именно след смъртта на майка му Ангелина.
Същото се установява и от показанията на свидетелят /, който посочва, че е
виждал за последно Р. Р. през 2005 г., като не знае къде живее, но знае че има
7
къща в гр. /, защото отново през 2005 г. му се е обадил за да извърши ремонт
на последната, но свидетелят бил зает и отказал.
От показанията на свидетеля -- се установява, че последната познава
страните от деца, като живее в съседство на С., а именно на 5 етаж от същия
блок, като посочва, че и е известно, че този апартамент в ж.к. „--“ е на С., а в
гр. / живее Р. и така са се разделили до ден днешен.
От показанията на свидетелят /, втори братовчед на страните по делото,
се установява че последният познава страните от деца, като знае, че
единствено С. живее в процесния имот, като самия свидетел живее на втория
етаж в същия вход. Твърди, че освен ремонтните дейности, които лично той е
извършил, са били закупени и електроуреди, както и нова кухня, която била
изработена от друга фирма. Посочва, че за извършване на ремонта му е било
заплатено от С. Р., като последният изтеглил кредит за да извърши ремонт на
апартамента. Посочва, че всички материали за ремонта заплащал С..
От показанията на свидетелят Николай Стоянов Кьосев, брат на
съпругата на С. Р. се установява, че познава С. от 1995 г., а Р. Р. от 2000 г.,
като се запознал с него на сватбата на сестра му и С.. Посочва, че сватбата им
била в къщата на Р. в гр. /, като последния представял, че къщата е негова.
Твърди, че С. и сестра му живеят в процесния апартамент от 2000 г.,
непосредствено след сватбата, когато се е родило и детето им през месец май
2000 г. Твърди, че Р. не е живял там, но го е виждал на семейни събирания в
процесния апартамент, като той бил поканен като гост. Твърди, че му е
известна уговорка между страните, като последните са уредили отношенията
си по следния начин– апартамента остава за С., а къщата в гр. / остава за Р.,
което се осъществило, чрез размяна на документи за собственост.
От показанията на свидетелят * Н. се установява, че познава Р. Р. от
около 20 години, като знае, че последният е живял в процесния имот, като в
последствие се преместил в къща в гр. /, като не посочва конкретен момент,
когато това се е случило. Твърди, че Р. Р. му е споделил, че е теглил голям
заем за ремонт на къщата в гр. /, както и апартамента, като имало уговорка
заемът да бъде изплащан взаимно от двамата братя, като в последствие бил
изплащан само от Р. Р., но последният останал без работа и спрял да изплаща
заема и „му взели“ къщата.
От показанията на свидетелят - Р.а, съпруга на Р. Р. се установява, че
8
около 2005 г. са се преместили да живеят в къща в гр. /. Посочва, че и е
известно да са изтеглени кредити за ремонт на къщата и апартамента, които
следвало да бъдат погасявани и от двамата братя, но в последствие Р. останал
без работа и спрял да погасява кредитите и „им взели“ къщата в гр. /.
Свидетелката посочва още, че Р. Р. бил осъден да заплаща половината от
задължение в общ размер от 4000 лв. на „*“ за парно на брат си, при
положение, че не живее в апартамента.
Представените по делото доказателства, които съдът не обсъжда, не
установяват релевантни за решаване на повдигнатия правен спор
обстоятелства.
Предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът намира, че
всяка от страните в настоящото производството е носител на право на
собственост върху 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.
Основният спорен между страните въпрос е дали ответникът С. Н. Р. е
придобил ½ идеална част от процесния Апартамент № 39 по силата на
давностно владение, упражнявано за период от повече от десет години,
считано от 01.06.2005 г., тъй като възражението за придобивна давност,
принципно би изключило съсобствеността между страните, която се
установява да е възникнала въз основа на обсъдените по-горе доказателства, а
именно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане и дарение.
Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче
фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се
породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т.
е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен
характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин
препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в
смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81
9
ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и
за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е
установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата
власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да
не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus
domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява за
друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл.
69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна
норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички
гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права
на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на
намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това,
което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен
факт, а именно субективния признак на владението (animus domini rem sibi
habendi) – намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт – обективния признак на владението (corpus possessionis) –
упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи
точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го
задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то
съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея,
както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест
се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори - така ТР № 1/2012
г. от 6.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г. на ОСГК; ТР
№ 4/2012 г. от 17 декември 2012 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2012
г.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК: "Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на
10
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните
части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си".
Тоест, когато е налице съсобственост, която произтича от наследяване,
макар процесния случай да не е такъв, тъй като ищецът и ответникът макар да
са наследници по закон, последните са придобили по ½ идеална част от
процесния имот по силата на разпоредителни сделки, извършени приживе от
тяхната майка * , но доколкото С. Н. Р. е започнал да владее своята идеална
част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
брат си Р. Н. Р. и презумпцията се счита за оборена, то за да е налице
надлежно владение ищецът следва да установи, че е извършил надлежен
interversio possessionis (превръщане на държането във владение).
Като съобрази горните принципни положения, отнесени към
конкретиката на разглеждания случай, съдът приема, че ответникът е доказал
твърдяното от него придобивно основание, тъй като са налице всички
посочени по-горе признаци на владението.
Съображенията за това са следните:
Установи се от събраните по делото гласни доказателства, че
ответникът, заедно със семейството си, непосредствено след смъртта на
майката на страните *, през 2000 г. е заживял в процесния апартамент, като е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща,
11
съответно той е бил държател на идеалните части на брат си Р. Н. Р.. В тази
връзка следва да се кредитират показанията на свидетелите * и **, които са
съседи и имат преки и постоянни наблюдения върху имота през
продължителен период от време, което обстоятелство не се опровергава и от
показанията на останалите свидетели, а не се и оспорва от ищеца.
Показанията на същите са обективни и безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени впечатления от процесния имот, вътрешно непротиворечиви
и във връзка едни с други и останалите доказателства по делото, като липсват
основание да се приеме заинтересованост на свидетелите. От свидетелските
показания се установява, че през 2007 г. ответникът /ищец по насрещния иск/
е предприел действия, които недвусмислено сочат намерението за своене,
така свидетелят Стефанова сочи, че ответникът е ремонтирал апартамента, а
свидетелят Петров, сочи, че лично последния е извършил ремонта, като по-
горе са посочени и конкретните строително – монтажни работи, които са били
извършени. Свидетелят Стефанова, както и свидетелят Петров сочат, освен
това, че след 2000 г. не са виждали ищецът в имота, като всички свидетели по
делото посочват, че от 2005 г. последният живее в къща в гр. /. Следва да се
посочи, че от показанията на допуснатия на ищеца свидетел - Р.а, които
следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 ГПК поради вероятната
им заинтересованост с оглед обстоятелството, че свидетелят Р.а е съпруга на
ищеца, съответно кредитирането им би било допустимо, единствено ако от
другите данни по делото следва извод, че заинтересоваността им не се е
отразила на достоверността на показанията им, не се установяват
обстоятелства, които да опровергават установените от останалите свидетели
по делото факти, а именно факта че от 2000 г. насам С. Р. е заживял в
процесния имот с цялото си семейство, както и факта, че е извършил със
собствени средства ремонт на последния. Ето защо, съдът приема за
установено, че ответникът е предприел действия, които несъмнено сочат на
явно демонстрирано намерение за своене на целия имот, съпътстващо
обективния факт на владението, и то по такъв начин, че да станат достояние
на всички заинтересовани лица, като от друга страна липсват обстоятелства,
сочещи на действия, имащи за цел прикриване факта на владение от друго
лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот. Не следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелят * Н. и - Р.а, в частта в която
твърдят, че им е станало известно, че били теглени кредити за ремонт на
12
къщата и на апартамент, които двамата братя следвало да изплащат заедно,
тъй като в тази им част показанията не са подкрепени от останалите
представени по делото доказателства. От представените по делото договори
за учредяване на ипотека, описани по-горе се установява, че ипотеките по
отношение на имота в гр. / са учредени от двамата братя – Р. Р. и С. Р., но за
задължения единствено на Р. Р. по няколко договора за ипотечен заем, от
което не може да бъде изведено, че двамата братя са изтеглили съвместно
посочените кредити, нито да са поели задължение за тяхното погасяване
съвместно, напротив кредитополучател по същите е единствено Р. Р.. Отделно
от горното по делото е представен и приобщен като доказателство Договор за
потребителски кредит по кредитни програми от 16.05.2007 г., сключен със С.
Н. Р., като кредитополучател, от което следва, че ответникът е имал сключен
лично договор за потребителски кредит, по който е поел задължение за
погасяването му. Следва да бъде обсъдено и възражението на ищеца,
последният да е заплатил сметка за доставена топлинна енергия по
отношение на процесния имот за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., които
действия да отблъскват намерението за своене на ответника. Ищецът е
представил доказателства, а именно покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 24176/08.06.2017 г. и изпълнителен лист от 15.03.2017 г., които макар да
установяват задължение за топлинна енергия, дължимо разделно между
двамата братя, то не установяват извършено от страна на ищеца плащане.
Съвременната съдебна практика, обективирана в решение №
97/19.10.2020 г. по гр. д. № 325 / 2020 г. на Върховен касационен съд, I-во гр.
отделение, приема, че фактическото разделяне на съсобствените имоти, при
което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху
конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и
без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на
фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без
претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31,
ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на
намерението за своене и установяване на владение за себе си /в този смисъл
са мотивите към т.1 от ПП-6-74/. Това е така, защото тези действия покриват
съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те
установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от
съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се
13
упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на
придобивната давност, визирани в чл. 79 от ЗС са реализирани.
Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след
изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като позоваването
на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването
по давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Не е необходимо отношенията
между съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/
да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме,
че е променено държането на идеалните части на другите във владение за
себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на
правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да
могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и
фактическа власт върху него. Заключването на имота и преустановяване на
достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване
на владението, но това не изключва възможността съсобствениците
фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да
владее за себе си имота, който фактически му е разпределен без кавги и
разправии между тях. Сам по себе си фактът на добри или лоши отношения
между съсобствениците е без значение за факта на владение. Именно такъв е
и процесният случай. С предприемането на ремонтните дейности на
значителна стойност, предвид факта, че е заживял в процесния имот, което е
продължило до момента на предявяване на иска, и обстоятелството, че от
2000 г, двамата братя /Р. Н. Р. и С. Н. Р./ са разпределили трайно
фактическото ползване на двата съсобствени имота, което се установява от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, се установява, че от
страна на С. Р. са предприети действия по своене на целия съсобствен имот.
Извършения основен ремонт на жилището със знанието и без
противопоставянето на другия съсобственик говори именно за такова
преобразуване на държането на притежаваните от Р. Р. идеални част във
владение. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията,
направени от името на Р. Р., че извършения ремонт бил свързан с обичайното
ползване на жилището, доколкото именно обратното се установява от
събрания по делото доказателствен материал. През март 2007 г. ответникът
С. Р. е манифестирал намерението си да свои спорния имот, като е предприел
извършването на основен ремонт на последния, със знанието и без
14
противопоставянето на брат си Р. Р.. Последният е осъществил фактическия
състав на владението по отношение на спорния апартамент, включително по
отношение на притежаваната от Р. Р. ½ идеална част, но това е станало едва
през март 2007 г, а не както се твърди в насрещната искова молба – на
01.06.2015 г.. Ето защо съдът намира, за доказано по несъмнен начин, че в
периода март 2007 г, до предявяване на иска за делба ответникът С. Р. е
владял спорния апартамент, който се намира в гр. *, район „--“, ж.к. „--“, **,
което владение е било непрекъснато и спокойно в посочения период. Следва
да се посочи, че манифестирането на владението да свои спорния имот, може
да се извлече не само от поведението на ответника С. Н. Р., който от 2000 г.
насам е живял с цялото си семейство в имота, като е предприел и действия по
осъществяване на основен ремонт, което се установява от показанията на
свидетелите, така и от представените по делото писмени доказателства по
делото, но и от поведението на ищеца Р. Р.. От както ответникът е заживял с
цялото си семейство в имота, последният не се противопоставил, напротив
имал е знанието, че брат му С. Р. живее в процесния имот, като е бил
осведомен и за извършваните от последния ремонтни дейности, на които
също не се противопоставил. Напротив последният е живял в къща в гр. /,
която се установява от доказателствата обсъдени по-горе, че е била също
съсобствена между двамата братя, като от всички събрани по делото
доказателства явно и недвусмислено се установява, че между тях е
съществувала неформална договорка за разпределяне собствеността по
отношение на двата съсобствени имота. Прави впечатление, че след като
имотът в гр. / бил продаден на публична продан, поради незаплащане на
задължение по договори за ипотечен заем на Р. Р., последния с предявяване на
настоящия иск за делба е предприел действие по противопоставяне и
оспорването на начина на разпределение на двата имота, но едва след
изтичане на придобивната давност по чл. 79 от ЗС.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема за доказано в
производството, че в периода март 2007 г, до предявяване на иска за делба
ответникът С. Р. е владял спорния апартамент, който се намира в гр. *, район
„--“, ж.к. „--“, **, което владение е било непрекъснато и спокойно в посочения
период.
Тук следва да се посочи изрично, че в обстоятелствената част и
петитума на насрещната искова молба безспорно се сочи, че С. Р. е придобил
15
собствеността върху притежаваната от Р. Р. ½ идеална част от процесния
имот, по силата на давностно владение, продължило повече от 10 години,
считано от 01.06.2005 г. При тълкуване на така изявената воля от името на С.
Р., обективирана в насрещната искова молба, настоящият съдебен състав
намира, че от името на С. Р. се твърди, че е владял целия процесен недвижим
имот повече от десет години, считано от 01.06.2005 г., т.е. и до момента на
предявяване на иска. Действително от името на С. Р. е направено изявление,
че 10-годишния давностен срок е изтекъл още на 01.06.2015 г. /което
обстоятелство не се установи в хода на производството/, но не може да се
приеме извод, че това е крайната дата, до която се твърди С. Р. да е владял за
себе си и като свои целия процесен недвижим имот. Недвусмислена е волята,
че С. Р. е владял процесния имот /включително притежаваната от брат му Р.
Р. 1/2 идеална част/ повече от 10 години, считано от 01.06.2005 г., т.е. и след
датата 01.06.2015 г.
Предвид изложено съдът приема за установено, че ответникът е
упражнявал фактическата власт върху целия имот на основание, което
изключва владението на другия съсобственик в изискуемия срок по чл. 79, ал.
1 ЗС. Като последица от упражняваното непрекъснато, явно и спокойно
владение през период от време, по-дълъг от десет години, ответникът е
придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния
недвижим имот на основание чл. 79, ал. 1 ЗС преди предявяване на иска,
поради което и противопоставеното срещу иска защитно правопогасяващо
възражение е основателно.
По тези съображения предявеният иск за делба е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, а предявеният насрещен положителен
установителен иск за собственост – уважен, като основателен и доказан в
производството.
По разноските в производството.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по делото в общ размер от 2359,81 лв., въз основа на
представен по делото списък по реда на чл. 80 от ГПК и доказателства за
реалното им извършване, а именно: 2000 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение; 299, 81 лв. заплатена държавна такса по
предявения насрещен иск, както и 60 лв. такса за вписване на насрещната
16
искова молба.
На основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. /, ул. „*“ № 35 А,
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 80,00 лева, представляваща държавна такса
по отхвърления иск за делба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. /, ул.
„*“ № 35 А, чрез адв. Г. И. Г. против С. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *,
р-н --, ж.к. „--“ I част, бл. 34, ап. 39, ет. 10 иск за допускане и извършване на
съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор: ** /шест, осем, едно, три, четири, точка,
едно, едно, нула, осем, точка, две, едно, пет, едно, три, точка, три, девет/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
50/02.11.2011 г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: *, самостоятелният обект
се намира на етаж 10 в сграда с идентификатор: --, предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор: 68134.1108.215, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 96.08
кв.м., прилежащи части: таванско помещение № 5, 2,23% идеални части от
общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата
на същия етаж: --.38, под обекта: --.35, над обекта: --,43, а съгласно документ
за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 39 /тридесет и
девет/, находящ се в жилищната сграда - блок № В-34 /В - тридесет и четири/,
вход „А“, на X /десети/ етаж, комплекс „/“ с настоящ адрес: **, състоящ се от
три стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 96.08
/деведесет и шест цяло и осем стотни/ кв. м., при съседи: стълбище, държ. ап.
№ 38, ул, „*“, ул. „**“, заедно с таванско помещение № 5 /пет/, при съседи:
коридор, Г*, заедно с 2.023% /две цяло двадесет и три хиляди върху сто/ ид.ч.
от общите части на сградата и право на строеж върху частта от терена на
комплекса.
17
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. /, ул. „*“ № 35 А, че С. Н.
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *, р-н --, ж.к. „--“ I част, бл. 34, ап. 39, ет. 10
Е СОБСТВЕНИК на останалата ½ идеална част от следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ** /шест, осем, едно, три,
четири, точка, едно, едно, нула, осем, точка, две, едно, пет, едно, три, точка,
три, девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-50/02.11.2011 г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: *,
самостоятелният обект се намира на етаж 10 в сграда с идентификатор: --,
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор: 68134.1108.215, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда
или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 96.08 кв.м., прилежащи части: таванско помещение № 5,
2,23% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: --.38, под обекта: --.35, над
обекта: --,43, а съгласно документ за собственост представлява:
АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 39 /тридесет и девет/, находящ се в жилищната
сграда - блок № В-34 /В - тридесет и четири/, вход „А“, на X /десети/ етаж,
комплекс „/“ с настоящ адрес: **, състоящ се от три стаи, столова с кухненски
бокс и сервизни помещения, с площ от 96.08 /деведесет и шест цяло и осем
стотни/ кв. м., при съседи: стълбище, държ. ап. № 38, ул, „*“, ул. „**“, заедно
с таванско помещение № 5 /пет/, при съседи: коридор, Г*, заедно с 2.023%
/две цяло двадесет и три хиляди върху сто/ ид.ч. от общите части на сградата
и право на строеж върху частта от терена на комплекса, въз основа на
давностно владение, упражнено в периода март 2007 г. до предявяване на
исковата молба в съда.
ОСЪЖДА Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. /, ул. „*“ № 35 А да
заплати на С. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *, р-н --, ж.к. „--“ I част, бл.
34, ап. 39, ет. 10 на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК сумата от 2359,81
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. /, ул. „*“ № 35 А, на
основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 80,00 лева, представляваща държавна такса по
18
отхвърления иск за делба.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-
седмичен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19