Решение по дело №1705/2019 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 743 от 15.04.2019 г., постановено по АНД № 1705 по описа за 2019 г., Районен съд – гр. Пловдив, 26 нак.състав.

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Постъпило е постановление от Районна прокуратура – гр. Пловдив с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия А.Т.Ч., с ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК и за налагане на административно наказание.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Пловдив поддържа горното предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са налице предпоставките на чл.78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като пледира на обвиняемият да бъде наложено административно  наказание глоба в размер в максимален размер.

Защитникът адв. С.А. намира, че обвинението се базира на показанията на свидетели разпитани в хода на досъдебното производство, чиято достоверност на показанията не се установява по безспорен и категоричен начин. Не се установявало обвиняемият да е употребил твърдените от обвинението епитети, поради което моли същият да бъде оправдан. В случай, че бъде признат за виновен пледира да му бъде наложено наказание ,,глоба‘‘ в минимален размер с оглед влошеното му материално състояние.

Обвиняемият А.Ч. заяви, че не се признава за виновен, но желае да сключи споразумение с прокурора като си плати глобата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното:

Обвиняемият А.Т.Ч. – ***г..,Б., български гражданин,неосъждан, семеен, висше образование, работещ на трудов договор като ***. ЕГН **********.

Обвиняемият А.Ч. *** с наложена мярка ,,задържане под стража‘‘ по наказателно общ характер дело подсъдно на Окръжен съд гр. Пловдив. По делото била постановена присъда, която не била влязла в законна сила. Тъй като здравето му било влошено той бил настанен в медицинския център към затвора. В медицинския център били настанени лишени от свобода, които имат нужда от медицински грижи. Имало общо три болнични стаи. В първата /№1/ били настанени св. Й.Н., свидетелят Е.Й.и свидетелят А.П..

Във втората стая /№2/ били настанени обвиняемият и свидетелят Т.Т., като третото легло било свободно. В третата стая /№3/ били настанени свидетелят В.Г.и още двама лишени от свобода, които обаче не излизали от стаята си. Първоначално А.Ч. бил настанен в една стая със свидетеля Т..

На 17.11.2017г. в същата стая на медицинския център бил настанен и свидетелят С.М., който изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, и който бил претърпял операция на белия дроб и бил изписан от болница. Общото здравословно състояние на С.М. не било добро и същият имал нужда от почивка. Още в момента в който той бил настанен в стаята това не се харесало на обвиняемият, тъй като пострадалият бил с ***произход, и А.Ч., започнал да отправя към него репликите „мръсен ***, изчезвай от тук“ и го карал да стои отвън в коридора. Тези му реплики били чути и от част от настанените в медицинския център лишени от свобода – свидетелят Н., свидетелят Т.. Тъй като преместването на пострадалия в друга стая не зависело от него, а и той бил в очевидно лошо здравословно състояние, не предприел мерки да напусне стаята. Същата вечер след като А.Ч. и свидетелят Т. си били легнали, пострадалият влязъл в стаята и си легнал на леглото. В това време обвиняемият водел телефонен разговор. Малко след като си легнал С.М. се закашлял, това подразнило А.Ч., който продължавал телефонния си разговор и той започнал да вика към него „Мръсен ***. ***твоята майка ***. Аз какво ти казах - да мълчиш.“. След тези му реплики обвиняемият станал от леглото си, взел джапанката си, която била на пода и с нея ударил три пъти пострадалият в областта на гърдите, докато последният лежал на леглото си. По време на нанасянето на ударите А.Ч. казвал по адрес на св. М.: „***майка ти ***       За теб Х.    На сапун“, тези реплики обвиняемият изричал към св. М.и в следващите два дни в които продължавал при възможност да го удря по раната с джапанката си. Като видял случващото се свидетелят Т. станал за да помогне на пострадалия, тогава обвиняемият се обърнал към него с думите „Остави тая ***. Той е ***. Ще му ***“, въпреки това свидетелят Т. помогнал на С.М. да се завие, а след това си легнал. На следващия ден той споделил със свидетеля Н., какво се е случило вечерта.

На 18.11.2017г., около 10.00 ч. пострадалият излязъл от стаята си в коридора на медицинския център като плачел. Там той срещнал св. Й., който като видял състоянието му го попитал какво се е случило. През сълзи С.М. му обяснил, че отново е бил удрян с джапанка от обвиняемия в областта на раната която има на гърдите, освен това го е ритал и блъскал. Когато видял състоянието на пострадалия и разбрал какво се е случило свидетелят Й. предложил да отиде и да уведоми дежурния охранител или дежурния санитар, но пострадалият отказал, като обяснил, че много се страхува от А.Ч., че ако каже ще бъде подложен на още по голям тормоз. Въпреки това свидетелят Й. извикал свидетеля Н., който също видял окървавената превръзка на пострадалия и пред него последния той отново потвърдил, че е бил удрян от А.Ч.. Й.Н. също изразил готовност да отиде и да уведоми дежурните служители на затвора, но пострадалият му попречил, като заявил,че много го е страх и не желае, като първият се съобразил с желанието му. Малко по-късно С.М. се прибрал в стаята си. Когато вечерта на същия ден последният излязъл от стаята си на свидетеля И. му направило впечатление, че състоянието му е още по-влошено. На въпроса му „Какво става?“, пострадалият, който вече нямал сили да говори с жестове му обяснил, че отново е бил бит от обвиняемия. След като се поуспокоил пострадалият влязъл стаята си за да легне.

Сутринта на 19.11.2017г. С.М. излязъл от стаята си в коридора, като бил видимо притеснен, охкал и стенел от болка. Отишъл в столовата, където били свидетелите Н., П.и Г.. Там той им показал превръзката на раната си, на която освен кръв се виждал и отпечатък от обувка и със жестове, тъй като нямал сили да говори им разказал,че обвиняемият отново го е удрял джапанката си. Към тях се приближил свидетелят Е.Й.. На въпроса му какво става пострадалият му разказал, че А.Ч. отново го е удрял по раната. От гърдите на С.М. се чувал странен свистящ шум и това притеснило останалите намиращи се в столовата лишени от свобода свидетели. Тогава свидетелят Н. отишъл и уведомил свидетеля Е.С., който бил санитар в центъра и който през почивните дни се грижел за болните при нужда. Последният веднага отишъл да провери какво е състоянието на С.М. и констатирал, че той наистина е зле, като от останалите свидетели разбрал, че от настаняването на М.в стационара той е подложен на постоянен тормоз от А.Ч., като неколкократно е бил бит. На следващата сутрин - 20.11.2017г., свидетелят С.уведомил лекаря д-р Д.за състоянието на С.М., и след като му бил извършен преглед незабавно бил извикан екип на спешна медицинска помощ, който го откарал в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив за преглед и лечение, като на 11.12.2017г. С.М. починал в болницата.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че с оглед приложената по делото медицинска документация включително и от фиш на ЦСМП - Пловдив и МБАЛ „Св. Георги", никъде не са описани получени от С.А.М.морфологични признаци на травматични наранявания - кръвонасядания, охлузвания, травматични рани, счупвания. Описано е било настъпило зачервяване на ръбове на оперативна рана и отделяне на гноевидна пенеста течност, което е признак за настъпило гнойно инфекциозно възпаление на хирургичната рана. Тъй като и около самата рана не са установени и описани изявени кръвонасядания и/или охлузвания по ръбовете й не може да се приеме със сигурност упражнено травматично въздействие от нанесени удари, както се твърди от свидетелите и самият пострадал. Напълно е възможно от удари с не много голяма сила такива морфологични признаци на травма да не се изявят. Единствено при това положение и ако се приеме за достоверно твърдяното от пострадалия и свидетелите по делото за нанесени удари в лява гръдна половина над раната, може да се обсъди нанасяне на телесна повреда на М.. Удари които не водят до изявени морфологични признаци на травма и се причиняват от травматични въздействия с малка травмираща сила реализират критериите на медико-биологичния признак болка и страдание (по смисъла на л. 130 ал. 2 НК). Зарастването на раните е изключително динамичен и комлексен процес, който се разделя на три фази: инфламаторна, пролиферативна и ремоделираща. Тези фази са задължителни за зарастването на раните, без значение от вида на тъканта или нейната увреда. Като се има предвид, факта, че тъканта за която се твърди, че травмирана е в място на реоперация (повторно хирургично отваряне на раната), която е проведена на 02.11.17 г., а ударите за които се твърди са нанесени на 18-20.11.17 г., то следва, че при нормално протичащ възстановителен процес, инфламаторната фаза е приключила (до 2-5-ти ден), а след 3-то то денонощие е стартирано и образуване на млада съединителна тъкан. В рамките на протекъл повече от 2 седмици процес при липса на настъпващи възпалителни усложнения, е следвало тъканите между стените и ръбовете на хирургична рана в областта на гърдите да са добре зарастнали, т.е. без насложен възпалителен процес, дори при силен удар е малко вероятно да настъпи разтваряне на раната. Това дава основание на вещите лица да приемат, че основна причина за  разтваряне на хирургичната рана е развилото се гнойно възпаление в оперативната зона. На базата на настъпващата от това, гнойно възпаление, нарушена трофика на раневата повърхност и развиващата се некроза на кожата и в подкожните меки тъкани е възможно и без травматично въздействие спонтанно да настъпи раздалечаване на раневите повърхности. При възникналото възпаление, един насложен удар в тази област с твърд тъп предмет дори с малка сила, би допринесъл за „отваряне", раздалечаване на ръбовете на реоперирана хирургична раната, но основната причина за това да настъпи такава дехисценция на раната е болестно обусловеното развитие на гнойния възпалителен процес обхващащ меките тъкани на раневата повърхност. Увредената област е сравнително богато инервирана и при нанесени удари върху тази част на тялото, от тях пострадалия е изпитвал болки и е страдал. При наличната възпалена хирургична рана, всеки попаднал върху нея удар и особено такъв подпомагащи разтварянето й е водел до болки с по-голям интензитет. Продължаващи, наслагващи се травмирания в една увредена област могат да се приемат, като такива с по-особено мъчителен за пострадалия начин. Не е било установено наличието на причинно-следствена връзка между настъпилата смърт на св. М.и нанесените му телесни увреждания.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – обясненията на обвиняемия Ч. /лист 56 от ДП/, както и от приобщените по реда на чл. 378, ал. 2 НПК показания на разпитаните свидетели С.М. /лист 69/, Й.Н. /лист 75/, Е.Й. /лист 84/, Е.С. /лист 91/, А.П. /лист 97/, Т.Т. /лист 103/, Ц.Т./лист 109/, В.Г./лист 114/ и С.Ц.Н.-П. /лист 116/.

Въз основа на така приобщените гласни доказателства се достига до две групи такива. Първата група гласни доказателства е в подкрепа на обвинението и включва показанията на разпитаните свидетели М., Н., Й., С., П., Т., Т. Г., а във втората група попадат единствено обясненията на обвиняемия Ч..

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са еднопосочни, взаимоподкрепящи се и допълващи се, като в зависимост от това на коя част от процесните събития са станали очевидци, въз основа на показанията им се установяват различни обстоятелства имащи значение за правилното решаване на делото.

 От показанията на пострадалия М.се установяват факти имащи значение за делото, а именно начинът на нанасянето на удари, както и по кои места и изричаните от обвиняемия думи и изрази, а именно ,,***майка ти ***. Ще те трепа. За тебе Х.. На сапун‘‘. С.М. дава и логично обяснение защо е бил подлаган на побой от А.Ч., а именно защото първият е бил ***.

Заявеното от пострадалия М.в хода на досъдебното производство изцяло си кореспондира със споделеното от него на свидетелите Е.Й. и Й.Н.. Последните двама също депозират последователни и взаимодопълващи се показания, които описват състоянието на първия, а именно, че същото е било различно по време на три последователни дни, описват следите от джапанка и кръв по превръзката на операцията му.

Очевидец на действията на обвиняемия се явява свидетелят Т., който ги описва по ясен и недвусмислен начин, като пресъздава и изречените от А.Ч. думи и изрази по отношение на пострадалия, както и че те са били свързани с етноса към който той принадлежи.

Въпреки, че не са били преки очевидци на действията на А.Ч. от показанията на свидетелите Е.С., А.П., Ц. Т., В.Г.и С. Н. се установят последващи факти и обстоятелства за пострадалия, а именно какво е било неговото здравословно състояние, от какво се е оплаквал, както и какво е споделил пред тях.

Във втората група гласни доказателства попадат единствено обясненията на обвиняемия Ч.. Освен източник на доказателства, обаче те представляват и основно средство за защита, поради което следва да се съпоставят с останалия събран по делото доказателствен материал. Обясненията на обвиняемия, обаче си противоречат изцяло със заявеното от всички останалите по-горе посочени свидетели, поради което се достигна до извод, че А.Ч. е нанасял удари по тялото на пострадалия М..

Предвид гореизложеното, Съдът е на становище, че следва да се даде вяра на първата група гласни доказателства, въз основа на които по ясен и категоричен начин се установява времевия период, мястото и начинът на нанасяне на ударите от обвиняемия по отношение на пострадалия.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От справката за съдимост се установява, че обвиняемият е неосъждан.

От представените копия от медицинска документация се установява какво е било здравословното състояние на пострадалия М.преди и след нанасянето му на удари от обвиняемия.

Намиращите се по делото така наречени сигнали и обяснения от лица, които впоследствие са били разпитани като свидетели, не могат да бъдат ценени и следва да се изключат от доказателствения материал по делото, тъй като не са били събрани по надлежния ред, от разследващ орган.

Съдът кредитира заключението на намиращата се по делото съдебно-медицинска експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице разполагащо с необходимия опит и познания, което се явява неоспорено от страните по делото. Видно от същото се установява какво е било здравословното състояние на пострадалия преди нанасянето му на удари от обвиняемия, както и последващото му такова и най-съществения въпрос, че настъпилата смърт на С.М. не е в пряко причинна връзка от тези удари.

 От доказателствените материали по един несъмнен начин се установява извършването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на реализиране, както и авторството. Налице е съставомерно деяние по посочения наказателен закон.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се установи, че с действията си обвиняемият А.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, за това, че за времето от 17.11.2017г. до 19.11.2017г. в гр.Пловдив по расистки подбуди е причинил на С.А.М.от гр.Пловдив лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Действията от страна на обвиняемия са насочени против личността и личната неприкосновеност на С.М.. Налице е и престъпленият резултат, а именно нанесената лека телесна повреда на пострадалия без разстройство на здравето.

От субективна страна, обвиняемият Ч. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Нанесената телесна повреда е по расистки подбуди, доколкото по време на нанасянето на ударите обвиняемият Ч. е отправял думите „Мръсен ***, изчезвай от тук“, „***майка ти ***.         За теб Х. на сапун“

Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а  НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материално - правните предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него  престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание „ лишаване от свобода до една година'' или ,,пробация'', като не са налице  отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.

          При индивидуализирането на административното наказание “глоба” Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия  чистото съдебно минало, както и неговото материално състояние. Като отегчаващи вината обстоятелства не се отчетоха. За определяне размера на глобата, обаче Съдът трябва да се съобрази и с доходите получавани от дееца, като от страна на държавното обвинение не са събрани каквито и да били доказателства.

Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно  наказание “глоба” в размер на  хиляда лева, като именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.