№ 572
гр. Сливен, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К.а Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от К.а Д. Кондова Гражданско дело №
20252230101819 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,
вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че с покана за доброволна изпълнение от 25.03.2025г. по
изпълнително дело **** по описа на ЧСИ Г Г, с район на действие: СлОС бил
поканен да изпълни доброволно задължение по Акт № **** на Дирекция
„МДТ” при Община Сливен в размер на 7385, 20 лв., от които главница 4648,
48 лв. и лихва върху главницата в размер на 2736, 72 лв. - публични вземания,
формирани от данък върху превозни средства, данък върху недвижими имоти
и такса ..Битови отпадъци” за периода 01.01.2012г. - 31.12.2015г.
Оспорва изпълнението, като счита задълженията за погасени по давност,
както и поради това, че с акта били претендирани суми за превозни средства,
чиято регистрация била прекратена служебно заради това, че
регистрационните им табели не отговарялит на БДС.
Счита, че по отношение на тези публични вземания били приложими
разпоредбите на ДОПК за давността, тъй като те не били установени в
проведен и завършил с окончателен съдебен акт със сила на пресъдено нещо
исков процес, а били претендирани на извънсъдебно изпълнително основание
по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 172. ал. 2 ДОПК давността се
прекъсвала с издаването на акт за установяване на публичното вземане или с
1
предприемане на действия по принудително изпълнение. С издаването на
цитирания акт давността за данък превозни средства, данък върху
недвижимите имоти и такса „Битови отпадъци” за периода 01.01.2012г. -
31.12.2015г. била прекъсната. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.1 ДОПК
новата погасителна давност започнала да тече на 01.01.2017г. и изтекла на
31.12.2021г., поради това, че в този период не били предприемани действия по
принудително изпълнение.
Твърди, че по изп. дело **** действия по принудително изпълнение в
периода 01.01.2017г. - 31.12.2021г. не били извършвани. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, ал.2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
следвало да се плати публичното задължение, се погасявали всички публични
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността. Сроковете
за погасяване на лихвите за публичните вземания се погасявали по давност с
изтичането на сроковете за главното вземане по ал.1 и ал.2 на чл.171 ДОПК.
Счита, че към 01.01.2025г. настъпила абсолютна погасителна давност за
периода 01.01.2012г. - 31.12.2014г. по отношение на сумите /главница и
начислена лихва върху главницата към 01.01.2025г./ за данък върху
превозните средства:
марка ,.Трабант”, модел „600" с peг. № ***
марка „Трабант”, модел „601” с peг. № ****,
марка „Пежо”, модел „305” с peг. № ***
марка „Сузуки” с peг. № ****
товарен автомобил с peг. № ***
седлови влекач с peг. № ***
за данък върху недвижимите имоти за имот с административен адрес:
**** и такса „Битови отпадъци” за този имот
Към 01.01.2022г. настъпила погасителна давност за периода 01.01.2015г.
- 31.12.2015г. по отношение на сумите /главница и начислена лихва върху
главницата за този период/ за:
Данък върху превозните средства:
марка „Трабант”, модел „600” с peг. ***
марка „Трабант”, модел „601” с peг. № ****
марка „Пежо”, модел „305” с peг. № ***
2
марка „Сузуки” с per. № ****
товарен автомобил с peг. № ***
седлови влекач с peг. № ***
данък върху недвижимите имоти за имот с административен адрес: ****
и такса „Битови отпадъци”.
За периода 01.01.2012 г. - 31.12.2015г. данък върху превозните средства
не се дължал и по силата на закона по отношение на леките автомобили
„Трабант” с peг. № *** и ****. поради това че те били с прекратена служебно
регистрация.
Иска се от съда признаване на установено по отношение на ответника,
че ищеца не дължи сума в размер на 7385, 20 лв., представляваща публични
задължения за данък върху недвижимите имоти и данък върху превозните
средства за периода 01.01.2012г. - 31.12.2015г. по Акт за установяване на
задължение № **** на Дирекция „МДТ” при Община Сливен, поради
погасяването им по давност.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е депозиран. С него се
оспорват претенциите, като се считат за недопустими и неоснователни.
Твърди, че Актът за установяване на задължение бил връчен на ищеца
по реда на чл. 32 ДОПК на 20.10.2016 г. и в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 107, ал. 4 ДОПК не била подадена жалба и той влязъл в законна сила на
04.11.2016г.
Сочи, че депозирал молба от 04.04.2024г. пред ЧСИ Г Г с район на
действие СлОС за привеждане в изпълнение на **** издадени на ищеца, за
което била представена справка за актуален размер на неплатените
задължения.
Видно от справката за неплатени задължения, същите били за данък
върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху
превозните средства, ведно с начислените лихви към 03.04.2024 г. в общ
размер на 17 950,99 лв. за периода 2014г.-2020г., от които главница 10 565,79
лв. и лихви 7 385,20 лв.
Публичните задължения за данъчния период 2012г.-2013г. не били
предявени за събиране пред ЧСИ и били отписани с протокол от 03.04.2024г.
3
на основание чл.168, т.3 ДОПК, чл.171 и чл.173 ДОПК.
Неплатените задължения по Акт за установяване на задължения
№АУ000856/16.06.2016г. били в общ размер на 3024,81 лв. и били само за
данъчния период 2015г., от които главница в размер на 1476,64 лв. и лихви
към дата 23.04.2025г. в размер на 1548,17 лв., видно от остатък заплащане по
АУЗД №АУ000856/16.06.2016г. към 23.04.2025г.
Ищецът нямал задължения за данък върху недвижими имоти и такса за
битови отпадъци, установени в процесния АУЗ от 16.06.2016г., поради
извършено плащане на същите. Задълженията за данък върху превозните
средства за 2015г. били ликвидни и изискуеми, за същите не била настъпила
10- годишната абсолютна давност по чл.171, ал.2 ДОПК.
Твърди, че с молба от 11.04.2025г., взискателят Община Сливен
уведомила ЧСИ по изп. дело **** за настъпила промяна в задълженията за
събиране, като приложил актуален размер на задълженията за събиране.
С протокол от 11.04.2025г. на основание чл.168, т.3 и чл.171, ал.2 ДОПК
били отписани задълженията за данък върху превозните средства за данъчния
период 2014г.
Сочи, че с издаването на АУЗ на основание чл.172, ал.2 ДОПК давността
се прекъснала към 16.06.2016г., и започнала да тече нова 5- годишна давност,
която щяла да изтече на 16.06.2021г., но преди това били предприети
изпълнителни действия от страна на взискателя. В тази връзка сочи, че
процесния АУЗ бил обект на принудително изпълнение пред ДСИ при СИС
СлРС, за което било образувано изп. дело ***
По делото били предприети изпълнителни действия, прекъсващи
давността, като последното действие, извършено по изп. дело № 288/2020 г.
било налагане на запор върху 3 броя МПС, собственост на ищеца длъжник,
извършено на 14.10.2020г. Прекъсвайки давността на 14.10.2020г. започнала
да тече нова 5-годишна давност /чл.172, ал.3 ДОПК/. която не била изтекла и
към настоящия момент.
Освен това сочи, че депозирал молба за образуване на изп. дело **** по
описа на ЧСИ Г Г на 05.04.2024г. с посочени изпълнителни действия. По
молба на взискателя било поискано да бъде наложен запор върху
дружествените дялове на длъжника в *** и такъв бил наложен на 14.06.2024г.
Задълженията за данък върху превозните средства и съответните
4
начислени лихви били публични вземания съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.9
ДОПК.
Лихвата върху публичните вземания, се изчислявала на основание чл.4,
ал.2 ЗМДТ, вр. чл.175, ал.1 ДОПК по Закона за лихви върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания, като лихвите също били публично
вземане. /чл.162, ал.2,т. ДОПК/.
Молбата за изпълнение, в която взискателят посочил конкретен
изпълнителен способ, имала за последица прекъсване на давността, относно
вземанията за сумите по акта за установяване на задължението, съгл. т. 10 ТР
№ 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСТТК ВКС.
Сочи още, че регистрацията на цитираните от ищеца превозни средства,
а именно лек автомобил „Трабант“ с рег.№ *** била прекратена на
28.03.2025г. с отбелязване: „ съхраняване на ПС в частен имот“. Съгласно
чл.58, ал.4 ЗМДТ „За превозните средства, на които била прекратена
регистрацията, данък не се дължал от месеца, следващ месеца на прекратяване
на регистрацията за движение“, т.е. за гореописаните ППС данък не се дължи
от 01.04.2025г.
Иска се от съда отхвърляне на иска, като неоснователен. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца и иска редуцирането
му.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.06.2016г. бил съставен от служител при ответната община Акт за
установяване на задължение на ищеца **** обхващащ задължения за периода
01.01.2012г.- 31.12.2015г. за данък недвижими имоти, такси за битови
отпадъци, данък върху превозни средства на обща стойност 5 584,96 лв. Актът
бил връчен по реда на чл.32 ДОПК на 19.10.2016г.
С молба от 23.04.2020г. до ДСИ при СлРС ответникът поискал
образуване на изпълнително дело по два акта за установяване на задължения
АУЗ от 13.06.2012г. и процесният АУЗ от 16.06.2016г. Било образувано
изпълнително производство *** на ДСИ при СлРС. По това изпълнително
дело били извършени действия по изпълнението, както следва: 25.09.2020г.
запор на вземания по сметка в Прокредит Банк ЕАД; 29.09.2020г.- запор на
5
вземания по сметка в Юробанк България АД; 01.10.2020г.- постъпила сума по
запор и на 14.10.2020г.- запор на 3 бр. МПС. С молба от 02.04.2024г.
взискателят поискал прекратяване на делото. То било прекратено с
постановление от 11.04.2025г. на съдебния изпълнител поради перемпция.
С Протокол от 03.04.2024г. служебно били отписани, като погасени по
давност задължения на ищеца по процесния **** за периода 2012г.- 2013г. на
обща стойност 3 394,59 лв. / 1572,80 лв. главница и 1821,79 лв. лихви/.
С молба от 05.04.2024г. до ЧСИ ответникът поискал образуване на
изпълнително дело по два акта за установяване на задължения за данъци за
МПС, а именно процесният АУЗ от 16.06.2016г. и друг АУЗ от 02.08.2021г. на
обща стойност 17 950,99 лв., в.ч. 10 565,79 лв. главница и 7 385,20 лв. лихва.
Видно от приложената към молбата справка с дата 04.04.2024г. задълженията
по процесният **** касаят само притежавани МПС и са на обща стойност
3 051,36 лв., от която 1 476,64 лв. главница и 1 574,72 лв. лихва.
Било образувано изпълнително дело **** на ЧСИ с *** район на
действие СлОС. По това дело бил наложен запор на дружествен дял на
14.06.2024г.
На 01.04.2025г. ищецът депозирал настоящата искова молба.
В хода на процеса с Протокол от 11.04.2025г. /преди получаване на
исковата молба от ответника, което е сторено на 17.04.2025г./ ответникът, чрез
съответния служител служебно отписал, като погасени по давност
задължения на ищеца по процесния АУЗ за данък МПС за 2014г. на обща
стойност 3 169,05 лв. /1 476,64 лв. главница и 1 692,41 лв. лихви/.
С молба от 11.04.2025г. **** до ЧСИ, ответникът го уведомил за
промяна в задълженията на ищеца, както и за отписаните по давност негови
задължения за данък МПС дължими за 2014г. Видно от приложената към тази
молба справка дължимите от ищеца задължения по процесния АУЗ са за данък
МПС само за 2015г. в общ размер на 3 018,41 лв. /1 476,64 лв. главница и
1 541,77 лв. лихви/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
6
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е частично
допустим.
Установи се в хода на процеса, че още преди завеждане на исковата
молба в съда, ответната община, чрез надлежен служител отписала по давност
задълженията на ищеца по процесния акт **** дължими за период 2012г. и
2013г. Задължения за този период ответната община не е претендирала със
завеждането на изпълнително дело **** на ЧСИ с *** район на действие
СлОС, поради което ищецът не е имал правен интерес от завеждане на
претенцията за задълженията за 2012г. и 2013г. Ето защо в тази част
производството бива прекратено, като недопустимо, поради липса на правен
интерес.
За задълженията на ищеца за 2014г. и 2015г. правен интерес е
съществувал към датата на депозиране на исковата молба 01.04.2025г.
Това е иск на длъжник, който оспорва изпълнението, като може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
правен казус за издаването на изпълнителния титул не е проведено същинско
съдебно дирене, тъй като в случая това е Акт за установяване на публични
задължения, издаден от орган по приходи при ответната община. Съгласно
чл.4, ал.2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания
може да се извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК, също
така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Във втория случай при
принудително събиране на публично общинско вземане, какъвто е казуса
поставен за разглеждане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не
разполага с правомощия да се произнесе по възражение за давност, основано
на чл.171 ДОПК. Съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК съдебният изпълнител може
да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в
сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 ГПК / в този см.
Определение № 130/24.07.2017г. по ч.гр.д.№ 756/2017г. ІІ г.о. ВКС РБ/.
Установи се в процеса, че задълженията за 2014г. са отписани по давност
от ответника и то преди да получи исковата молба, поради което в тази част
искът е неоснователен.
7
Неоснователна е и претенцията, касаеща задълженията на ищеца за
2015г. В случая те касаят данъци върху МПС. Те представляват публични
общински вземания съгласно чл.162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, по отношение на
които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 171,
ал. 1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок /считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т.нар. "абсолютна"
погасителна давност от 10 години.
Процесните вземания касаят 2015г., т.е. давност е започнала да тече от
01.01.2016г. С издаването на акта за установяване на задължения от
16.06.2016г. давността е прекъсната – чл.172, ал.2 ДОПК и от 17.06.2016г.
започнала да тече нова пет годишна давност. Доказа се, че по първото
изпълнително дело *** на ДСИ при СлРС са извършени изпълнителни
действия, които са прекъснали давността, като последното е от 14.10.2020г.-
запор на 3 бр. МПС, т.е. от 15.10.2020г. е започнала да тече нова 5 годишна
давност, която следва да изтече на 15.10.2025г. По следващото образувано
изпълнително дело **** на ЧСИ с *** район на действие СлОС също е
извършено изпълнително действие, което прекъснало течението на давността
- наложен запор на дружествен дял на 14.06.2024г., като от 15.06.2024г.
започнала да тече нова 5 годишна давност, която изтича на 15.06.2029г., а
абсолютната давност изтича на 01.01.2026г. Следователно задълженията на
ищеца, установени с процесния акт **** за 2015г. за данъци върху
притежавани МПС не са погасени по давност към момента, като искът е
неоснователен и бива отхвърлен.
С оглед изхода на делото на ищеца не му се следват разноски, тъй като
единствено за задълженията по акта за 2014г. е имал правен интерес от
завеждане на претенцията, но тя е заведена на деня, в който изтича давностния
срок и задълженията са били отписани от ответника и за това е уведомен
съдебният изпълнител още преди да е получен препис от исковата молба. В
този смисъл съдът счита, че ответника не е дал повод за завеждане на иска.
Впрочем искът е заведен за сума в размер на 7 385, 20 лв., което всъщност е
само лихвата по два издадени АУЗ – процесният от 2016г. и от АУЗ от
02.08.2021г.
Така ищецът дължи разноски на ответната страна за юрисконсултско
8
възнаграждение, което съдът определя на 150 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. *** В ЧАСТТА, с която е
предявен от К. П. Г., ЕГН: ********** от **** против ОБЩИНА Сливен,
Булстат ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявана от
кмет ****, иск по чл.439 ГПК за признаване на установено, че ищецът не
дължи на ответника данъци, установени с АУЗ **** дължими за 2012г. и
2013г., като НЕДОПУСТИМ.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.439 ГПК предявеният от К. П. Г., ЕГН:
********** от **** против ОБЩИНА Сливен, Булстат ****, със седалище и
адрес на управление ****, представлявана от кмет ****, иск по чл.439 ГПК за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер 7
385, 20 лв. /седем хиляди триста осемдесет и пет лева и 0,20 ст./
представляваща публични задължения за данък върху недвижимите имоти и
данък върху превозните средства за периода 01.01.2014г. - 31.12.2015г. по Акт
за установяване на задължение № **** на Дирекция „МДТ” при Община
Сливен, поради погасяването им по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК К. П. Г., ЕГН: ********** от
**** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Сливен, Булстат ****, със седалище и адрес
на управление ****, представлявана от кмет ****, сума в размер на 150 лв.
/сто е петдесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, с което е прекратено частично производството по
делото, имащо характер на определение подлежи на обжалване н частна
жалба пред СлОС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
9
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10