№ 22.04.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и с
участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 661 по описа
за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано по жалба на Т.В.П. ***, подадена
чрез пълномощника й адв. Т.С. ***, против Заповед № 398 от 27.12.2019г.,
издадена от Кмета на Община Опан, с искане за обявяване нищожността на
оспорената заповед. Поддържа се, че макар заповедта да е издадена от
компетентен орган и в предписаната от закона форма, се явява нищожен
административен акт, поради постановяването й в противоречие с материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Конкретните доводи се свеждат до
това, че не е била предоставена възможност на жалбоподателката да подпише
съставения констативен протокол и не са й били дадени разяснения относно
правото да подаде възражения срещу него. За нарушение на материалния закон се
сочи несъобразяването от страна на решаващия административен орган, че за
разпоредения за премахване строеж е било издадено удостоверение за търпимост от
Главния архитект на Община Опан. Направено е искане за прогласяване нищожността
на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Кмет на
Община Опан, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 17.09.2019г. работна група от
служители на общинска администрация – Опан, е извършила проверка на строеж „Второстепенна
сграда“, намираща се в УПИ XII-231кв.35
по плана на с.Бял извор, община Опан. Резултатите от проверката са обективирани
в съставен и подписан от проверяващите служители Констативен акт № 2 от
17.09.2019г. (л.37 - л.40 по делото), съдържащ и заснемане на съществуващо
положение на УПИ ХII-231. От
тази скица е видно, че в имота има изградени общо 7 постройки, като процесната
е условно обозначена под № 6 -
„стопанска постройка“ със застроена площ 78,3 кв.м. Съгласно констативната част
на КА, при проверката е установено, че строежът е с размери 10,25/8,63 м.л.,
като сградата отстои на 1,94м. в единия край и на 1,11 м в другия край от
дворищно регулационна линия между УПИ ХII-231 и УПИ XIII-234, кв.35. Залепена е от западната
страна на съществуваща сграда „гараж“. Основите на сградата са с бутобетон,
изградена от кирпич, с дървен гредоред на покривната конструкция, покрита с
керемиди. Височината на сградата е Н-2,50 м. Второстепенната постройка е
елемент на кадастъра, съществувала е преди одобряване на кадастралния и
регулационен план на село Бял извор, общ.Опан. В момента на проверката не се
ползва по предназначение. Установено е, че строежът е собственост на Т. В. П. –
собственик на УПИ ХII-231,
кв.35 по плана на с.Бял извор, съгласно Договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот от 21.03.2019г, вписан в Службата по вписванията с
рег.№ 2419/ 21.03.2019г., № 291, т.I, дело
1011. За извършител на строежа се сочи В.П.Д./б.ж. на село Бял извор/. Констатирано
е, че съгласно ПРЗ на с.Бял извор, общ.Опан, одобрен със Заповед № 2300/
19.12.1985г. на ОНС гр.Стара Загора, в УПИ XII-231 в кв.35 е предвидено основно
застрояване на жилищна сграда на един етаж на 3.00м от северната
дворищно-регулационна линия на същия УПИ и на 5.00м от уличната регулация на
улица с О.Т. 71 – О.Т. 94., както и допълващо застрояване на 15.00м от южната
дворищно-регулационна линия на УПИ XII-231 и
на самата уличната регулациионна линия на улица с О.Т. 71 – О.Т. 94. Въз основа
на което е прието, че строежът е изпълнен в нарушение с предвижданията на ПРЗ
на с.Бял извор; за него няма одобрена градоустройствена разработка или издадена
виза за допълващо застрояване на дворищна регулация. Като нарушени се сочат
разпоредбите на чл.12, ал.2; чл.42, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е че съставеният констативен акт е
основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа.
В съставеният констативен акт е
вписано, че проверката е извършена в присъствието на Т.В.П., но същият не
съдържа подпис на присъствалото лице.
От представеното по делото известие
за доставяне /л.36/ се установява, че КА № 2/ 17.09.2019г. е бил изпратен по
пощата и получен лично от Т.П. на 19.11.2019г.
Няма данни срещу съставения
констативен акт да е подавано възражение от страна на жалбоподателката.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № 398 от 27.12.2019г., издадена от
Кмета на Община Опан, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено на Т.В.П.
да премахне незаконния строеж „Второстепенна сграда“, изпълнена в единия край
на 1,94м и на 1,11 м. в другия край от дворищно-регулационната линия между УПИ XII-231 и XIII-234, кв.35 по плана на с.Бял извор,
община Опан и залепен от западната страна на съществуваща сграда „гараж“ в УПИ XII-231, кв.35, и да почисти строителната
площадка от строителни отпадъци, като е определен четиримесечен срок от
влизането в сила на заповедта. От фактическа страна обжалваният административен
акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 2/
17.09.2019г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225,
ал.2, и т.2 от ЗУТ строеж – изпълнен без необходимите строителни книжа и
издадено разрешение за строеж. Строежът е шеста категория съгласно чл.137 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/ 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и
е с размери 10,25м/ 7,63м и височина 2,50м.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорената заповед. Видно от
приложеното Удостоверение с изх.№ 94-00-228/ 06.02.2019г., издадено от Главния
архитект на Община Опан, за пет постройки, изградени в УПИ XII-231, кв.35 по плана на с.Бял извор, в
т.ч. и второстепенна сграда с площ от 40кв.м., построена през 1950г., е
удостоверено, че собственикът не разполага със строителни книжа и документи,
респ. не са били открити такива, но сградите са елемент на плана, построени са съобразно
действалите към момента на изграждането им правила и норми по ТСУ и са били
допустими по подробния градоустройствен план, действал по време на изграждането
им, или отговарят на правилата и нормите
на сега действащия закон, с оглед на което представляват търпим строеж, не
подлежат на премахване и могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка.
Посочено е, че удостоверението се издава на основание §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ и следва да послужи пред нотариус. Към преписката е приложено и
становище на Главния архитект на Община Опан, съгласно което процесният строеж
не е бил допустим по правилата и нормите, действали по време на извършването
му, поради което в конкретния случай §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ не е приложим.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, и от легитимирано лице с правен интерес, адресат на акта.
Доколкото оспорването е с искане за
прогласяване нищожността на Заповед № 398 от 27.12.2019г, по
аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, същото не е обусловено от
преклузивен срок, поради което съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
В
производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един
административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено
и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените
с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти
и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на
административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско
законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за
разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и
унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване
/прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на
административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи
юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова
основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.
е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална
или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване
на изискуемата от закона съществена форма и издадените без каквото и да е
нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните
предпоставки, визирани в съответната правна норма/. Валидността на акта, чиято нищожност се иска
да бъде прогласена, следва да се преценява към момента на издаването му.
Заповед № № 398 от 27.12.2019г. е издадена от материално
и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Опан, съобразно законово
регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е постановен в
предвидената от закона писмена форма. Инвокираните от жалбоподателя пороци на
заповедта, свързани с допуснати нарушения на административно-производствените
правила, са основания, които могат да обосноват единствено и само
незаконосъобразност на обжалвания акт, но не са от категорията съществени
недостатъци, опорочаващи административния акт до степен на нищожност. В този
смисъл и доколкото направеното с жалбата искане е единствено и само за
прогласяване нищожността на Заповед № 398 от 27.12.2019г на
Кмета на община Опан, тези доводи са извън предмета на спора и не следва да
бъдат разглеждани и обсъждани в настоящото съдебно производство.
Упражненото в случая правомощие по чл.225а, ал.1 от ЗУТ се
основава на констатиран незаконен строеж
по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което обжалваната заповед не се издадена
при изначална липса на нормативно основание, нито е постановена при пълна липса
на условията и материалноправните предпоставки, визирани в приложената правна
норма. Действително за да е материално законосъобразна заповед от вида на
процесната е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1.
Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв
по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ и 3. строежът
да не е търпим по смисъла на §16, ал.1 – ал.3 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г./.
Липсата на посочените предпоставки обаче не може да обуслови толкова съществен
порок на оспорената заповед, водещ до
нейната нищожност, а има за последица незаконосъобразност /унищожаемост/ на
същата. Поради изтичане на законния преклузивен срок за обжалване на Заповед №
398/ 27.12.2019г., съдът е лишен от възможността да осъществи комплексен
контрол по законосъобразност и в тази връзка не подлежат на разглеждане и
обсъждане релевираните оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон.
Само за яснота следва да се отбележи, че дори при наличие на издадено удостоверение за търпимост, в
производството по установяване и премахване на незаконен строеж
административният орган е длъжен да изследва търпимостта на строежа по §16 и
§127, ал.1 ПЗР на ЗУТ. Статутът на търпимост на строеж възниква по силата на
закона при наличието на нормативно установените условия и не го приравнява на
законен, а само на неподлежащ на премахване и забрана ползването на основание
неговата незаконност. Според установената съдебна удостоверението за търпимост,
издадено от главния архитект, няма обвързващо действие за органа по чл.225а от ЗУТ, тъй като законът му е придал удостоверителен характер за други цели - то
важи пред нотариуса за извършване на правни сделки със строежа /арг. §16, ал.1,
предл.второ и §127, ал.1, предл.второ ПЗР на ЗУТ/.
Твърдяното от жалбоподателката
несъответствие на оспорената заповед с целта на закона би могло да се разглежда
като основание за нищожността на административния акт, само когато целта на
разпоредените с акта правни последици е несъвместима със законовата цел, за
която е регламентирано упражняването на правомощието за издаването на акта. ЗУТ
предвижда именно нетърпимост към осъществените
незаконни строежи, какъвто е процесния. Касае се за извършен строеж,
реализацията на който е можело да стане единствено при надлежното му
разрешаване от компетентните органи по реда и при условията в ЗУТ и актовете по
прилагането му, което в случая не е сторено. Следователно не може да се приеме,
че с издаването на процесната заповед се преследва цел, несъвместима със
законовата, поради което не е налице и превратно упражняване на власт.
Предвид изложеното съдът приема, че
след като по отношение на обжалваната заповед не са установени пороци,
дисквалифициращи я като валиден административен акт, оспорването с искане за
прогласяване на нейната нищожност се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.В.П. *** и
обективираното в нея искане за обявяване нищожността Заповед № 398 от 27.12.2019г.,
издадена от Кмета на Община Опан, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: