№ 1036
гр. Варна, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110114814 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от И. И. Б. срещу Община Варна иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.55, предл. 1 от ЗЗД за приемане на установено в
отношенията между страните, че Община Варна му дължи сумата от 46 лева,
представляваща сума, получена без основание за репатриране и отвеждане на л.а. с рег. №
******** на 04.07.22 г . в нарочен паркинг, за което е съставен АУАН №
00000659/05.08.2022г., който в последствие е прекратен на осн.чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН,
ведно със законна лихва от 15.09.2022г. до окончателното плащане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 12443/2022 г. на ВРС.
Ищецът излага, че на 04.07.2022г. установява, че личния му лек автомобил - модел Т.,
цвят червен, Р.№ ********, паркиран на адрес гр. Варна, ул. Д. № 2 (частна собственост) е
репатриран и отведен в нарочен за това паркинг. В следствие на което, на същия ден
посещава ОП - Общински паркинги и синя зона (Варна, ул. Александър Рачински 29) и
заплаща сума в общ размер на 46 лева, представляваща 45 лева -репатриране на МПС и 1
лев - отговорно пазене паркинг, за да му бъде върнат автомобилът. Твърди се, че при
заплащане на сумата, му е връчен констативен протокол № 0067142 от 04.07.2022г. от
Община Варна (Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона"), в който
протокол се твърди, че „върху тротоара е паркиран автомобил „Т., червен, Р.№ ********,
което прави невъзможно преминаването на останалите участници в движението“. Също така
е съставен и връчен фиш - Серия ОВ, № **********/04.07.2022г., с който е наложена глоба в
размер на 50 лева, като в същия се твърди, че е извършил нарушение по чл.94, ал. 3 от ЗДвП
(паркирал върху тротоар).
Ищецът сочи, че на 11.07.2022г. изпратил по Еконт възражение до Общинска
полиция при ОД МВР- гр. Варна (товарителница № ********* и пратка № 5300400793478),
входирано с УРИ 365000 - 30283/12.07.2022г., като изцяло оспорил издадения срещу него
фиш № ********** като неправилен и незаконосъобразен по съображения, изложени във
възражението.
Твърди се, че на 05.08.2022г. е съставен и връчен на ищеца АУАН № 00000659,
автомобилът – негова собственост, е паркиран върху тротоар и създава пречка за
1
преминаването на пешеходците. Посочва се, че същият АУАН е съставен въз основа на
глоба с фиш серия ОВ, № **********/04.07.2022г. Ищецът сочи, че в АУАН от негова
страна са изложени следните възражения „паркиран е автомобилът в частна собственост,
прилагам скица на община Варна", като е приложена и скица на поземлен имот № 15-
808214-19.07.2022 г. с идентификатор на имота 10135.1506.542 и адрес на поземления имот:
гр. Варна, район Одесос, Д.№ 2.
Ищецът излага, че вследствие на подаденото срещу цитирания по-горе АУАН
възражение, получил писмо от Община Варна с per. № ЗК22001693ВН_003ВН/19.08.2022г.,
в което е заявено, че възражението е прието и съставеният АУАН № 00000659/05.08.2022г. е
прекратен на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Счита, че в настоящия случай, т.к.
описаното в АУАН деяние изначално не съставлява нарушение, то ответника неоснователно
се е обогатил със сумата от 46 лева, т.к. имущественото разместване е осъществено без
основание - изначална липса на такова за постъпване, респ. задържане на горната сума от
Община Варна. Твърди, че получената от ответника по дело сума подлежи на връщане.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът възразява, че действията по
репатриране на автомобила, собственост на ищеца, са незаконосъобразни. Сочи, че
репатрирането е вид принудителната административна мярка и като такава е форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. Счита, че в конкретния случай
принудителната административна мярка, явяваща се индивидуален административен акт не
е атакувана в съда и тя е влязла в законна сила. Не са ангажирани доказателства за отмяна на
ПАМ, поради което ОП Общински паркинги и синя зона не дължи на ищеца разходите по
репатриране. Излага, че със заповед 4957/26.11.2019 г. е утвърдена „Инструкция за работа на
дейността „Репатриране на излезли от употреба /ИУ/ МПС и неправилно паркирани".
Действително автомобил с рег.№ ******** е бил изместен от тротоар на 04.07.2022 г. и
Констатациите по КП № 0067142/04.07.2022 г. не са оборени, поради което и счита
настоящата искова претенция се явява неоснователна. С оглед на гореизложеното, моли
съдът да остави иска без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 12443/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Община Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №43 ДА
ЗАПЛАТИ на заявителя И. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр.В., сумата от 46 лева
(четиридесет и шест лева), представляваща сума, получена на отпаднало основание за
репатриране и отвеждане на л.а. с рег. № ******** на 04.07.22 г . в нарочен паркинг, за
което е съставен АУАН № 00000659/05.08.2022г., който в последствие е прекратен на
осн.чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН, както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса
и 300 лв. (триста лева) адвокатско възнаграждение. С разпореждане №1741/23г. е допусната
поправка на явна факттическа грешка в издадената заповед, като следва да се чете текста:
„…сумата от 46 лв. (четиридесет и шест лева), представляваща сума, получена на отпаднало
основание за репатриране и отвеждане на л.а. с рег. № ******** на 04.07.22 г . в нарочен
паркинг, за което е съставен АУАН № 00000659/05.08.2022г., който в последствие е
прекратен на осн.чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението -15.09.22г. до окончателното изплащане на задължението
По делото са представени Констативен протокол № 0067142/04.07.2022г., касов бон
2
№ 027731 от 04.07.2022г. , глоба с фиш от 04.07.2022г. , Възражение № УРИ 365000-
30283/12.07.2022г., АУАН № 00000659/05.08.2022г. и Скица на ПИ № 15-808214/19.07.2022г
Съдът е приел за безспорно между страните по делото, че И. Б. е заплатил в полза на
ответника Община Варна сумата от 46 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Съгласно ППВС 1/1979 г. неоснователното обогатяване има три фактически състава
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от с. з. При всички фактически състави
става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената защита, а именно
връщане на направеното имуществено разместване, което обогатява един стопански субект
за сметка на друг без да има воля или основание за това. В този смисъл теорията и
практиката се обединяват около становището, че за да бъде основателен иск за
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД то следва да се докаже от ищеца –
даването на престация, а от ответника основанието, на което същия да я задържи. Ако
основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им
последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване,
разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е
неоснователен. В развитие на тези постановки са обособени и трите фактически състава от
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно начална липса на основание – тогава когато изобщо липсва още
към момента на "даването" облигационна или друг вид правно релевантна връзка между
субектите (нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се излагат
фактически твърдения служещи за основание). В този случай е чистата хипотеза на
неоснователно обогатяване, когато доказателствената тежест е в най-чистия си вариант и
основното си положение за този правен институт, ищецът доказва даване на определена
престация, а ответникът доказва основанието да я получи и/или да я задържи. При отпаднало
основание става въпрос отново за същия правен институт, но при усложнен фактически
състав, а именно – към момента на даването е имало валидно основание за имущественото
разместване което е отпаднало в последствие и неговите последици отпадат с обратна сила –
развален договор, отменен акт и др. Тогава доказателствената тежест търпи следната
промяна: ищецът и ответникът доказват същите неща, но при успешно проведено доказване
от страна на ответника за съществуващо основание, искът се уважава ако ищецът докаже и
репликата си, че основанието е отпаднало с обратна сила. В другата хипотеза - на
"неосъществено основание", отново към момента на имуществената размяна имаме валидно
правно основание за нея, но тя е поставена под условие, изрично уговорено или фактическо,
което не се осъществило и на практика се касае за незавършен фактически състав на правно
релевантното условие - тогава ищецът отново доказва даването, ответникът наличието на
основание, но искът ще бъде основателен само ако се докаже, че основанието е имало
условие, което не се е сбъднало. Искът пък по чл. 59 от ЗЗД касае случаи, които не могат да
се подведат под хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и най-често се касае за непряка престация
между страните.
Доколкото предявеният иск е по чл.422 вр.чл.55 от ЗЗД то в случая предвид
твърденията на страните, същият следва да се заведе по хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за дължимост на
3
сумата от 46 лева, представляваща платена сума без основание в полза на ответника. За
уважаването на така предявената исковата претенция е необходимо да се установи
осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ претендираната сума да е
излязла от патримониума на ищеца; 2/ същата да е постъпила в патримониума на ответника;
3/ това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Съдът е приел за безспорно между страните по делото, че И. Б. е заплатил в полза на
ответника Община Варна сумата от 46 лева.
В случая издадения АУАН № 00000659/05.08.2022г. е прекратен на основание чл.54,
ал.1, т.1 от ЗАНН, т.е. административният орган е приел, че деянието, описано в акта за
установяване на административно нарушение, не е извършено или не съставлява нарушение.
Предвид наведените от ищеца доводи против АУАН, ответникът е приел, че са налице
предпоставките по чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН, защото автомобилът е бил паркиран в частен
имот. Поради това, че не е било налице основание за репатриране на автомобила, то
заплатените суми за репатрирането му и за наказателния паркинг се явяват платени без
основание. В случая е без значение дали ПАМ е била обжалвана или не, защото Община
Варна няма правомощие да репатрира правомерно паркирани в частни имоти автомобили.
Отмяната на ПАМ би била релевантна в случай, че автомобилът е бил паркиран на
общинска улица. След като автомобилът е бил в частен имот и е бил незаконно отнет от
ищеца, то всички направени от него разходи подлежат на възстановяване.
Ищецът доказа, че е заплатил сумата от 46 лева. Доколкото ответникът не доказа
сумата да е заплатена на валидно правно основание, то същата подлежи на връщане. С оглед
изложеното предявения иск е основателен и следва да се уважи в предявения размер.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски, както следва: - 25 лв.
д.т., 1,30 лв. банков превод, и 400 лв. адв.възнаграждение или общо 426,30 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер 325 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК, че Община Варна, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №43 дължи на И. И. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.В., сумата от 46 лева (четиридесет и шест лева), представляваща
сума, получена без основание за репатриране и отвеждане на л.а. с рег. № ******** на
04.07.22 г . в нарочен паркинг, за което е съставен АУАН № 00000659/05.08.2022г., който в
последствие е прекратен на осн.чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението -15.09.22г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
поправена с Разпореждане №1741 по ч.гр.д. №12443/22г. на ВРС.
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, със седалище и адрес на управление
4
гр.Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №43 да заплати на И. И. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.В.сумата от 426,30 лв. (четиристотин двадесет и шест лева и тридесет
стотинки), представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №43 да заплати на И. И. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.В.сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща разноски в
производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 12443/2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5