№ 608
гр. Варна, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110204818 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба, депозирана от И. З. С., ЕГН ********** от гр.Суворово срещу
Наказателно постановление № 23-0819-001665/31.05.2023 г. на Началник група в ОД на
МВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което на въз.С. било наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 1 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.Липсвало описание на
нарушението от фактическа страна.Приема се, че при посочените факти от правна страна би
бил осъществен състав на друго нарушение.Не било доказано приетото за установено
нарушение, не било ясно по какъв начин е установено, че има залепено фолио е ако има- с
колко е била ограничена видимостта и ако има ограничение, дали то е извън допустимите
граници.Тъй като не бил използван уред за измерване на светлопропускливостта бил
поставен под съмнение изводът за наличие на административно нарушение.Приема се, че не
е конкретизиран видът на техническата неизправност, твърди се, че в хода на АНП е било
ограничено правото на защита на нарушителя и в заключение се иска НП да бъде отменено и
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява лично в
първото съдебно заседание, поддържа жалбата, а във второ с.з. при редовност на
призоваването представител не се явява и не се изразява становище в хода на делото по
същество.
АНО при редовност на призоваването, не се представлява в с.з., депозирани са
писмени бележки с молба НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, с
изложени аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и
с молба да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.Прави се и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 26.04.2023г., въз.С., управлявайки л.а. "БМВ 3 ЕР РЕИХЕ" с рег. № В9951ТК се
движил по ул.”Христо Смирненски” в гр. Варна, в посока ул.”Мир”.
Около 11, 26ч. на пътен възел с бул.“Осми Приморски полк“ той бил спрян за
проверка от свидетелите В. и П. - служители в сектор ПП при ОД на МВР-Варна. В хода на
проверката горепосочените свидетели пиели, че страничните стъкла на автомобила,
управляван от жалбоподателя,осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с
тъмно фолио, което се явява незначителна техническа неизправност, поради което на същата
дата св.В. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че управлява лек автомобил с незначителна техническа неизправност. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което въз
основа на съставения акт на 31.05.2023 г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 лева за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните
по делото доказателства: от разпита на свидетелите В. и П., както и от приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Предвид изминалият период от време от датата, посочена, като дата на извършване
на нарушението до датата на разпит в с.з. и естеството на работата на свидетелите ,съдът
приема за житейски достоверни твърденията им, че няман спомен за конкретната проверка и
за обстоятелствата, при които са приели, че има извършено нарушение, като напълно
кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по
между си и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на
оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са
приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.
314, ал. 1 НПК, съдът установи, че НП и АУАН са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,видно от приложеното копие
на заповед, като АУАН също е съставен от компетентен служител.
Въпреки горното съдът намира следното:
Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП посочва, че движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и т.5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН, АУАН и НП
трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени.
2
В АУАН и НП е посочено, че автомобилът е със незначителна техническа
неизправност съгласно т.3.2 , б. "б" от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства.
Приложение №5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. е
Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, която определя еднакви изисквания и критерии при оценка на
изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на ППС. Методиката няма обвързващо значение
относно определянето вида на конкретна неизправност и нейното класифициране по
критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Характеристиките за технически неизправно
МПС се съдържат в нормата на чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП),
като според т. 6, б. "в" моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е
технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: по рамата,
кабината, каросерията и допълнителното оборудване - има счупени или повредени външни
стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните
документи. Съгласно § 1, т. 7 от ДР към Закона за националната стандартизацията,
"стандартизационни документи" са документи, приети от европейските и международните
организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади,
ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни. Именно такива
характеристики има Правило № 43 на Икономическата комисия на Европа на Организацията
на обединените нации /ИКЕ на ООН/. Съгласно Спогодба за приемане на еднакви
технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да
бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно
признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания /Ратифицирана със
закон, приет от 38-о Народно събрание на 20.10.1999 г. - ДВ, бр. 95 от 2.11.1999 г. Издадена
от Министерството на транспорта, РБългария е приела на основание чл.1, т.5 от Спогодбата
правила, сред които е Правило № 43 на ИКЕ на ООН "Единни условия относно одобряване
на безопасни стъкла и материали от стъкло". Правило № 43 на ИКЕ на ООН, представлява
стандартизационен документ, поради което по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от
ППЗДвП всяко отклонение от същото представлява и неизправност на съответния елемент.
Съгласно т. 6.2 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН материалите за безопасно остъкляване
трябва да бъдат достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични
изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по
отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове.
Когато определените изисквания за материали и/или прозрачност на стъклата са
нарушени, това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в"
от ППЗДвП, попадайки в хипотезата на значителна неизправност по § 6, т.72 от ДР към
ЗДвП. При описанието на нарушението в АУАН и в НП не е посочено Правило № 43 на ИКЕ
на ООН и конкретната точка от него, като основание за характеризиране неизправността на
автомобила. Посочено е единствено, че „ страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя са облепени с тъмно фолио, което се явява незначителна
техническа неизправност на МПС, във връзка с чл.3.2 б."б" от приложение 5 на Наредба Н-
32 от 16.12.2011 г.". Следва, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗАНН и НП е издадено в нарушение чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Отделните видове неизправности са описани в таблица към Приложение 5, Част І,
т. 2 ("Съдържание и методи на проверка. Оценка неизправностите на превозните средства")
на Наредбата. Според т. 3. 2, б. "б" от таблицата към Приложение 5, Част І, т. 2 от Наредбата
случаите, когато стъкло или прозрачна плоскост (включително светлоотражателно или
цветно фолио), не отговарят на спецификациите в изискванията, се класифицират като
незначителна или значителна неизправност. Според бележките под линия под "изисквания"
3
се имат предвид изискванията за одобряване на типа към датата на одобряване, първа
регистрация или пускане в употреба за първи път, както и задълженията за преоборудване
или на националното законодателство на държавата на регистрация. Тези причини за
неизправност са приложими само когато е проверено съответствието с изискванията.
В конкретния случай в административнонаказателното производство не са
ангажирани доказателства, въз основа на които да се установи по безспорен и категоричен
начин имало ли е залепено фолио на страничните огледала и ако това е било така,
залепеното фолио върху стъклата на автомобила нарушило ли е видимостта и имало ли е
несъответствие със спецификациите в изискванията.Свидетелите по делото нямат никакъв
спомен за обстоятелствата по проверката, поради което недоказано се явява
квалифицирането на техническата неизправност като незначителна по смисъла на т.3.2 , б.
"б" от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства., което
обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Конкретни доказателства за такава последица от поставянето на процесното фолио,
ако това е било така, не са представени.
Настоящият състав отчита обстоятелството, че производството пред районния съд
по чл. 58д и сл. от ЗАНН протича при субсидиарно приложение на нормите на НПК.
Нормата на чл. 13, ал. 1 от НПК задължава съда в пределите на своята компетентност да
вземе всички мерки, за да осигури разкрИ.ето на обективната истина. В практиката си
ВАдмС също е последователен, че несъбирането от въззивния съд на всички необходими за
изясняването на фактическата обстановка доказателства обуславя връщането на делото за
ново разглеждане. В т. 7 на Постановление № 10 от 1973 г. на Пленума на ВС се критикува
обстоятелството, че все още някои съдилища се позовават на презумптивната
доказателствена сила на акта за констатиране на административното нарушение. Изтъква се,
че: "С § 1 от Преходните правила на ЗАНН се отмени глава XVIII НПК, поради което отпада
тази законна презумпция. При сега съществуващия режим на ЗАНН съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Това е така,
защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл. 84 ЗАНН препраща към
разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл. 8 от НПК (чл. 16 от действащия НПК),
при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на
противното".
В правната теория и в съдебната практика се застъпва становището, че въведената
с някои закони презумптивна доказателствена сила на съставения акт е в противоречие със
законова норма от по-висш порядък, каквато се явява цитираната по-горе норма на НПК.
Настоящият състав споделя становището, че презумпцията за доказателствената сила на
АУАН е валидна в производството пред административно-наказващия орган, но в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. По силата на чл. 14,
ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН съдът е длъжен да събере доказателства и да ги обсъди като
установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като
доказателства в подкрепа на приетото за установено нарушение не се събраха. В горният
смисъл е Решение по КНАХД № 20247050702927 / 2024 г, на Адм. съд-Варна.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление- да бъде отменено
изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на
жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя
4
следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за процесуално представителство, за които са
представени съответните доказателства и тъй като същите не се явяват прекомерни,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и броят на проведените открити
съдебни заседания, следва да бъдат присъдени изцяло.
Доколкото са налице предпоставки за отмяна на НП, съдът намира, че искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО се явява неоснователно.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0819-001665/31.05.2023 г. на
Началник група в ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което на И. З. С., ЕГН
********** от гр.Суворово било наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на И. З. С., ЕГН ********** от
гр.Суворово сумата от 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5