Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260008 30.03.2023 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет и първи февруари две
хиляди двадесет и трета година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 1172 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от К.П.Д., ЕГН ********** и П.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
срещу „Лидл България ЕООД енд КО” КД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от „Лидл България“ ЕООД, с искане
съдът да приеме за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на
основание Решение за възстановяване право на собственост № 1251 от 08.11.2007
г. на ОСЗГ – Созопол на реална част от имот с идентификатор *, представляваща
1076/11779 кв. м. ид. ч. от имота, които преди
изменението на КККР на Созопол са представлявали имот с идентификатор *, и да
осъди ответника да предаде на ищците владението върху ползвания от него без
основание имот. Иска се осъждане на ответника да плати на ищците сумата 1200
лева, представляваща част от общо дължимото в размер на 52000 лева обезщетение
за неоснователно ползване на имота им от 16.09.2015 г. до 17.02.2020 г., както
и лихва за забава върху сумата от 16.09.2015 г. до 17.02.2020 г. в размер на
539,12 лева, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 18.02.2020 г. до окончателното й плащане.
Ищците са посочили, че с Решение от 08.11.2007 г. на ОСЗГ – Созопол като наследници на В.П.им е възстановено правото на
собственост върху имот № *в землището на гр. Созопол с площ 1.076 дка. С
одобряване на кадастралната карта на гр. Созопол през 2007 г. имотът е отразен
с идентификатор * с площ 1076 кв. м. Преди време
ищците установили, че имотът им е обединен с други съседни имоти и е обособен
нов имот с идентификатор *, целият с площ 11779 кв. м., като собственик е
отбелязано ответното дружество. То е придобило имота с договор за
покупко-продажба от 16.09.2015 г. от „Миг – 1“ ЕООД, което пък го е придобило
от Община Созопол с договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 26.08.2015 г. Тези договори не са породили действие,
тъй като продавачите по тях не са били собственици на имота.
Молят съда да уважи исковете и да им
присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител е посочил, че ищците не са собственици на процесния
имот, тъй като решението за възстановяване на собственост е нищожно. Скицата
към решението е издадена на 29.11.2007 г., т.е. след одобряване на КККР на гр.
Созопол със заповед от 04.10.2007 г., а съгласно § 4, ал. 3 ПЗР на ЗКИР след
одобряване на КККР дейностите на ОСЗГ по поддържане на картата на
възстановената собственост и издаване на скици от нея се прекратяват. Ето защо
скицата е издадена при липса на компетентност на органа и в нарушение на
материално-правните норми. На следващо място, предпоставка за издаване на
решението по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е наличие на карта на
съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделските
земи, а в случая такава не е изготвяна и приемана. Посочено е също, че видно от
направените в Община Созопол справки в регистъра на имотите имот № 5195 с площ
2.675 дка е предоставен за стопанисване от общината. Поради изложените
аргументи счита решението на ОСЗГ за нищожно, тъй като е издадено при липса на
компетентност и при съществено нарушение на процесуални и материалноправни
разпоредби, и моли съда да го обяви за такова по реда на инцидентния съдебен
контрол.
Евентуално са изложени съображения за
неистинност на решение № 1251 от 08.11.2007 г. на ОСЗГ – Созопол, като документът е оспорен. Посочено е, че при
покупка на имота ответното дружество е направило пълно проучване за
реституционни претенции за имота, като такива не са били налице. Следователно
решението, въз основа на което ищците обосновават правото си на собственост,
никога не е издавано от ОСЗГ – Созопол.
На следващо място, в условията на
евентуалност, е направено възражение за
придобиване на имота по давност. Ответното дружество добросъвестно владее имота
от придобиването му на 16.09.2015 г., а неговият праводател
– от 26.08.2015 г. Община Созопол също е владяла добросъвестно имота най-рано
от 17.02.1998 г. Поради това е изтекла както кратката 5-годишна давност, така и
10-годишната такава.
Неоснователен се явява и искът за
заплащане на обезщетение за ползване на имота, тъй като ищците ще се считат за
собственици на имота от влизане в сила на решението по настоящото дело и това е
началният момент, от който може да искат заплащане на обезщетение. Моли съда да
приеме исковете за недопустими, евентуално за неоснователни. Иска присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Предявен в условията на евентуалност
(ако съдът осъди „Лидл България ЕООД енд КО” КД да предаде
владението върху имота на ищците) е обратен иск срещу „Миг-1“ ЕООД за осъждане
на ответника да плати на ищеца сумата 24990 лева част от общо дължимата сума 691821,55
лева, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на иска – 23.07.2020 г.,
до плащане на сумата, както и да постанови, че прехвърлителната
сделка е развалена по вина на „Миг-1“ ЕООД.
По така предявения обратен иск е
постъпил отговор от ответника по него. Посочено е, че искът е неоснователен,
тъй като дружеството е придобило имота на годно правно основание и прехвърлителната сделка е породила действието си, поради
което „Лидл България ЕООД енд КО” КД е
собственик на имота. Моли се отхвърляне на главната претенция и на обратния
иск.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в производството предявеният в условията на евентуалност обратен иск на „Лидл
България ЕООД енд КО” КД срещу „Миг-1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*, представлявано от Д.Г., за сумата 24990 лева като част от общо
дължимите 691821,55 лева.
Правната квалификация на предявените
искове е чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, а на предявения обратен иск - чл.
189, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира предявения иск по чл. 108
ЗС за допустим, доколкото у ищците е налице правен интерес от предявяване на
същия. Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на
предявения иск, тъй като дали ищецът е представил към исковата молба, или не
доказателства за собственост и за активната си материалноправна
легитимация, е въпрос, който съдът изследва по съществото на спора. След като
ответникът с отговора си е оспорил иска, то това е достатъчно основание да се
приеме, че е налице спор между страните и следователно правен интерес у ищците от
водене на делото.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Представено е Решение № 1251 от 08.11.2007 г. на ОСЗГ – Созопол, с което е
възстановено правото на собственост на земи в полза на наследници на В.К.П.в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, сред които имот № *в м. Буджака с площ 1.076 дка. Посочено е, че решението е
издадено на основание чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ в допълнение и изменение на
решение № 1450 от 17.03.1999 г., постановено по заявление от 03.02.1992 г.
Собствениците са въведени във владение в имота на 28.12.2007 г. Представено е
удостоверение за наследници на В.К.П., видно от което такива са К.П.Д. и П.Д.Д.. Приложена е административна преписка № 478/1992 г.,
видно от която реституционната процедура е започнала по заявление, подадено от В.П.на
03.02.1992 г., за възстановяване на имоти в землището на гр. Созопол с площ от
общо 6.5 дка – нива в м. Буджака от 2 дка, нива в м. Герен суват от 2 дка и лозе в м. Мапи от 2.5 дка. Поземлена комисия Созопол се е произнесла
по имотите в м. Герен суват
и Мапи през 1998 г. Процесният
имот е възстановен едва с решение № 1251 от 08.11.2007
г. на ОСЗГ – Созопол, с което е възстановен и още един имот с № 007136 в
м. Буджака с площ 0.703 дка. Към решението от 2007 г.
е приложена скица, а протоколът за въвод във владение
на имота е съставен на 28.12.2007 г.
Видно от
договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 26.08.2015
г. Община Созопол е прехвърлила на „Миг – 1“ ЕООД правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор * с площ 1076
кв. м., с адрес: гр. Созопол, м. Буджака срещу цена от 146443,50 лева, като е посочено в договора, че тази сума
е заплатена преди подписването му. Община Созопол се е легитимирала като
собственик на имота с акт за частна общинска собственост № 2576/02.10.2014 г.
на основание чл. 56 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС.
Видно от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот * г. „Миг – 1“ ЕООД е
прехвърлило на „Лидл България
ЕООД енд КО” КД
поземлен имот с идентификатор * с площ 1076 кв. м., с адрес: гр. Созопол, м. Буджака.
Ищцовото дружество е оспорило авторството на Решение № 1251 от 08.11.2007 г. на ОСЗГ – Созопол, като вещото лице по приетата съдебно-графологична
експертиза е посочило, че подписите, положени под решението, са на неговите
автори И. К, Ц И. и В Н. Видно от Заповед от 07.06.2007 г. на директора на ОД
„ЗГ“ – Бургас трите служители са оправомощени да
разписват всички решения на общинската служба по земеделие и гори в Созопол.
Изготвена по делото е съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която е посочило, че картата на възстановената собственост за м.
Буджака е одобрена с Държавен вестник, бр.
143/04.12.1998 г., като в същата имотът е бил с площ 1.076 дка и № 005195. Със
заповед № 38/17.02.1998 г. е одобрен комбиниран кадастрален план на имотите на
старите собственици в м. Буджака, в който с пл. №
5195 и площ 2675 кв. м. попада процесният имот. Със
заповед от 04.10.2007 г. е одобрена кадастрална карта на гр. Созопол и процесният имот е записан с идентификатор * и площ 1076 кв.
м. В разписния лист като собственик, респ. ползвател на имот * като част от
имот № 5195 е вписана Община
Созопол.
Представена
по делото е заповед № 38/17.02.1998 г., с която на основание чл. 28, ал. 9
ППЗСЗЗЗ е одобрен кадастрален план на земи за земеделско ползване, съдържащ
границите на ползвателите и на бившите имоти в м. Буджака.
Планът е приложен към делото, като в същия фигурира имот под номер 5195 с площ 2675
кв. м. – процесният имот е част от него, видно от
заключението на вещото лице М. и анализа на приложените по делото скици.
Заповедта е издадена въз основа на обнародвано в Държавен вестник съобщение, че
е изработен кадастрален план на земи за земеделско ползване в м. Буджака.
При така установеното от фактическа страна настоящият
съдебен състав намира следното:
При
предявяването на ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 ЗС в тежест на ищците бе да установят обстоятелството, че са
собственици на реална част от имот с идентификатор *, представляваща 1076/11779
кв. м. ид. ч. от имота, като установят предпоставките
за придобиване на собствеността на посоченото в исковата молба основание, както
и да установят, че ответникът владее имота без основание.
Съдът намира, че въпреки разпределената
с доклада по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, ищците
не успяха да докажат основателността на претенцията си и по-специално
обстоятелството, че са собственици на имота въз основа на реституционното
решение.
К.П. и П.Д. основават правата си върху процесния имот въз основа на Решение № 1251 от 08.11.2007 г. на ОСЗГ – Созопол. Ответникът
чрез процесуален представител е направил възражение, че решението на ОСЗГ е
нищожно, тъй като е издадено при липса на компетентност, евентуално
незаконосъобразно, тъй като са нарушени процесуални и материалноправни
разпоредби, като моли съда да го обяви за такова по реда на инцидентния съдебен
контрол.
Съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно
решение № 6 от 10.05.2006 г. съдът осъществява косвен контрол за валидност и
законосъобразност на административните актове с реституционен ефект, когато
ответникът е заявил по отношение на възстановения имот права, несъвместими с
тези на реституента, както е в случая.
Съдът намира, че административният
орган е действал в законен състав съгласно разпоредбата на чл. 60а ППЗСПЗЗ
(както и в чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ) – и двете разпоредби са действали към
08.11.2007 г. – подписано е от началника на ОСЗГ и още двама служители,
определени със заповед, приложена по дело. Не е успешно проведено оспорването
на авторството на документа от страна на ответника, видно от изложеното
по-горе. Ето защо и решението не е нищожно на това основание. На следващо място
следва да се отбележи, че обстоятелството, че към момента на постановяване на
решението имотът вече е бил отразен в кадастралната карта и следвало да се
опише с кадастралния си номер не влияе на валидността – имотът е ясно
индивидуализиран, като е посочен с предходния си номер и граници, както и площ.
Имотът, отразен в кадастралната карта с идентификатор * според заключението на
вещото лице М., е идентичен с възстановения имот. Към решението е приложена
заверена от ОСЗГ скица, която съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е неразделна част
от решението. Въпреки това, съобразно практиката на ВКС (напр. Определение №
375/19.10.2007 г. по ч. гр. д. № 1803/2007 г., II гр. о.), ако в самото решение земята е идентифицирана
по начин, който позволява разпознаването й на място, липсата на скица не прави
решението нищожно нито поради липса на разпоредителна част, нито поради липса
на форма.
Основният спорен по делото въпрос е
дали процесният имот попада в територия по параграф 4
ЗСПЗЗ, тъй като, ако това е така, оспореното решение не би било валидно, тъй
като ще е издадено от некомпетентен орган – съгласно редакцията на § 4к ПЗР на
ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.), действала към 08.11.2007 г. „възстановяването,
съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти,
се извършва със заповед на кмета на общината“.
По делото са приложени множество
доказателства (напр. в протокол на комисия от 28.08. и 29.08.1996 г. е цитиран
Държавен вестник № 36/26.04.1996 г., в който е обявен изработеният кадастрален
план на ползвателите в м. Буджака, с протокол № 15 от
25.04.1997 г. са приети за завършени работи по обект възстановяване на стар
кадастрален план и изработване на комбиниран кадастрален план на м. Буджака – земи за земеделско ползване съгласно § 4 ЗСПЗЗ, в
констативен акт на заместник – кмета на Община Созопол от 10.04.1998 г. е
посочено, че заповедта от 17.02.1998 г., с която е одобрен план на земи за
земеделско ползване, съдържащ границите на ползвателите и на бившите имоти в м.
Буджака, е издадена на основание чл. 28, ал. 10
ППЗСПЗЗ, в самата Заповед № 38/17.02.1998 г. също е посочено, че на основание
чл. 28, ал. 9 ППЗСЗЗЗ е одобрен кадастрален план на земи за земеделско ползване,
която процедура в редакцията на чл. 28 към този момент (ДВ, бр. 122 от 1997 г.)
касае земи по параграф 4, и др.), от които е видно, че м. Буджака
е бил територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Т. нар. комбиниран кадастрален план,
приложен по делото от Община Созопол, е одобрен със Заповед № 38/17.02.1998 г.
на кмета на Община Созопол, като същият е съставен на основание § 4к ПЗР на
ЗСПЗЗ. В регистъра на собствениците към този план имот 5195 с площ 2.675 дка е
вписан „за стопанисване от Общината“. Към датата на изготвяне на този
кадастрален план е действала предходна редакция на разпоредбата на § 4к ПЗР на
ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.), като е предвиждала изготвяне единствено на
кадастрален план, но не и на план на новообразуваните имоти. Видно от
приложените по делото документи, предвидената в действащото към онзи момент
законодателство (чл. 28 ППЗСПЗЗ) процедура е била спазена – назначена е нарочна
комисия, която е одобрила изработения план, след което общината е обнародвала
обявление за него в Държавен вестник. Исканията и възраженията срещу него са
разгледани от комисията, като за уважените такива са направени поправки от лицензирания
изпълнител на плана, след което планът е одобрен със заповед на кмета, съобщена
с обявление в Държавен вестник. В.П.също е депозирала възражение, но то не е
уважено с мотив, че имот с посочените граници не се идентифицира на нейно име –
следователно тя не е била нито ползвател, нито собственик на имота и не е
представила доказателства за това. Съгласно § 4, ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от
1995 г.) за придобиване на собствеността следва да се подаде заявление в
едногодишен срок от влизането на закона в сила и да се извърши плащане, като „земите,
върху които собствеността не е възстановена и не са придобити от ползвател, са
собственост на общината“. В случая процесният имот
действително е записан на общината, тъй като в предвидения срок никой не е
заявил претенции към него и не е изпълнил изискванията на закона за придобиване
на собствеността.
На следващо място, съгласно трайната
съдебна практика по приложението на закона, ако решението на ОСЗ е постановено
след изменението на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.), възстановяването
на собствеността (респективно трансформирането на правото на ползване в право
на собственост) става със заповед на кмета на общината след влизане в сила на
плана на новообразуваните имоти, а решението на Поземлената комисия само признава
правото на собственост. Тъй като кадастралният план на старите собственици и
ползвателите вече е бил влязъл в сила (по-специално заповедта за приемането му),
е следвало да бъде изработен план на новообразуваните имоти, но такъв изобщо не
е изготвен, видно от заключението на вещото лице М.. В случая постановеното
решение на ОСЗГ – Созопол възстановява правото на собственост, а такива
правомощия съгласно закона (чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ) тя няма.
Ето защо съдът намира, че решението не е
валидно, доколкото е издадено от некомпетентен орган.
За пълнота следва да се отбележи, че дори
и процесният имот да не попадаше в територии по
параграф 4 ЗСПЗЗ, решението на ОСЗГ е незаконосъобразно.
Законосъобразността е обусловена от няколко предпоставки, като първата от тях е
собствеността да е възстановена в полза на лице, което е било собственик на
земята към момента на нейното масовизиране или обобществяване
на друго основание, а ако е починало – в полза на неговите наследници (чл. 10,
ал. 1 ЗСПЗЗ). В чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ е посочено, че заявлението за
възстановяване правото на собственост се отправя до съответната общинска служба
по земеделие, като съдържа описание на имота и доказателства за правото на
собственост. В производството са допустими всички доказателства и доказателствени средства за установяване придобиването на
собствеността, като в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ се съдържа примерно изброяване. Разпоредбата
на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ изрично предвижда, че принадлежността на правото на
собственост върху земеделски земи, включени в ТКЗС, се доказва с нотариални
актове, делбени протоколи, емлячни
регистри, счетоводни книги, решения за оземляване и др.
В случая П. не е представила никакви доказателства
пред Поземлената комисия (няма приложени такива в преписката, находяща се по делото) за собственост на имота. В
заявлението имотът е посочен само като нива 2 дка в м. Буджака, не са посочени граници на имота, за да може същият
да се идентифицира. Съгласно практиката на ВКС, обективирана
напр. в Решение № 24 от 1999 г. по гр. д. № 1912/1997 г. на IV гр. о., когато съдът установи, че решението на ОСЗГ
противоречи на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ
за възстановяване на земеделската собственост, не следва да се съобразява с
него.
Поради това съдът намира предявения иск
за недоказан поради невалидност на Решението, от което черпят права ищците, поради
което следва да бъде отхвърлен само на това основание.
Предвид отхвърляне на иска с правно
основание чл. 108 ЗС, неоснователен се явява иска за осъждане на ответника да
плати на ищците сумата 1200 лева, представляваща част от общо дължимото в
размер на 52000 лева обезщетение за неоснователно ползване на имота им от
16.09.2015 г. до 17.02.2020 г., доколкото не е установено неоснователно
ползване на имота от страна на ответника и обогатяването му за сметка на
ищците.
Не следва да се разглеждат предявените
в условията на евентуалност обратни искове от ответното дружество срещу „Миг-1“
ЕООД за осъждане на „Миг-1“ ЕООД да плати на „Лидл
България ЕООД енд КО” КД сумата 24990 лева част от общо дължимата сума
691821,55 лева, ведно със законна лихва върху сумата от подаване на иска –
23.07.2020 г., до плащане на сумата, както и да постанови, че прехвърлителната сделка - договор за покупко-продажба от
16.09.2015 г., е развалена по вина на „Миг-1“ ЕООД.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника „Лидл България
ЕООД енд КО” КД се дължат
разноски. Съдът намира за основателно направеното от адв.
Х. възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение по
предявените срещу него искове в размер на 21015,48 лева. Предявени са три иска
– по чл. 108 ЗС с цена на иска 30915 лева и по чл. 59 ЗЗД с цена на иска 52000
лева (пълният му размер, а не частичния – чл. 2, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения) и по чл. 86 ЗЗД с цена 539,12
лева. По първия предявен иск – по чл. 108 ЗС следва да се присъди двойният
размер на минималния такъв съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата предвид
фактическата и правна сложност на делото в тази му част, а по останалите два –
минималният размер съгласно Наредбата. Дължи се и възнаграждение за проведени
над 2 заседания по делото, на които е даден ход, а именно две такива съгласно посоченото
в чл. 7, ал. 9 от Наредбата. Ето защо и адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, следва да бъде намалено до
размера от 11956,40 лева.
Ответникът е направил
и разноски за експертизи във връзка с предявените главни искове в размер на 830
лева, които също следва да му се присъдят.
Разноски по
предявения обратен иск не следва да се присъждат в полза на ищеца по него. На
„Миг-1“ ЕООД като ответник по обратния иск разноски не се дължат предвид
оставяне на обратния иск без разглеждане.
Водим
от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на К.П.Д., ЕГН ********** и П.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу „Лидл България ЕООД енд КО” КД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от „Лидл България“ ЕООД, с искане съдът да приеме за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на основание Решение за възстановяване право на собственост № 1251 от 08.11.2007 г. на ОСЗГ – Созопол на реална част от имот с идентификатор *, представляваща 1076/11779 кв. м. ид. ч. от имота, които преди изменението на КККР на Созопол са представлявали имот с идентификатор *, и да осъди ответника да предаде на ищците владението върху ползвания от него без основание имот, както и да осъди ответника да плати на ищците сумата 1200 лева, представляваща част от общо дължимото в размер на 52000 лева обезщетение за неоснователно ползване на имота им от 16.09.2015 г. до 17.02.2020 г., както и лихва за забава върху сумата от 16.09.2015 г. до 17.02.2020 г. в размер на 539,12 лева, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 18.02.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на „Лидл България ЕООД енд КО” КД, ЕИК * срещу „Миг-1“ ЕООД, ЕИК * за осъждане на „Миг-1“ ЕООД да плати
на „Лидл България ЕООД енд КО” КД сумата
24990 лева, част от общо дължимата сума 691821,55 лева, представляваща платена
цена по договор за покупко-продажба от 16.09.2015 г., направени разноски по
договора и необходими и полезни разноски за имота, ведно със законна лихва върху сумата от
подаване на иска – 23.07.2020 г., до плащане на сумата, както и за постановяване,
че прехвърлителната сделка - договор за
покупко-продажба от 16.09.2015 г., е развалена по вина на „Миг-1“ ЕООД.
ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН ********** и П.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да
заплатят на „Лидл България ЕООД енд КО” КД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от „Лидл България“ ЕООД,
съдебно-деловодни разноски в размер на 12786,40 лева (дванадесет хиляди
седемстотин осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки).
Решението е
постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника
„Миг-1“ ЕООД, ЕИК * и Община Созопол.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: