Р
Е Ш Е Н И Е
31.08.2020 год.
Номер 260004 Година 2020 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 11 (единадесети) юни
Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АН дело номер 24
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К.И.К. с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощник адв.С.И. от ВТАК и адрес за призоваване и съобщения
гр.***, ул.“***“№*, ет.* срещу Наказателно постановление №19-0323-000999/03.12.2019
г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като
издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано
прилагане на материалния закон. Твърди, се че нарушението по чл.104б, т.2 ог ЗДвП не е извършено.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от редовно упълномощен
защитник, който поддържа жалбата, като допълва че дори да има извършено
административно нарушение, то същото е маловажно, отново, както и в писмените
бележки моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. За нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП въззивната жалба е
оттеглена в с.з, като нарушението не се оспорва от жалбоподателя, поради което
съдът не дължи произнасяне по тази част от НП.
Въззиваемата страна не изпраща
представител, в придружителното писмо на основание чл.60, ал.2 от ЗАНН моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбоподателят изцяло
оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление по отношение на нарушението по чл.104Б,
т.2 от ЗДвП.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по
нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят на 01.09.2019 г. около 10.45 часа управлявал собствения си
лек автомобил "***"
с рег. № ***, като
се движел по път свързващ улица „***“ с Промишлена зона през складова база на „***“АД. Времето било ясно,
видимостта добра, пътното платно било с две
ленти. На посочения ден, на път отворен за обществено ползване в непосредствена
близост до провеждано масово мероприятие „рали“, при което охраната и
регулиране на движението било възложено на полицейски служители от РУ-В.Преслав, водачът задържал задните колела на автомобила чрез използване
на ръчна спирачка, в следствие на което принудително привеждал автомобила в
странично движение и преминавал от една пътна лента в друга и по този начин извършвал т. нар. "дрифт". Тъй
като свидетелите М.В.
и М.Й. - служители в сектор РУ-В.Преслав при ОД на МВР – гр. Шумен,
се намирали в гр.***на пътния участък от подхода към пистата на ралито,
който бил от ул.“***“ и който свързва посочената улица с промишлената зона на
гр.***,
двамата възприели първо звука, след това движението на автомобила на жалбоподателя
и преценили, че извършва т. нар. "дрифт".
Жалбоподателя
извършил описаното движение на автомобила два пъти преди да стигне до мястото,
където се намирали полицейските служители и пред тях извършил третия „дрифт“. Тогава свидетелите подали
сигнал и предприели спиране на жалбоподателя. При проверката освен самоличността
на водача и собствеността на автомобила било установено, че последния не бил представен
за годишен технимески преглед. Впоследствие,
на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия
АА, № ***от ***г., като актосъставителят е
посочил, че с описаните деяния са
нарушени
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл.147, ал.1
от ЗДвП. Актът
е подписан от нарушителя, който посочил че има възражения без да ги
конкретизира.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и е не депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт е издадено Наказателно
постановление №19-0323-000999/03.12.2019 г., издадено от Началника на РУ гр.
Велики Преслав към ОД МВР-Шумен,
с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3 000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 50.00 лв. на осн.чл.181, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
АУАН и НП са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г.
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
В чл.
42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за
установяване на административното нарушение. В т. 3 от посочената законова
разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на
извършване на нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на
съдържанието на наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от
приложените към делото доказателства, в наказателното постановление не е посочено мястото
на извършване на нарушенията. Това обстоятелство има съществено
значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да
организира защитата си, така и за компетентността
на съда съобразно местната подсъдност по местоизвършване на нарушението.
Посоченото в НП място на извършване на административното
нарушение от жалбоподателя, а именно – път свързващ улица „***“ с Промишлена зона през складова база на „***“АД,
без конкретизиране на населеното място и областта, не
може да се приеме като индивидуализация на място на извършване на нарушението.
Чрез посочването на пътищата по този начин –
според настоящия състав е липса на посочено място на извършване на
нарушението. В АУАН е посочено мястото на извършване на нарушението, но съдът
не може да го конкретизира по тълкувателен път. Саниране на допуснати
процесуални нарушения е предвидено в разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но тя
се отнася единствено за издаване на НП:“Наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“ НП
и АУАН са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството
досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила при при издаване на обжалваното НП е
съществени и налагат
отмяната на последното само на това основание.
Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното
постановление без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са
приравнени на пътищата, като няма спор, че ул. "***" в гр. ***е
отворена за обществено ползване.
В настоящият случай от материалите по делото и
по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.В. и М.Й., както и писмените доказателства-докладни
записки, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на 01.09.2019 г. около 10.45 часа управлявайки собствения си лек автомобил "***" с рег. № *** задържал
задните колела на автомобила чрез използване
на ръчна спирачка, в следствие на което принудително привеждал автомобила в
странично движение и преминавал от една пътна лента в друга
и по този начин извършвал т. нар. "дрифт" и то три пъти. От
изложеното съдът прави извод, че водачът
не е използвал пътя, отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а за описаните по-горе цели - за
извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в приплъзване на автомобила
чрез употреба на ръчна спирачка и завиване по този начин в обратна посока. Съдът
намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от разпита на
свидетелите М.В. и М.Й., които по време на извършване на нарушението са се
намирали на мястото и пряко са възприели поведението на водача и извършваните
от негова страна маневри. Двамата свидетели са дългогодишни служители на
РУ-В.Преслав и съдът счита че от професионалния си и житейски опит, като водачи
на МПС могат да направят обоснован извод по какъв начин се привежда лек автомобил
в посочените движения т.н.“дрифт“, извършени от жалбоподателя. Не е необходимо
установяване на тези обстоятелства чрез съдебно-автотехническа експертиза.
Поради което възраженията в този смисъл, съдът счита за неоснователни.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в хода
на административнонаказателното производство за съставени два АУАН. Видно от
административнонаказателната преписка е съставен втори АУАН, поради допускане
на техническа грешка в първия и обжалваното НП е издадено въз основа на втория
АУАН. Същият е съставен в сроковете по ЗАНН и съставянето му не представлява
съществено процесуално нарушение.
Съдът
не споделя изложеното от процесуалния му представител на жалбоподателя в съдебно заседание по време на хода по
същество, че поведението на управлявания от дееца автомобил би могло да се
държи и на други фактори - несъобразена скорост и неопитност на жалбоподателя,
поради което последния не успял да овладее автомобила и което било причина за
движението по цялата ширина на пътното платно. На първо място, по делото не са
представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя и процесуалния му
представител, че подобно поведение може
да се дължи на непредпазливо шофиране или техническа
повреда на автомобила, нито пък подобни възражения са излагани от
негова страна при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, нито са обективирани в допълнително писмено възражение. Поради това
тези твърдения на наказаното лице следва да се разглеждат единствено като форма
на правото му на защита.
В
тази връзка, правилен е изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал
виновно опасно шофиране, посредством приплъзване на автомобила, което не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основата
цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете
застрашава живота и зравето на останалите участници в движението, а също така и
на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност. Поради изложеното, което обосновава високата обществена опасност на
деянието и поради високата обществена опасност на дееца, който независимо от
младата си възраст и придобиване на СУМПС на 13.03.2019 г. до датата на
извършване на деянието 11.09.2019 г. има съставени два АУАН на 01.09.2019 г. и
на 02.11.2019 г. и единият от които за същото нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съдът счита че деянието не представлява маловажен случай.
Поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, които са
посочени по – горе, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП, поради неговата незаконосъобразност, същото следва да бъде
отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №19-0323-000999/03.12.2019 г., издадено от Началника на РУ гр.
Велики Преслав към ОД МВР-Шумен, с което на К.И.К.
с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушения по чл.104б,
т.2 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1 от ЗДвП и чл.181,
т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в общ размер на 3050.00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. ***по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: