Р Е Ш Е Н И Е
№ 202
град Горна Оряховица, 30.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2255 по описа за 2017 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК.
Ищецът Р.С.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника й – адвокат Р.Т. от САК, с адрес за призоваване и съобщения : град Горна Оряховица, ул…, телефон : …, твърди в исковата си молба, че на 18.02.2015г., между Р.А. и ,,Мобилтел” ЕАД е сключен писмен договор № ********* за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, който има за предмет предоставянето, срещу възнаграждение, на пакет от услуги, а именно : телефонна услуга (към SIМ карта с номер …) и достъп до мобилен интернет (към SIМ карта с номер …), при условията, уговорени в отделни приложения за всяка една от двете услуги, представляващи неразделна част от договора, а ищцата има качеството на потребител. Сочи, че с Приложение № 1 към процесния договор, страните са се споразумели относно доставката на мобилен интернет, като за целта на потребителя е предоставена SIМ карта с № …, на която съответства мобилен номер **********, ищцата не е опитвала да използва картата по начин, различен от уговорения. Твърди, че конкретният абонаментен план, за който са се договорили страните във връзка с доставката на мобилен интернет, е ,,Мтел мобилен интернет S“, който включва предоставянето на месечен трафик от данни на максимална скорост в размер на 512 МВ, срещу заплащане на сумата от 5,90 лв. с ДДС. Заявява, че страните по договора изпълнявали стриктно поетите задължения, без отклонения от постигнатите договорки, през продължителен период от време след сключване на договора, до 26.04.2017г., когато от ,,Мобилтел” ЕАД е издадена фактура № **********, с която на Р.С.А. неоснователно са начислени задължения за услуги, които изобщо не са й били доставяни, за периода от 23.03.2017г. до 22.04.2017г., на обща стойност 121,45 лв. с ДДС, включваща в себе си абонаментни такси за използването на 2 бр. мобилни телефонни услуги; мобилен интернет и домашен интернет, както и вноски за закупени на изплащане стоки (2 бр.). Заявява, че във фактурата е начислена месечна такса по абонаментен план ,,Мтел мобилен интернет S“ в размер на 4,92 лв. без ДДС (5,90 лв. с ДДС) и сума в размер на 40.08 лв. без ДДС (48,10 лв. с ДДС) за използвани допълнителни услуги за периода от 23.03.2017г. - 22.04.2017г., като не става ясно какъв е видът на допълнително таксуваните услуги, в какво се изразяват те, кога и на какво основание са доставени, какъв е размерът на цената, дължима за използването им и как е определена тя, както и каква е мерната единица, въз основа на която се определя обемът на консумираните услуги, а от там и размерът на цената, съответстваща на потреблението. Заявява, че аналогични на гореизложените са обстоятелствата и при фактурите, издадени за следващите отчетни периоди, както следва : 1/ за периода от 23.04.2017г. до 22.05.2017г., фактура № **********/26.05.2017г., на обща стойност 110,08 лв. с ДДС, включваща сумата в размер на 40,08 лв. без ДДС (48,10 лв. с ДДС), начислена за допълнителни услуги към номер **********, които не са реално доставени на ищцата; 2/ за периода от 23.05.2017г. до 22.06.2017г. - фактура № **********/26.06.2017г., на обща стойност 124,66 лв. с ДДС, включваща сумата в размер на 50,10 лв. без ДДС (60,12 лв. с ДДС), начислена за допълнителни услуги към номер **********, които не са реално доставени на ищцата; 3/ за периода от 23.06.2017г. до 22.07.2017г. - фактура № **********/26.07.2017г., на обща стойност 117,77 лв. с ДДС, включваща сума в размер на 40,08 лв. без ДДС (48,10 лв. с ДДС), начислена за допълнителни услуги към номер **********, които не са реално доставени на ищцата; 4/ за периода от 23.07.2017г. до 22.08.2017г. - фактура № **********/25.08.2017г., на обща стойност 109,67 лв. с ДДС, включваща сума в размер на 30,06 лв. без ДДС (36,07 лв. с ДДС), начислена за допълнителни услуги към номер **********, които не са реално доставени на ищцата. Твърди, че с цитираните пет фактури, на ищцата са начислени без основание задължения в размер от 240,49 лв. с ДДС, тъй като в описаните части фактурите не отразяват реално осъществили се доставки на услуги. Оспорва доставката на допълнителни услуги, различни от посочените в договор № ********* и Приложение № 1 към него. Твърди, че съгласно уговорките, постигнати между страните в процесния договор, единствената услуга, която е уговорено да бъде предоставяна към номер **********, е достъп до мобилен интернет, при доставка на месечен график от данни на максимална скорост в размер на 512 МВ, като дължимата за това цена е точно определена и е в размер на 5,90 лв. с ДДС на месец. Сочи, че трафикът от 512 МВ е превишен единствено в периода 23.04.2017г. - 22.05.2017г., когато използваният интернет е 819,669 МВ, но това не би следвало да рефлектира върху размера на дължимото месечно плащане за периода, тъй като в Приложение 1 към договора е предвидено след изчерпване на мобилния интернет на максимална скорост, преносът на данни да е достъпен на по-бавна скорост, без това да оказва влияние върху уговорената цена на услугата. Твърди, че допълнителните суми са начислени за услуги, различни от мобилен интернет, което е напълно неприемливо, защото такива услуги изобщо не са доставяни, и защото в сключения договор не е предвидена дори хипотетична възможност към номер ********** да бъдат доставяни услуги, различни от достъп до мобилен интернет. Заявява, че ищцата многократно е сезирала ответното дружество за възникналия проблем - неоснователно начисляване на суми към месечната й сметка, но от дружеството доставчик й е обяснено, че таксуваните допълнителните услуги са доставяни от трети лица, нямащи нищо общо с мобилния оператор, като заплащането на тези услуги се извършвало чрез начисляване на покупната им цена към месечната абонаментна такса, дължима към мобилния оператор. Твърди, че по този начин доставчикът на съобщителни услуги ,,Мобилтел” ЕАД, принуждава икономически по-слабата страна - потребителя, да заплаща ежемесечно цена за нещо, което не й е доставено и не е използвала, като същевременно не й е дадена възможност да предприеме действия, насочени към преустановяването на тази порочна практика. Твърди, че сумите в горепосочените размери са едностранно и произволно начислявани от ,,Мобилтел” ЕАД в ежемесечните фактури, издавани на Р.А.. Твърди, че ищцата не е сключвала договор с трето лице, по силата на който последното да й доставя услуги към номер **********, като е спорно доколко това е възможно без знанието и съгласието на ответника. Заявява, че ищцата не е давала съгласието си заплащането на подобни услуги да бъде извършвано чрез начисляване на стойността им към месечната такса, дължима от нея към ,,Мобилтел” ЕАД за използваните абонаментни услуги, а освен това е невъзможно ответникът да начислява суми към задълженията на потребителите си за чужда сметка, без да е ясно в полза на кое трето лице го прави. Посочва, че по този начин доставчикът черпи за себе си имуществени облаги и демонстрира недобросъвестност, заявявайки, че ако не бъдат заплатени в пълен размер сумите по издадените фактури, мобилният оператор ще преустанови предоставянето на всички електронни съобщителни услуги към абоната. Заявява, че това поведение на ответника е мотивирало ищцата да заплати начислените й без основание такси, въпреки че счита същите за недължими. Счита, че поведението на ,,Мобилтел” ЕАД представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68,б.,,г” и сл. от ЗЗП, която е в ярко противоречие с целите на закона, предвидени в чл.1,ал.2,т.2 и т.3 от ЗЗП. Сочи, че изложеното обуславя правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да уважи предявения отрицателен установителен иск, като постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ,,Мобилтел” ЕАД с ЕИК *********, че Р.С.А. с ЕГН **********, в качеството й на абонат по договор № *********/18.02.2015г., не дължи, както следва : 1/ сумата от 48,10 лв. с ДДС по фактура № **********/26.04.2017г.; 2/ сумата от 48,10 лв. с ДДС по фактура № **********/26.05.2017г.; 3/ сумата от 60,12 лв. с ДДС по фактура № **********/26.06.2017 г.; 4/ сумата от 48,10 лв. с ДДС по фактура № **********/26.07.2017г.; 5/ сумата от 36,07 лв. с ДДС по фактура № **********/25.08.2017г. Моли съда да присъди в полза на ищцата направените по делото съдебни разноски за платени държавна такса и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Р.Т. от САК, ищцата поддържа предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да й присъди направените по делото разноски.
Ответникът „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. - заедно, чрез юрисконсулт Я.З., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. Признава фактите, че ищцата се намира в договорни отношения с Мобилтел, като за номер ********** е сключен договор за мобилен интернет, с месечна такса в размер на 5,90 лв. Твърди, че спорната сума е за реално използвани услуги, които са отразени в представените с исковата молба фактури. Заявява, че това са услуги с добавена стойност, които се предоставят от трето лице и са извън контрола на Мобилтел, а именно - услуга Direct Carrier Billing (DСB), която предоставя нов начин на плащане, позволяващ добавяне на сума за покупка на дигитално съдържание от търговски сайтове към месечната телефонна фактура. Сочи, че услугата предлага лесен, безопасен, бърз и удобен начин за покупка на дигитално съдържание от сайтове на търговци, предлагащи този метод на разплащане, без да се налага предоставяне онлайн на информация за дебитни или кредитни карти. Пояснява, че докато клиентът сърфира в интернет и посещава различни сайтове, се появяват различни банери (реклами); след кликване върху банера, клиентът е препратен към сайта за плащане, където има информация за услугата и цената на услугата, той натиска бутона ,,Абонирай се”, получава безплатно съобщение, че услугата е активирана и получава линк за достъп до услугата, като стойността на покупката се добавя към текущата сметка на съответния номер на абоната. Твърди, че в конкретния случай услугата представлява абонамент за играта Zergame.com, чийто седмичен абонамент е 5,01 лв. без ДДС или 6,01 лв. с ДДС - http://zergame.соm. Заявява, че тези услуги са предоставен от ,,Ен Ти Ейч Медия България” ЕООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, което едностранно определя цените на предоставяните от него услуги, на базата на подписан договор от 15.12.2016г. Посочва, че по силата на чл.3.1 от договора, Мобилтел предоставя на ,,Ен Ти Ейч Медия” ЕООД свързаност, за да може последният да предоставя услугата си, а на основание чл.3.2. от същия договор, ответникът единствено събира сумите, постъпили като приход от предоставянето на услугите. Сочи, че в приложение 1 към договора е посочената услуга, от която се е възползвал ищеца; в приложение 3, раздел II, чл.1, е дадено описание на техническото предоставяне на услугата. Заявява, че интернет страницата http://zergame.соm се поддържа от лицето, което предлага услугата, а Мобилтел няма нищо общо нито със страницата, нито с предлаганата услуга. Твърди, че в чл.2.1 от договора, ,,Ен Ти Ейч Медия България” ЕООД изрично приема, че отговаря изцяло пред трети страни за съдържанието и качеството на услугата. В тази връзка, счита, че ,,Ен Ти Ейч Медия България” ЕООД трябва да бъде привлечено в настоящото производство, като трета страна-помагач. Предвид изложеното, счита иска за абсолютно неоснователен. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска на г-жа Р.А. като неоснователен и недоказан, както и да му присъди разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно ЗПП.
В съдебно заседание, ответникът „МОБИЛТЕЛ” ЕАД град София, представляван от юрисконсулт Я.З., поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице –
помагач „ЕН ТИ ЕЙЧ МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : град София 1000, район „Средец”, бул. „Цар Освободител” № 14,
ет.5, представлявано от управителя З.Л., конституирано на основание чл.219,ал.1
от ГПК по искане на ответника „Мобилтел” ЕАД град София, депозира писмено
становище. Излага доводи, че кратък номер 14703 е предоставен на „Ен Ти Ейч
Медия България” ЕООД за нотификации относно метода на разплащане DCB (Diгесt Саггiег Вilling); спазени са регулаторните
и законови изисквания, като оспорваната услуга е активирана собственоръчно от
потребителя чрез посещение на интернет страницата, на която услугата е достъпна
и цената е упомената. Сочи, че услугата МАYMUNKO представлява достъп до портал с игри и развлекателно
съдържание, като техническата свързаност се осъществява от „Ен Ти Ейч Медия
България” ЕООД, а собственик на услугата е : ALOE CONSULTING S.L., UIС: Е5В86728607,
Раsео dе lа Саstеllаnа, 141 Еdif. Сuzco IV
28046 Маdгid Sраin, аssistаnсе@аlоесоnsulting.es,
web site : http://www.maymunko.com/. Твърди, че потребителят може да
затвори този рекламен прозорец, като остава в сайта, в който е браузвал, или да
се абонира за достъп до игри и приложения. Заявява, че когато потребителят посети
портала, следва да натисне бутон ,,Плати със сметката на мобилния си телефон”,
като над бутона е изписана цената ,,Седмичен абонамент 6.01 лв.”; след като
натисне бутона, потребителят получава смс от номер 14703 с текст ,,Viе stе аbоniгаn usреshnо zа uslugata
Maymunko. Тzепа
6,01 ВGN sedmichno.
Zа stор: SТОР МАУМUNКО nа 14703 ili http://www.maymunko.com. Info: 35924486387,, и съответно
достъп до игри и приложения. Твърди, че след анализ и детайлна справка в системите
му се установило, че клиент с номер: ********** е активирал услугата на
2017-04-05 в 19:01:19 и е получил смс с текст: “Vie stе аbоniгаn usреshnо zа uslugata Мауmunko.
Тsепа 6,01 ВGN sedmichno. Zа stор : SТОР МАYМUNКО па 14703 ili
http://www.maymunko.com. Info:
В съдебно заседание, третото лице – помагач „ЕН ТИ ЕЙЧ МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД град София, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен факт по делото е, че ищцата е клиент и абонат на „Мобилтел” ЕАД
гр. София, по силата на сключен между страните писмен договор № *********/18.02.2015г.
за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги към SIМ карта с номер **********, срещу заплащане
от страна на клиента на месечна такса.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор № *********/18.02.2015г., 2 бр. Приложение № 1 и Приложение № 3 към договор № *********/18.02.2015г., в същите е удостоверено, че на 18.02.2015г. между „Мобилтел” ЕАД гр. София и Р.С.А. от с. Поликраище е сключен писмен договор № *********, с който дружеството - ответник се е задължило да предоставя на ищцата - абонат електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на този договор и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа /чл.3.1 от договора/, а ответницата се е задължила да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от нея тарифен /абонаментен/ план, посочен в приложение № 1 към договора, а именно : Мтел Трансфер S ТВ Февруари 2015г., при срок на ползване – 2 години /до 18.02.2017г./, чиито параметри са уговорени в Приложение 1, неразделна част от договора, приложени към делото с месечна абонаментна такса за услугите, включени в пакета – 14.90 лв. с ДДС. Съгласно приложените по делото 2 бр. Приложение 1 и Приложение 3 към договор № ********* от 18.02.2015г., се установява, че по силата на така сключения договор на ищцата е предоставена SIM-карта № 8935901187003205089, телефонен номер **********, като абонатът е следвало да получава всеки месец по 512 МВ Мтел Мобилен интернет, при цена за трафика, включен в месечния ценови пакет (месечна такса) в размер на 5.90 лв.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за продажба на изплащане № ********* от 18.02.2015г. и погасителен план към него – приложение 2, към договор за продажба на изплащане № *********/18.02.2015г., в същите е удостоверено, че този договор е сключен на 18.02.2015г. между „Мобилтел” ЕАД гр. София и Р.С.А. от с. Поликраище, като съгласно договора ответникът - продавач се е задължил да прехвърли на ищцата - купувач правото на собственост върху една или няколко вещи, а именно : апарат Lenovo D536 DS със сериен номер 866161029187435 и Black Трансфер S 23м, при условията на този договор, като закупуването на вещта е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени на купувача по договор, сключен от него с продавача, а ищцата се е задължила да заплати цената на вещта в размера и при условията на разсрочено плащане, определени с този договор и приложенията към него, в т.ч. първоначална вноска в размер на 5.90 лв. и 23 месечни вноски на обща стойност 135.69 лв. /с включена лихва в размер на 10.05 % годишно/, обща сума от 141.59 лв. с ДДС.
Безспорни по настоящото дело са
фактите, че ищецът е издал процесните пет фактури, както следва : 1/ за периода
от 23.03.2017г. до 22.04.2017г. - фактура № **********/26.04.2017г., на обща
стойност 121.45 лв. с ДДС, включваща месечна такса по абонаментен план ,,Мтел
мобилен интернет S“ към
номер ********** в размер на 5,90 лв. с ДДС и сумата от 40.08 лв. без ДДС
(48,10 лв. с ДДС) за използвани допълнителни услуги; 2/ за периода от 23.04.2017г. до 22.05.2017г. - фактура №
**********/26.05.2017г., на обща стойност 110,08 лв. с ДДС, включваща месечна
такса по абонаментен план ,,Мтел мобилен интернет S“ към номер ********** в размер на 5,90 лв. с
ДДС и сума в размер на 40,08 лв. без ДДС (48,10 лв. с ДДС), начислена за допълнителни услуги към номер
**********; 3/ за периода от 23.05.2017г. до 22.06.2017г. - фактура №
**********/26.06.2017г., на обща стойност 124,66 лв. с ДДС, включваща месечна
такса по абонаментен план ,,Мтел мобилен интернет S“ към номер ********** в размер на 5,90 лв. с
ДДС и сума в размер на 50,10 лв. без ДДС (60,12 лв. с ДДС), начислена за допълнителни
услуги към номер **********; 4/ за периода от 23.06.2017г. до 22.07.2017г. -
фактура № **********/26.07.2017г., на обща стойност 117,77 лв. с ДДС, включваща
месечна такса по абонаментен план ,,Мтел мобилен интернет S“ към номер ********** в размер на 5,90 лв. с
ДДС и сума в размер на 40,08 лв. без ДДС (48,10 лв. с ДДС); 5/ за периода от
23.07.2017г. до 22.08.2017г. - фактура № **********/25.08.2017г., на обща
стойност 109,67 лв. с ДДС, включваща месечна такса по абонаментен план ,,Мтел
мобилен интернет S“ към
номер ********** в размер на 5,90 лв. с ДДС и сума в размер на 30,06 лв. без ДДС
(36,07 лв. с ДДС), начислена за допълнителни услуги към номер **********. По
делото са приети като писмени доказателства приложения А към горепосочените фактури.
Ответникът не спори, че ищцата е депозирала
до него писмена жалба, с която е поискала да й бъдат предоставени конкретни
данни относно „допълнителните услуги”, за които са й начислени високи суми с
горепосочените фактури. В отговор на получената от него жалба, ответникът е
изложил становище, че от SIM-карта с номер ********** е ползвана
услугата Direct Carrier Billing (DCB), която предоставя нов начин на плащане, позволяващ й да добави сумата за покупка на
дигитално съдържание от търговски сайтове към месечената телефонна фактура.
Видно от приложения по делото договор от
15.12.2016г., същият е сключен между „Мобилтел” ЕАД гр. София и „Ен Ти Ейч
Медия България” ЕООД гр. София – доставчик, с предмет : Мобилтел и доставчикът
да си сътрудничат при условията и сроковете на този договор с цел реализиране и
предоставяне на клиентската услуга, представляваща „приемането на плащания от краен потребител за
услуги и продукти на доставчика или други търговци чрез сметката за мобилен
телефон на крайния потребител”.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК, който съдът намира за допустим. Доколкото ищцата твърди, че не дължи на ответника претендираните от него парични вземания, то за нея е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.
Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан по следните съображения :
Безспорен по делото е фактът, че ищцата Р.С.А. е „абонат" по смисъла на §1,т.1 от ДР на Закона за електронните съобщения, като страна по процесния договор с „Мобилтел” ЕАД, явяващ се предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги. По делото не се спорят и фактите, че ищцата и ответникът са били страни по валидно сключения договор № ********* от 18.02.2015г., по силата на който „Мобилтел” ЕАД гр. София – оператор /доставчик/ е предоставял на Р.А. – абонат, договорените електронни съобщителни услуги чрез своя електронна съобщителна мрежа, а ищцата е изпълнявала задължението си да заплаща тяхната стойност съгласно договорения тарифен план. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и абоната на електронни съобщителни услуги, сочи желание да бъде получено определени по вид и количество в договора между страните електронни съобщителни услуги, срещу задължението да бъде заплатена определената за тях цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с обществени електронни съобщителни услуги.
Като особеност на отрицателния установителен иск в съдебната практика се счита, че ищецът не е задължен да посочи фактите, от които произтича липсата на отричаното с иска право. В този смисъл, ответникът е този, който трябва да докаже фактите, от които черпи правото си /Решение № 19/19.02.2001г., ІІ г.о. на ВКС/, а именно : ответникът следва да установи обстоятелствата, от които твърдяното от него право произтича /неговото възникване, основание и размер/. В процесния случай, с оглед разпределението на доказателствената тежест, ответникът е този, който следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, какъв е предметът и какви са съществените условия на сключения между страните договор № *********/18.02.2015г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, в т.ч. включване в предмета на договора правото на ответника - оператор да предоставя (лично и/или чрез трето лице) на ищцата-клиент „допълнителни” електронни съобщителни услуги, начинът на предоставяне, вида, количеството, качеството и цената на тези допълнителни услуги; ползването от ищцата на предоставените услуги от ответника; доставяне през периода от 23.03.2017г. до 22.08.2017г. от ответника – оператор до ищцата – потребител (абонат), на основание сключения между страните договор, „допълнителни” електронни съобщителни услуги, начинът на тяхното предоставяне, вида, количеството, качеството и цената на тези допълнителни услуги; съответствие между начислените суми за ползвани от ищцата „допълнителни услуги” по сключения с ответника договор, дължи ли ищцата на ответника начислените по процесните фактури суми, както и точния размер на дължимите суми.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за доказан в процесния случай фактът, че между ищцата А. и ответника „Мобилтел” ЕАД гр. София е налице ли е валидно сключен договор № ********* от 18.02.2015г., по силата на който „Мобилтел” ЕАД гр. София - доставчик се е задължил да предоставя на Р.А. - абонат, договорените електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, както и фактът на договорeните условия с този договор, цитирани по-горе.
Предвид установения по делото факт за наличието на валидно сключен договор за електронни съобщителни услуги с № ********* от 18.02.2015г., между страните по делото, съдът приема, че ищцата дължи на ответното дружество абонаментните такси за предоставената от ответника на ищцата услуга „Мтел Мобилен интернет” за процесния период от 23.03.2017г. до 10.08.2017г., които възлизат в общ размер от 29.50 лв. с ДДС, като по петте процесни фактури с № **********/26.04.2017г., № **********/26.05.2017г., № **********/26.06.2017г., № **********/26.07.2017г., № **********/25.08.2017г., и приложения А към тях, месечната такса за договорения между страните ценови пакет Мтел Мобилен интернет S, за горепосочения период на фактуриране, е с фиксирана стойност – 4.92 лв. без ДДС, респ. 5.90 лв. с ДДС, и съгласно ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства – фискални бонове за извършени плащания по фактури, горепосочените месечни такси са платени в срок от ищцата-абонат на ответника-оператор.
Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, обаче, съдът приема за основателни твърденията на ищцовата страна, че в предмета на договора, сключен между страните по делото, не се съдържа и липсва съгласие между страните по договор за електронни съобщителни услуги с № ********* от 18.02.2015г. ответникът - оператор да притежава и да разполага с правото да предоставя на ищцата - потребител (лично и/или чрез трето лице) „допълнителни” електронни съобщителни услуги. Видно от цитираните по-горе писмени доказателства, установяващи договорната връзка между страните, в същите не се съдържат никакви действителни клаузи, които да уреждат правото на ответника да предоставя на ищцата - потребител (лично и/или чрез трето лице) „допълнителни” електронни съобщителни услуги, нито начина на предоставяне, вида, количеството, качеството и цената на такива допълнителни услуги.
На следващо
място, преценявайки приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за
недоказани твърдените от ответната страна факти, изложени в писмения отговор,
че през периода от 23.03.2017г. до 22.08.2017г., на основание сключения между
страните договор за електронни съобщителни услуги с № ********* от 18.02.2015г.,
от „Мобилтел” ЕАД гр. София – оператор, чрез третото лице-помагач „Ен Ти Ейч
Медия България” ЕООД гр. София, са доставени реално до ищцата – потребител
(абонат), „допълнителни” електронни съобщителни услуги – услуга Direct Carrier
Billing (DCB), предоставяща абонамент за играта Zergame; недоказани са и
описания от ответника начин на предоставяне на такава услуга, вида (същността), количеството, качеството и цената на
такава допълнителна услуга, както и фактите, че ищцата е потребила „допълнителни”
електронни съобщителни услуги – услуга Direct Carrier Billing (DCB), предоставяща абонамент за играта Zergame, на
стойност, описана в процесните пет фактури и приложения А към всяка една от тях,
че начислената от ответника - оператор стойност за ползвани от ищцата „допълнителни
услуги” съответства на договореното между тях и на реално ползваните от нея
услуги, и че ищцата дължи процесните суми, както и размера на същите. В тази връзка, съдът счита за
основателни твърденията на ищцовата страна, че приетите по делото писмени
доказателства – заверени преписи от фактура № **********/26.04.2017г., фактура
№ **********/26.05.2017г., фактура № **********/26.06.2017г., фактура №
**********/26.07.2017г., фактура № **********/25.08.2017г., и приложения А към тях, на които ответникът се позовава за доказване вземанията си
спрямо ищцата, притежават единствено формална доказателствена сила и с оглед
критериите на чл.180 ГПК, удостоверяват единствено фактите, че са издадени от
„Мобилтел” ЕАД гр.София и че лицето, което е подписало тези документи, е техен
автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства, ангажирани и изходящи от
ответната страна, удостоверяват изгодни за „Мобилтел” ЕАД гр. София факти и не
могат да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на
обстоятелствата, че ищцата А. реално е потребила посочените в тези документи „допълнителни
услуги”, че такива „допълнителни услуги”, условията и начина на тяхното
предоставяне, ползване и отчитане, /определяне/ на вида, количеството и
качеството на потребените от абоната допълнителните услуги, както и лицето,
което извършва това отчитане; условията и начина на определяне /начисляване/ на
цената /стойността/ на потребените от абоната допълнителните услуги, както и
лицето, което осъществява тези дейности, са уговорени в сключения между
страните договор за електронни съобщителни услуги с № ********* от 18.02.2015г.,
в приложенията или Общите условия, неразделна част от процесния договор, и че
начислените с тях суми са дължими, поради което същите следва да се преценяват
по вътрешно убеждение, наред с другите доказателства. Съдът счита, че и
представеният от ответника договор от
15.12.2016г., сключен между „Мобилтел” ЕАД гр. София и „Ен Ти Ейч Медия
България” ЕООД гр. София, не удостоверява по никакъв начин релевантни за спора факти
относно основанието, дължимостта и размера на начислената от ответника сума от
200.40 лв. без ДДС, респ. 240.49 лв. с ДДС, за реално ползвани от ищцата
„допълнителни услуги” по процесните пет фактури, тъй като макар и да видно
какъв е предметът на този договор, то в случая не се установява
запозната ли е ищцата с предмета и последиците на този договор, приложенията
към него и с Общи условия за ползване на услугата ZERGAME, липсват
доказателства за приложимостта на този договор, приложенията към него и Общите
условия за ползване на услугата ZERGAME в облигационното правоотношение между
ищцата и ответника.
Предвид
изложеното, съдът намира, че твърденията на „Мобилтел” ЕАД - доставчик за ползване
от ищцата - абонат на предоставените й от третото лице-помагач услуги, за
реалното потребяване на „допълнителни услуги”, чийто вид и начин на ползване се
сочи за първи и единствен път в писмения отговор по настоящото дело, без да се
подкрепя от никакви годни писмени доказателства, твърденията за съответствие на
начислените суми на ползвани от ищцата „допълнителни услуги” по сключения с
ответника договор, както и за дължимост на сумите, начислени по оспорените пет
фактури за ползването на „допълнителни услуги”, не се подкрепят от никакви
други годни доказателства. Напротив, съдът приема като признание за липсата на
договорно основание между страните по делото за начисляване и претендиране от
страна на ответника на процесните суми за предоставени на ищцата „реални
допълнителни услуги”, изявлението на ответника, съдържащо се в писмения отговор
на исковата молба, че „това са услуги с добавена стойност, които се предоставят
от трето лице и са извън контрола на Мобилтел…, … а Мобилтел няма нищо общо,
нито със страницата, нито с предлаганата услуга…”, което признание също опровергава доказателствената сила
на ангажираните от ответната страна писмени доказателства и подкрепя
направените от ищцата възражения.
Наред с изложеното по-горе, съдът приема, че оспорената от ищцата сума от 240.49 лв. с ДДС, начислена по процесните пет фактури, не се дължи и на друго основание. Съдът намира за основателно твърдението на ищцовата страна, че в случая ответното дружество е действало недобросъвестно и не може да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение. В тази връзка, съдът счита, че ищецът е допуснал грубо нарушение на правилата, уредени в Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, които следва да спазват и прилагат в отношенията между оператора и абонатите-потребители при осъществяване на електронни съобщения, съгласно разпоредбата на чл.1 от . Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е допуснал грубо нарушение на правилото, установено в чл.225 от ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на крайни потребители, да спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология, категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и да не допускат предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи услуги. Това не е сторено в процесния случай. В този смисъл, основателни се явяват и твърденията на ищцовата страна относно недобросъвестност на ответника – доставчик, който следва да приведе договора си с ищцата в съответствие с разпоредбата на чл.227,ал.1 от ЗЕС, съгласно която Общите условия на договора с крайните потребители следва да съдържат посочените в цитираната разпоредба клаузи, в т.ч. видове, описание и качество на услугите, включително услуги за поддръжка и услуги по обслужването на клиенти, както и начини за достъп до тези услуги (чл.227,ал.1,т.3,б.”д” от ЗЕС), начини за получаване на актуална информация за цени на предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на плащане (чл.227,ал.1,т.8 от ЗЕС). Същевременно, разпоредбата на чл.228,ал.1,т.5 от ЗЕС създава задължение за предприятието, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги, да посочва изрично в индивидуалния договор, при общи условия с потребителя, цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове за плащане. Това минимално задължително съдържание на договора е предвидено в защита на потребителите, за да може абонатът точно, ясно и леснодостъпно да се запознае с тези клаузи, които са определящи при вземане на решение за сключване на договора и впоследствие влияят на икономическото му поведение – кога би следвало да плати ползваната услуга и от кога неизпълнението му ще води до заплащане на обезщетение за забава. Затова е недопустимо препращането по тези съществени въпроси към Общите условия и тарифните планове на дружеството, а още по-малко – към договори, сключени между оператора с трети лица /каквото в случая се явява третото лице-помагач по делото/, приложенията и тарифите към тях, с които ищцата-абонат не е запозната и не се е съгласила по сключения с Мобилтел писмен индивидуален договор, и които не са приложими в облигационното правоотношение между страните по делото. Процесният индивидуален договор не съдържа никакви данни относно видовете, описанието, количеството и качеството на твърдените от ответника „допълнителни услуги”, относно начините за достъп до тези услуги, относно начините на предоставяне и ползването им, нито за лицата, които ги предоставят; не съдържа актуална информация за цени на предлаганите „допълнителни услуги”, всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на плащане, като по този начин дружеството - ответник не е изпълнило законовите си задължения по чл.227,ал.1,т.3,б.”д” и т.8 от ЗЕС чл.228,ал.1,т.5 от ЗЕС.
Съдът счита, че по този начин „Мобилтел” ЕАД гр. София, в качеството си на доставчик по сключения договор № ********* от 18.02.2015г. с абоната Р.А., явяваща се „потребител” по смисъла на § 13,т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, е нарушил и целите на закона, визирани в чл.1,ал.2,т.2 и т.3 от ЗЗП, като поведението му е станало причина за нарушаване правото на ищцата на защита срещу рискове от придобиването на услуги, които могат да застрашат имуществото на ищцата, както и на правото на защита на икономическите й интереси при придобиването на услуги при нелоялни търговски практики или неравноправни договорни условия. При тези факти, доводите на ищцовата страна за недължимост на процесната сума от 240.49 лв. с начислен ДДС, представляваща сбор от сумите, както следва : сумата от 48,10 лв. с ДДС по фактура № **********/26.04.2017г., сумата от 48,10 лв. с ДДС по фактура № **********/26.05.2017г., сумата от 60,12 лв. с ДДС по фактура № **********/26.06.2017г., сумата от 48,10 лв. с ДДС по фактура № **********/26.07.2017г. и сумата от 36,07 лв. с ДДС по фактура № **********/25.08.2017г., и за начисляването на същата, без да е налице каквото и да е основание за това, и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на електронни съобщителни услуги, са основателни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата Р.С.А. не дължи на „Мобилтел” ЕАД сумата от 240.49 лв. с начислен ДДС, представляваща сбор от сумите, както следва : сумата от 48,10 лв. с ДДС (40.08 лв. без ДДС) по фактура № **********/26.04.2017г., сумата от 48,10 лв. с ДДС (40.08 лв. без ДДС) по фактура № **********/26.05.2017г., сумата от 60,12 лв. с ДДС (50.10 лв. без ДДС) по фактура № **********/26.06.2017г., сумата от 48,10 лв. с ДДС (40.08 лв. без ДДС) по фактура № **********/26.07.2017г. и сумата от 36,07 лв. с ДДС (30.06 лв. без ДДС) по фактура № **********/25.08.2017г.
При този изход на делото, следва да
бъде уважено направеното от ищцовата страна искане, като на основание чл.78,ал.1
от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лв., представляваща направените по делото разноски за
държавна такса, както и сумата от 360 лв., представляваща направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. - заедно, че Р.С.А. с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на абонат и потребител по договор № ********* от 18.02.2015г., НЕ ДЪЛЖИ заплащане на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, на СУМАТА от 240.49 лв. /двеста и четиридесет лева и четиридесет и девет стотинки/ с начислен ДДС, представляваща сбор от сумите, както следва : СУМАТА от 48,10 лв. /четиридесет и осем лева и десет стотинки/ с ДДС по фактура № **********/26.04.2017г., СУМАТА от 48,10 лв. /четиридесет и осем лева и десет стотинки/ с ДДС по фактура № **********/26.05.2017г., СУМАТА от 60,12 лв. /шестдесет лева и дванадесет стотинки/ с ДДС по фактура № **********/26.06.2017г., СУМАТА от 48,10 лв. /четиридесет и осем лева и десет стотинки/ с ДДС по фактура № **********/26.07.2017г., и СУМАТА от 36,07 лв. /тридесет и шест лева и седем стотинки/ с ДДС по фактура № **********/25.08.2017г.
ОСЪЖДА „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. - заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.А. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса, както и СУМАТА от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Настоящото решение е постановено при участието на „ЕН ТИ ЕЙЧ МЕДИЯ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1000, район „Средец”, бул. „Цар Освободител” № 14, ет.5, представлявано от управителя З.Л., конституирано като трето лице - помагач по гр. дело 2255/2017г. по описа на ГОРС, по искане на ответника „Мобилтел” ЕАД град София.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..