Решение по дело №10048/2022 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

гр. Велико Търново,  25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

      КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10048/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е касационна жалба от ***А. К. като пълномощник на И.Н.А. от гр. В. Търново срещу Решение № 2/03.01.2022 г. по НАХД № 1242/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 6 от 04.08.2021 г. на кмета на Община Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК. Оплакванията се свеждат до следното: районният съд е игнорирал оплакването му за липса на обсъждане на възражението срещу АУАН; неправилно са ценени показанията на свидетелите Г.и М. и не е взета предвид тенденциозността на показанията на св. Д., поради което неправилно е прието, че касаторът е извършил вмененото му нарушение; неправилно е определен размера на наложената глоба, която следва да е в минималния такъв. По тези изложени в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание, се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноските.

Ответникът по касационната жалба – Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 2/03.01.2022 г. по НАХД № 1242/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 6 от 04.08.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, с което за нарушение на чл. 30, т. 5 от Наредба за опазване на околната среда на територията на община Велико Търново /НООСТОВ/ и на основание чл. 91, т. 1 от същата наредба, на И.Н.А. от гр. В. Търново е наложена глоба в размер на 500 лв. Наказателното постановление е съставено за това, че на 12.05.2021 г. във връзка с постъпил сигнал в Община Велико Търново и извършена проверка на място, обективирана с протокол за проверка № 0000554 от 12.05.2021 г. се установило следното: По данни на свидетелката м.л.д., живуща ***, на 09.05.2021 г. около 19:00 часа в гр. Велико Търново, ул. "Братя Миладинови" срещу № 53 около съдовете за битови отпадъци (поцинковани кофи) от МПС с рег. № ВТ3210КН марка Форд Транзит, цвят бял са изхвърлени около 3 куб. м битови отпадъци – мокети, одеяла, картони и др. След извършена служебна справка до сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново се установило, че собственик на МПС от което са изхвърлени отпадъците е жалбоподателят. А. не е изпълнил задължението си по закон и е изхвърлил отпадъци на нерегламентирано за тази цел място.

За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка се потвърждава от събраните в рамките на съдебното следствие доказателства, като от събраните гласни доказателства, се установява, че св. М.Д., живуща в съседство с И.А. е подала сигнал, по повод на който е била извършена проверка на място от св. М.и св. Ж.. Било установено съществуването на нерегламентирано сметище с обем около 3 куб. м. на мястото посочено в сигнала. Въззивният съд е изложил мотиви, че показанията на св. Г.и св. М., частично потвърждават описаната фактическа обстановка в частта й относно наличието на бял бус на мястото на нарушението, но не могат със сигурност да се отнесат до датата на нарушението тъй като нито един от тях не посочва точна дата, като и двамата свидетели посочват, че събитията за които дават показания са се случили в началото на май 2021 г., а св. М. посочва, че е било няколко дни след 1-2 май. Посочил е, че наказващият орган правилно е определил нарушената материална разпоредба на чл. 30, т. 5 от НООСТОВ, въвеждаща забрана да се изхвърлят отпадъци по улиците, площадите, зелените площи и др. обществени места, която е съответна на задълженията по чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НООСТОВ. Правилно наказващият орган е определил и санкционната разпоредба чл. 91, т. 1 от НООСТОВТ, който предвижда за физическите лица глоба в размер от 100 до 1000 лева, като съдът е счел, че наказанието по размер е съответно на тежестта на нарушението.

Решението е валидно, допустимо и правилно. В производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Вярно е, че съдът не е коментирал оплакването на жалбоподателя, че по направеното от последния възражение срещу АУАН не била извършена проверка, но нарушението в случая не е съществено, доколкото жалбоподателят е можел да поиска събирането на съответните доказателства и от съда, от която възможност обаче не се е възползвал. Неоснователно е и оплакването за неправилна преценка на свидетелските показания. Показанията на св. М. Д.са последователни и логични, като по делото не са ангажирани убедителни доказателства защо същите не следва да бъдат кредитирани. Свидетелката е категорична, че е видяла как на горепосочените място и време А. е изхвърлил отпадъците от камиона си, като наличието на отпадъци се установява и от представения по делото протокол от проверка – официален свидетелстващ документ. Неоснователно касаторът счита, че показанията на свидетелите Г.и М. опровергават показанията на Д.. От една страна, описаното в тези показания не може да бъде обвързано категорично с датата на нарушението и с деянието, за което е санкциониран касатора, а от друга – от тези показания единствено става ясно, че А. е натоварил в камиона си отпадъци от къщата си, като свидетелите не знаят какво е станало после с тези отпадъци, поради което тези показания не са в състояние да обусловят извода за липса на нарушение.

На последно място, настоящата инстанция намира, че предвид вида и количеството на изхвърлените отпадъци и данните за личността на нарушителя /занимаващ се професионално с изхвърляне на отпадъци според показанията на водения от него св. Герджиков, т.е. би следвало да познава добре нормативната уредба/ правилно е наложено наказание в размер около средния, предвиден в чл. 91, т. 1 от НООСТОВТ.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на делото в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/03.01.2022 г. по НАХД № 1242/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                        2.