Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17579/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „В.Е.В.” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу А.С.С., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника за следните суми, представляващи остойностена потребена и
незаплатена топлинна енергия по партида № 2764 за имот, находящ се в гр. Варна,
***: 490,23лева, представляваща главница за периода от
м.11.2016г. до м.04.2017г. включително, ведно с лихва за забава в размер на 111,31лева за периода от 01.01.2017г.
до 14.06.2019г.; 3494,39лева,
представляваща главница за периода м.08.2017г. до м.04.2019г., ведно с лихва за
забава в размер на 287,24лева за
периода от 01.10.2017г. до 14.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 5262/05.07.2019г. по ч.гр.д. № 10532/2019г. по описа на
Варненски районен съд, 20 състав.
Ищцовото дружество излага в исковата
молба, че ответникът има качество на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал.1 ЗЕ, като собственик на
топлоснабден имот на адрес гр. Варна, *** за
целия процесен период. Придобил е собствеността въз основа на договор за
продажба на държавен недвижим имот от военно- жилищния фонд по реда на НДИ от
07.11.1990г. С договор за покупко- продажба по НА № 152/06.12.2007г. Цонка
Димитрова е продала на съсобственика си- ответника притежаваната от нея
1/2ид.ч. от имота. Сградата е топлофицирана, като присъединяването на етажната
собственост към топлопреносната мрежа е от 1994г., а понастоящем не е прекъсван
достъпът и доставката на топлинна енергия. От 13.01.2008г. и понастоящем
отношенията между страните се регламентират от влезлите в сила ОУ на ДПТЕ на
«Топлофикация Варна» ЕАД, публикувани на 13.12.2007г. в местен ежедневник и
одобрени с Решение на ОУ-062/19.12.2007г. на ДКЕВР. Твърди, че на основание чл.
153, ал.6 ЗЕ, потребителите в сградата, които прекратяват топлоподаването към
отоплителните тела в имотите чрез монтираната на тях регулираща арматура,
остават потребители на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Поради неплащане на горните
суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр. д. № 10532/2019г. по описа на ВРС. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което поражда за ищеца правен интерес да
предяви настоящия иск за установяване дължимостта на сумите. Претендира
разноски за заповедното и исково производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника,
чрез назначения му от съда особен представител адв. И., с който искът се
оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. Оспорва да има качеството на
потребител и между страните да е валидно възникнало договорно правоотношение по
договор за снабдяване жилището на ответника с топлинна енергия, респ. между
страните да е сключен писмен такъв при общи условия. Твърди, че липсват
доказателства за валидно взето решение на ОС на ЕС за избор на ищеца като
доставчик на топлинна енергия на сградата, за избор на лице по чл.139а ЗЕ за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия, както и при каква
методика ще се прилага дяловото разпределение в изпълнение на чл. 149б, ал. 2
ЗЕ. Липсвали и доказателства за реална консумация на топлинна енергия и топла
вода, доколкото не били представени карнети удостоверяващи отчети от
съответните измервателни устройства. Твърди, че задължението е формирано
некоректно, каквото е и извършеното дялово разпределение. Оспорва
достоверността на вписаните данни и редовността на счетоводството водено от
ищеца. Оспорва годността на СТИ. Оспорва и твърденията да има непогасени
задължения. Оспорва исковата претенция и по размер. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание поддържа отговора и направените с него възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главници и
лихва за забава, дължими за потребена и неплатена топлинна енергия. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 10532/2019г. по описа на ВРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5262/05.07.2019г., връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК. Материалите по същото са били
приобщени към настоящото дело.
За успешното
провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за възникване на
вземането си предпоставки, а именно че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-
Варна” ЕАД; качество на потребител на ответника; стойност на разпределеното
количество топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация, доставено и отчетена по предвидения в сключените
индивидуални договори, общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация-Варна” ЕАД
ред; изискуемост на задължението и размера на мораторната лихва върху
главниците. В тежест на ответника е да докаже наведения от него в
отговора на исковата молба правоизключващи и правопогасяващи възражения срещу
претенцията на ищеца.
Нямало е
спор между страните, че етажната собственост на адрес гр. Варна, ж.к.
„Младост”, бл.106, вх.4 е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация- Варна” ЕАД, а и това се
установява от пусков фиш от 10.11.1994г. за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия.
Няма спор
между страните, а и от ангажираните от ищеца писмени доказателства е видно, че ответникът
е собственик на ап. 88 находящ се в гр. Варна, жк. „Младост” бл.109, вх.5, ет.3,
придобит с договор за продажба на държавен недвижим имот от военно- жилищния
фонд по реда на НДИ от 07.11.1990г. и договор за покупко- продажба по НА №
152/06.12.2007г.
Представено е по заповедното производство копие от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Варна” ЕАД на
потребители в гр. Варна, одобрени с Решение № ОУ – 062/19.11.2007г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и влезли в сила.
По делото бе изслушано заключение по изготвена комплексна
съдебно- техническа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост
като неоспорено, компетентно дадено, след запознаване с нужната документация
при ищеца, оглед на сградата. От заключението на вещото лице А.А., част
техническа, вкл. с разясненията дадени в с.з. се установява, че процесната
сграда е присъединена към топлопреносната мрежа през 1994г. и за целия процесен
период същата е топлоснабдена, при липса на данни за прекъсване на
топлоснабдяването. Топломерът на процесната сграда е проверяван в сроковете на
валидност, поради което и начисляваната на ответника топлоенергия е отчитана
правилно. Показанията на общия топломер са отчитани ежемесечно. Топлинната
енергия за отопление отдадена от радиаторите е разпределяна от фирма за дялово
разпределение пропорционално на отопляемите обеми на помещенията, в които има
отоплителни тела, а тази от сградната инсталация съобразно методиката.
Топлоенергията за топла вода е изчислявана пропорционално на обема на топлата
вода отчетена по водомер за топла вода в апартамента на ответника. Дяловото
разпределение на топлоенергията за отопление отдадена от отоплителните
радиатори и от сградна инсталация е правилно направено. В.л. е било в
невъзможност да извърши оглед на апартамента за установяване наличие или не
радиатори в него. Изпълнението на вътрешносградната отоплителна инсталация е
така направено, че топлоснадбяването на жилища разположени едно над друго става
чрез едни и същи щрангове преминаващи през тях, при което положение е
невъзможно през щранговете в неговия имот да не тече гореща вода, след като към
жилищата под и над това на ответника има топлоподаване. В случая топлоподаване
към апартамента над този на ответника обективно е имало. Приложените цени за
топлоенергия са в съответствие с утвърдените от ДКЕВР. Дължимите от обекта на
потребление суми за отопление, топлоенергия за БГВ, за топлоносител за
допълване на сградната инсталация и за извършване на услуга топлинно
счетоводство са начислени правилно.
От ангажираните по делото писмени доказателства, приложения към
заключението на в.л. е видно, че през 2002г. е проведено ОС на ЕС на входове 3,
4 и 5 на бл. 109 в жк. Младост гр. Варна, на което са взети решения за сключване
на договор за извършване на разпределението на топлинната енергия с
Топлофикация Варна ЕАД от избрани представители на етажните собственици, определяне
относителния дял на топлинната енергия за отопление на общите части на сградата
и жилищата в размер на 10%. На ОС на ЕС от 29.01 и 25.09.2009г. е решено да се
сключи договор за извършване на разпределението на топлинната енергия с
Топлофикация Варна ЕАД, избран е отговорник на абонатна станция, определен е начин
на разпределяне на топлинната енергия между етажните собственици в сградата- по
отопляем обем, както и избор на лице
осъществяващо групово плащане. Налице са и сключени договори от 25.10.2000г. и
26.02.2009г. за доставка на топлинна енергия между етажните собственици и
доставчика.
От заключението
на вещото лице Д.П., част счетоводна от експертиза се установява, че размерът
на дължимите суми за процесните периоди съответства на заявените от ответника, в
т.ч. главници и лихва за забава, начислена от датата на настъпване на забавата
/в случая тридесет дни след месеца на доставката/ до 14.06.2019г. Така,
размерът на задължението за главница за периода м.11.2016г. до м.04.2017г. вкл.
е 490,23лева, а това на обезщетението за забава върху него 111,31лева,
главницата за периода м.08.2017г. до м.04.2019г. вкл. е 3494,39лева, а на
обезщетението за забава върху него 287,24лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В случая е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрени с Решение № ОУ-062/19.11.2007г. на ДКЕВР. Те са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от ответника, при липса и на данни същият да е упражнил правото си на възражение срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Така че съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника, в ***. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент 88 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т. 2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Т.е по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване. А, обстоятелството, че ответникът е носител на правото на собственост върху имота се явява категорично установено. При наличие на сключени договори за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество, ответникът се явява страна по продажбено правоотношение с топлопреносното предприятие, с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди и съответно дължи цената на доставената топлинна енергия. Имайки качество на клиент на топлинна енергия, ответникът е длъжен да монтира средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Затова и възраженията на ответника за липса на договорно отношение с ищеца са явяват неоснователни. Като такива се преценяват и възраженията за липса на валидно взето решение на ОС на ЕС за избор на ищеца като доставчик на топлинна енергия на сградата, за избор на лице за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия, и при каква методика ще се прилага дяловото разпределение, доколкото както се посочи такива решения са били взети от ОС на ЕС проведени през 2002г. и 2009г.
Съгласно
чл. 156, ал.1 ЗЕ, топлинната енергия се измерва със средства за търговско
измерване, които са собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на
границата на собственост на съоръженията. Редът и техническите условия за
топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за
присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за
разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването
се определят с наредба на министъра на енергетиката, в изпълнение на която
законова делегация е издадена Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. В чл. 49, ал.2 от посочената наредба е разписано, че количеството
топлинна енергия се измерва с топломери, отговарящи на изискванията на ЗИ, препращащ към наредба
за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Съгласно чл. 167 от нея, СТИ подлежат на
последващи проверки за съответствие. От заключението на в.л. А. обаче стана ясно, че СТИ на сградата е
било в сроковете на годност, преминало проверки на 26.02.2015г. и 15.02.2018г.,
поради което следва да се приеме, че и това възражение е недоказано.
Чл. 139 ЗЕ предвижда, че разпределението на топлинната
енергия в сграда етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като дяловото разпределение се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. От заключението
на в.л. стана ясно, че за процесния период дяловото разпределение е извършвано
от фирма и отчитането и разпределението е извършвано правилно- пропорционално
на т. нар коригирани отопляеми обеми, т.е на помещенията, в които има
отоплителни тела за топлинна енергия отдавана от радиаторите, в съответствие с
Методиката за извършване на разпределение на топлинна енергия, пропорционално
на отопляемите обеми по проект за топлоенергия отдадена от сградната инсталация
и съобразно показанията на водомера пропорционално на обема на топлата за
топлоенергията за топла вода.
Както
се посочи, чл. 153,
ал.1 ЗЕ вменява задължение на клиенти на топлинна енергия да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
наредбата по чл.
36, ал. 3 ЗЕ - Наредба №
16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването. Чл. 61, ал. 1 от нея предвижда, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето по чл. 139а ЗЕ при спазване изискванията на
наредбата и приложението към нея, наименувано: "Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост". По този начин реално
е гарантирано задължението на топлоснабдителното дружество изготвянето на
сметките на абонатите да се извършва на база реалното месечно потребление или
реално консумираното количество енергия от крайния потребител. Вещото лице в
случая не е успяло да извърши проверка относно наличието на монтирани радиатори
в имота на ответника. Независимо от това обаче, предвид наличието на
отоплителна система в блока, топлоподаване към апартамента разположен над този
на ответника, обосновано следва извод, че такова топлоподаване е имало и към
имота на ответника. А, чл. 153, ал. 6 ЗЕ вменява като задължение на собственика
на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми и за топлинна ел. енергия,
отдадена от сградната инсталация. От заключенията на вещите лица се установи,
че изчислението на сумите е съобразено с нормативните изисквания, цените на
топлоенергията, приети от ДКЕВР и методиката по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването, поради което искът за главница е доказан в своето основание и
размер. Ответникът не е твърдял, а и липсват доказателства да е извършвано
плащане.
След като задължението на абоната за плащане не е изпълнявано в срок, той е
изпаднал в забава. В чл. 34, ал. 6 от Общите условия е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за плащане в 30дневния срок, след изтичане на
периода за който се отнася вземането, то абонатите дължат обезщетение за забава
в размер на законната лихва. Съобразно заключението на вещото лице П., доказана
за процесния период е дължимостта и на обезщетенията за забава в посочените от
ищеца размери.
Исковите претенции следва да бъдат уважени в цялост, така както са били
заявени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са в общ размер на 1458,54лева, от които 121,72лева
доплатена държавна такса, 500лева депозит за вещи лица, 300лева депозит за
особен представител и 536,82лева адв. възнаграждение. Тези разноски следва да
се понесат от ответника по спора.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, чийто размер
възлиза на сумата от 471,07лева, от който 87,66лева държавна такса и 383,41лева
адв. възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу ответника А.С.С., ЕГН ********** *** в размер на следните суми, представляващи
остойностена потребена и незаплатена топлинна енергия по партида № 2764 за
имот, находящ се в гр. Варна, ***: 490,23лева, представляваща главница за периода от м.11.2016г. до м.04.2017г.
включително, ведно с лихва за забава в размер на 111,31лева за периода от 01.01.2017г. до 14.06.2019г.; 3494,39лева, представляваща главница за
периода м.08.2017г. до м.04.2019г., ведно с лихва за забава в размер на 287,24лева за периода от 01.10.2017г.
до 14.06.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 04.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
5262/05.07.2019г. по ч.гр.д. № 10532/2019г. по описа на Варненски районен съд, 20
състав, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** да заплати на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1458,54лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** да заплати
на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 471,07лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 10532/2019г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: