Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9741/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 срещу К.К.Г., ЕГН ********** ***6 за признаване за установено между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от общо 1512,43лева, формирана като сбор
от следните задължения: 36,88лева, представляваща
стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. и 74,97лева, частично вземане от цялото в
размер на 279,78лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, дължими по договор за мобилни
услуги № *********/09.05.2016г. за мобилен номер **********; 24,68лева, представляваща стойност на
абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. и 34,98лева, частично вземане от цялото в
размер на 49,31лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, дължими по договор за мобилни
услуги № *********/21.08.2015г. за мобилен номер **********; 34,88лева, представляваща стойност на
абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни
услуги в периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. и 49,98лева, частично вземане от цялото в размер на 70,45лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор за мобилни услуги №
*********/12.10.2015г. за мобилен номер **********; 53,78лева, представляваща стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.03.2017г.- 17.06.2017г. и 77,49лева,
частично вземане от цялото в размер на 270,99лева, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор за мобилни услуги № *********/18.04.2016г. за мобилен номер
**********; 26,39лева, представляваща
стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. и 37,47лева, частично вземане от цялото в
размер на 135,25лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, дължими по договор за мобилни
услуги № *********/29.05.2014г., изм. с доп.споразумение №
*********/28.04.2016г. за мобилен номер **********; 41,86лева, представляваща стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.02.2017г.- 17.06.2017г. и 99,99лева,
частично вземане от цялото в размер на 275,29лева, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор за мобилни услуги № *********/10.02.2016г. за мобилен номер **********; 103,12лева, представляваща стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.02.2017г.- 17.06.2017г. и 62,49лева,
частично вземане от цялото в размер на 88,04лева, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор за мобилни услуги № *********/13.12.2013г. и сертификат за пакетни услуги № *********/21.08.2015г.
за мобилен номер **********; 44,07лева, представляващи дължими лизингови вноски за
периода 18.02-17.06.2017г. и 145,90лева,
предсрочно изискуем остатък от 10броя лизингови вноски по договор за лизинг от 09.05.2016г. за мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black; 39,96лева, представляващи дължими лизингови вноски за
периода 18.02-17.06.2017г. и 19,98лева,
предсрочно изискуем остатък от 2броя лизингови вноски по договор за лизинг от 21.08.2015г. за мобилно устройство Sony Xperia Е4 White; 85,77лева, представляващи дължими лизингови вноски за периода 18.03-17.06.2017г.
и 285,90лева, предсрочно изискуем
остатък от 10броя лизингови вноски по договор
за лизинг от 18.04.2016г. за мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold; 47,96лева, представляващи дължими лизингови вноски за
периода 18.02-17.06.2017г. и 83,93лева,
предсрочно изискуем остатък от 7броя лизингови вноски по договор за лизинг от 10.02.2016г. за мобилно устройство Lenovo A6000 Black, за които са издадени фактури № №:
**********/18.03.2017г., № **********/18.04.2017г., № **********/18.05.2017г.,
№ **********/ 18.06.2017г. и № **********/18.07.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 11.03.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2035/12.03.2019г.
по ч.гр.д. № 3839/2019г. по описа на ВРС, 49състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняващи я молби: Между
страните са били сключени следните договори: договор за мобилни услуги №
*********/13.12.2013г., договор за мобилни услуги № *********/09.05.2016г. за
мобилен номер **********, договор за мобилни услуги № *********/21.08.2015г. за
мобилен номер **********, договор за мобилни услуги № *********/12.10.2015г. за
мобилен номер **********, договор за мобилни услуги № *********/18.04.2016г. за
мобилен номер **********, договор за мобилни услуги № *********/29.05.2014г. за
мобилен номер **********, договор за мобилни услуги № *********/10.02.2016г. за
мобилен номер ********** и договор за мобилни услуги № *********/09.05.2016г.
за мобилен номер **********. Със заявление за смяна на номер от 31.03.2015г.,
номер № ********** се заменя с номер **********, за който продължават да се
прилагат условията на договора от 13.12.2013г. Със сертификат за пакетни услуги
№ *********/21.08.2015г. мобилни номера **********, ********** и ********** се
включват в пакет, спрямо които се прилагат отстъпки, а срокът на ползваните
услуги за посочените номера се продължава до 21.08.2017г. Всеки от договорите е
бил сключен за срок от 24месеца считано от датата на сключването му. Съгласно
т. 5 от всеки от договорите, за всички седем договора, фактурата е обща и се
издава на 18-о число на месеца. Твърди, че по посочените договори в периода
18.02-17.06.2017г. на ответницата са предоставени услуги, за което същата дължи
абонаментни такси и цена за тях съобразно издадени общо пет фактури с №
**********/18.03.2017г., № **********/18.04.2017г., № **********/18.05.2017г.,
№ **********/ 18.06.2017г. и № **********/18.07.2017г., на обща стойност
539,35лева. Предвид изпадането й в забава по погасяване на посочените текущи
задължения, на 07.06.2017г. операторът е спрял достъпа на ответницата чрез
ползваните мобилни номера до мобилната си мрежа, от който момент и договорните
отношения се считат за прекратени. От този момент е спряно начисляването на
абонаментни такси и е започнало начисляване на дължими неустойки за предсрочно
прекратяване на договорните отношения с абоната. Уточнява, че при начисляването
им се вземат предвид месечните абонаментни такси за номерата без ДДС за период
от прекратяване на договора до първоначално предвидения срок на всеки от
договорите. В случая, дължимата неустойка по всеки от договорите се претендира
в частичен размер. Дължимостта и начинът на
начисляване на неустойката по договорите за номер **********, **********,
********** и ********** са уредени в т. 11, за номер ********** в раздел IV т.4 от допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********/28.04.2016г. и т.3.3 от
сертификат за пакетни услуги № *********/21.08.2015г. за номер ********** и №
**********. Освен тези договори, между страните са били сключени и договор за
лизинг от 09.05.2016г. за мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black, договор за лизинг от 21.08.2015г. за мобилно
устройство Sony Xperia Е4 White, договор за лизинг от 18.04.2016г. за мобилно
устройство Sony Xperia M5 Gold и договор за лизинг от 10.02.2016г. за мобилно
устройство Lenovo A6000 Black. По договора за лизинг от 09.05.2016г. на мобилно устройство, ответницата
е получила мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black при обща лизингова цена от 335,57лева, дължима на 23месечни вноски, всяка
от по 14,59лева с ДДС. По договора за лизинг от 18.04.2016г., ответницата е
получила мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold при обща лизингова цена от
657,57лева, дължима на 23месечни вноски, всяка от по 28,59лева с ДДС. По
договора за лизинг от 10.02.2016г., ответницата е получила мобилно устройство Lenovo A6000 Black при обща лизингова цена от
275,77лева, дължима на 23месечни вноски, всяка от по 11,99лева с ДДС. По
договора за лизинг от 21.08.2015г., ответницата е получила мобилно устройство Sony Xperia Е4 White при обща лизингова цена от 229,77лева, дължима на 23месечни вноски, всяка
от по 9,99лева с ДДС. Съгласно чл.12 от ОУ на договорите за лизинг, в случай на
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, то
лизингодателят има право да обяви всички оставащи
като дължими до края на договора лизингови вноски за предсрочно изискуеми, като
това му право възниква от момента на прекратяване на договора за мобилни услуги
поради забава в плащанията. Поради тази причина и на основание чл. 12 ОУ, ищецът
е обявил всички оставащи до края на договорите лизингови вноски, т.е след
м.07.2016г. за предсрочно изискуеми. На 18.06.2017г. на ответницата била
изпратена покана за доброволно плащане, с която е била уведомена за размера на
задълженията й, в т.ч. и евентуално дължимите неустойки. Посочва, че в отговор
на поканата е получил плащане на сумата от 100лева. За събиране на вземането
си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване съществуване
вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Това
обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на защита. Молбата е
за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител- адв. А.А.. Изразява се становище за неоснователност на
претенциите. Оспорва между страните да се сключени процесните договори, вкл.
истинността на същите. Оспорва представените фактури, като твърди, че
посочените в тях сума са несъответни на сбора потребените услуги посочен в
исковата молба. Оспорва посочените във фактурите услуги да са активирани и
реално потребени от ответницата, вкл. да съществува
задължение за плащане на такси за услуги- спиране на номер, за закупено
съдържание от Гугъл плей стор. Твърди да е налице несъответствие между начисляваните
абонаментни такси и уговорените такива. Прави се възражение са нищожност на неустоечните клаузи като неравноправни, евентуално се
възразява за прекомерност на неустойките. Фактурата, с която са били начислени
се сочи да няма нужните реквизите по ЗСч. Оспорва
ответницата да е получила вещите предмет на договорите за лизинг. Възразява и
срещу предсрочното им прекратяване, както и срещу твърдението ответницата да е
получила уведомление за това. В евентуалност, твърди нищожност на клауза от
договорите/ОУ регламентираща възможност потребителят да бъде уведомяван за
размера на задълженията с предоставяне срок за изпълнение считано от датата на
изготвяне на писмото с предупреждение за последиците от неизпълнението.
Липсвало и изявление от ищеца за връщане на лизинговата вещ. Задължението по
лизинговите договори се оспорва и по размер.
Искането е за отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание с
писмено становище чрез процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът се представлява от особения представител
назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК., чрез който поддържа отговора.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между
страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда
от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 3839/2019г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответницата при условията на чл. 47 ГПК. Налице е
субективен и обективен идентитет между вземането, за
което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство, след уточнението му от исковия съд.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответницата има качество на потребител по
процесните сключени между страните договори за предоставяне по
мобилни/фиксирани услуги и договори за лизинг; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа
на валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил
посочените услуги на ответницата, като е начислил дължимата стойност за тях
съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се
дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията; че е
изправна страна по договорите за лизинг, т.е предоставил е държането на вещта; договаряне размера на неустойката в съответствие с типични
разходи и обичайна печалба; осъществяване на предпоставките даващи му основание
едностранно да прекрати договорните отношения с ответницата.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява следното:
На 13.12.2013г. между страните е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24месеца при стандартен месечен абонаментен план от
13,99лева на месец по програма Generation Globul 13,99. Със заявление от 31.03.2015г. предпочетеният номер е променен с нов
**********.
На 29.05.2014г. е бил сключен между страните договор за
мобилни услуги с месечен абонаментен план
от 5,99лева с предпочетен номер ********** по програма GoWeb Start за срок от 12месеца, т.е до 29.05.2015г. На 28.04.2016г. между страните е
било подписано допълнително споразумение за предпочетен номер **********, по
силата на което е избран стандартен месечен абонаментен план от 14.99лева за
срок от 2години, т.е до 28.04.2018г. В чл. 4 е уговорена неустойка в случай на
прекратяване ползването на услугите за посочения номер през първоначалния срок
по вина или по инициатива на потребителя в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора. С
подписа си потребителят е удостоверил получаването на екземпляр от ОУ на
дружеството доставчик на мобилната услуга. Като приложение към договора е и
ценовата листа на търговеца към датата на сключване на договора. С отделна
декларация- съгласие, ответникът е удостоверил получаване на ОУ и информацията
по чл. 4 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен
и разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите
услугите.
На 21.08.2015г. е бил сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** за срок от 24месеца, т.е до 21.08.2017г. при
избран абонаментен план Резерв 13,99 и месечна абонаментна такса 13,99лева. На
същата дата и във връзка с този договор е бил сключен и договор за лизинг. По
силата на последния- чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател е получил
за временно и възмездно ползване мобилно устройство Sony Xperia Е4 White при обща лизингова цена от 229,77лева, на 23вноски от по
9,99лева всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
като подпише договор за изкупуване с лизингодателя
най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати
допълнителна сума от 9,99лева. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не
бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на
договора, като в същия срок лизингополучателят може
да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно,
ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в
писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят
дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 9,99лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към
договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят
може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 12, ал. 2
ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг. С отделна декларация-
съгласие, абонатът е потвърдил, че е получил екземпляр от ОУ и информация по
чл.4 ЗЗП.
На 21.08.2015г. със Сертификат за пакетни услуги между
страните е сключено споразумение, по силата на което мобилни номера **********
с абонаментен план Резерв 13,99, ********** с абонаментен план GoWeb Start и ********** с абонаментен план Резерв 24,99 ще се ползват в пакет Combo+. Съгласно чл.1.2 за всички номера в пакета ще се ползва 15% отстъпка от
абонаментния план, считано от 21.08.2015г. Уговорено е още, че за всички
неуредени въпроси в Сертификата, приложение следва да намерят условията на
последно подписания договор за включените в пакета номера. С подписването на
Сертификата, срокът на всеки от договорите на номерата включени в пакета се
продължава до 21.08.2017г. В чл.3.3 е разписано, че в случай на неспазване на
срока от страна на потребителя, в т.ч. при прекратяване на договор за номер
включен в пакета по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всеки номер по отношение, на който е налице неизпълнение
поотделно, дължими до края на срока договора- 21.08.2017г., както и
стандартните месечни абонаменти на допълнителните пакети активирани за номера. С
отделна декларация- съгласие, абонатът е потвърдил, че е получил екземпляр от
ОУ и информация по чл.4 ЗЗП.
На 12.10.2015г. между страните е бил сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24месеца, т.е до
12.10.2017г. при избран абонаментен план Интернет 6500 и месечна абонаментна
такса 19,99лева. Уговорено е в договора, че в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на срока на договора. С подписа си
потребителят е удостоверил получаването на екземпляр от ОУ на дружеството
доставчик на мобилната услуга. Като приложение към договора е и ценовата листа
на търговеца към датата на сключване на договора. С отделна декларация-
съгласие, ответникът е удостоверил получаване на ОУ и информацията по чл. 4
ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и
разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите
услугите.
На 10.02.2016г. между страните е бил сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24месеца, т.е до
10.02.2018г. при избран абонаментен план Резерв Стандарт 39,99 и месечна
абонаментна такса 39,99лева. Уговорено е в договора, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора. С
подписа си потребителят е удостоверил получаването на екземпляр от ОУ на
дружеството доставчик на мобилната услуга. Като приложение към договора е и
ценовата листа на търговеца към датата на сключване на договора. С отделна
декларация- съгласие, ответникът е удостоверил получаване на ОУ и информацията
по чл. 4 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен
и разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите
услугите. На същата дата и във връзка с този договор е бил сключен и договор за
лизинг. По силата на последния- чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател
е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Lenovo A6000 Black при обща лизингова цена от 275,77лева, на 23вноски от по 11,99лева всяка.
Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише
договор за изкупуване с лизингодателя най- малко
10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна сума от
11,99лева. Ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено,
устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на договора, като в
същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в
писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно, ако не изпълни
задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че
желае да го върне, лизингополучателят дължи
неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 11,99лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към
договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят
може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 12, ал. 2
ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг. С отделна декларация-
съгласие, абонатът е потвърдил, че е получил екземпляр от ОУ и информация по
чл.4 ЗЗП.
На 18.04.2016г. между страните е бил сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24месеца, т.е до
10.02.2018г. при избран абонаментен план НонСтоп 30,99
и месечна абонаментна такса 30,99лева. Уговорено е в договора, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора. С
подписа си потребителят е удостоверил получаването на екземпляр от ОУ на
дружеството доставчик на мобилната услуга. Като приложение към договора е и
ценовата листа на търговеца към датата на сключване на договора. С отделна
декларация- съгласие, ответникът е удостоверил получаване на ОУ и информацията
по чл. 4 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне по ясен
и разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите
услугите. На същата дата и във връзка с този договор е бил сключен и договор за
лизинг. По силата на последния- чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател
е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold при обща лизингова цена от 657,57лева, на 23вноски от по
28,59лева всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
като подпише договор за изкупуване с лизингодателя
най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна
сума от 11,99лева. А ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде
упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане на
договора, като в същия срок лизингополучателят може
да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно,
ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в
писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят
дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 11,99лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към
договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят
може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 12, ал. 2
ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг. С отделна декларация-
съгласие, абонатът е потвърдил, че е получил екземпляр от ОУ и информация по
чл.4 ЗЗП.
На 09.05.2016г. между страните е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24месеца, считано от
датата на преминаване номера в мрежата на оператора, при избран абонаментен
план НонСтоп 29,99 и месечна абонаментна такса 29,99лева.
Уговорено е в договора, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния
абонаментен план до края на срока на договора. С подписа си потребителят е
удостоверил получаването на екземпляр от ОУ на дружеството доставчик на
мобилната услуга. Като приложение към договора е и ценовата листа на търговеца
към датата на сключване на договора. С отделна декларация- съгласие, ответникът
е удостоверил получаване на ОУ и информацията по чл. 4 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил
задължението си по предоставяне по ясен и разбираем начин информация за
основните характеристики на предлаганите услугите. На същата дата и във връзка
с този договор е бил сключен и договор за лизинг. По силата на последния- чл. 1
и чл. 2, ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно
ползване мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black при обща лизингова цена от 335,57лева, на 23вноски от по 14,59лева
всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
като подпише договор за изкупуване с лизингодателя
най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като заплати
допълнителна сума от 14,59лева. А ал. 3 предвижда, че ако правото на изкупуване
не бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец от изтичане
на договора, като в същия срок лизингополучателят
може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.
Съответно, ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ.
заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят
дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 14,59лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към
договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят
може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора
и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 12, ал. 2
ОУ месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг.
По всички така посочени договори, потребителят е направил
избор за отказ от фактура на хартиен носител. Уговорена е дата на издаване на
фактурите- 18-о число на месеца.
По делото са приобщени като писмени доказателства всички
фактури остойностяващи задълженията на ответника по процесните договори, както
и ОУ на мобилния оператор по договорите за предоставяне на мобилни услуги.
При така установените факти, в тежест на ищеца е било да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем и
дължимостта на неустойката.
Ответникът е оспорил страните да са били в твърдяните
облигационни правоотношения. Оспорил е и автентичността на така коментираните
документи в частта относно положените подписи за потребител, поради което и
понеже ищецът е посочил, че ще ползва от тях, по реда на чл. 193 ГПК е било
открито производство по проверка на тяхната истинност. От заключението на
в.лице Ц.Ц. по допусната съдебно- почеркова
експертиза, което съдът кредитира, като дадено от лице с нужната компетентност
се установява, че подписите положени в графи „потребител” и „лизингополучател“
са изпълнени от ответницата. Заключението се възприема в цялост, независимо от
оспорването от процесуалния представител на ответницата с единствени аргументи,
че в.л. е изследвало копия от документи, а не оригинали. Няма изискване всякога
автентичността на документ да се проверява само след изследване на неговия
оригинал, който при това може и принципно да е унищожен. В.л. е преценило
възможността да отговори и е дало категоричен отговор на поставената му задача,
независимо, че е работило с копие на документите. Затова и оспорването е
недоказано, поради което съдът приема, че документите са автентични.
Следователно, процесните договори за мобилни услуги и лизинг са валидно
сключени. По своята същност договорът за мобилни услуги касае доставката на
електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията между
страните се регламентират от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена
доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и
е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В
настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури и приложения към
тях, от които са видни вида, количеството и стойността на потребените услуги по
издадени фактури в периода 18.02.2017г.-
17.06.2017г.
При липсата на оспорване на представените извлечения от
електронната система на телекомуникационната компания, в които доставените
услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е
извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключените с ответника потребителски договори
и по същество се свеждат до това операторът за поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства
правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения
за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни услуги /пренос на глас, на
данни/. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира
в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност, ответникът
не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания
чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният
оператор е задължен с отчитане на трафика- консумирани от абоната входящи и
изходящи услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за
съответния отчетен период възнаграждение. Към момента на начисляването на
абонаментните липсват данни, респ. доказателства за прекратяване на договорните
отношения между страните и на основание чл. 11, чл. 23, т. б ОУ начисляваните абонаментни
такси са дължими. В заключение, сумите са начислени за осъществени услуги,
поради което потребителят дължи цената за тях. При определяне на тяхната
стойност съдът съобрази приложените писмени доказателства и заключението на
в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза. Оспорването правилността на
заключението от ищеца е обосновано с несъобразяване осчетоводяването на
фактурите по сметки 703, неяснота относно начина на погасяване на задълженията
с направеното от ответника плащане в размер на сумата от 100,20лв и
несъответствие на изчисленията на в.л. с представената от ищеца разбивка на
задълженията на ответника по всеки от договорите. При изслушване на
заключението в.л. разяснява, че организацията на остойностяване и
осчетоводяване на потребените услуги при ищеца се извършва не по всеки от
договорите поотделно, а общо в съответната фактура, при което с извършването от
абоната плащания са били погасявани задължения по издадената фактура, а не по
отделните договори. С извършените плащания от ответника на 06.07.2017г. на
сумата от 100лева и на 27.08.2017г. на сумата от 281лева, ищецът е погасил
първо изцяло старо задължение по фактура от 18.02.2017г. и частично вземането
по фактура № **********/18.03.2017г. на
стойност 142,64лева със сумата от 100,20лв, при което остатъчно задължения по
нея е 42,44лева. Съобразно заключението на експерта и видно от
приложенията 2.1 и 2.2 към него е, че извършеното погасяване от експерта на
задълженията по фактура № **********/18.03.2017г.
е извършено с поредност от най- стария договор към
последно сключения. В случая обаче съдът намира, че доколкото редът за
погасяване е правен въпрос, то заключението в тази му част не следва да се
кредитира, тъй като не почива на закона. Приложение следва да намери правилото
на чл. 76, ал.1 ЗЗД, доколкото в ОУ липсва клауза разписваща поредност на погасяване на задълженията на потребителя по
множество договори при извършено частично плащане по фактура, която ги обективира. Няма данни и потребителят да е заявил кое
задължение погасява с извършеното от него плащане. Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, правилото на чл. 76,
ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника и по този ред се
погасяват еднородните задължения, включително паричните, като условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и е
определено по основание и размер. А разписаната поредност
на погасяване по чл. 76, ал.1 ЗЗД е първо най- обременителното, при няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най- старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Или, към датата на
плащането извършено от ответника- 06.07 и 27.08.2017г., всички процесни задължения са били възникнали, определени по
основание и размер. Като най- обременителни се явяват главниците по договорите
за мобилни услуги и лизинг. Най- старите от тях са тези обективирани в
издадената фактура № **********/18.03.2017г. за
отчетен период 18.02-17.03.2017г. за сумата от 142,64лева. Тя включва парични
задължения, които са възникнали едновременно и са еднородни по характер-
главници по процесните договори за мобилни услуги и лизинг. Затова и на
основание чл. 76, ал.1 ЗЗД погасяването на задълженията следва да се извърши
съразмерно. Доколкото тези правни последици настъпват независимо от
волята на кредитора, извършеното от него едностранно отнасяне на плащанията за
погасяване на вземанията по фактурата съобразно посоченото в уточняваща молба
от 15.05.2020г. се явява ирелевантно. Установява се от приложението към фактурата и приложение 2.2, че тя включва
задължения, както следва:
-по договор за мобилни услуги от
09.05.2016г. за номер **********- 18,89лева с ДДС /15,74лева без ДДС/
абонамента такса;
- по договор за лизинг от
09.05.2016г. на мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black- 14,59лева лизингова вноска;
-по договор за мобилни услуги от
21.08.2015г. за номер **********- 12,79лева с ДДС /10,66лв. без ДДС/ абонамента
такса
-по договор за лизинг от
21.08.2015г. на мобилно устройство Sony Xperia Е4 White - 9,99лева лизингова вноска;
-по договор за мобилни услуги от
12.10.2015г. за номер ********** за потребени услуги
и абонаментна такса- 17,89лева с ДДС /14,91лв.
без ДДС/
-28,59лева лизингова вноска по
договор за лизинг на мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold от
18.04.2016г.;
-по договор за мобилни услуги от
18.04.2016г. за номер ********** за потребени услуги
и абонаментна такса- 28,80лева с ДДС /24лв. без ДДС/;
-по договор за мобилни услуги от
29.05.2014г. за номер ********** за потребени услуги
и абонаментен план- 13,63лева с ДДС /11,36лв.
без ДДС/;
- по договор
за мобилни услуги от 10.02.2016г. за номер ********** за потребени
услуги- 17,39лева с ДДС /14,49лв. без ДДС/
-11,99лева лизингова вноска по
договор за лизинг от 10.02.2016г. на мобилно устройство Lenovo A6000 Black;
-33,25лева с ДДС /27,71лв. без ДДС/ по договор за мобилни услуги от 13.12.2013г.
и сертификат за пакетни услуги от 21.08.2015г. за номер **********.
Или погасени съразмерно от съда с
извършеното плащане на сумата от 100,20лева /по формула: плащането от 100,20лева
разделено на общия сбор задължения от 207,80лева= 0,48219, с който коефициент
се умножава всяко от задълженията поотделно/, същите възлизат в размери, както
следва:
- по договор за мобилни услуги от
09.05.2016г. за номер **********- 9,11лева с ДДС;
- по договор за лизинг от
09.05.2016г. на мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black- 7,04лева 11- та лизингова вноска;
-по договор за мобилни услуги от
21.08.2015г. за номер **********- 6,17лева;
- по договор за лизинг от
21.08.2015г. на мобилно устройство Sony Xperia Е4 White - 4,82лева 19- та лизингова
вноска;
-по договор за мобилни услуги от
12.10.2015г. за номер **********- 8,63лева с ДДС;
- по договор за лизинг на мобилно
устройство Sony Xperia M5 Gold от 18.04.2016г.- 13,78лева 11-та лизингова вноска;
-по договор за мобилни услуги от
18.04.2016г. за номер ********** за потребени услуги
и абонаментна такса- 13,89лева
с ДДС;
-по договор за мобилни услуги от
29.05.2014г. за номер ********** за потребени услуги
и абонаментен план- 6,57лева с ДДС;
- по договор
за мобилни услуги от 10.02.2016г. за номер ********** за потребени
услуги- 8,38лева с ДДС;
- по договор за лизинг от
10.02.2016г. на мобилно устройство Lenovo A6000
Black- 5,78лева 14- та лизингова
вноска;
-по договор за мобилни услуги от
13.12.2013г. и сертификат за пакетни услуги от 21.08.2015г. за номер **********-
16,03лева с ДДС.
От Фактура № **********/18.04.2017г.
за сумата от общо 132,98лева, приложението към нея и приложение 2.2 от
заключението е видно, че в нея са включени стойност на абонаментни такси,
разговори, интернет, съобщения и други таксувани услуги за отчетен период 18.03.-17.04.2017г.
Установява се, че задълженията по
тази фактура съгл. приложение 2.2 от заключението са, както следва: по договор
за мобилни услуги от 09.05.2016г. за номер **********- 18,89лева с ДДС /15,74лв. без ДДС/ абонамента такса; по
договор за мобилни услуги от 21.08.2015г. за номер **********- 12,79лева с ДДС /10,66лв. без ДДС/ абонамента такса; по договор за мобилни
услуги от 12.10.2015г. за номер ********** за потребени
услуги и абонаментна такса- 17,89лева с ДДС
/14,91лв. без ДДС/; по договор за мобилни услуги от 18.04.2016г. за номер
********** за потребени услуги и абонаментна такса- 28,80лева с ДДС /24лв. без ДДС/; по договор за мобилни услуги от 29.05.2014г. за
номер ********** за потребени услуги и абонаментен
план- 13,64лева с ДДС /11,37лв. без
ДДС/; по договор за мобилни услуги от 10.02.2016г. за
номер ********** за потребени услуги- 15,89лева с ДДС /13,24лв. без ДДС/; 25,08лева с ДДС /20,90лв. без ДДС/ по договор за
мобилни услуги от 13.12.2013г. и сертификат за пакетни услуги от 21.08.2015г.
за номер **********.
От Фактура № **********/18.05.2017г.
за сумата от общо 120,85лева и приложението към нея е видно, че в нея са
включени стойност на абонаментни такси, разговори, интернет, съобщения и други
таксувани услуги за отчетен период 18.04.-17.05.2017г. Установява се, че задълженията по тази фактура
съгл. приложение 2.2 от заключението са, както следва: по договор за мобилни
услуги от 09.05.2016г. за номер **********- 17,99лева с ДДС /14,99лв. без ДДС/ абонамента такса; по договор за мобилни услуги
от 21.08.2018г. за номер **********- 11,89лева с ДДС /9,91лв. без ДДС/
абонамента такса; по договор за мобилни услуги от 12.10.2015г. за номер
********** за потребени услуги и абонаментна такса- 16,99лева
с ДДС /14,16лв. без ДДС/; по договор
за мобилни услуги от 18.04.2016г. за номер ********** за потребени
услуги и абонаментна такса- 24,99лева с
ДДС /20,82лв. без ДДС/; по договор
за мобилни услуги от 29.05.2014г. за номер ********** за потребени
услуги и абонаментен план- 12,74лева с ДДС
/10,62лв. без ДДС/; по договор за мобилни услуги от 10.02.2016г.
за номер ********** за потребени услуги- 14,99лева с
ДДС /12,49лв. без ДДС/; 21,26лева с
ДДС /17,72лв. без ДДС/ по договор за мобилни услуги от 13.12.2013г.
и сертификат за пакетни услуги от 21.08.2015г. за номер **********. С кредитно известие № **********/18.06.2017г. за сумата от
общо -42,88лева и приложението към нея е видно, че е извършено сторниране на стойност на месечни такси, включени са
стойност на вноски за лизинг от 65,16лева и задължение от предходен период 431,06лева.
Т.е стойност на потребените услуги и абонаментни такси за въпросния отчетен
период 18.05.-17.06.2017г. реално няма.
От Фактура № **********/18.07.2017г.
за сумата от общо 1169,11лева е видно, че в нея са включени стойност на
лизингови вноски от 535,71лева, задължение от предходен период 639,35лева и
неустойки 1169,11лв.
Предмет на претенцията са суми представляващи дължими
лизингови вноски по договори за лизинг, както следва: от 21.08.2015г., по който
ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Sony Xperia Е4 White при обща лизингова цена
от 229,77лева, на 23броя вноски от по 9,99лева всяка- 39,96лева,
представляващи дължими лизингови вноски за периода 18.02-17.06.2017г. и 19,98лева,
предсрочно изискуем остатък от 2броя лизингови вноски; от 10.02.2016г., по който ответникът като лизингополучател е получил за
временно и възмездно ползване мобилно
устройство Lenovo A6000 Black при обща лизингова цена
от 275,77лева, на 23 броя вноски от по 11,99лева всяка- 47,96лева,
представляващи дължими лизингови вноски за периода 18.02-17.06.2017г. и 83,93лева,
предсрочно изискуем остатък от 7броя лизингови вноски; от 18.04.2016г., по който лизингополучател е получил за временно и
възмездно ползване мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold при обща лизингова цена от
657,57лева, на 23 броя вноски от по 28,59лева всяка- 85,77лева, представляващи дължими лизингови вноски
за периода 18.02-17.06.2017г. и 285,90лева, предсрочно изискуем остатък от
10броя лизингови вноски и договор от 09.05.2016г., по който ответникът като
лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black при обща лизингова цена от 335,57лева, на 23броя вноски от по 14,59лева
всяка- 44,07лева, представляващи дължими
лизингови вноски за периода 18.02-17.06.2017г. и 145,90лева, предсрочно
изискуем остатък от 10броя лизингови вноски.
Съгласно чл. 4 от договорите за лизинг, с подписването им,
лизингополучателят е декларирал получаването на
вещта, поради което и възражението на ответника за неизпълнение на това
задължение на оператора се явява неоснователно и съдът приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение. Корелативно
на него е това на лизингополучателя да плаща
дължимата цена за това ползване. Наличието
на финансово- кредитния елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото
й изплащане от лизингополучателя под формата на
възнаграждение за ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките
на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до
неговата недействителност. Договорите валидно обвързва страните по него, поради
което и при липса на твърдения за плащане, дължимите лизингови вноски начислени
до соченото прекратяване на облигационната връзка са на общо основание дължими.
Касае се за тези посочени във фактури: № **********/18.03.2017г. за сумата от 65,16лева, от която 14,59лева,
представляваща 11-та лизингова вноска по договор за лизинг от
09.05.2016г. на мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black, 9,99лева, представляваща 19-та лизингова вноска по договор за лизинг от
21.08.2015г. на мобилно устройство Sony Xperia Е4 White, 28,59лева, представляваща 11-
та лизингова вноска по договор за лизинг на мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold от
18.04.2016г., 11,99лева, представляваща 14-та лизингова вноска по договор за
лизинг от 10.02.2016г. на мобилно устройство Lenovo A6000 Black; № **********/18.04.2017г. за сумата от 65,16лева, от
която 14,59лева, представляваща 12-та лизингова лизингова
вноска по договор за лизинг от
09.05.2016г. на мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black, 9,99лева, представляваща 20-та лизингова вноска по договор за лизинг от
21.08.2015г. на мобилно устройство Sony Xperia Е4 White, 28,59лева, представляваща 12-та
лизингова вноска по договор за лизинг на мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold от
18.04.2016г. и 11,99лева, представляваща 15- та лизингова вноска по договор за
лизинг от 10.02.2016г. на мобилно устройство Lenovo A6000 Black; № **********/18.05.2017г. за сумата от 65,16лева, от която 14,59лева,
представляваща 13-та лизингова лизингова вноска по договор за лизинг от 09.05.2016г. на мобилно
устройство Sony Xperia M4 Aqua Black, 9,99лева, представляваща 21-ва лизингова вноска
по договор за лизинг от 21.08.2015г. на мобилно устройство Sony Xperia Е4 White, 28,59лева, представляваща 13-та лизингова вноска по договор за лизинг на мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold от
18.04.2016г. и 11,99лева, представляваща 16- та лизингова вноска по договор за
лизинг от 10.02.2016г. на мобилно устройство Lenovo A6000 Black; № **********/18.06.2017г. за сумата от 65,16лева, от
която 14,59лева, представляваща 14-та лизингова лизингова
вноска по договор за лизинг от
09.05.2016г. на мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black, 9,99лева, представляваща 22-та лизингова вноска по договор за лизинг от 21.08.2015г.
на мобилно устройство Sony Xperia Е4 White, 28,59лева, представляваща 14-та
лизингова вноска по договор за лизинг на мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold от
18.04.2016г. и 11,99лева, представляваща 17- та лизингова вноска по договор за
лизинг от 10.02.2016г. на мобилно устройство Lenovo A6000 Black. Така общият размер на дължимите
лизингови вноски по отделните договори за периода 18.02- 17.06.2017г. е, както
следва: 58,36лева по договора за лизинг от 09.05.2016г., 39,96лева по договора
за лизинг от 21.08.2015г., 114,36лева по договора за лизинг от 18.04.2016г. и 47,96лева по договора за
лизинг от 10.02.2016г.
Съобразявайки извършеното от съда по- горе погасяване на
задълженията по всички договори обективирани във фактура
№ **********/18.03.2017г. за
отчетен период 18.02-17.03.2017г. и съображенията по дължимостта на лизинговите
вноски, налага се извод, че установеният размер на задълженията всеки от
договорите е:
- по договор за мобилни услуги от
09.05.2016г. за номер ********** стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.03.2017г.- 17.06.2017г.- 45,99лева, съответно претенцията заявена в размер
на 36,88лева следва да се уважи в цялост;
- по договор за лизинг от 09.05.2016г. на мобилно
устройство Sony Xperia M4 Aqua Black- лизингови
вноски за периода 18.02-17.06.2017г.- 65,40лева, съответно претенцията заявена
в размер на 44,07лева следва да се уважи в цялост;
-по договор за мобилни услуги от
21.08.2015г. за номер **********- стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.03.2017г.- 17.06.2017г.- 30,85лева, съответно претенцията заявена в размер
на 24,68лева следва да се уважи в цялост;
- по договор за лизинг от 21.08.2015г. на мобилно
устройство Sony Xperia Е4 White - лизингови
вноски за периода 18.02-17.06.2017г.- 44,78лева, съответно претенцията заявена
в размер на 39,96лева следва да се уважи в цялост;
-по договор за мобилни услуги от
12.10.2015г. за номер **********- стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.03.2017г.- 17.06.2017г.- 43,51лева, съответно претенцията заявена в размер
на 34,88лева следва да се уважи в цялост;
- по договор за лизинг на мобилно
устройство Sony Xperia M5 Gold от 18.04.2016г. лизингови вноски за периода
18.02-17.06.2017г.- 128,14лева, съответно претенцията заявена в размер на
85,77лева следва да се уважи в цялост;
-по договор за мобилни услуги от
18.04.2016г. за номер ********** стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.03.2017г.- 17.06.2017г.- 67,68лева, съответно претенцията заявена в размер
на 53,78лева следва да се уважи в цялост;
-по договор за мобилни услуги от
29.05.2014г. за номер ********** стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.03.2017г.- 17.06.2017г.- 32,95лева с ДДС, съответно претенцията
заявена в размер на 26,39лева следва да се уважи в цялост;
- по договор
за мобилни услуги от 10.02.2016г. за номер ********** стойност на абонаментни
такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги
в периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г.- 39,26лева, съответно претенцията следва
да се уважи до този размер и отхвърли за разликата до заявения от 41,86лева;
- по договор за лизинг от
10.02.2016г. на мобилно устройство Lenovo A6000
Black- лизингови вноски за периода
18.02-17.06.2017г.- 53,74лева, съответно претенцията заявена в размер на
47,96лева следва да се уважи в цялост;
-по договор за мобилни услуги от
13.12.2013г. и сертификат за пакетни услуги от 21.08.2015г. за номер **********
стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г.- 62,37лева,
съответно претенцията следва да се уважи до този размер и отхвърли за разликата
до заявения от 103,12лева.
По отношение на предсрочно изискуемите лизингови вноски
се установява, че начисляването им е общо, сторено от оператора по аргумент, че
предвид неизпълнение на задължение по плащане на задълженията на ответника по
договорите е упражнено правото по чл. 12, ал.1 от ОУ, а именно с писмено
уведомление до лизингополучателя, последният е
известен, че след изтичане на предоставен срок за плащане на дължимите
лизингови вноски, оставащите до края на договора ще се считат обявени за изцяло
предсрочно изискуеми. Реално, тази клауза има характер на неустоечна
такава. Липсва нормативно ограничение и в рамките
на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по
договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките
на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави. Доколкото в случая вредата на лизингодателя
се съразмерява с дължимата до края на договора
лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да
е била върната на лизингодателя, то следва да се
приеме, че този вид неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна
функция, поради което и тази клауза от ОУ е действителна. Затова и претенцията се явява доказана в своето
основание. Както се посочи в чл. 1, ал. 2 от всеки от договорите е предвидена
възможност лизингополучателят да придобие
собствеността върху вещта като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока на
договора и след като заплати допълнителна сума. По отделните договори тя е в
размер на: 9,99лева по договора от 21.08.2015г., 11,99лева по договора от
10.02.2016г., 28,59лева по договора от 18.04.2016г. и 14,59лева по договора от
09.05.2016г. От ангажираните по делото доказателства, става ясно, че процесните
лизингови вноски дефакто са тези, които са начислени
от оператора до края на договора, но включват и допълнителна сума- посочена
като 24-та вноска /при уговорени 23броя такива/ дължима за изкупуване на вещта.
Условието за нейната дължимост обаче не се е сбъднало, доколкото нито се е
твърдяло, нито има проведено доказване между страните да е бил подписан договор
за изкупуване. Сумата е била едностранно начислена от оператора, без да е имало
основание за това. В случая не се е и твърдяло тази допълнителна сума да е
начислена и да има характер на неустойка по чл. 1, ал. 3 от договора, за вредите от неизпълнение на задължението на лизингополучателя да върне вещта, което задължение той няма
спор, че не е изпълнил. Извод за това не може да се направи и като се вземе
предвид, че тази допълнителна сума е била изначално начислена от оператора, съгласно
уговореното в чл. 1, ал. 2 изр. последно от договорите. В заключение,
исковата претенция следва да бъде уважена само до размера на лизинговите
дължими до края на договора и съобразно уговореното от страните. Доказателства за извършено плащане
на така установеното задължение не са ангажирани. Или стойността на дължимите
от ответника предсрочно изискуеми лизингови вноски по отделните договори е,
както следва:
- по договор за лизинг от
09.05.2016г. на мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black- за общо девет останали лизингови
вноски 131,31лева, съответно претенцията следва да се уважи до този размер и
отхвърли за разликата до заявения от 145,90лева;
- по договор за лизинг от
21.08.2015г. на мобилно устройство Sony Xperia Е4 White-
за една останала лизингова вноска 9,99лева, съответно претенцията следва
да се уважи до този размер и отхвърли за разликата до заявения от 19,98лева;
- по договор за лизинг на мобилно
устройство Sony Xperia M5 Gold от 18.04.2016г.- за общо девет останали лизингови
вноски 257,31лева, съответно претенцията следва да се уважи до този размер и
отхвърли за разликата до заявения от 285,90лева;
- по договор за лизинг от
10.02.2016г. на мобилно устройство Lenovo A6000
Black- за общо шест останали лизингови
вноски 71,94лева, съответно претенцията следва да се уважи до този размер и
отхвърли за разликата до заявения от 83,93лева;
Както е поискано сумите следва да се присъдят ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 11.03.2019г.
На следващо място,
предмет на претенцията са неустойки за предсрочно прекратяване на договорните
отношения между страните, заявени в частичен размер от три месечни абонаментни
такси, както следва: 74,97лева, частично вземане от
цялото в размер на 279,78лева, по договор за мобилни услуги №
*********/09.05.2016г. за мобилен номер **********; 34,98лева, частично вземане
от цялото в размер на 49,31лева, по договор за мобилни услуги №
*********/21.08.2015г. за мобилен номер **********; 49,98лева, частично вземане
от цялото в размер на 70,45лева, по договор за мобилни услуги №
*********/12.10.2015г. за мобилен номер **********; 77,49лева, частично вземане
от цялото в размер на 270,99лева, по договор за мобилни услуги №
*********/18.04.2016г. за мобилен номер **********; 37,47лева, частично вземане
от цялото в размер на 135,25лева, по договор за мобилни услуги №
*********/29.05.2014г. за мобилен номер **********; 99,99лева, частично вземане
от цялото в размер на 275,29лева, по договор за мобилни услуги №
*********/10.02.2016г. за мобилен номер
**********; 62,49лева, частично вземане от цялото в размер на 88,04лева, по
договор за мобилни услуги № *********/13.12.2013г. и сертификат за пакетни услуги № *********/21.08.2015г. за
мобилен номер **********. Дължимостта на посочените
неустойки е изрично уговорена във всеки един от договорите и гласи, че при
прекратяване на ползване на услугите по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти дължими до края на всеки от договорите. Конкретното задължение,
чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената договорна
неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя- ответник на
дължимите суми по горепосочени фактури остойностяващи предоставени и потребени мобилни услуги, разписано в чл. 71 ОУ. Това е
дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати
едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли
еднократно неустойки от общо 1169,11лева, за което е издадена фактура № **********/18.07.2017г. Клаузите
от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора за
предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към
длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от доставчика действия по
ограничаване на ползваните услуги. Видно
от отчетеното потребление до 17.04.2017г. достъп до мрежата за изходящи
повиквания е бил наличен, въпреки неплащане на остатък от предходен период. За
следващите отчетни периоди 18.04.2017г.-17.05.2017г. и 18.05-17.06.2017г.
липсва изходящ трафик и ползвани услуги, но услугата все още е била достъпна,
тъй като към 18.06.2017г. е фактурирано частично сторниране
от дължимата абонаментна такса с кредитното известие, предвид че достъпът до
мрежата е преустановен на 07.06.2017г. С издаването на кредитното известие,
доставчикът недвусмислено е изявил волята си да не предоставя услуга занапред и
е престанал начисляването на абонаментите такси. Вместо това е начислил неустойка
за прекратяване на договора по вина на абоната. Това поведение следва да се
квалифицира като неформален израз на воля за едностранно прекратяване на
договора, а достигането му до насрещната страна е било осигурено чрез самото
фактуриране, за което клиентът е уведомен при сключването на договора.
Същевременно, при договорен изричен отказ да получава хартиена фактура,
клиентът е поел задължението сам да се информира за издадените фактури на
договорената дата- 18-о число на месеца по всеки от договорите. В заключение,
следва да се приеме за установено довършването на фактическия състав, пораждащ
прекратяването за напред на облигация с продължително изпълнение. В
казуса неустойката е начислена в размер на месечните абонаментни такси до края
на договора, но е претендирана понастоящем в частичен размер до сбора на три месечните
абонаментни такси по всеки от договорите. Принципно, установено е, че
ответникът не е заплащал дължимите в полза на ответника суми за ползвани
услуги. Направено е възражение обаче за нищожност на тази клауза, за което
всъщност предвид естеството на спорното право, съдът следи и служебно. Характерът
на неустоечната клауза е гаранционно- обезпечителен и
има за цел да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по
договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е
необходимо те са бъдат доказвани. Тъй като се касае за договор, то необходимо е
ищецът да докаже, че действително страните са уговорили неустоечна
клауза и размер на неустойката. От представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на
плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в
издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна
клауза за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
потребителя на задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално
определен, но е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ
неговото едностранно прекратяване. Ответникът
притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143
ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Както се посочи вече за действителността на тази клауза
за неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените указания
в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателствата по делото. Съгласно т.
3 от посоченото ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Тази преценка е конкретна за всеки договор и се извършва
към момента на сключването му, като се съобразяват примерно изброени критерии: естеството
на задълженията /парични или на непарични/, размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението-
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. И конкретно, следва да се изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации, а именно мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят- да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. Явно е, че клаузата на неустойката за
предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок е в
размер несъразмерно висок и не следва да обвързва валидно потребителя. Така, мобилният
оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е
уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че
неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока
на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за
нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика. В случая изцяло без значение е служебно
известния на съда факт, че е постигнато споразумение с КЗК през 2018г. по гр.д.
№ 15539/2014г. на СГС, по силата на което ищецът се е задължил да намали
прилаганите от него неустойка спрямо своите клиенти и в изпълнение на който
ангажимент очевидно понастоящем неустойката се претендира в трикратния размер
на абонаментните такси. Настоящите договори за
мобилни услуги обаче са сключени съответно на 09.05.2016г., 21.08.2015г., 12.10.2015г.,
18.04.2016г., 29.05.2014г., 10.02.2016г., 21.08.2015г. и противоречието между
клаузата за неустойка уговорена в тях и добрите нрави е било налично още при
сключването им. Следователно, в конкретния случай изначално не е било налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази му част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по него. Волята на страните
при договарянето не може да бъде едностранно изменена от една от тях,
признавайки нищожния характер на уговорената първоначално неустойка. Императивният режим на закрила на потребителите изключва
изменението на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на
насрещните страни. Напротив, законът предвижда именно нищожност на клаузата, а
не намаляване на прекомерната неустойка по общия ред, именно за да осигури и
превенция, като отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил
при договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза.
Затова, въпреки заявяването на неустойката в частичен размер достигащ трикратния
сбор на абонаментните такси, настоящият състав следва да отрече изцяло
последиците на неустоечната клауза като неравноправно
наложена при договаряне на потребителски договор. Съобразявайки изложеното и в
заключение, съдът намира, че претенциите за неустойки следва да се отхвърлят.
По разноските
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 1972,79лв., от които 403,04лева адв.
възнаграждение по договор за правна защита от 21.05.2019г., 869,75лв. платена
дължимо за исковото производство държавна такса, 300лева платен депозит за
особен представител, 400лева платен депозит за в.лице по ССчЕ.
Или общият размер на разноските дължими в полза на ищеца, съобразно уважената
част на исковата претенция е 1260,75лева.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Направени са такива в общ размер на 390,25лева, от които 30,25лева
за платена ДТ и 360лева платено адв. възнаграждение. Или общият размер на
разноските дължими в полза на ищеца съобразно уважената част на исковата
претенция е сумата от 249,40лева.
Ответникът е
представляван от особен представител, поради което и в негова полза разноски не
се присъждат.
На основание чл.
77 ГПК и предвид основателността на иска, налага в тежест на ответника да бъдат
възложени и сторените разноски за депозит за в.л. от 200лева по допусната СПЕ, поети
от бюджета на съда, доколкото ответникът е представляван в процеса от особен
представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Съобразно уважената част от
иска 127,81лева следва да се възложат в
тежест на ответника, а остатъкът от 72,19лева в тежест на ответника, предвид
частичната неоснователност на претенциите следва да се възложи сумата от лева,
а остатъкът от лева в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6 съществува вземане
срещу ответника К.К.Г.,
ЕГН ********** ***6 за сумите, както следва: 36,88лева, представляваща стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги №
*********/09.05.2016г. за мобилен номер **********; 24,68лева, представляваща стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за
мобилни услуги № *********/21.08.2015г. за мобилен номер **********; 34,88лева, представляваща стойност на
абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги №
*********/12.10.2015г. за мобилен номер **********; 53,78лева, представляваща стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за
мобилни услуги № *********/18.04.2016г. за мобилен номер **********; 26,39лева, представляваща стойност на
абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 18.03.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги № *********/29.05.2014г.
изм. с доп. споразумение № *********/28.04.2016г. за мобилен номер
**********; 39,26лева, представляваща
стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 18.02.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги №
*********/10.02.2016г. за мобилен номер
**********; 62,37лева, представляваща
стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 18.02.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги №
*********/13.12.2013г. и сертификат за
пакетни услуги № *********/21.08.2015г. за мобилен номер **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда- 11.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
2035/12.03.2019г. по ч.гр.д. № 3839/2019г. по описа на ВРС, 49състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 39,26лева до пълния заявен размер от 41,86лева, представляваща стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени далекосъобщителни услуги в периода
18.02.2017г.- 17.06.2017г. по договор за
мобилни услуги № *********/10.02.2016г. за
мобилен номер ********** и за разликата над присъдената сума от 62,37лева до
пълния заявен размер от 103,12лева представляваща
стойност на абонаментни такси, потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги в периода 18.02.2017г.- 17.06.2017г. по договор за мобилни услуги №
*********/13.12.2013г. и сертификат за
пакетни услуги № *********/21.08.2015г. за мобилен номер **********, на
основание чл. 422 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6 съществува вземане
срещу ответника К.К.Г.,
ЕГН ********** ***6 за сумите, както следва: 44,07лева,
представляващи дължими лизингови вноски за периода 18.02-17.06.2017г. и 131,31лева, предсрочно изискуем остатък
от дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 09.05.2016г. за
мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black; 39,96лева, представляващи дължими лизингови вноски за
периода 18.02-17.06.2017г. и 9,99лева,
предсрочно изискуем остатък от дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 21.08.2015г. за мобилно устройство Sony Xperia Е4 White; 85,77лева, представляващи дължими лизингови вноски за периода 18.03-17.06.2017г.
и 257,31лева, предсрочно изискуем
остатък от дължими лизингови вноски по договор
за лизинг от 18.04.2016г. за мобилно устройство Sony Xperia M5 Gold; 47,96лева, представляващи дължими лизингови вноски за
периода 18.02-17.06.2017г. и 71,94лева,
предсрочно изискуем остатък от 7броя лизингови вноски по договор за лизинг от 10.02.2016г. за мобилно устройство Lenovo A6000 Black, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 11.03.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК с № 2035/12.03.2019г. по ч.гр.д. № 3839/2019г. по описа на ВРС,
49състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 131,31лева до
пълния заявен размер от 145,90лева, представляваща
предсрочно изискуем остатък от дължими лизингови вноски по договор за лизинг от
09.05.2016г. за мобилно устройство Sony Xperia M4 Aqua Black; за разликата над присъдената сума от 9,99лева до пълния заявен размер от 19,98лева
представляваща предсрочно изискуем остатък от дължими лизингови вноски по договор
за лизинг от 21.08.2015г. за мобилно устройство Sony Xperia Е4 White; за разликата над присъдената сума от
257,31лева до пълния заявен размер от 285,90лева представляваща предсрочно изискуем
остатък от дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 18.04.2016г. за
мобилно устройство Sony Xperia
M5 Gold; за разликата над присъдената
сума от 71,94лева до пълния заявен размер от 83,93лева представляваща
предсрочно изискуем остатък от 7броя лизингови вноски по договор за лизинг от
10.02.2016г. за мобилно устройство Lenovo A6000
Black, на основание чл. 422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника К.К.Г., ЕГН ********** ***6 за приемане
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане от ответника за следните суми: 74,97лева, частично вземане от цялото в размер на
279,78лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
дължими по договор за мобилни услуги №
*********/09.05.2016г. за мобилен номер **********; 34,98лева, частично вземане от цялото в размер на 49,31лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор за мобилни услуги №
*********/21.08.2015г. за мобилен номер **********; 49,98лева, частично вземане от цялото в размер на 70,45лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор за мобилни услуги №
*********/12.10.2015г. за мобилен номер **********; 77,49лева, частично вземане от цялото в размер на 270,99лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор за мобилни услуги №
*********/18.04.2016г. за мобилен номер **********; 37,47лева, частично вземане от цялото в размер на 135,25лева,
представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор за мобилни услуги №
*********/29.05.2014г. изм. с доп. споразумение № *********/ 28.04.2016г., за мобилен номер **********; 99,99лева, частично вземане от цялото в
размер на 275,29лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, дължими по договор за мобилни
услуги № *********/10.02.2016г. за мобилен
номер **********; 62,49лева,
частично вземане от цялото в размер на 88,04лева, представляващо неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, дължими по договор за мобилни услуги № *********/13.12.2013г. и сертификат за пакетни услуги № *********/21.08.2015г.
за мобилен номер **********, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК с № 2035/12.03.2019г. по ч.гр.д. № 3839/2019г. по описа на ВРС,
49състав, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН ********** ***6
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда
6,
сумата от 1260,75лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция съразмерно уважената част на иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН ********** ***6 ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6 сумата от 249,40лева, представляваща направени
в производството по ч.гр.д.
№ 3839/2019г. по описа на ВРС, съразмерно
уважената част на иска съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН ********** ***6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Варна сумата от 127,81лева,
представляваща направени в производството разноски за депозит за вещо лице, съобразно
уважената част от исковата претенция, на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Варна сумата от 72,19лева,
представляваща направени в производството разноски за депозит за вещо лице, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: