РЕШЕНИЕ
№ 96
град Плевен, 08.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 66/2022 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.Х.П.,***, чрез
адв. Д.С. от ВТАК, срещу решение № 604/09.12.2021 г. постановено по а.н.д. № 1733/2021
г. на Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно
и неправилно. Счита, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателното постановление е налице несъответствие между фактически описаното
нарушение, посочената като нарушена законова разпоредба и приложената
санкционна норма, както и че е налице
неправилна квалификация и съответно несъставомерност на деянието по
повдигнатото административно-наказателно обвинение. Сочи, че при буквално
тълкуване на визираната за нарушена норма на чл. 26, ал.2, т.1 б. "а"
от Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки
превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без
разрешение на администрацията на пътя. Твърди, че
неизпълнението на нормативно установеното задължение за снабдяване с
разрешително от страна на преводача, не може да бъде вменено в негова вина. Навежда
доводи, че управлението на автомобила без надлежно разрешение се явява
несъставомерно за ангажиране отговорността на водача по визирания в
наказателното постановление текст, както и че посоченото нарушение е следвало
да бъде вменено във вина на отговорните лица - собственик на ППС-то или на
лицето, извършващо превози, какъвто санкционираният не е. Намира, че
неоснователно и незаконосъобразно въззивният съд и санкциониращият орган са
приели, че от страна на водача е нарушена правната норма начл. 26, ал.2, т.1 от
Закона за пътищата. Сочи, че визираните от разпоредбата на чл.53 от ЗП
физически лица са регистрираните превозвачи (в случаите, в които те са ФЛ),
респ. техните управителни органи в условията на допустителство. Счита, че
физическите лица, визирани от чл.53 от ЗП са тези, които осъществяват
транспортната дейност в качеството си на търговци, регистрирани по съответния
ред, а не физическите лица, извършващи фактическите действия по управление на
превозните средства и именно регистрираните превозвачи следва да се снабдят със
съответното разрешително в случаите на чл. 26 от ЗП. Излага доводи, че върху водача - жалбоподател не тежи
задължението за снабдяване с разрешително за ППС, което е изънгабаритно и/или
тежко. Твърди, че няма извършено от него нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 от
Закона за пътищата. Намира, че административно наказателната отговорност на водача
е могла да бъде ангажирана от АНО за допуснато нарушение по чл. 139, ал.1, т. 2
от Закона за движението по пътищата, което да бъде санкционирано на основание
чл. 177, ал.З от ЗДвП. Сочи, че с оглед посоченото, налице е несъставомерност
на деянието с оглед на неговия субект. Посочва, че водачът на извънгабаритно
и/или тежко ППС не е от задължените лица, които могат да поискат издаването на
разрешително за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС от администрацията,
управляваща пътя от една страна и от друга, за него е предвидена самостоятелна
отговорност единствено за управление на такова ППС по друг нормативен текст. Навежда
доводи, че като не е констатирал това, въззивният съд, а преди него и административно-наказващият
орган са допуснали неправилно приложение на материалния закон, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено. Твърди, че съдът не е съобразил, че
жалбоподателят, който е само водач, няма как да разполага с кантар, който да
мери натоварването на всяка ос поотделно, нито има къде да използва такъв
кантар за измерване. Счита, че наложеното наказание е изключително голямо по
размер и не отговаря на степента на нарушението на водача. Посочва, че дължимите
такси към АПИ са заплатени, а размерът на наложеното наказание е изключително
завишен и не отговаря на доходите му, както и е несправедлив. Счита, че неправилно
административно-наказателният орган за посоченото нарушение е ангажирал
отговорността на жалбоподателя.
В съдебно заседание касаторът - А.Х.П.,***, чрез адв. Д.С.
от ВТАК, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. В. Счита,
подадената жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Плевен за
правилно и законосъобразно. Моли съдът да вземе предвид, че се касае за второ
по ред нарушение от този вид, както е посочено в административния акт и издаденото
наказателно постановление, т.е. размерът на глобата е определен във връзка с
това 2000 лева. Посочва, че водачът не е успял да постигне целите на
наказанието и затова наказанието е второ, както и че се надява да ги постигне
вече тези цели. Посочва, че има доказателства за първото нарушение, които са приложени
по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 7384 от 31.08.2021 г. на началник на отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
- гр. София, с което на А.Х.П.,*** за това, че на 03.08.2021 г., в 13.20 часа
на път 1-3, км. 57 на 100 м. преди разклон за гр. Славяново в посока гр. Плевен
- гр. Бяла, А.Х.П. е управлявал и
осъществявал движение със съчленено ППС е 5 оси - МПС с 2 оси марка „Мерцедес“,
модел Актрос с peг. № *** и полуремарке с 3 оси с peг. № ***, като при
извършено измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата)
- нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закон за пътищата във връзка с
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ и във вр. с чл. 53, ал. 2
от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лв.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактите, обсъдил е
свидетелските показния и писмени доказателства и е изложил мотиви, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че
отговорността на лицето е следвало да бъде ангажирана по реда на чл. 177, ал. 3
от ЗДвП, а не по чл. 53, ал. 1 от ЗП, тъй като П. като водач на ППС не може да
се снабди с разрешително за превоз на тежък товар, тъй като не е, нито собственик
на превозното средство, нито е превозвач по смисъла на закона.
В случая обаче, противно на оплакванията в
касационната жалба, отговорността на П. не е ангажирана затова, че е управлявал
ППС, без той самият да се снабди с разрешително, а че е управлявал тежко ППС,
без да разполага в себе си с такова издадено разрешително, като за
неснабдяването с последното от същия не е търсена отговорност, а за да
управлява законосъобразно по пътя процесното ППС, той следва да разполага с
разрешително, без значение, чия е отговорността за снабдяване с последното.
В случая на касатора е вменено нарушение освен на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за пътищата,
съгласно която за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение
се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, но е направена и привръзка с
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/3.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно последната разпоредба, във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача,
на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В случая от доказателствата по делото
безспорно е установена първата хипотеза на точка едно от нормата-движение без
разрешително и това изрично словесно е описано в издаденото наказателно постановление
т. е. съдържа се изрично разписано правило относно субекта на нарушението и отговорното
лице, в посочената като нарушена норма, поради което тълкуване по този въпрос е
недопустимо. В представеното решение
на № 221/07.05.2014 на първи касационен
състав на АС Плевен по кад № 206/2014 г. , на което се позовава касаторът,
видно от мотивите на решението, е била ангажирана отговорността на водача
единствено на основание чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, без да се
съдържа изрична препратка към разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, която
именно съставлява същинската нарушена правна норма, въвеждаща отговорност
именно за водача на ППС. Поради което не се касае за идентичност на двата
казуса.
Предвид горното жалбата е неоснователна и следва
решението да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 604/09.12.2021
г. постановено по а.н.д. № 1733/2021 г. на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.