МОТИВИ към
присъда от 17.12.2010г. по НОХД №809/2010г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик:
Против
подсъдимата М.Ч.Д. *** Димитриево, област Пазарджишка, Окръжна прокуратура-
Пазарджик е повдигнала обвинение за извършено от нея престъпление по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Въпросите
свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно
описани в обстоятелствената и отразени в диспозитивната част на обвинителния
акт.
В съдебно
заседание, представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу
подсъдимия, така както е внесено за разглеждане в съдебно заседание. С оглед на
произнасянето на съда по чл.372, ал.4 от НПК и предвид липсата на каквито и да
било доказателства опровергаващи изложените в обвинителния акт обстоятелства
счита, че съдът следва да се произнесе с присъда, с която да признае
подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение. При определяне на
наказанието, което следва да му бъде наложено счита, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл.55 от НК. В тази насока излага доводите си.
Подсъдимата,
се признава за виновна по така повдигнатото й обвинение. Назначената й от съда
служебен защитник, с правно основание чл.372, ал.2 от НПК, моли съда да признае
неговата подзащитна за виновна по повдигнатото й обвинение, като при определяне
на наказанието пледира за приложение на чл. 55 от НК. Защитата също пледира за
условно осъждане, като искането в случая е да бъде приложена и разпоредбата на
чл.55, ал.3 от НК. В тази връзка излага подробно съображенията си.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност и
при условията на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното:
През
месеците юли и август 2009г., подс.Д. била наета да работи в дома на родителите
на св.С.Д. *** Димитриево, Пазарджишка област. Основната й дейност
се състояла да помага за обслужването на майката на св.Д., като извършвала и
други домакински дейности.
Св.Д.
държала компютър и документи в една стая от приземния етаж, която била пригодена
за лятна кухня, като същата не се заключвала. В тома помещение се намирала пералнята, Подс. Д. имала
достъп до повечето помещения в къщата, включително и към тази стая, тъй като
ходела в същата да пере дрехите.
Един ден през месец август 2009г., св.Д. си поръчала по
интернет самолетен билет за пътуване до CAЩ, тъй като работела там и по
интернет го заплатила от банковата си сметка издадена там. към този момент, св.
Д. се намирала в стаята и почиствала. След това св.Д. я извикала да почисти
стаята й на втория етаж.
Там тя извадила от чантата си няколко дебитни карти, за които мислела, че са
непотребни и ги дала на подсъдимата да ги носи на децата си да си играят с тях.
Д. ги занесла в дома си, в същото село и след като ги разгледала установила, че
между тях има една валидна карта. На всички карти ПИН кода бил записан на гърба им, на валидната също. След
като подсъдимата разбрала, че картата е валидна, тя решила да изтегли пари от
нея. Тази карта била с № 449720028168885, собственост на св. Д. и служела за
теглене на пари от банковата й сметка в банка TCF BANK USА/САЩ, Щата Илинойс, гр. Чикаго. Подс. Д. не
казала на св.Д., че валидната й карта е попаднала при нея. През следващите дни
св. Д. търсила картата си, но не я намерила. В тази връзка попитала подс. Д.
дали я е виждала, на който въпрос подсъдимата отговорила отрицателно.
Последната дори се включила да помага на св. Д. в търсенето на въпросната карта
в къщата.
При констатацията си за валидност на въпросната карта,
подс. Д. уведомила съпруга си- св. Д., че св. Д. й е дала тази карта, за да си тегли
пари от нея, като заплата за извършваната от нея работата.
На 17.08.2009г., Д. ***. Без съгласието на св.Д., подсъдимата изтеглила
чрез дебитната карта от банкомат устройство № АТМ-052917 на банка „Сосиете
женерали-експрес банка” АД 100 лв. от сметката на титулярката в банката в
гр.Чикаго.
На 18.08.2009г., подс. Д. с мъжа си отново отишли до
гр.Пещера. Отново без съгласието на св.Д., Д. изтеглила чрез дебитната карта от
същото банкомат устройство още 100лв. от сметката на титулярката от банката в
гр. Чикаго.
На 20.08.2009г., подс.Д. ***. Без съгласието на св.Д.,
първата изтеглила чрез дебитната карта от банкомат устройство № АTM-AFIB 4402
на „Първа инвестиционна банка” АД, намиращо се при ЖП- гара Пазарджик още 100лв.
от сметката на титулярката в банката в гр. Чикаго.
Междувременно св.Д. разбрала чрез интернет, че от
сметката й са теглени пари. Обадила се в банката в гр. Чикаго и блокирала
сметката си.
Подс.Д. не успяла да изтегли
повече пари от сметката на св.Д., тъй като следващият
банкомат устройство погълнал картата.
По време на разследването, Д.
възстановила изтеглените 300лв. на св. Д..
Гореописаната фактическа обстановка, съдът възприе въз
основа на самопризнанието на подсъдимия направено при условията на чл.371, т.2
от НПК и писмените доказателства приобщени по реда на чл.383 от НПК.
При така
събраните доказателства, съдът намира от правна страна, че обвинението срещу
подсъдимата е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид на което същата
бе призната за виновна по него, тъй като е осъществила обективните и субективни
признаци на престъплението по чл. чл.249, ал.1,
във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимата Д., през периода от 17.08.2009г. до
20.08.2009г. включително в гр.Пещера, Пазарджишка област и в гр.Пазарджик при
условията на продължавано престъпление е
използвала платежен инструмент – дебитна карта № 449720028168885, собственост
на С.С.Д. и без съгласието на титуляра е изтеглила от банкомат устройство №
АТМ-052917 на банка „Сосиете женерали-експрес банка” АД в гр. Пещера два пъти
по 100 лева и веднъж 100 лева от банкомат устройство № АГТМ- АFIB 4402
на „Първа инвестиционна банка” АД при ЖП гара в гр. Пазарджик или общо 300 лв.
От субективна страна, деянието е извършено
виновно с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимата е
съзнавала обществено опасния характер на извършваното от нея деяние, предвиждала
е неговите обществено опасни последици и е искала тяхното настъпване.
По отношение
вида и размера на наказанието.
В нормата на чл.58а от НК /преди изменението й с ДВ,
бр.26/06.04.2010г./ е визирано, че когато в производството по чл.372, ал.4 от НПК,
съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най- тежкото по вид
наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи
определя наказанието при условията на чл.55 от НК.
Тъй като деянието на подс. Д. е извършено преди изменението на чл.58а
от НК, то тази разпоредба в редакцията
преди изменението й, по правилото на чл.2, ал.2 от НК е по- благоприятна
за подсъдимата и поради това следва да се приложи именно тя. В този смисъл
следва да се посочи и Тълкувателно решение №1 от 17.06.2010г. по тълкувателно
дело №1/2010г. по описа на ВКС на РБ, Общото събрание на наказателната колегия
където е посочено: „Процесуалноправни са нормите, които определят реда, начина,
средствата, предпоставките, условията и пр., за установяване на предмета на
наказателното право. Когато нормите уреждат въпроси, свързани с наказателната
отговорност на лицата, с наказанието и с останалите последици от осъждането им
…, принадлежността им е материалноправна.”. При тези данни, нормата на чл.58а
от НК следва да се приема именно като такава.
Ето защо, при определяне на наказанието на подс. Д. и след
задължителното приложение на чл.58а от НК /в редакцията й преди изменението с
ДВ, бр.26/2010г./ и във връзка с чл.2, ал.2 от НК, счете, че наказанието което
следва да бъде наложено е при условията на чл.55 от НК.
Предвид на това, съдът като
прецени характера на извършеното престъпление и неговата степен на обществена
опасност, обстоятелствата при които е извършено, подбудите на подсъдимата и нейната
степен на вина в случая, след спазване разпоредбите на чл.58а и чл.55, ал.1,
т.1 и ал.3 от НК във връзка с чл.2, ал.2 от НК и във връзка с чл.373, ал.2 от НПК я осъди на наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца.
При определяне
вида и размера на това наказание, съдът прие, като смекчаващи вината
обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимата, признаването на вината,
положителните й характеристични данни и липса на реална щета. В тази насока са
и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: справка
за съдимост рег.№2107/27.09.2010г. от която се установява, че Д. не е осъждана,
характеристична справка изготвена от инспектор ТП- В. С. от 05.10.2010г. от
която се констатира, че за Д. не се установяват данни, които да я определят в
негативен план като личност в обществото и приемо- предавателен протокол от
02.11.2010г. от който е видно, че щетата в размер на 300лв. е възстановена на
пострадалата.
По отношение
на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода бе прието, че с оглед
поправянето и превъзпитанието на К. не е необходимо последната да го изтърпи
ефективно, предвид на което бе приложен института на условното осъждане с
изпитателен срок от 3 години.
Съдът прие в
настоящия казус, че при определянето на наказанието не следва да бъде налагано
кумулативно предвиденото наказание – глоба, на основание чл.55, ал.3 от НК.
Основание за
това е преценката на разпоредбата на чл.47 ал.1 от НК. Същата изисква глобата
да се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на
дееца. Чл.55, ал.3 от НК дава възможност, съдът да не наложи по-лекото
наказание, което законно предвижда наред с наказанието лишаване от свобода и
какъвто е и настоящия казус. По делото няма спор, че подс. Д. е безработна,
като не са налице доказателства в насока на противното. Изхождайки от този
факт, подбудите за извършване на инкриминираното деяние, възстановяването на
щетата на пострадалата и изразеното съжаление за случилото се, за съдът е
налице извода, че ако определи глоба на подсъдимата, съобразно разпоредбата на
чл.55 ал.2 от НК, определено последната ще бъде затруднена, както материално,
така и житейски, като целите на наказанието не биха постигнали своя ефект.
Именно с така
определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на наказанието визирани в чл. 36 и сл. от НК, както по отношение на
специалната така и на генерална превенция на закона.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Д. бе осъдена да заплати в
полза на ОД на МВР- Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 43,52
лв.
Причината за извършване на престъплението, следва да
търси в ниската правна култура на подсъдимата, както и стремежа на същата да се обогати
по престъпен начин.
Окръжен
съдия: