Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №310/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.250 ГПК.
След постановяване на съдебното решение по т.дело №310/2018г. на ВОС с
рег.№260061/29.07.2022г. е постъпила молба от ответниците Г.Д. и А.М., чрез представляващата ги адв.М.К., за допълване на съдебното решение по
отношение дължимата сума като в диспозитива бъде посочено, че дължимата в
швейцарски франкове сума следва да се изчисли по курс купува на банката за
шв.франк към лева в деня на усвояване на кредита, или по 1.1828 лева франка за
лев. Евентуално в молбата се поддържа искане за тълкуване на съдебното решение в посочения по-горе смисъл, съласно
чл.251 ГПК.
Като аргумент за искането страната сочи, че при изпълнение на съдебното
решение съдебният изпълнител ще събира сума, изчислена съобразно курса към деня
на изпълнението, а не обсъдения като релевантен в мотивите на съдебното решение
валутен курс франк/лева. Твърди се, че това ще доведе до увреждане правата на
ответниците чрез събиране на суми, които не се следват на взискателя, съответно
ще бъде нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
В срока за отговор е постъпило становище на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез
процесуалния представител адв.М., за неоснователност
на искането по чл.250 ГПК както и това по чл.251 ГПК. В молбата се излага, че
постановеното решение е ясно, точно и пълно като не се нуждае от допълване.
Излага че искането за тълкуване е и недопустимо, тъй като процесното решение не
е влязло в законна сила. Претендира молбата да бъде оставена изцяло без
уважение.
При преценка допустимостта на молбата, съдът прецени, че същата е подадена
от легитимирана страна, чрез упълномощения процесуален представител на
ответниците, подадена е в законния срок по чл.250, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество съдът намира същата за основателна, поради
следното:
Съобразно формулираното от ищеца искане в петитума на исковата молба, не е
налице допусната от съда очевидна фактическа грешка между мотивите на акта и
постановеното решение в диспозитивната му част. Същевременно, пак съобразно
мотивите на съдебното решение, е налице непълнота на диспозитива при определяне
размера на задължението, съобразно приложимия погасителен план по договора за
кредит и приложимия валутен курс. Горното следва от изложените мотиви в
решението относно нищожността на клаузи от договора поради противоречие със
закона и противоправност по смисъла на чл.146 вр.чл.143 ГПК. В мотивите си
съдът се е позовал на правните изводи, формирани по ГД №9390/2017г. на ВРС. В
провелото се триинстанционно производство по делото, са уважени изцяло предявените
от ответниците искове за прогласяване нищожността на клаузи от договора за
кредит и допълнителните споразумения. На основание чл.297 ГПК постановеното
решение е задължително за настоящия съд, поради което е залегнало изцяло в
правните изводи по спора по т.дело 310/2018г.
Съобразно това, в постановеното от него решение съдът е изложил мотиви за
уважаване на предявената претенция за част от главницата по договора, във
валутата уговорена в чл.1 от договора. Претенцията на
банката е за изплащане на главницата в шв.франкове. С
оглед задължителната сила на договора, подписан между страните както и
постановките на ТД №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се съобрази с
валутата на претенцията и не може да присъди задължение в друга, различна валута или в левова равностойност. Този извод следва и от
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съгл.чл.6 ГПК. Съобразно решение по т.дело №3539/2015г. на Второ т.о., решение по т.дело
№105/2020г. на Първо т.о. и решение по т.дело №1159/2020г. на същото отделение
на ВКС, в хипотеза на банков кредит, по
който цялата сума е фактически предоставена на разположение на
кредитополучателите в резервна валута /в случая реален поток в лева/, а не в
чуждестранна валута /шв.франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е
остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване е посочено в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната
валута/лева и връщането на кредита се дължи именно в чуждестранната валута, в
случая шв.франкове. Поради това, въпреки
установената нищожност на клаузи от договора за банков кредит, с
които валутният риск от промяната в курса на валутата е прехвърлен изцяло на
кредитополучателя, задължението по договора се присъжда в уговорената валута, а
именно в шв.франкове.
При отчитане прогласената нищожност на клаузите, които възлагат валутния
риск изцяло на потребителя, съдът е извършил съответно преизчисление на дълга с
помощта на експертиза, по първоначалния погасителен план и приложение №1 към
договора, т.е. съобразно първоначално приетия в договора курс „купува“ на
банката на шв.франк към лева, в деня на усвояване на кредита. Този извод на
съда следва да намери отражение в съдебния диспозитив, тъй като в противен
случай не би бил отчетен от съдебния изпълнител при реалното изпълнение на
присъденото вземане и би противоречало на приетата неравноправност на валутния
риск. Неотразяване на тези изводи на съда в решението биха се отклонили от
формираната воля по спора касателно основния предмет на договора – валутата и
начина на изчисляване спрямо местната валута, в която кредитополучателят в
крайна сметка изпълнява. В този смисъл съдът намира молбата за допълване на
съдебното решение в посочения по-горе смисъл, за основателно. /в този смисъл
реш.по т.дело №105/2020г. на Първо т.о. ВКС; реш.по т.дело №1159/2020г. на
Второ т.о. на ВКС/ По този начин не се променят изводите по същество на спора и
изпълнението отговаря в пълна степен на задължението на националната юрисдикция
да възстанови предимствата на потребителя. Изчисленият от съда размер на
претенцията е въз основа на приложен курс „купува“ на франка за лева на банката
в деня на усвояване на кредита /съгласно приложение №1 към договора от
14.07.2008г./
Не са налице процесуалните условия за произнасяне по евентуалното искане за
тълкуване на съдебното решение и по същото не се дължи диспозитив в съдебния
акт.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК решение №260061/29.07.2022г., постановено по ТД
№310/2018г. на ВОС, ТО в частта, в която съдът е приел за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, София, съществува вземане
срещу срещу солидарно задължените Г.Е.Д., ЕГН ********** и А.И.М., ЕГН **********,***,
за което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД
№14633/2017г. на 26 състав на ВРС, основано на Договор за кредит за покупка на
недвижим имот №*****., ведно с прилежащи към същия
Приложение №1/21.07.2008г. и допълнителни споразумения към договора, в размер на 100 412.97 шв.франка, със следното уточнение:
изчислени по курс „купува“ на франка
към лева към датата на усвояване на кредита 24.07.2008г., в размер на 1.1828
съгласно Приложение №1 към договора за кредит, представляващи част
от дължима предсрочно изискуема главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на 25.09.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в 2 седмичен
срок от връчване на преписи на страните, пред АС-Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: