Решение по дело №1952/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261726
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20203110101952
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 17.12.2020 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 1952 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба Й.Л.Н., ЕГН  **********, с адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 1113,42 лева – главница по договор за потребителски кредит, сумата от 668,76лева - законната лихва върху главницата от 25.09.2013г. до подаване на исковата молба; 122,18 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2009г. до 22.09.2013г, 1135,21 – наказателна лихва за периода от 20.01.2009г. до 22.09.2013г., сумата от 47,42 лева – държавна такса и сумата от 253,34 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.09.2013г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по по ч.гр.д. 2093/2013г. по описа на РС-гр. Дупница, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че с изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК 25.09.2013г по 2093/2013г. по описа на РС-гр. Дупница ищецът е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД следните суми: сумата от 1113,42 лева – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 25.09.2013г. до подаване на исковата молба; 122,18 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2009г. до 22.09.2013г, 1135,21 – наказателна лихва за периода от 20.01.2009г. до 22.09.2013г., сумата от 47,42 лева – държавна такса и сумата от 253,34 лева – адвокатско възнаграждение. С договор за прехвърляне на парични вземания от 30.01.2019г.  „Обединена българска банка“ АД  е прехвърлила на „Е.М.“ ЕООД вземанията си срещу Й.Л.Н. по посочения изпълнителен лист, като за цесията ищецът не бил уведомен. Въз основа на изпълнителния лист по молба на ответното дружество било образувано изп.дело 201989204401016 по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег 892 в КЧСИ, с район на действие – ВОС. Ищецът твърди, че никога не е бил клиент на „ОББ“ АД и не е подписвал договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.07.2008г. Позовава се и на изтекла погасителна давност, като новонастъпило обстоятелство.  Сочи се, че давността е изтекла дори към момента на подаване на заявлението.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че на 31.01.2018г. ответното дружество по силата на договор за цесия от 31.08.2018г. е придобило вземането на „ОББ“ АД спрямо ищеца, като видно от исковата молба ищецът е узнал за цесията. Възраженията, че ищецът не дължи сумите по договора за кредит ответникът счита, че са преклудирани след влизане в сила на заповедта за изпълнение. По отношение на петгодишнта давност счита, че същата е прекъсвана и не е изтекла. Първото прекъсване било с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 17.12.2013г., а след това с наложена възбрана на 05.02.2014г., наложен запор върху МПС на 14.01.2015г., насрочен опис на движими вещи на 24.08.2016г., вписана възбрана на 13.07.2017г. и депозиране молба за конституиране на цесионера като взискател на 11.07.2018г.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 25.09.2013г. ч.гр.д. № 2093/2013г. по описа на Районен съд – гр. Дупница Й.Л.Н. е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД следните суми: 1113,42 лева – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.09.2013г; 122,18 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2009г. до 22.09.2013г.; 1135,21 лева – наказателна лихва за периода от 20.01.2009г. до 22.09.2013г., както и направените по делото разноски в размер на 47,42 лева – държавна такса и 253,34 лева – адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 25.09.2013г.

Представена от ищеца е покана  за доброволно изпълнение по изп.д. 201989204401016 по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег 892 в КЧСИ, с район на действие – ВОС, образувано срещу Й.Л.Н., образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2013г., издаден по ч.гр.д. № 2093/2013г. по описа на Районен съд – гр. Дупница.

Представен от ответника е договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г., сключен между „Обединена българска банка“ АД в качеството на „цедент“ и „ЕОС Матрикс“ ООД в качеството на „цесионер“, както и Приложение № 1 към него, видно от което е прейърлено и процесното вземане от Й.Л.Н..

Видно от приетия по делото препис от изп.д. 20137440400346 на ЧСИ Милена Джоргова с рег. 744 в КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Кюстендил, същото е образувано по молба от 17.12.2013г. на „Обединена българска банка“ АД срещу Й.Л.Н. въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2013г., издаден по ч.гр.д. № 2093/2013г. по описа на Районен съд – гр. Дупница. Още с молбата за образуване от взискателя са поискани изпълнителни действия запор върху трудово възнгараждение и извършване на справки за налично имущество. На 12.11.2013г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена по чл.417 от ГПК. На 05.12.2014г. ЧСИ е наложил възбрана върху ид.ч. от недвижим имот на длъжника. На 26.01.2015г. ЧСИ е наложил запор върху  3 броя МПС, собственост на длъжника. На 03.04.2015г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „к.“ ЕООД. За 24.08.2016г. е насрочен опис на движими вещи. На 17.07.2017г. е наложена възбрана върху ид.ч. от недвижим имот на длъжника. На 11.07.2018г. е депозирана молба от „Е.М.“ ЕООД за конституирането му като взискател, който е придобил вземането по силата на договор за цесия от 31.08.2018г. С молба от 05.08.2019г. пордаи необходимост от извършване на изпълнителни действия в друг съдебен район „Е.М.“ ЕООД е поискало изпълнителното дело да бъде преместено за продължаване на изпълнителното производство при ЧСИ Христо Василев Георгиев, с рег. 892 в КЧСИ и район на действие – ВОС.

Видно от приетия по делото препис от изп.д. 201989204401016 по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег 892 в КЧСИ, с район на действие – ВОС същото е образувано след предаване на изп.д. 20137440400346 на ЧСИ Милена Джоргова с рег. 744 в КЧСИ за продължаване на изпълнителното производство по искане на взискателя „Е.М.“ ЕООД. От ЧСИ е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получена от длъжника на 10.02.2020г. С разпореждане от 19.09.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи за 04.11.2019г., а на 24.09.2019г. е наложил запор на трудово възнаграждение.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е процесуално допустим.

         Разгледан по същество, той е neоснователен. 

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

         Твърдението на ответника, че не е бил клиент на „ОББ“ АД и не е подписвал договора за кредит предмет на заповедта за изпълнение, както и тези, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането е било погасено по давност, не са относими към иска по чл.439 от ГПК. Същите са могли да бъдат наведени след възражение по чл.414 от ГПК или възражение по чл.423 от ГПК, ако длъжникът счита, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно в рамките на първото изп.дело. В настоящия случай са изтекли всички срокове за възражения и такива не са подадени, предвид което вземането не може да бъде оспорено с твърдения, че не е възникнало или че е погасено преди заявлението. Длъжникът не твърди и новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които биха могли да представляват основание за оспорване на вземането чрез иск по чл.424 от ГПК.

Настъпилата изтекла погасителна давност по отношение на вземането след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълннеие представлява новонастъпил факт и е релевантно основание за предявяване на иск по чл.439 от ГПК.

В настоящият случай безспорно е, че е налице вземане на ответника срещу ищеца, което е присъдено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2093/2013г. по описа на Районен съд – гр. Дупница и издаден въз основа на същата изпълнителен лист от 25.09.2013г.

Спорният въпрос е погасено ли е вземането за посочената сума по давност.

Погасителната давност по същество представлява изтичането на определен от закона период от време, в следствие на което се погасява правото на кредитора да реализира вземането си по принудителен ред. Давността за вземанията започва да тече, считано от възникване на притезанието, като в случай, че не настъпят факти, прекъсващи давността, то се погасява в установените в чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД срокове. С прекъсването на давността изтеклия вече срок се приема за правно ирелевантен, като започва да тече нов срок.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години. Действително е налице противоречива практика по въпроса дали влязлата в сила при липса на възражение от длъжника заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо. Настоящият състав приема, че влязлата в сила заповед е приравнена на установено със съдебно решение вземане  и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение – в този смисъл и Определение № 214 от 15.05.2018г. по гр.д № 1528/2018г. 

Чл.116, б.в от ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

От приетите по делото преписи от образуваните изпълнителни производства въз основа на изпълнителния лист от 25.09.2013г. се установи, че от ЧСИ са извършвани множество същински изпълнителни действия, с които многократно е прекъсвана давност, а именно: на 05.12.2014г. е наложена възбрана върху ид. от недвижим имот; на 26.01.2015г. е наложен запор върху  МПС; на 03.04.2015г. е наложен запор върху трудово възнаграждение, на 24.08.2016г. е насрочен опис на движими вещи, на 17.07.2017г. е наложена възбрана върху ид.ч. от недвижим имот, на 11.07.2018г. е „Е.М.“ ЕООД е конституирано като взискател, на 19.09.2019г. е насрочен опис на движими вещи. Между всички посочени действия не са изминали повече от 2 години, предвид което изпълнителното производство не е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и всички действия са валидно извършени и са годни да прекъснат давността. От последното извършено действие не са изтекли 5 години, с оглед на което вземането не е погасено по давност.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

       Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Л.Н., ЕГН  **********, с адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 1113,42 лева – главница по договор за потребителски кредит, сумата от 668,76лева - законната лихва върху главницата от 25.09.2013г. до подаване на исковата молба; 122,18 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2009г. до 22.09.2013г, 1135,21 – наказателна лихва за периода от 20.01.2009г. до 22.09.2013г., сумата от 47,42 лева – държавна такса и сумата от 253,34 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.09.2013г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по по ч.гр.д. 2093/2013г. по описа на РС-гр. Дупница, поради погасяване на вземането по давност, на основание чл.439 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Й.Л.Н., ЕГН  **********, с адрес: *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: