Решение по дело №935/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 438
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 3 октомври 2020 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20203100900935
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 43823.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 28.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20203100900935 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано молба с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ на К. К. К. -
ликвидатор на „МОНТЕФИОРЕ“ ЕООД, ЕИК ********* - в ликвидация, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. Сава Радулов№3, ет.1, ап.2, за откриване на производство
по несъстоятелност.
В молбата се излага, че дружеството не разполага с установени парични средства, а
има задължения в размер от 250 895.40лв. С решение №562/20.06.2019г. по т.д. 487/2019г.
на ВОС е прекратена дейността на дружеството на осн. чл.155, т.3 ТЗ. В законоустановения
шестмесечен срок не били предявени вземания от кредитори към дружеството в ликвидация.
Извършена била инвентаризация и проверки в публични регистри, при което не се
установило налично имущество, с изключение на три моторни превозни средства, чието
местонахождение не е известно на ликвидатора. На ликвидатора не била представена
търговска и счетоводна документация на предприятието, както и данни за друго имущество.
Ликвидаторът твърди, че стойността на установените активи не покрива задължението на
дружеството. Твърди се и че дружеството не разполага със средства да покрие разноските по
несъстоятелността. Моли за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост на дружеството.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната
съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна.
Съобразно съставения от ликвидатора баланс на дружеството към 14.07.2020г.,
предприятието не разполага с активи, а размерът на пасивите е 251 000лв.
1
Съгласно извършената служебна справка в Имотен регистър на 16.07.2020г., не са
открити вписани имоти на „Монтефиоре” ЕООД.
От постъпилата справка от Централния регистър на особени залози е видно, че НАП е
вписала запори върху имущество по чл.4 ЗОЗ на „Монтефиоре” ЕООД на 12.10.2017г. и
11.12.2017г.
Приобщена по делото е подробна справка за данъчните задължения на молителя от
електронния регистър на НАП, актуална към 30.07.2020г., от която е видно, че са налице
непогасени задължения за лихви за задължения, считано от 2015г., а от 2017г. неизпълнени
са и задълженията за главница.
От изпратените документи от НАП е видно, че за задължения към държавния бюджет
публичният изпълнител е изпратил съобщение за доброволно изпълнение до „Монтефиоре”
ЕООД на 14.06.2016г. На 09.10.2017г. публичен изпълнител е издал постановление за
налагане на обепечителни мерки поради наличие на изискуемо публично вземане в размер
от 90322.16лв. На 08.05.2018г. публичният изпълнител е съставил протокол за опис на
движими вещи МПС на длъжника – автобус „Ивеко” рег. №****, л.а. „Опел Астра” рег.
№**** и автобус „Рено”, рег. №****. Описаните МПС са посочени и в изисканата служебна
справка от КАТ като регистрирани на името на длъжника.
Изискана е и справка за образувани изпълнителни дела срещу „Монтефиоре” ЕООД,
според която изп. дело 20197620400782 е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 01.08.2019г. на основание Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на
дружество „КАМПА 08” ООД, като присъединен взискател по изпълнителното дело е НАП.
Актуалният размер на задължението по изпълнителното дело е 239 692.39лв.
С решение №562/20.06.2019г. по т.д. №487/2019г. на Окръжен съд – Варна, поради
смъртта на управителя Марио Нейков на 04.10.2018г. и липсата на вписан управител повече
от три месеца, е прекратена дейността на „Монтефиоре” ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл.607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец,
който е неплатежоспособен, както и при свръхзадълженост на дружество с ограничена
отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То се инициира,
съгласно чл.625 ТЗ, по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от
ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната
агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане.
В нормата на чл.608, ал.1 ТЗ е дефинирано понятието неплатежоспособност, като е
регламентирано, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
2
изискуемо задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане.
За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи, че
невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените,
е обективно състояние, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на длъжника, посредством коефициентите на
ликвидност, събираемост и финансова автономност, в това число и дали той притежава
достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения.
От събраните по делото доказателства съдът формира извода, че молба е подадена от
легитимирано лице по смисъла на чл.625 ТЗ, длъжникът е търговец по според чл. 1 от
същия, като се установи наличието и основанието неплатежоспобност.
Налице е изискуемо публичноправно задължение към държавата от страна на
длъжника в размер на 223 933.13лв. по чл.608, ал.1, т.2 ТЗ.
Според презумпцията, предвидена в чл.608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по някое от групите вземания,
изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2 и 3 ТЗ.
В настоящият случай към датата на подаване на молбата длъжникът е спрял
плащанията на изискуеми публични задължения към НАП, поради което на основание
чл.608, ал.3 ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение
на длъжника.
На следващо място, съдът при преценка състоянието на неплатежоспособност
изследва показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на
способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи
активи, както и показателите за финансова автономност и задлъжнялост, които
характеризират степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите.
Съобразно данните от последно обявените годишни финансови отчети на дружеството, през
2016г. коефициентите са както следва: обща ликвидност – 2.23, бърза ликвидност – 2.23.;
незабавна ликвидност – 2.23 и абсолютна ликвидност 2.23, т.е. коефициентите са над
препоръчителните минимални стойности. Коефициентът за финансова автономност е 2.31
при препоръчителна стойност по-голяма от единица, а на задлъжнялост – 0.43 при
препоръчителна стотйност по-малка от единица. През 2017г. коефициентът за обща
3
ликвидност е 1.6; бърза ликвидност 1.6; незабавна ликвидност – 0.32 и абсолютна
ликвидност 0.32. През 2017г. е нарастнала зависимостта на предприятието от кредиторите,
тъй като финансовата автономност е с коефициент 1.1, а задлъжнялостта 0.91.
Коефициентите остават в рамките на нормите с тенденция към спад.
След 2017г. липсват обявени годишни финансови отчети, които да обосноват извод за
запазване финансовата стабилност на търговеца. Както бе посочено по-горе, в последното
тримесечие на 2017г. НАП предприема действия по принудително събиране на натрупаните
задължения, налага обезпечителни мерки, насочва изпълнението към дълготрайните
материални активи на дружеството. Към края на 2017г. паричните средства на дружеството,
които основно са формирали през предходната година добрата ликвидност, спадат от
279 000лв. на 54 000лв., а остатъкът от краткотрайните активи се формира от вземания над
1г. Към същия момент, задължението към НАП е вече почти двоен размер на паричните
средства на длъжника. Тези обстоятелства, ведно с факта, че търговецът към днешна дата
вече не разполага с дейност и имущество, с които да преодолее влошеното финансово
състояние, сочат, че състоянието на длъжника понастоящем е дълбоко и необратимо и е
налице обективното състояние на неплатежоспособност.
Предвид установяване на главното основание, съдът не пристъпва към разглеждане
на състоянието за свръхзадълженост, което е предявено в условията на евентуалност.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на
трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл.608 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на окончателно спиране
на плащанията, като външен белег на проявление неплатежоспособността. В практиката на
ВКС трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне
началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се
изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не
спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори,
поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а
причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за
покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност
за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или
нежелание на длъжника /Решение №20/07.02.2018г. по т.д. 758/2017г. на ВКС, I т.о./.
В светлината на изложеното и горния анализ на цифровите коефициенти, настоящият
съдебен състав намира, че невъзможността на търговеца да изпълнява изискуемите си
задължения добива окончателен характер в момента на предприемане на действия за
принудително събиране от публичния изпълнител през есента на 2017г., който съвпада със
спад на коефициентите съобразно последния обявен годишен финансов отчет. В този смисъл
4
съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да се отнесе към
09.10.2017г. – датата на постановлението на публичния изпълнител за налагане на
обезпечителни мерки чрез запор на банковите сметки на длъжника и на имущество по ЗОЗ.
При липса на доказателства за имущество, чиято стойност да покрие разноските по
производството по несъстоятелност, с откриването му не би се реализирала неговата цел,
формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на
кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.
В указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ срок, заинтересовани лица, както и
длъжника, не са изявили желание да предплатят необходимата сума от 7000.00лв. за
разноски по производството, поради което длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спряно в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ.
Имуществото, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал.1 ТЗ следва да бъде
запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради
което е необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
На осн.чл.620, ал.1 ТЗ, дружеството – молител, следва да бъде осъдено да заплати
дължимата за производството държавна такса в размер от 250лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „МОНТЕФИОРЕ“ ЕООД, ЕИК ********* - в
ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Сава Радулов №3, ет.1, ап.2, с
начална дата 09.10.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „МОНТЕФИОРЕ“ ЕООД, ЕИК
********* - в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Сава Радулов
№3, ет.1, ап.2.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „МОНТЕФИОРЕ“
ЕООД, ЕИК ********* - в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.
Сава Радулов №3, ет.1, ап.2.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „МОНТЕФИОРЕ“ ЕООД, ЕИК ********* - в
ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Сава Радулов №3, ет.1, ап.2.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „МОНТЕФИОРЕ“ ЕООД, ЕИК ********* - в ликвидация,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Сава Радулов №3, ет.1, ап.2, при
обявяване на фирмата си да прибави добавката "в несъстоятелност".
СПИРА производството по несъстоятелност на „МОНТЕФИОРЕ“ ЕООД, ЕИК
********* - в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Сава Радулов
5
№3, ет.1, ап.2, на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.
СПИРА производството по ликвидация на „МОНТЕФИОРЕ“ ЕООД, ЕИК *********
- в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Сава Радулов №3, ет.1,
ап.2, на основание чл.272а, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 ГПК на заинтересованите лица /длъжника или
кредитор/, че в срок от една година от вписването на решението в търговския регистър
производството може да бъде възобновено, ако молителят удостовери, че е открито
достатъчно имущество, или ако депозира сума в размер на 7000.00 лв. за покриване на
текущи и начални разноски.
ОСЪЖДА „МОНТЕФИОРЕ“ ЕООД, ЕИК ********* - в ликвидация, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. Сава Радулов №3, ет.1, ап.2 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса в размер от
250лв. /двеста и петдесет лева/, на осн. чл.620, ал.1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото
решение, на основание чл. 624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, на основание чл. 633, ал. 1, във
вр. с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634 от ТЗ.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на молителя.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6