Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 722
гр. Пловдив,14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание
на седемнадесети юни, през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя
гр.д.№460 по описа на ПОС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е Решение №26 от 10.01.2020г. на АРС, четвърти гр.с.,
постановено по гр.д.№457/2018г., в
частта с която се отхвърля иска
за делба между З. А.М. ЕГН-**********,*** и Г.Л.Р. ЕГН-**********, с адрес *** по отношение на 1/2(една втора) ид.
ч. от ПИ с идентификатор 99088.501.172 (девет
девет нула осем осем, точка
пет нула едно точка едно седем две) по КК на гр
Асеновград с административен адрес на имота ***, с площ 612 (шестотин и дванадесет) кв м,
предназначение на територията - урбанизирана, нтп -
ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор няма, номер по предходен план - 103, кв
31, парцел ІV, съседи : 99088.501.171, 99088.501.173, 99088.501.177,
99088.501.168, 99088.501.169, както и в частта с която се осъжда Г.Л.Р. ЕГН**********, с адрес *** да заплати по сметка на АРС сумата
от 50 (петдесет)лв, представляваща държавна такса по
отхвърления иск за делба.
Жалбоподателят Г.Л.Р. ЕГН**********, чрез процесуалния му представител адв.Д.А. и адв. П.К. обжалват решението на първоинстанционният съд, в частта е отхвърлен иска за делба по отношение на процесния
ПИ, както и в частта за разноските, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като
е постановено в противоречие със закона
и със задължителната съдебна практика на ВКС. Съображения в тази насока са
подробно изложени в жалбата. Молят настоящата инстанция да отмени решението на първоинстанционният
съд, в обжалваната част и постанови друго, с което да допусне до делба ½ идеална част от процесния
ПИ..
Претендират се направени по делото разноски, съгласно представения
списък с направени такива..
Въззиваемата З.А.М. ЕГН-**********, чрез процесуалния и
представител адв.И.
С. оспорва жалбата и наведените в
нея доводи като неоснователни, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в
обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендира разноски, съгласно
представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Въззивната
жалбата е подадена в законния срок,
от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално
допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск за делба по отношение на самостоятелни обекти находящи се в сграда №
3, разположена
в ПИ 99088.501.172 , с административен адрес ***; на сграда с идентификатор 99088.501.172.1
по КК на *** с административен адрес ***, която сграда е разположена в ПИ 99088.501.172 , с предназначение
на сградата - селскостопанска сграда на едно ниво
с площ от 42 кв. м., и на сграда с идентификатор 99088.501.172.4
по КК на ***, с административен адрес ***, която сграда е разположена в ПИ 99088.501.172 с предназначение
на сградата: хангар депо, гараж, на едно ниво с площ
от 20 кв. м. и на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор 99088.501.172 по КК на
гр Асеновград с административен адрес на имота ***, с
площ 612 кв м, предназначение на територията -
урбанизирана, нтп - ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор няма, номер по предходен
план - 103, кв 31 , парцел ІV, съседи: 99088.501.171,
99088.501.173, 99088.501.177, 99088.501.168, 99088.501.169.
Първоинстационният съд е допуснал до делба
самостоятелните сгради и самостоятелните обекти в сградата, като е отхвърлил
иска за делба по отношение на 1/2 идеална част от урегулирания поземлен имот,
приемайки че дворното мчясто не подлежи
на съдебна делба, тъй като представлява
обща част.
Решението в частта, с която до делба са допуснати самостоятелните
сгради с идентификатор 99088.501.172.1 и с
идентификатор 99088.501.172.4 и съответно самостоятелните обекти в
сградата с идентификатор 99088.501.172.3. разположени в ПИ 99088.501.172 , с административен адрес *** е влязло в законна сила, като
необжалвано.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен
състав счита, че постановеното решение е валидно, а в
обжалваната част – допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както
е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са допуснати нови доказателства по смисъла на
чл.266 ГПК, които да променят така
установеното от РС – Пловдив. Събраните в първата инстанция
доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти и
обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо
фактическата обстановка, въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния
акт.
По основателността на жалбата:
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали е допустима
делбата на1/2 идеална част от процесния урегулиран поземлен имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява
обща част на всички собственици, а съгласно чл. 38, ал.
3 ЗС общите части
не се делят.
Текстът на чл. 38,
ал. 1 ЗС има
предвид т. нар.
"вертикална етажна собственост" – т. е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни
собственици. Правилата на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗС се
прилагат и за т. нар. "хоризонтална
етажна собственост" – етажна собственост, при която в съсобствено
дворно място има две или
повече сгради с различни собственици. Приема се, че в тези
случаи дворното място също представлява
обща част и не подлежи на
делба. В този смисъл са ППВС № 2/1982 г., решение № 393 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 921/2008 г. на ВКС, I г.
о., решение № 192 от 26.09.2014 г. по гр. д. № 409/2012 г. на ВКС, II
г. о.
В конкретният случай, както правилно е отбелязал първоинстанционният
съд от
представената скица на ПИ 99088.501.172 се установява, че в имота има построени
четири сгради – сграда с КИ 99088.501.172.1 – селскостопанска, 99088.501.172.2
– жилищна на три етажа, 99088.501.172.3 – жилищна на три етажа и
99088.501.172.4 – хангар, депо. Не се установява от събраните по делото чия собственост са самостоятелните обекти, намиращи се в
заснетата в имота сграда с идентификатор
99088.501.172.2,
нито пък кои са собствениците на останалата 1/2 ид.ч. от дворното място. При
тези данни настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционният съд, че доколкото
в съсобствено дворно
място има две или повече
сгради с различни собственици, то е налице така
наречената „хоризонтална етажна собственост“, с оглед на което дворното място представлява обща част и не подлежи
на делба.
Гореизложеното обосновава извода, че
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт в
обжалваната част, поради което същият следва да бъде потвърден, а жалбата като
неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата се дължат
разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на
500.00лв.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №26 от 10.01.2020г. на АРС, четвърти гр.с.,
постановено по гр.д.№457/2018г, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г.Л.Р. ЕГН-**********, с адрес *** да заплати на З.А.М. ЕГН-**********,*** направени по делото разноски в
размер на 500.00лв/петстотин лева/.
В необжалваната част, Решение №26 от 10.01.2020г. на
АРС, четвърти гр.с., постановено по
гр.д.№457/2018г, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: