РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500278 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се изцяло Решение № 4036/16.10.2024 г. по гр.д. № 4979/2024 г. по описа на
РС – Пловдив, с което по предявен частичен иск с правно основание чл. 200 от КТ за сумата
60 000 лв. от общо дължима се 120 000 лв. е постановено осъждането на „ Комплексен
Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Й. Б. В., ЕГН – **********
обезщетение за неимуществени вреди / болки и страдания / вследствие настъпила на *** г.
трудова злополука в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, а за разликата до
пълния предявен размер от 60 000 лв. искът е отхвърлен.
Въззивникът – ищец обжалва решението в отхвърлителната част. Счита че
определеният размер обезщетение не е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа
да е силно занижен, т.к. съдът не се е съобразил с броя, вида и характера на уврежданията –
всички те високо енергийни и причинили трайно затрудняване на движенията, с висок
интензитет на болките и страданията, с тежки и продължителни лечебен и възстановителен
процеси, с неблагоприятна прогноза за развитие. Не са съобразени в необходимата пълнота и
конкретните обстоятелства относно личността на пострадалия, негова социалната
ангажираност, професионалните и личните му постижения, драстичната промяна в
психичното и емоционалното му състояние. Не е съобразена и икономическата конюнктура
в страната, както и инфлационните процеси. Поддържа, че съдът неправилно приел да е
налице съпричиняване по чл. 201 ал. 2 от КТ, което определил на 50%. Поддържа да не е
налице груба небрежност. Неправилно за този си извод съдът кредитирал заключението на
СТЕ, без да се съобрази с установеното по делото, че за участъка, в който е настъпила
злополуката, работодателят не е осигурил обезопасителни средства / парапет, оборудване,
ефективен контрол върху техническата изправност / за предпазване в случай на падане от
1
голяма височина / какъвто е процесния /, при липсата на които осигуреното от него /
работодателя / предпазно облекло не изпълнява изискванията на ефективна защита. В
случай, че и въззивният съд прецени злополуката да е настъпила и поради допусната от
работника груба небрежност, възразява срещу приетия размер съпричиняване, като счита че
същото – предвид конкретните обстоятелства, следва да е в размер от 10%.
По така изложените доводи пледира за отмяна на решението в отхвърлителната му
част и уважаване на иска и в тази част. Претендира разноски за две инстанции в изцяло
направения им размер.
Въззивникът – ответник по спора, обжалва решението в осъдителната му част. Счита,
че приетия процент на съпричиняване следва да е по висок от 50% с оглед допуснатите от
въззивника – ищец тежки нарушения – не е носил предоставеното му предпазно облекло –
сбруя / раменно поясен колан/, който е абсолютно задължителен за височината, на която се е
намирал; въпреки изричните указания на ръководителя на обекта е напуснал обезопасената
площадка, където е следвало да извършва работата и е отишъл в друг, необезопасен сектор
на естакадата - от който е паднал, и на който се работи само със сбруя – каквато не е носил,
при това без да има възложени за изпълнение задачи в този сектор; в момента на настъпване
на злополуката не е бил изморен, нито претоварен, нито му е прилошало, т.к. е настъпването
й е било непосредствено след ползвана от работниците обедна почивка. Поддържа се също,
че работодателят е изпълнил всички изисквания за безопасни и здравословни условия на
труд, в деня преди злополуката работникът е бил инструктиран / лично е подписал
контролния лист за проведен инструктаж /, че трябва да носи предпазен колан / сбруя / при
работа на височина над 1,5 м., такива са му били осигурени – лично е подписал личния си
картон, удостоверяващ получаването на личното предпазно облекло. С оглед така
поддържаното счита, че злополуката не е по причина на поведение на работодателя,
съответно той няма вина за настъпването й, поради което съпричиняване в размер на 50% е
несъразмерно, съответно приносът на пострадалия следва да се определи на 80% и дори
90%. Възразява още - с оглед самоволното напускане от работника на площадката, на която е
изпълнявал трудовите си задължения и отиването му в друг сектор, където не е имал
поставени задачи за изпълнение, че при настъпването на злополуката предприетата от
въззивника работа не е била свързана с конкретните му задължения и в този смисъл не е в
интерес на работодателя, поради което последният трябва да бъде освободен изцяло от
отговорност. Развива доводи и относно присъдения размер обезщетение за неимуществените
вреди, който счита за завишен. В тази насока поддържа, че търпяните от злополуката болки
и страдания от пострадалия не са с твърдяните от него интензитет и продължителност,
качеството му на живот също не е нарушено в степента, в която твърди. Настоява, че
въззивникът –ищец е трудоспособен, като продължава да е в трудово правоотношение с
ответното дружество и работи редовно, без да му се налага да отсъства поради здравословни
причини.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в осъдителната част и
отхвърляне на иска, евентуално намаляване на обезщетението с 80 - 90% на основание чл.
201 ал. 2 от КТ.
Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на другата
страна.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Й. Б. В., ЕГН –
********** срещу „ Комплексен Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 200 от КТ – за обезщетяване на неимуществени вреди вследствие
трудова злополука от *** г., при която е получил политравматично увреждане както следва:
Счупване на таза - раздробено счупване на сакрума; Счупване на рамото на дясната
2
седалищна и срамна кост; Раздробено разместено счупване на дясната пета; Счупване на
напречните израстъци на 4-ти лумбален прешлен вдясно и на пети лумбален прешлен
двустранно - което увреждане причинило високи интензивни болки и страдания за
продължителен период от време.
Искът е предявен като частичен – за 60 000 лв. от общо дължимо се обезщетение в
размер на 120 000 лева.
По делото е безспорно установено, че към датата на злополуката - *** г., страните са
били в трудово правоотношение; съгласно трудовия договор ищецът е заемал при ответника
длъжността „ *** „; считано от *** г. е бил командирован за извършване на ремонтни
дейности на обект на „ Неохим „ АД - гр.*** - подмяна на участък на тръбопровод за варно
мляко. На *** г., около *** ч. ищецът е извършвал грундиране на заварени от колегите му
Р.К. и М.Г. участъци от тръбопровода. Работното място и на тримата е представлявало
тръбна естакада с височина около 8 метра над земята, която в зоната на работния участък е
била обезопасена с парапети, предпазващи от падане, като извън този участък такива не е
имало. В един момент В. се придвижил към необезопасената част на естакадата, по негови
обяснения - за да вземе грунд, загубил равновесие поради прилошаване / по негови
обяснения /, залитнал и паднал по гръб на земята от съответната височина.
Злополуката е призната за трудова по надлежния ред – представено по делото
Разпореждане на съответното ТД на НОИ.
Няма спор и е установено от заключението на назначената по делото СМЕ, че в пряка
причинна връзка с падането върху твърда повърхност / земята / от съответната височина на
естакадата ищецът е претърпял твърдяното политравматично увреждане, което му е
причинило неимуществени вреди, предст. физически болки, физически и психологичен
дискомфорт, съответно и негативни изживявания от емоционално естество.
Няма данни – не се и твърди, ищецът да е причинила злополуката умишлено.
Следователно е осъществен фактическия състав на безвиновната отговорност на
работодателя по чл. 200 от КТ и искът е по основание доказан – за което и няма спор между
страните.
Спорът между страните пред настоящата инстанция е досежно справедливия по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД размер на дължимото се обезщетение; следва ли същото да бъде
намалено поради допусната от работника груба небрежност и евентуално - с какъв процент;
следва ли от обезщетението да се приспаднат и изплатените на ищеца обезщетения за
временна нетрудоспособност от НОИ и от застрахователя „ Дженерали застраховане „ АД по
групова застраховка „ задължителна трудова злополука „.
Размерът на дължимата се обезвреда се определя от решаващия съд по справедливост
/ чл. 52 от ЗЗД /. Понятието не е абстрактно, а свързано с редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по чл. 200 от КТ са на първо място
вида на полученото увреждане и неговия характер – стигнало ли се е до разстройство на
физическото и психическото здраве на пострадалия, ако да – какви са конкретно
причинените увреждания, с траен или временен характер, тяхната продължителност,
интензитета на търпяните болки и страдания, отражението върху личния, професионалния и
обществения живот на пострадалия, каква е медицинската прогноза за развитие. Във всички
случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезвредата се
съобразяват и стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи/разходи за периода на увреждането. На база тези критерии обезщетението е
индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като справедливостта изисква и
сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с трайно установената
съдебна практика.
3
От заключението на СМЕ и представената медицинска документация се установява,
че причиненото на ищеца вследствие процесната трудовата злополука политравматично
увреждане е: Счупване на таза - раздробено счупване на сакрума; Счупване на рамото на
дясната седалищна и срамна кост; Раздробено разместено счупване на дясната пета;
Счупване на напречните израстъци на 4-ти лумбален прешлен вдясно и на пети лумбален
прешлен двустранно. Проведеното лечение е било първо оперативно – две оперативни
намеси една след друга, в едно оперативно време с обща анестезия – на дата 08.09.2022 г.,
като е извършено открито наместване на фрактурите и метални остеосинтези с плака и
винтове, последователно на сакрума, седалищната кост и петната кост. Следоперативния
период е протекъл гладко, без усложнения, провеждана е антибиотична, антитромботична и
болкоуспокоящата терапия. Изписан от болницата на *** г.. След дехоспитализацията
ищецът е спазвал постелен режим в продължение на три месеца за зарастване на тазовите
структури, след което е вертикализиран и приучен да ходи с две патерици, като още три
месеца се е придвижвал с помощните средства, като в този период е извършвана и
рехабилитация. Оздравителния период за фрактурите на таза и петната кост е до 4 месеца, а
възстановителния продължава различно дълго време, но не по малко от още 4 месеца. В
момента ищецът не е напълно възстановен, налице са остатъчни последици, както следва:
придобито вследствие фрактурата на петната кост плоскостъпие на десния крак и
ограничени движения на дясната глезенна става – стъпалото не може да се движи нагоре;
неврологична симптоматика, засягащи долните крайници / поради счупването на кръстната
кост /сакрум/, прояваващи се в отичане на десния крак в края на деня и невъзможност за
клякане поради оточността. За тези остътъчни последици ищецът провежда - и в момента,
лечение под наблюдение на невролози и неврохирурзи. Няма обективни причини,
препятстващи пълното възстановяване на пострадалия, но експертът не може да е
категоричен и не се ангажира да посочи срока за пълното му възстановяване. Според вещото
лице повече оперативни интервенции във вр. с политравматичното увреждане не са
необходими. Необходимото продължаващо лечение е провеждане на ежегодно балнео-
санаторно лечение в специализирани лечебни заведения. Всички получени при злополуката
травми са високо енергийни, с висок интензитет както досежно тежестта на тяхното лечение
и възстановителния период след него, така и досежно причинените болки и страдания,
търпян е и значителен физически, съответно и психологически дискомфорт. Физическите
болките са били изключително силни и постоянни непосредствено след травмите и по време
на лечебния период - до началния период на раздвижването, а след това - с постепенно
намаляващ интензитет. В момента болките са непостоянни и поносими.
Според заключението на СПЕ ищецът е психично здрав, няма данни за патологични
промени в психиатрично отношение. Травмите, причинени от процесната злополука и
съответните физически болки, както и дългия процес на възстановяване и безпомощността
на ищеца през голяма част от този процес са съпътствани от психологически и емоционален
стрес и негативни негови мисли и опасения за бъдещото му физическо и социално
функциониране. В голямата си част стресът и негативните емоции са вече преработени, но
поради незавършения изцяло процес на физическо възстановяване все още / казаните по горе
остатъчни последици, установените от СМЕ / , при ищеца и понастоящем се наблюдават
признаци на напрегнатост и тревожност относно перспективата му за пълно физическо
възстановяване.
Свидетелят Н.В.И. / съпруга на ищеца / депозира показания, че видяла съпруга си в
болницата, той бил в шок и от болка не можел да говори. Операцията продължила над 6
часа и протекла успешно, след около седмица бил изписан. Три месеца бил на легло, в
напълно безпомощно състояние, изпитвал силни болки, приемал обезболяващи, много
страдал и емоционално и психически. След трите месеца постелен режим започнал
рехабилитация, която се провеждала в дома им от лекар – рехабилитатор от гр. ***. След
рехабилитацията състоянието му се подобрило. Придвижвал се без помощни средства, но
4
походката му е накуцваща, т.к. петата все още го боли. Получавал обезщетение за временна
нетрудоспособност шест месеца. Девет месеца след травмата започнал по лека работа при
същия работодател, на която работи и понастоящем.
По делото са налице писмени доказателства, установяващи, че периода на временна
нетрудоспособност на ищеца е до *** г.. Няма спор, че след този период и понастоящем
ищецът заема по трудово правоотношение друга длъжност при ответното дружество –
работодател. Представени са писмени доказателства за изплатеното на ищеца от НОИ – ТП -
Пловдив обезщетение за временна нетрудоспособност за периода септември ***г. – март***
г. вкл. в размер на 13 161 лева. Представени са писмени доказателства и за изплатени
застрахователни обезщетения за временна нетрудоспособност / общо 3 127 лв./, определени
като процент от работната заплата / на основание сключена между ответника и „ Дженерали
застраховане „ АД Групова застраховка „ задължителна трудова злополука „ по риск
Временна нетрудоспособност вследствие трудова злополука „.
Така се установява, че вследствие трудовата злополука ищецът е получил множество
тежки фрактури – общо четири, съчетани, високо енергийни, които са причинили временна
нетрудоспособност за период от седем месеца. За този период той търпи физически болки,
които са били постоянни и изключителни по интензитет през първите три до пет месеца /
оздравителния период / и които не напълно отшумели и понастоящем. Значителни са били и
търпяните от него неудобства в първите три до четири месеца след травмата, когато
пострадалият е бил напълно обездвижен, поради което не е могъл да се обслужва сам и е
имал нужда от чужда помощ – постоянно и за извършването и на най елементарните
ежедневни дейности. Отчитат се и негативните мисли и емоции, свързани с основателни
опасения за оздравяването и възстановяването му и бъдещото му физическо и социално
функциониране. Отчита се също така и продължителността на възстановителния период /
още три до четири месеца /, през които се е придвижвал с помощни средства, както и че
възстановителния процес досежно част от травмите / тези на петната и кръстната кост / все
още не е приключил, нормалния обем движения на крайника не е напълно възстановен и
ищецът търпи болки и дискомфорт при обичайното му натоварване / болка и оточност /, като
макар да няма обективни причини, препятстващи пълното възстановяване, то срокът за него
не може да бъде посочен. Отчита се възрастта и състоянието на ищеца преди и към датата на
злополуката – трудоспособна възраст / *** г. /, без данни за съществуващи заболявания.
С оглед така установеното по делото и предвид казаните по горе правнорелевантни
критерии, в т.ч. и общо приложимите за всеки отделен случай / социално икономическите
условия и стандарта на живот в страната към и след м. септември 2022 г. и съдебната
практика по аналогични увреждания / относно размера на дължимата се обезвреда,
настоящата инстанция намира справедливия размер на обезщетението в случая да е в размер
от 80 000 лева.
Основателно е възражението на въззивника – ответник за допусната от ищеца при
изпълнение на работата груба небрежност – в пряка причинна връзка с настъпването на
злополуката.
Представените по делото писмени доказателства установяват / в този смисъл и
заключението на СТЕ /, че работодателят е изпълнил задълженията си по осигуряване на
безопасни условия за извършване на работата. Ответникът е имал разработена оценка на
риска, вкл. за работа на височина и превенция от падане за „ *** „., както и разработена
програма за намаляване на рисковете и набор от инструкции в тази насока. Тъй като
ремонтът на тръбопровода на обекта на „ Неохим „ АД – *** е бил особен рисков, ответното
дружество е издало нарочна Заповед за правила и мерки за осигуряване на безопасното му
извършване – Заповед № ***/*** г., като е спазило всички посочени в заповедта изисквания
– те и нормативно установени, относно създаването на безопасни условия на труд. Проведен
е начален, периодичен и ежедневен инструктаж на работниците – в т.ч. и на ищеца, в деня
5
на злополуката / съгласно ЗБУТ, Наредба № РД – 07 – 2/2009 г. за провеждане на периодично
обучение и инструктаж и Наредбата № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд … и при използване на работното облекло/; осигурени са
колективните мерки за защита / ограждане на естакадата в зоната на работния участък с
парапети, предпазващи от падане, отговарящи на изискванията за височина и издръжливост
на хоризонтално и вертикално натоварване /, както и предоставяне на работещите – в т.ч. и
ищеца, и на задължителните лични предпазни средства, в случая на раменно – поясен колан
/ сбруя / със осигурително въже - съгласно изискванията на ЗБУТ и Наредба № 2/2004 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Ищецът,
от своя страна е нарушил основно правило за безопасност, т.к. е изпълнявал работата без
поставен задължителен раменно – пояснен колан, поради което и като се е отклонил от
обезопасения работен сектор, преминавайки в необезопасен и като така особено рисков
сектор на естакадата извън работната му площадка, е предизвикал злополуката. Неносенето
на казаното по горе задължително предпазно средство е основната причина за настъпването
на последната – според експерта, в който смисъл и констатациите в Протокол № ***/*** г.
на НОИ – ТП – Хасково за разследване причините за злополуката. Същевременно обаче,
работодателят – посредством техническия ръководител на обекта, не е изпълнил второто
свое основно задължение във вр. с безопасността на работниците на обекта и в частност на
ищеца, а именно да осъществи контрол относно спазването на изискванията за безопасност
и да не допуска до работа лицата, които са без изискващите се за съответния вид работа
лични предпазни средства. / чл. от КТ, чл. от ЗБУТ и от чл. 24б ал. 2 предл. 1 от Наредба №
7/1999 г./.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на съда споделя извода на
първостепенния съд, че конкретното поведение на ищеца в случая съставлява допусната от
него груба небрежност при изпълнение на работата, която е в пряка причинна връзка с
настъпването на трудовата злополука. Действително, не всяко нарушение на техническите и
технологичните правила за работата, съответно на правилата за безопасното й извършване,
съставлява груба небрежност. Но в случая се касае за нарушение от страна на ищеца на
основно правило за безопасност – работа на височина от около 8 метра без задължителното
лично предпазно средство срещу падане / раменно – поясен колан /, предоставено му от
работодателя, което съдът намира да съставлява неполагане на елементарно дължимата от
работника грижа за опазване на своето здраве и живот, грижата, която би положил и най –
небрежния човек, изпълняващ същата работа при същите условия. Опасността от
настъпването на вредата е била и осъзнавана от ищеца, но същият напълно необосновано е
считал, че тя няма да се осъществи. Т.е., налице е и субективния елемент – съзнавана
непредпазливост.
Процента съпричиняване е в зависимост и от поведението на насрещната страна –
работодател. Както се каза, работодателят не е осъществил дължимия се контрол относно
спазването от работника на безопасните условия за извършване на работата, като в случая,
за да предотврати настъпването на злополуката, е следвало да не допуска ищеца до
извършване на работата при непоставен от него раменно – поясен колан с осигурително
въже. Т.е. всяка от страните е нарушила основно свое насрещно задължение относно
безопасното извършване на работата. С оглед което настоящия съд намира, че дължимото се
обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с 50 % - в който смисъл и
приетото от районния съд. Неоснователно е възражението на въззивника – ищец, за
несъздадени от ответника безопасни условия на работа, т.к. не цялата естакада е била
обезопасена чрез поставяне на преградни парапети, при което положение предоставянето на
защитното работно облекло е без значение, т.к. не осигурява ефективна защита срещу
падане. Установява се от СТЕ, че съоръжението е представлявало конструкция с
изключително сложна конфигурация с голяма дължина и с различни нива по височина - с
оглед различните височини на монтираните по сградата тръбопроводни инсталации. Поради
6
което чрез предпазващи от падане парапети се обезопасяват съответните работни
участъци/сектори, където конкретно за деня се извършват монтажните работи, в
необезопасените чрез парапети участъци не се работи, като в случай на отклонение към тях,
защитата на работниците се осъществява чрез предоставените им раменно- поясни колани с
осигурителни въжета, които се закрепват /закачат за определени опорни точки. Именно
отклонението на ищеца към необезопасен участък извън оградената с парапети работна
площадка и без да ползва казаното лично предпазващо от падане средство, е причината за
настъпване злополуката.
Предвид изложеното, неоснователно е поддържаното от въззивника –ищец да не е
допуснал груба небрежност, съответно същата да обосновава извод за по нисък от 50%
размер на съпричиняване, както и възражението на въззивника – ответникът,
съпричиняването да следва да се определи в размер на не по малко от 80 %.
За неоснователно настоящата инстанция намира възражението на въззивника -
ответник, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ следва да се намали с
размера на получените от НОИ и от застрахователя обезщетения за временна
нетрудоспособност. Тези обезщетения се определят на база получавано преди злополуката
трудово възнаграждение / законово и договорно регламентиран процент от същото / и
съставляват заместващ неполучаваното трудовото възнаграждение поради временната
нетрудоспособност вследствие злополуката. Т.е. същите са предназначени да компенсират
загубата на трудовото възнаграждение, поради което са относими към претърпените от
пострадалия имуществени вреди, които не са предмет на делото. Предметът са
неимуществените вреди, за които пострадалият също има право на обезщетение – отделно и
самостоятелно от това за имуществените. Следователно не е налице хипотеза на двойно
обезщетяване за едни и същи вреди чрез получените обезщетения за временна
нетрудоспособност. Съответно тези обезщетения не следва да се приспадат от
обезщетението за неимуществените вреди - претърпените от въззиваемия болки и страдания,
както правилно е приел и районния съд.
Предвид изложеното жалбата на въззивника – ищец е частично основателна, а тази на
въззивника – ответник – изцяло неоснователна.
С оглед така постановения инстанционен резултат, на въззивника – ответник не се
дължат направените за въззивното производство разноски, такива не се дължат и на
въззивника – ищец, т.к. не са направени. На процесуалния представител на последния се
дължи – за уважената част на жалбата, възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА, което
съдът определя на 1 200 лв. с ДДС – съобразно постановения инстанционен резултат.
Променят се и присъдените с първоинстанционното решение разноски на страните
съобразно настоящия инстанционен резултат. Съобразно същия ответникът по спора се
осъжда да заплати по сметка на ОС – Пловдив ДТ в размер на още 400 лв. , както и
разноските за СПЕ в размер на 201 лева.
И съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 4 036/16.10.2024 г. по гр.д. № 4979/2024 г. по описа на РС –
Пловдив в частта, с която предявеният от Й. Б. В., ЕГН – ********** срещу „ Комплексен
Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 200 от КТ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпила на
*** г. трудова злополука е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв., и в тази част
Постановява:
7
Осъжда „ Комплексен Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Й. Б. В., ЕГН – ********** на основание чл. 200 от КТ обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от настъпила на *** г. трудова злополука в размер на още 10 000 лева /
общо 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди /, ведно със законната лихва, считано
от *** г. до окончателното изплащане.
Потвърждава Решение № 4 036/16.10.2024 г. по гр.д. № 4979/2024 г. по описа на РС –
Пловдив в останалата обжалвана част – отхвърлянето на иска по чл. 200 от КТ за
разликата над присъдените 40 000 лв. до предявените 60 000 лева.
Отменя Решение № 4 036/16.10.2024 г. по гр.д. № 4979/2024 г. по описа на РС –
Пловдив в частта, с която Й. Б. В., ЕГН – ********** е осъден да заплати на „ Комплексен
Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК ********* разноски за първоинстанционното
производство за разликата над 3 624 лв. до присъдените 5 640 лева.
Осъжда „ Комплексен Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Г.Г.Р. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА за първоинстанционното
производство в размер на още 1 816 / хиляда осемстотин и шестнадесет / лева – с ДДС.
Осъжда „ Комплексен Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Г.Г.Р. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т.2 от ЗА за въззивното производство в
размер на 1 200 / хиляда и двеста / лева – с ДДС.
Осъжда „ Комплексен Индустриален Сервиз „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на ОС – Пловдив още 400 / четиристотин / лева ДТ, както и 201 / двеста и един /
лева - разноски за съдебно психологическата експертиза.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8