Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26 09.01.2015 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ХІІІ граждански състав
на петнайсети декември две хиляди и четиринайсета година
В публично заседание, в следния
състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретаря:
Н.Д.
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело № 2651 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен
съд е сезиран с искова молба от Т.Р.Е.,
с ЕГН **********,***,... против К.В.Г.,
с ЕГН **********,***, ...., с която моли съда да постанови решение с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му по
частно гражданско дело № 805/2014 г. по описа на Районен съд-гр. Бургас, по
което е издадена заповед № 514 от 03.02.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/, за заплащане на
сумата от 2542.28 лева, представляваща сбор от 2200 лева-главница по договор за покупко-продажба на земеделска
продукция, доставена през периода 02.07.-07.08.2012 год. и 342.28 лева-обезщетение за забава, за периода 05.07.2012-16.01.2014
год., ведно със законната лихва върху главницата от 2200 лева, начиная от
31.01.2014 год. до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените
по делото разноски. Ангажира доказателства. Твърди, че по договора е доставил
кайсии, праскови и картофи, за което са му издавани от купувача писмени
бележки, но не е платена до настоящия момент продажната цена.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и са с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/,
вр. чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
Неоснователни са възраженията на пасивно легитимираната по делото страна по
допустимостта на производството по делото, тъй като ищецът Е. има процесуалното
задължение само да заяви пред съда своето материално право за защита, а
квалификацията на иска се дава от съда. На второ место, ищцовата страна е
правоимаща да определи ответника в процеса, а доколко това е основателно е
въпрос по съществото на спора. На трето место, дори ищецът Е. да няма
качеството на търговец, по смисъла на Търговския закон/ТЗ/, облигационна връзка
възниква по договор за покупко-продажба между физически лица/чл. 183 и следв.
от ЗЗД/. Нейната действителност също се преценява по същество от съда, с
решението по делото.
Ответницата Г.,
своевременно с отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда
доводи за неоснователност и недоказаност на исковете като твърди, че ищецът Е.
няма качеството на търговец, както и че представените по делото документи не са
подписани, с оглед на което не обвързват съда с доказателствена сила. Не ангажира
доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите страните намира, че установителните искове са основателни, поради
следното:
От
непосредствените изявления на пасивно легитимираната страна по делото съдът
установява, че ответницата К.Г. осъществява на пазара дейност с търговското
дружество „Камалая” ЕООД и работи като ЕТ „Х. - К.Г.”.
Във връзка с
процесните доставки са представени и приети като доказателства по делото
бележка от склад плодове и зеленчуци за доставка № 327 от 09.07.2012 г.,
написана на компютърна система на едната страна на част от бял лист хартия, в
долния край на която под текста, на ръка със син химикал, е написано „праскова
34 нето” и бележка от склад плодове и зеленчуци за доставка № 365 от 22.07.2012
г., написана на компютърна система на едната страна на част от бял лист хартия,
в която между думите „плащане” и „платено” на ръка с химикал е написано „не”. Останалите бележки за доставки
по делото № 374 от 24.07.2012 г., № 340 от 13.07.2012 г., № 300 от 05.07.2012
г., № 317 от 07.07.2012 г., № 395 от 01.08.2012 г., № 408 от 07.08.2012 г. и № 383 от 27.07.2012 г. са неподписани, без ръкописни довписвания по тях.
От заключението на
съдебно-графологическата ексертиза по делото съдът установява, че поради
непредставени сравнителни образци от почерка на К.В.Г. не е извършено
изследване на ръкописния текст в двете бележки, съобразно поставената от съда
задача. От експертизата е видно само, че бележките за доставка № 327 от
09.07.2012 г. и № 365 от 22.07.2012 г. са написани на една и съща компютърна
система. На второ место, ответницата Г. не е изпълнила и задълженията си да
представи на вещото лице съдебно-икономическа по делото необходимите документи за
нейните нужди, не е изпълнила и задължението си по чл. 190, ал. 1 от ГПК, да
представи заверени преписи от документите по процесните доставки, искани от
ищцовата страна. Ето защо, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 161
от ГПК, за приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснати доказателства-съществуването и валидността на
процесния договор за покупко-продажба между физическите лица-страни по делото и
обема на доставките. Последните са правени в склад на едро, който се намира в
к.к. „Слънчев бряг”, който ответницата Г. е затворила през 2013 г. и от който
тя е зареждала със земеделската продукция хотели в к.к. Слънчев бряг, видно от
неоспорените допълващи твърдения на ищцовата страна в първото открито съдебно
заседание, подкрепени от неоспорените свидетелските показания по делото на
лицата, извършвали доставките-К.М.Е. и М.Т.Е., родственици на ищеца по делото,
ценени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед вероятната им заинтересованост от
изхода му.
Видно от неоспореното
заключение на съдебно-икономическата експертиза по делото, средна пазарна стойност на
процесната земеделска продукция, в периода на доставките 02.07.2012
г.-07.08.2012 г., определена на база
анализа, направен от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата
относно движението на цените на стоките, търгувани на стоковите тържища и
пазарите на производителите на едро през 2012 г., възлиза на 2586.43 лв.,
формирана, както следва: доставка № 340: праскова-34 кг. х 1.30 лв.=44.20 лв.;
кайсия- 188 кг. х 1.15 лв.=216.20 лв., доставка № 300: кайсия-170 кг. х 1.15
лв.= 195.50 лв., доставка № 317: кайсия-118 кг. х 1.15 лв.=135.70 лв., доставка
№ 327: кайсия-199 кг. х 1.15 лв.=228.85 лв. Стойностите на доставките на пресни
картофи са: доставка № 374: 554.4 кг. х 0.45
лв.=249.48 лв., доставка № 365: 150 кг.
х 0.45 лв.=67.50 лв., доставка № 395: 1050 кг. х 0.45 лв.=472.50 лв., доставка
№ 408: 1120 кг. х 0.45 лв.=504.00 лв. и доставка № 383: 1050 кг. х 0.45
лв.=472.50 лв., с общ размер на доставките с картофи-1765.98 лв.
Купувачът по сделката за покупко-прадажба между физически
лица, както в процесния случай, е длъжен да плати цената и да получи вещта. По
делото е безспорно установено, че това задължение за горепосочената земеделска
продукция не е изпълнено. Плащането трябва да стане едновременно с предаването
на вещта и на мястото, където то се извършва/чл. 200 от ЗЗД/. Следователно, от
момента на предаването на стоката, ответницата Г. е в забава и виновно не
изпълнява договорното си задължение за плащане, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. За валидността на облигационната връзка за покупко-продажба не и е
необходимо качеството на търговец, по смисъла на ТЗ, в каквато насока са
възраженията на ответната страна по делото. Не съществува законов запрет и
физически лица да закупуват големи количества земеделска продукция. Извън
предмета на делото и в друг аспект стои въпросът, че закупената стока от ищеца Е.
ответната страна е търгувала-зареждала с нея хотели, поради което тези си дела
е следвало да води по търговски начин, даже ако дейността й не е попадала в
кръга на дейностите по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, което е предвидено с ал. 2 на чл. 1
от ТЗ. Релевантно по делото е това, че не могат основателно да се слушат
възраженията на пасивно легитимираната страна, че сделката за покупко-продажба
е недействителна, поради липсата на качеството на търговец за страна по нея. Облигационната
връзка на сделката за покупко-продажба валидно е обвързала като физически лица
страните по делото. Всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на
закона/чл. 63, ал. 1 от ЗЗД/. Предвид установеното по делото неплатено
задължение на продажната цена от 2586.43 лв., съдът приема, че предявеният в
по-малък размер главен иск от 2200.00 лв. като основателен и доказан следва да
бъде уважен изцяло.
Горепосоченото
виновно поведение на купувача по сделката за покупко-продажба повлича
основателност и на акцесорната претенция за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Задължението за заплащането на цената по императимната разпоредба на чл.
200 от ЗЗД е срочно-едновременно с предаването на вещта. Сроковете по общо
правило са определени и определяеми. Плащането в конкретния случай е
определяемо и съобразно вписаното в издадените бележки за доставките. Срокът
кани длъжника, поради което допълнителна покана по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД не е необходима. За периода на
виновното неизпълнение кредиторът е бил лишен неоснователно от облагата да
ползва парите си, поради което претенцията му за заплащане на обезщетение за
забавеното плащане е основателна. Относно нейния размер съдът кредитира втори
вариант от заключението на неоспорена съдебно-икономическа експертиза по
делото, от която установява, че общият размер на мораторните
лихви, съобразен с датата на всяка от горепосочените доставки по договора
възлиза на 391.72 лева. Следователно, предявеният в по-малък
размер акцесорен иск за лихва за забава
от 342.28 лева, за периода 05.07.2012 год.-16.01.2014 год., като доказан и по размер следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на
делото, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде възложено заплащането на направените от
ищцовата страна разноски по делото, съобразно събраните по делото
доказателства, в размер на 561.00 лв., от които държавна такса от 51.00 лв.,
възнаграждение на вещото лице по съдебно-графологическата експертиза от 100.00
лв., възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза от
260.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 150.00 лв. Предвид разясненията с т.
12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство представляват законна последиците от уважаването на исковете, в тежест
на ответницата Г. следва да бъде възложено и заплащането на разноските от
заповедното производство от 50.84 лв., представляващи държавна такса.
Мотивиран от
горното и на осн. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.Г., с ЕГН **********,***, ..., ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на Т.Р.Е., с ЕГН **********,*** ..., по частно гражданско дело №
805/2014 г. по описа на Районен съд-гр. Бургас, по което е издадена заповед №
514 от 03.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за
заплащане на сумата от 2542.28 лева, представляваща сбор от 2200 лева-главница по договор за
покупко-продажба на земеделска продукция, доставена през периода
02.07.-07.08.2012 год. и 342.28
лева-обезщетение за забава, за периода 05.07.2012-16.01.2014 год., ведно
със законната лихва върху главницата от 2200 лева, начиная от 31.01.2014 год.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К.В.Г., с ЕГН **********,***, ..., да
заплати на Т.Р.Е., с ЕГН **********,*** ..., направените по делото разноски, в размер на 561.00
лв.(петстотин шестдесет и един лева).
ОСЪЖДА К.В.Г., с ЕГН **********,***, ..., да
заплати на Т.Р.Е., с
ЕГН **********,*** ..., разноските от заповедното производство по частно
гражданско дело № 805/2014 г. по описа на Районен съд-гр. Бургас, в размер на 50.84 лв.(петдесет
лева и осемдесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.
Районен
съдия: /п/
Вярно с
оригинала: НД