РЕШЕНИЕ
№ 1273
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330104965 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Община Калояново
срещу „Еко Стил“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 3500 лева, представляваща наемна цена за стопанската
2018 г./2019 г. по сключен между страните договор за наем на **** г. за имот
№ ***** по плана за земеразделяне на с. ****, общ. ****, обл. ****,
местността „*****“, както и сумата в размер на 966,39 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2018 г. – 19.03.2021
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 19.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че на **** г. на основание чл.
87 от НРПУРОИ и протокол № *** от търг, проведен на **** г., между
страните бил сключен договор за наем на земеделска земя – частна общинска
собственост на имот № **** по плана за земеразделяне на с. ****, общ. ****,
обл. ****, местността „****“, за срок от 10 години стопански години, като за
начало на първата стопанска година била определена датата 16.06.2010 г.
Стопанска година по смисъла на договора обхващала времето от 16.06 на
1
текущата година до 16.06 на следващата година. Била договорена наемна цена
в размер на 3500 лева за стопанска година. При подписването на договора за
наем, по съгласие на страните ответникът заплатил на ищеца авансово сумата
в размер на 3500 лева, представляваща наемна цена за последната стопанска
година – 2019 г./2020 г. Навеждат се доводи, че годишната наемна вноска е
постъпвала редовно до 30.06.2017 г., т.е. последно е изплатена наемна цена за
стопанската 2016 г./2017 г. На 16.06.2020 г. договорът за наем бил прекратен.
Поради изложеното се предявява исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Еко –
Стил“ ООД, с който се оспорва основателността на иска и размера на
претендираните суми като главница и лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения договор за наем на земеделска земя /л.3-5/ се
установява, че между страните е учредено валидно облигационно отношение,
по силата на което ищецът е предоставил на ответника за ползване земеделска
земя с начин на трайно ползване: индустриална култура, с площ от 68,571
дка, IV категория, находяща се в местност „*****“, представляващ имот №
***** по плана за земеразделяне на с. *****, за срок от десет години, като
началото на първата стопанска година е 06.06.2010 г. В чл.4, ал.2 от договора
е посочено, че стопанска година по смисъла на договора обхваща времето от
16.06 на текущата година до 16.06 на следващата година. В чл. 5, ал.1 от
договора е уговорено между страните, че наемателят дължи наемна цена в
размер на 3500 лева, а съобразно ал. 3 на същия член, сумата се дължи в брой
на касата на общината до 30.06 на всяка календарна година.
По делото е представена фактура № ****** г. /л.7/, с издадел Община
Калояново и получател „Еко – Стил“ ООД, видно от която издаделят е
начислил на получателя сумата в размер на 3500 лева, представляваща
годишна арендна вноска за 2018 г. – 2019 г. Посочената фактура не е
подписана от представител на получателя.
2
В хода на съдебното дирене е изслушана и приета ССчЕ /л.38-40/.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на претендираната сума
съгласно договор за имот №***** за стопанската 2018 г. – 2019 г.,
фактурирана с фактура № ******г., възлиза на 3500 лева и към момента на
изготвяне на заключението не е платена. Вещото лице е посочило, че
размерът на изтеклата мораторна лихва от датата на падежа – 30.09.2019 г. до
датата на депозиране на исковата молба – 19.03.2021 г. възлиза на 522,08 лева.
В проведения разпит на вещото лице в открито съдебно заседание на
08.07.2021 г., същата заявява, че датата на падежа в заключението е
определена на база проведен разговор с ****** на Община Калояново.
Първоначално вещото лице изчислило обезщетението за забава на база
посочения период в исковата молба: 30.06.2018 г. – 19.03.2021 г., като същото
възлизало на сумата в размер на 966,39 лева, но след разговора с ******
вещото лице изчислило размера на обезщетението за забава за периода
30.09.2019 г. – 19.03.2021 г., поради което посочила неговия размер от 522,08
лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Съдът не взима
предвид единствено посоченото от вещото лице като дата на падеж за
изпълнение на задължението на ответника – 30.09.2019 г., доколкото
посоченият въпрос е правен, респ. същият е от компетенциите на съда и
вещото лице не разполага със специални знания в тази област.
По делото е разпитана и свидетелката Й. Н., заемаща длъжността
****** „*****“ при Община Калояново. Същата си спомня, че между
страните са сключени договори за наем на два имота, единият от който
представлява индустриална култура с площ от 68 кв.м. и се намира в
землището на с. ******, местност *****. Договорът за наем бил сключен през
месец септември 2009 г. и влизал в сила, считано от месец юни 2010 г.
Плащането следвало да бъде извършено до 16.06 на същата година.
Свидетелката посочва, че при сключване на договора било извършено
авансово плащане, но същото било предназначено за покриване на наемната
цена за последната година. Същата си спомня, че ответникът реално е ползвал
процесния имот, доколкото е очертал имота и за същия е ползвана субсидия.
3
Съдът дава вяра на изложеното от свидетелката, като независимо, че
същата е служител при ищеца, нейните възприятия са преки, непосредствени
и съответстват на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 232 ал.2 ЗЗД и чл. 86 сл.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 232 ал.2 ЗЗД, ищецът следва
да установи валидно наемно правоотношение, по силата на което ищецът се
задължава да представи обект за ползване на ответника за процесния период,
а последният - да му заплаща наемна цена по договора, че е предаден обекта
за ползване на наемателя, а последният да установи заплащането на наемната
цена.
В настоящия случай, от представения по делото договор за наем на
земеделска земя, частна общинска собственост от ******* г. се установи, че
за срок от 10 години, считано от *** г. между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по повод предоставяне от ищеца на ответника
на имот № **** по плана за земеразделяне на с. ****, находящ се в местност
„****“, съставляващ индустриална култура с площ от 68,571 дка, IV
категория, срещу наемно възнаграждение в размер на 3500 лева за една
стопанска година. Доколкото договорът касае земеделска земя, частна
общинска собственост, същият, предвид разпоредбата на чл. 8 от Закона за
общинската собственост е сключен по реда на специалната Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община
Калояново.
В тази връзка следва да се отбележи, че несъмнено в настоящия случай
между страните е сключен договор за наем на недвижим имот, а не договор за
аренда. Договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на
земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на
специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за
4
възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1,ал.3 от специалния ЗАЗ.
Сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване
на земеделска земя, се конвертира в действителен договор за наем, ако са
налице предпоставките за конверсията /така Тълкувателно решение 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС/.
От показанията на свидетелката Й. Н., които както бе посочено се
кредитират от съдебния състав, се установи, че процесният имот е бил
предаден на ответника и същият реално го е ползвал, като го е очертал и е
ползвана субсидия за същия.
Доколкото ответникът не ангажира доказателства за заплащане на
наемната цена за стопанската 2018/2019 г., то предявеният иск се явява
основателен. Размерът на дължимата наемна вноска е конкретно посочена в
чл. 5, ал.1 от договор за наем на земеделска земя, а именно: сумата в размер
на 3500 лева. Обстоятелството, че наемната цена не е заплатена от ответника
на ищеца се потвърждава и от изслушаното заключението по допуснатата
ССчЕ.
Съобразно нормата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата /арг. чл. 86, ал.1 ЗЗД/. В
настоящия случай, в чл. 5, ал.3 от договора за наем е посочен срокът за
изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена, а именно: 30.06 на
всяка календарна година, респ. в срок до 30.06.2018 г. ответникът е следвало
да заплати наемната цена в размер на 3500 лева за стопанската 2018/2019 г.
Доколкото се установи, че същият не е изпълнил посоченото задължение, то
за периода 30.06.2018 г. до датата на депозиране на исковата молба -
19.03.2021 г., същият дължи обезщетение за забава. Същото, съобразно
разпита на вещото лице в открито съдебно заседание на 08.07.2021 г., възлиза
на сумата в размер на 966,39 лева. Поради изложеното и предявения
акцесорен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Като последица от уважаването на иска за присъждане на главница,
върху същата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 19.03.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
5
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78 ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът. Съобразно представения списък на разноските и
доказателства за извършени такива, същите възлизат на 890 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД „Еко -Стил“
ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Община Калояново, БУЛСТАТ:
*********, сумата в размер на 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/,
представляваща наемна цена за стопанската 2018 г./2019 г. по сключен между
страните договор за наем на ******г. за имот № **** по плана за
земеразделяне на с. ****, общ. *****, обл. ****, местността „******", както и
сумата в размер на 966,39 лева /деветстотин шестдесет и шест лева и тридесет
и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 30.06.2018 г. – 19.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 19.03.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Еко - Стил“ ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Община Калояново, БУЛСТАТ: *********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата в размер на 890 лева /осемстотин и деветдесет лева/, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6