Решение по дело №53520/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8876
Дата: 15 май 2024 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20221110153520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8876
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110153520
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
предаде на ищеца зачислените му във връзка със заеманата от него длъжност „... 4 броя
движимо културни ценности (оръжия) от фонда на ...я, а именно: 1/ инв. № 7611 – ... със
същия инвентарен номер – 1 брой, 2/ инв. № 15993 – пистолет „..., 9 мм ф. № 9674 – 1 брой,
3/ инв. № 19922 – ..., ..., ф. № 8093, 12 мм – 1 брой и 4/ инв. № 23170 – ... със същия
инвентарен номер – 1 брой, както и протокол и доклад на ..., в изпълнение на споразумение
№ РД-19-199/21.09.2021 г.
Ищецът ... ...й твърди, че между него и ответника Б. М. М. е съществувало трудово
правоотношение, в рамките на което последният е изпълнявал длъжността „..., като въз
основа на подадено от него заявление с вх. № РД-07-126/21.09.2021 г., е издадена заповед №
РД-19-198/21.09.2021 г., по силата на която същото е било прекратено, на основание чл. 327,
ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Поддържа, че по повод прекратяването на трудовото правоотношение между страните е
сключено споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г., по силата на което М. се е задължил да
представи в деловодството на ...я протокол, от който да е видно, че е предал движимите
културни ценности (ДКЦ) от фонда на ...я, които са му били зачислени във връзка със
заеманата от него длъжност „..., след извършена инвентаризация на фонда на ...я, което
обаче той не е сторил. В тази връзка се позовава на доклад с вх. № РД-07-70/21.04.2022 г. на
Д. В. – ..., протокол № 17/21.04.2022 г. на ..., доклад с вх. № РД-07-73/21.04.2022 г. на ... –
ръководител отдел „..., протокол на ... и заповед № РД-17-23/01.03.2021 г. Поради
изложените съображения обосновава правния си интерес от предявяване на иск за реално
изпълнение на договорно задължение, произтичащо от сключеното споразумение № РД-19-
199/21.09.2021 г., като ответникът бъде осъден да му предаде процесните 4 броя движимо
културни ценности (оръжия) от ... „...от фонда на ...я, както и протокол и доклад на ....
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. М. М. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Не оспорва подписването на споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г.,
но счита, че то съдържа единствено условие от страна на ...я за изплащане на дължимото му
1
при пенсиониране обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, но не и конкретно възникнало от него
задължение за фактическо предаване на описаните документи и културни ценности. Сочи,
че задължението за съхраняване и извършване на дейност по приемо-предаване на
зачислените му експонати, представлява част от трудовите му функции, които обаче след
прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, също са прекратени. Твърди, че
няма как да му се вмени задължение за предаване на движимо културни ценности, тъй като
вече не се намира в трудово правоотношение с ищеца. Не оспорва, че е разполагал с ключ от
хранилището на ...я за периода на работата си там, но счита, че след предаването му той не
следва да се счита за материалноотговорно лице по отношение на съхраняваните в него
културни ценности, за което той изрично е предупредил. Оспорва да не е оказал съдействие
за извършване на инвентаризацията, като подробно описва осъществилите се в тази връзка
събития. Заявява, че след прекратяване на трудовото му правоотношение за него не е
съществувало законово основание да влиза в сградата на ...я, както и да има достъп до
служебните помещения, за да съдейства за извършване на инвентаризацията. В тази връзка
посочва, че практиката при други служители е била да се издава нарочна заповед от
директора на ...я или сключването на нов договор (трудов или граждански), което по
отношение на него не е сторено, поради което счита, че ищецът не му е предоставил
необходимото съдействие за извършване на инвентаризацията. Допълва, че не само той, но и
други служители на ...я – ... са имали достъп до ... „.... от фонда на ...я, поради което не
следва отговаря за липсващи и/или неоткрити вещи. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 17.08.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между страните е сключено споразумение № РД-19-
199/21.09.2021 г. с твърдяното съдържание, както и, че на ответника, в качеството му на „...
в ...я, са били поверени процесните движими вещи; относно наличието на съществувало
между страните считано от 05.09.1985 г. трудово правоотношение, в рамките на което
ответникът е изпълнявал длъжността „... при ищеца, което със заповед № РД-19-
198/21.09.2021 г. е било прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се потвърждават и от писмените
доказателства по делото – заповед за назначаване № 518/02.09.1985 г., заповед за
възстановяване № 360/18.07.2002 г., трудов договор № 386/24.07.2002 г., по силата на който
ответникът Б. М. е назначен на длъжността „... в отдел „..., заповед № РД-19-198/21.09.2021
г. на директора на ... и др.
От представената длъжностната характеристика за длъжността „... в отдел „... се
установява съдържанието на вменените на заемащия я служител трудови функции, част от
които са да носи материална отговорност за ... ХV „.... от фонда на ... и ... „.... от фонда на
НМППД, като видно от отбелязването в края на документа ответникът М. е получил
екземпляр от длъжностната характеристика на 05.12.2014 г., който факт той е удостоверил с
подписа си.
От съдържанието на споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г. става ясно, че същото е
съставено по повод подадено от служителя заявление за прекратяване на трудовото му
правоотношение до директора на ..., на основание чл. 327, т. 12 КТ и подписана заповед №
РД-19-198/21.09.2021 г., с която считано от 21.09.2021 г. същото е прекратено, като видно от
съдържанието на документа ... ...й ще заплати на Б. М. М. следващото му се обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 9 533,88 лв. по банкова сметка в срок до 20 работни дни от
датата на представяне на протокол и доклад на ... и приемане – предаване, изведен в научен
2
архив, съгласно чл. 29, ал. 5 от Наредба № н-6/11.12.2009 г. за формиране, управление и
идентификация на ...йните фондове от служителя в деловодството на ....
Установява се, че със заповед № РД-17-46/10.05.2021 г. на директора на ..., издадена
във връзка с предстоящо пенсиониране на Б. М. – ... в отдел „..., е сформирана комисия в
състав: председател - Д. В. и членове – ..., ..., ... и ..., която да изпълните следните задачи: 1/
пълна инвентаризация и предаване на ... „.... от фонда на бившия ...й на политическите
партии и движения (НМППД) от отговорника на ...та – Б. М.; 2/ движимите културни
ценности от ... „.... от фонда на НМППД да бъдат зачислени на ...; 3/ да се предадат на ...
ключове и документи, които са зачислени на Б. М. като отговорник на ...та, като е определен
е срок за работа на комисията: 01.07.2021 г. – 29.10.2021 г. Изрично в заповедта е посочено,
че за работата си комисията следва да състави протокол в три екземпляра (един за
предаващия, един за приемащия и един за научния архив на ...) и доклад за свършената
работа.
С докладна записка от 21.09.2021 г., адресирана до директора на ..., ответникът М. е
изразил готовност да окаже необходимото съдействие на ... и приемане – предаване на фонд
„.... на НППД, приемайки да участва в работата на комисията, назначена със заповед № РД-
17-46/10.05.2021 г., със срок до 29.10.2021 г., всеки четвъртък и петък на пълен работен ден
до изтичане на определения по заповедта срок.
С докладна от 22.10.2021 г. председателят на ... уведомява директора на ..., че на 21.10
и 22.10.2021 г. комисията не имала възможност да работи поради отсъствието на Б. М. –
член и доскорошен отговорник за ... „.... от фонда на бившия ...й на политическите партии и
движения (НМППД) и ... ХV „.... от фонда на ....
Със заповед № РД-17-144/24.11.2021 г. на директора на ... е разпоредено комисията,
назначена със заповед № РД-17-46/10.05.2021 г. да започне работа без участието на Б. М.,
като е определен срок за изпълнение до 01.06.2022 г. В мотивите на заповедта се посочва, че
през по-голяма част от м. октомври М. не се е явявал за предаване-приемане на движимите
културни ценности от ... „.... от фонда на НМППД и ... ХV „.... от фонда на ....
В доклад с вх. № РД-07-70/21.04.2022 г. на Д. В. – ... в отдел .... са отразени
констатациите на комисията във връзка с извършената инвентаризация и предаване на ... ХV
„...., като част от тях са липсата на 4 броя ДКЦ или части от ДКЦ, описани в Приложение №
4, представляващо неразделна част от доклада, а именно: 1/ инв. № 7611 – ... със същия
инвентарен номер – 1 брой, 2/ инв. № 15993 – пистолет „..., 9 мм ф. № 9674 – 1 брой, 3/ инв.
№ 19922 – ..., ..., ф. № 8093, 12 мм – 1 брой и 4/ инв. № 23170 – ... със същия инвентарен
номер – 1 брой. Обобщено е, че Б. М. не се явява през по-голямата част от
инвентаризацията, което е довело до забавяне на работата на комисията и затруднение при
идентифициране на отделните оръжейни системи, тъй като членовете на комисията не са
специалисти в областта на оръжието, като видно е, че удостоверените в доклада
обстоятелства са потвърдени и от подписите на останалите членове на комисията.
Установява се, че констатациите в доклада от 21.04.2022 г. са възпроизведени и в
протокол № 17/21.04.2022 г., също подписан от председателя и членовете на ....
Със заповед № РД-17-37/05.04.2022 г. на директора на ... е определен краен срок до
20.04.2022 г., в който комисията да представи доклад с конкретни заключения за резултатите
от извършеното приемане-предаване от Б. М. М. на движимите културни ценности, които са
му били зачислени, ведно с приложени описи.
В изпълнение на заповедта е съставен доклад № РД-07-73/21.04.2022 г. на ... –
ръководител на отдел „..., в който е отразено, че ... е приключила своята работа с протокол за
инвентаризация № 1 за ... ХV „.... от фонда на ... и с протокол от инвентаризация №
17/20.04.2022 г. на ... „.... от фонда на НМППД. Отново е направено обобщението, че Б. М.
не се явява през по-голямата част от инвентаризацията, което е довело до забавяне на
3
работата на комисията и затруднение при идентифициране на отделните оръжейни системи,
тъй като членовете на комисията не са специалисти в областта на оръжието.
Представени са още извадки от книгата за отчитане на ползван отпуск в периода от
м.05.2021 г. до м.10.2021 г., извадки от присъствена книга, както и издадени в периода от
18.11.2020 г. до 26.10.2021 г. заповеди на директора на ... за разрешаване ползването на
платен годишен отпуск от служителите Б. М. М., ... ...., .... ... и ...
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ... и Д. И. В..
Свидетелката ... разказва, че е служител на ... от 2000 г. и в това си качество се за...ава
с документацията и .. на бившия ...й на р..., който е разделен на фонд „С...ки“, фонд
„Документи“ и фонд „Вещи“, като част от последния е оръжейна ... с повече от 1 200 - 1 300
инвентарни номера. Уточнява, че в ...я се съхраняват общо 3 оръжейни сбирки – на ..., на
„...я на революционното движение“ и на „България и славянския свят“, като първите две от
тях са били предадени за съхранение на ответника М.. Заявява, че заповедта за предаване –
приемане поради пенсионирането му е издадена през пролетта на 2021 г., като първоначално
свидетелката била включена в комисията по предаване на двете оръжейни сбирки, но
поради заболяване е била заменена с друг служител на ...я. Обяснява реда за извършване на
инвентаризация, който включва назначаване на комисия от най-малко трима души, които
проверяват културните ценности, включени в съответната ..., която работи в присъствието
на предаващия и приемащия, които не са членове на комисията. Уточнява, че работата на
комисията се извършва по график съобразно ангажиментите в хода на деня, без да знае дали
някой от членовете е отсъствал и това да е ставало повод за забавяне в работата на
комисията. С категоричност свидетелката заявява, че Б. е разполагал с ключ от
хранилището, който предполага, че е предал на работодателя си при прекратяване на
трудовото правоотношение. Посочва, че обикновено при напускане на служител би следвало
да се назначи комисия, която да извърши проверка на поверената му ... и участва в
предаването на същата, като при необходимост срокът на работата на комисията се
удължава. Конкретно посочва, че в хипотезата, при която отговорникът вече не е служител
на ...я, той се назначава на граждански договор за срок от 3 месеца, а при необходимост и от
още 3 месеца, за да се обезпечи възможността за довършване на процеса на инвентаризация,
предполагайки, че по отношение на Б. това не е сторено. Уточнява, че всички съхранявани
предмети имат инвентарен номер, по който могат да се правят справки в инвентарната
книга, която се съхранява в научния архив на .... Свидетелката споделя още, че всяка
инвентаризация приключва с протокол, който се разписва от членовете на комисията, които
я извършват, както и предаващото и приемащото лице, без да знае дали Б. е участвал в
съставянето на такъв, тъй като самата тя не е участвала в комисията, проверяваща работата
му, но знае за изготвянето на такъв през м. април, м. май 2022 г. ... е запозната със състава на
комисията, чийто член първоначално тя също е била, изброявайки всеки един от отделните
членове, без да знае за последващи изменения. Спомня си за два случая в рамките на
последните 5 години, при които пенсиониран служител е бил преназначаван след
прекратяване на трудовото му правоотношение, за да може да се обезпечи приключването на
работата по предаване и приемане на поверените му вещи, което според свидетелката е
практика, а не изключение.
Свидетелят Д. В. разказва, че заема длъжността „... при ищеца и в това си качество е
бил председател на комисията за приемане – предаване на поверения на Б. М. фонд „... Сочи,
че в конкретния случай процесът по предаване – приемане на вещите е продължил повече от
година, тъй като след пенсионирането си Б. не е идвал редовно, а без него комисията е била
поставена в невъзможност да работи. Конкретно заявява, че времето и мястото на работа са
се определяли устно за всеки отделен ден в рамките на работното време, за което
ответникът би следвало също да е бил запознат. Според свидетеля редът за участие на
пенсиониран служител в работата на комисията е бил уреден, тъй като този процес е
4
трябвало да се завърши, предполагайки, че следва да има заповед на директора, но
обобщава, че принципно сроковете се спазват. Допълва, че не е имало членове на комисията,
които да са отсъствали продължително, поради което да не идват да работят, препятствайки
по този начин работата. Обобщава, че приемащото лице е бил Михаил Симов, който
определя като компетентен за тази работа, доколкото работодателят го е счел за такъв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1/ възникването на облигационно правоотношение между страните по силата
на процесното споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г. с твърдяното съдържание; 2/
изпълнение на задълженията си по него. При установяване на посочените обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че надлежно е изпълнил договорните си задължения по
споразумението, както и обстоятелствата, на които основава възражението си за неоказано
съдействие от страна на ищеца.
В случая, по делото не се спори, а и с оглед данните, удостоверени в обсъдените по-
горе писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от процесното
споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г., сключено по повод извършеното със заповед №
РД-19-198/21.09.2021 г. на директора на ... прекратяване на трудовото правоотношение
помежду им, в рамките на което ответникът е изпълнявал длъжността „... при ищеца.
Доказано е също така с оглед представената по делото длъжностна характеристика, касаеща
заеманата от Б. М. длъжност, че част от изпълняваните от него трудови функции са били
свързани с носенето на материална отговорност за поверените му движимо културни
ценности (ДКЦ), включени в състава на ... ХV „.... от фонда на ... и ... „.... от фонда на
НМППД. Не следващо място, установено е с влязло в сила решение № 2885/24.02.2023 г.,
постановено по гр. дело № 5082/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, съществуването в полза
на служителя на парично вземане в размер на 9 533,88 лв., представляващо обезщетение от
9 брутни трудови възнаграждения, дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
дължимостта на същото работодателят е признал, сключвайки и споразумението от
21.09.2021 г., поставяйки като условие за заплащане на същото, извършването от служителя
на конкретни фактически действия, изразяващи се в представяне на протокол и доклад на ...
и приемане – предаване, изведен в научен архив, съгласно чл. 29, ал. 5 от Наредба № н-
6/11.12.2009 г. за формиране, управление и идентификация на ...йните фондове.
Следователно, с оглед заявените от ответника оспорвания, свързани с довода за
липсата на съществуващо за него задължение за фактическо предаване на описаните
документи и културни ценности, спорен по делото се явява най-напред въпросът валидно
поето ли е от него въз основа на процесното споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г.
задължение в тази насока с оглед настъпилото прекратяване на трудовото му
правоотношение с ищеца, считано от 21.09.2021 г.
В случая, при съблюдаване на съдържанието на договорната клауза в § 1 от
процесното споразумение, съдът намира, че в тази част само по себе си то не е годно да
ангажира правната сфера на ответника М. по такъв начин, че за него да възникне твърдяното
договорно задължение за извършване на конкретни фактически действия по предаване на
движимите културни ценности (ДКС) – 4 броя оръжия и документи, които са предмет на
заявената с исковата молба претенция. Действително, страните са се съгласили изплащането
в полза на служителя на дължимото му обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ да бъде обусловено
от предаването от негова страна на ... при ищеца на описаните документи – протокол и
доклад, но с оглед спецификата на конкретните действия, които му се вменяват, съдът
5
приема, че те са непосредствено свързани с изпълняваните от служителя трудови функции, в
качеството му на „... в ...я, поради което изпълнението им би било възможно единствено в
случай, че трудовото правоотношение между страните все още съществува, но не и след
неговото прекратяване. В случая, безспорно е по делото, че считано от 21.09.2021 г., когато
е сключено и процесното споразумение, Б. М. вече не е бил служител на ..., респ.
материалноотговорно лице по смисъла на чл. 29, ал. 5 от цитираната Наредба № н-
6/11.12.2009 г., на която се позовава ищецът, а това означава, че поемането от него на
вмененото му със споразумението задължение по § 1 от същото, е несъвместимо с факта, че
трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено. Уговаряйки по този
начин съдържанието на споразумението, ищецът сам е поставил бившия си служител в
положение на обективна невъзможност да изпълни поетите с него договорни задължения,
доколкото от него се изисква да изпълнява функции, които са били характерни за качеството
му на „..., докато все още е бил служител на ...я, а именно: съхранение, проверка, приемо и
предаване на зачислените му експонати. Да се приеме обратното означава, че работодателят
би могъл да претендира от бившия си служител изпълнението на задължения, които са били
част от трудовите функции, вменени му с длъжностната характеристика, отнасяща се за
длъжността „..., без обаче след 21.09.2021 г. той да е имал такова качество при него. Нещо
повече, прави впечатление, че съгласно споразумението служителят не дължи предаването
на конкретни движими културни ценности, а единствено на протокол и доклад, като видно
е, че част от предмета на исковата претенция е фактическото предаване именно на
описаните 4 броя оръжия, което е самостоятелно основание да се приеме, че за него
изначално не е възникнало договорно задължение с такова съдържание. В допълнение
следва да се отбележи, че дори да се приеме, че процесното споразумение има обвързващо
действие за ответника М., до какъвто извод съдът не достигна с оглед спецификата на
поетото с него задължение за извършване на конкретни фактически действия, които са
несъвместими с липсата на съществуващо трудово правоотношение, в рамките на което той
да е имал качеството на материалноотговорно лице, по делото не се твърди, а и не се
доказва между страните да е сключен последващ договор (трудов или граждански) с цел
обезпечаване на работата на ... с участието на ответника, каквато според свидетелката ... е
била практиката в ... в други подобни случай, или участието му в работата на ... след
21.09.2021 г. да е било обезпечено от работодателя по друг начин, за да се приеме, че с
действията си той не е оказал необходимото съдействие. Изрично свидетелката заявява, че
не знае такъв договор да е бил сключен с Б. след пенсионирането му, като в тази част
разказаното от нея не се опровергава от показанията на свидетеля Д. В.. Точно обратното,
при разпита си той също потвърждава, че би трябвало да има заповед на директора на ..., с
която да се уреди статутът на служителя след прекратяване на трудовото му
правоотношение до приключване на процеса по инвентаризацията, каквато обаче по
отношение на Б. не знае да е била издавана. На следващо място, действително, в доклада на
свидетеля В. и протокола към него от 21.04.2022 г. се съдържат констатация на ... за
липсващи 4 броя движимо културни ценности, които видно от приложение № 4 към тях
съответстват на процесните такива, но само въз основа на така удостоверените в тези
писмени доказателства обстоятелства не може да се направи категоричен извод, че липсата
им се дължи именно на поведението на ответника М.. Това е така, доколкото по делото не се
спори, а и се потвърждава от показанията на двамата разпитани свидетели, че при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните Б. М. е предал ключа от
хранилището, в което те са се съхранявали, поради което няма основание да се приеме, че
след 21.09.2021 г. той е имал достъп до тях, а това означава, че не е изключена
възможността липсата им да се дължи на други събития, осъществили се в периода от датата
на прекратяване на трудовото правоотношение до 21.04.2022 г. (датата на съставяне на
доклада от свидетеля Д. В.), в рамките на който той не е носил отговорност за тях. В случая,
този извод на съда не се разколебава с оглед показанията на свидетеля В., който не отрича,
6
че до момента на пенсионирането си Б. е оказвал необходимото съдействие на ..., като по-
рядко той се е явявал едва след пенсионирането си, за който период от време обаче съдът
прие, че той не е бил валидно задължен да го прави.
Въз основа на изложеното съдът приема, че при липсата на качеството на „... в ... след
датата на сключване на споразумението от 21.09.2021 г., респ. на материалноотговорно
лице, за ответника М. не е възникнало договорното задължение, вменено му с § 1 от него, а
това означава, че същият не дължи претендираното с исковата молба изпълнение за
предаване на описаните вещи и документи.
Само за пълнота следва да се отбележи, че реалното осъществяване от ответника на
претендираните фактически действия е обусловено от установяване по делото, че описаните
вещи и документи се съхраняват именно от него, а ищецът не е ангажирал доказателства в
тази насока.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да предаде на ищеца зачислените му във връзка със заеманата от него
длъжност „... 4 броя движимо културни ценности (оръжия) от фонда на ...я, както и протокол
и доклад на ..., в изпълнение на споразумение № РД-19-199/21.09.2021 г. се явява
неоснователен, поради което следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 09.03.2023 г. (л.
113 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има
характер на разписка. С оглед изхода на спора, в полза на ищеца не се следват разноски,
поради което сторените от него такива следва да останат за негова сметка.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ... ...й, БУЛСТАТ ..., с адрес: ..6 срещу Б. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ..., иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да предаде на ищеца зачислените му във връзка със заеманата от него длъжност
„... 4 броя движимо културни ценности (оръжия) от фонда на ...я, а именно: 1/ инв. № 7611 –
... със същия инвентарен номер – 1 брой, 2/ инв. № 15993 – пистолет „..., 9 мм ф. № 9674 – 1
брой, 3/ инв. № 19922 – ..., ..., ф. № 8093, 12 мм – 1 брой и 4/ инв. № 23170 – ... със същия
инвентарен номер – 1 брой, както и протокол и доклад на ..., в изпълнение на споразумение
№ РД-19-199/21.09.2021 г.
ОСЪЖДА ... ...й, БУЛСТАТ ..., с адрес: ..6 да заплати на Б. М. М., ЕГН **********, с
адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лв., представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7