Р Е Ш Е Н И Е
№ 1026, 15.03.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 19.02.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на СЕКРЕТАРЯ : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11367 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата В.В.Ф. с ЕГН **********,***, представлявана от
пълномощника й ...... С.Л.Б., твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 21431
по описа на Районен съд – Пловдив за 2010 г. „ЕВН България Топлофикация” ЕАД се
снабдило срещу нея с изпълнителен лист за следните вземания : за сумата от
1272.16 лева – главница, представляваща сбор от неплатени суми за топлинна
енергия за периода 01.07.2009 г. – 30.04.2010 г. ведно със законната лихва от
14.12.2010 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 103.22 лева -
обезщетение за забава за периода 01.09.2009 г. – 13.12.2010 г. и за сумата от
127.51 лева - разноски по производството, от които 27.51 лева държавна такса и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, за принудителното събиране на които по
молба на дружеството от 21.06.2011 г. било образувано изп. д. № ....по описа на
... - ........ за 2011 г. Последното предприето изпълнително действие по
изпълнителното дело е на 07.02.2012 г., когато било получено запорно съобщение
от третото задължено лице - работодател за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, но това действие не би могло да бъде валидно, тъй
като към посочената дата тя не се намирала в трудово правоотношение с
посоченото в запорното съобщение лице, поради това, че трудовият й договор със
същото бил прекратен на 27.06.2011 г. Дори и да се приеме, че така наложеният
запор е валидно изпълнително действие, то погасителната давност по отношение на
процесните задължения е изтекла на 08.02.2015 г. поради бездействие довело
първо до перемирането на изпълнителното дело, а впоследствие и до погасяване по
давност на всички вземания по изпълнителния лист. Въз основа на така очертаната
фактическа обстановка ищцата моли съда да признае за установено, че не дължи на
ответника горните вземания. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 439,
ал.1 ГПК.
Ответникът
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и
адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
Продължение на решение по
гр. д. № 11367/18 г. на РСПд – стр. 2/8
представляван от пълномощника му ...... П.П., не оспорва, че за процесните вземания се е снабдил с
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение издадена по
ч. гр. д. № 21431 по описа на Районен съд – Пловдив за 2010 г. и че за
принудителното им събиране е образувано изп. д. № ....по описа на .... -
.......... за 2011 г., но твърди, че едновременно с искането за образуване на
изпълнителното дело на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е овластил съдебния
изпълнител да предприема изпълнителни действия за принудително събиране на
вземанията по изпълнителния лист, както и че по делото, присъединено по-късно
към изп. д. № ...по описа на ...
......... за 2012 г., са предприети и извършени множество изпълнителни действия,
които са прекъсвали давността, поради което моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски, като прави и
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
в случай, че същото не е съобразено с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Установява от изготвената от Служба „Архив” на Районен
съд – .......разпечатка от деловодната програма на съда, а също и от приетите
като доказателства преписи на изп. д. №№ ....по описа на ... рег. № ... –
.........., за 2011 г. и 235 по описа на същия съдебен изпълнител за 2012 г.,
че въз основа на влязла в сила Заповед № 14429/20.12.2010 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 21431 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2010 г. „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
се е снабдило с изпълнителен лист срещу В.В. /понастоящем с фамилно име Ф./ за
следните вземания : за сумата от 1272.16 лв. – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в
гр. ......, ул. ..... № .., вх. ..., ет..., ап. .. за периода 01.07.2009 г. –
30.04.2010 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 14.12.2010 г., до окончателното й изплащане; сумата от 103.22 лв. –
обезщетение за забава за периода 01.09.2009 г. - 13.12.2010 г. и за сумата от
127.51 лв. – деловодни разноски, за
принудителното събиране на които по молба на дружеството от 21.06.2011 г. /лист
129 от делото/ е образувано изп. д. № ..../11 по описа на ... рег. № ... –
.........., присъединено впоследствие към изп. д. № ...по описа на същия съдебен изпълнител за
2012 г., по които след тази дата е извършено следното : на 23.06.2011 г. са
изпратени - искане за справка до НАП – ТД – ....... за предоставяне на
информация дали длъжникът упражнява търговска дейност, дали същият има регистрирани
банкови сметки, МПС и ППС, кораби, доходи и други активи, недвижими имущества,
открити наследства, а също и за регистрирани трудови договори, сключени с
длъжника, съответно за негови осигурители; уведомление по ДОПК, а също и искане
до ОД на МВР – .......
Продължение на решение по
гр. д. № 11367/18 г. на РСПд – стр. 3/8
за предоставяне на информация за пътни превозни
средства, регистрирани на името на длъжника /листове 135 – 136 от делото/; на
02.02.2012 г. са изпратени запорно съобщение до третото лице
...................., връчено му на 07.02.2012 г., а също и покана за
доброволно изпълнение до длъжника, в която се съдържа и уведомление за наложен
запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от посоченото трето лице,
както и за насрочен на 29.02.2012 г. опис на движими вещи на адрес – гр. .....,
ул. ...... № ..., ет...., ап...., като поканата не е връчена на длъжника по
причини, че апартаментът е празен, а по данни на съседи лицето най-вероятно
живее в чужбина, съответно по делото липсват и данни насроченият опис на
движими вещи да се е състоял; на 05.03.2012 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на
адрес – с. ......., ул. ...... № ..., в която се съдържа и уведомление за
наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от
...................., както и за насрочен на 15.06.2012 г. опис на движими вещи
на адрес – гр. ....., ул. ...... № ..., ет...., ап...., като тази покана също
не е връчена по причини, че в село ....... няма улица .........., съответно по
делото липсват и данни насроченият опис на движими вещи да се е състоял; на
05.09.2012 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника по пощата
с препоръчано писмо с обратна разписка на адрес – гр. ....., ул. ..... № ...,
ет. ..., ап. ..., в която се съдържа и уведомление за наложен запор върху
трудовото му възнаграждение, получавано от ...................., както и за
насрочен на 18.10.2012 г. опис на движими вещи на адрес – гр. ......, ул. ........
№ ..., но по делото липсват данни насроченият опис на движими вещи да се е
състоял; на 24.07.2014 г. е депозирана молба от пълномощник на взискателя, в
която е поискано изпълнителното дело да бъде присъединено към изп. д. №
.../2012 г. по описа на ... ........., като с резолюция от същата дата
последният е уважил искането за присъединяване, както и е насрочил опис на
движими вещи 02.09.2014 г., но по делото липсват данни така насроченият опис на
движими вещи да се е състоял; на 12.11.2014 г. е изпратена призовка за
принудително изпълнение до длъжника, в която се съдържа информация за насрочен
опис на движими вещи на адрес – гр. ....., ул. ..... № ..., ет. ..., ап. ...,
като същата е върната в цялост, невръчена с отбелязване в разписката, че
получателят се е преместил на друг адрес; на 16.02.2015 г. е изпратена призовка
за принудително изпълнение до длъжника, в която се съдържа информация за
насрочен опис на 16.02.2015 г. на движими вещи на адрес – гр. ....., ул. ......
№ ..., ет. ..., ап. ..., като същата е върната в цялост, невръчена, с
отбелязване от връчителя, че длъжникът не е открит на адреса; на 09.06.2015 г.
е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, в която се съдържа
информация за насрочен опис на движими вещи на 11.08.2015 г. на адрес – гр.
....., ул. ...... № ..., ет. ..., ап. ..., която също не е връчена, като
връчителят е събрал данни от съседи, че длъжникът живее в
Продължение на решение по
гр. д. № 11367/18 г. на РСПд – стр. 4/8
чужбина; на 11.08.2016 г. е депозирана молба от
взискателя, в която е направено искане за извършване на проверка на
гражданското и имуществено състояние на длъжника и за пристъпване към
изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, в случай, че притежава
секвестируемо имущество; на 09.11.2016 г. е изпратено искане до НАП – ТД –
....... за предоставяне на информация за обстоятелствата дали длъжникът
упражнява търговска дейност, има ли регистрирани банкови сметки, МПС, ППС,
декларирани недвижими имоти, открити наследства, за декларирани доходи и регистрирани
трудови договори, съответно за негови осигурители; на 31.03.2017 г. изпратена
призовка за принудително изпълнение до длъжника, в която се съдържа информация
за насрочен опис на движими вещи на 28.04.2017 г. на адрес – гр. ....., ул.
...... № ..., ет. ..., ап. ..., която не е връчена, като връчителят е събрал
данни от съседи, че длъжникът живее в ......;
на 27.09.2017 г. е депозирана молба от взискателя до съдебния изпълнител
с искане за извършване на справка за притежавани от длъжника банкови сметки и
за пристъпване към изпълнение чрез налагане на запор на същите; на 06.06.2018
г. е наложен запор на вземането на длъжника по негова банкова сметка ***
.................
Междувременно по изп. д. №
.../12 г., към което е присъединено изп. д. № ..../11 г., на 19.11.2014 г. е
била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника /искане
лист 93 от делото/, а на 21.11.2014 г. е бил наложен запор на лек автомобил,
собственост на длъжника /уведомление лист 94 от делото/.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в град Пловдив,
одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, приложими в отношенията
между страните на основание чл.150, ал. 2 Закон за енергетиката : „Купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за
услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30 (тридесет) дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.”, като по силата на тази договорна
клауза падежът на задължението за плащане на стойността на консумираната
топлинна енергия за месец април 2010 г. - най-късно възникналото от процесните
задължения, е настъпил на 30.05.2010 г., поради което от следващия ден то е
станало изискуемо /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Вземанията за цените на доставена топлинна енергия
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което
и тъй като не са установени със съдебно
решение, то по отношение на тях не е приложим регламентираният в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен давностен срок, а те се погасяват с изтичане на 3-годишна давност
съгласно чл. 111 ЗЗД /Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12 г. от
ВКС на РБ по т. д. № 3/11 г./ С тригодишна давност се погасяват и вземанията за
лихви за забава съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Продължение на решение по
гр. д. № 11367/18 г. на РСПд – стр. 5/8
Съобразно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Според приетите задължителни по силата на чл. 130, ал.
2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение № 2/13 постановено
на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. : „Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. ... При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. ... В изпълнителния процес давността не
спира. ... Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/; „...Новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т. 14/
Въз основа на установената по-горе
фактическа обстановка и цитираните договорни клаузи, правни норми и
задължителна съдебна практика могат да се направят следните изводи :
Давността за всяко едно от
процесните вземания за цените на топлинната енергия е започнала да тече от
деня, в който съответното вземане е станало изискуемо /т. е. след изтичане на
срока по чл. 34, ал. 1 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
на потребители в град Пловдив/, като изискуемостта на най-късно
възникналото от тях – това за заплащане на стойността на топлинната
Продължение на решение по
гр. д. № 11367/18 г. на РСПд – стр. 6/8
енергия
за месец април 2010 г., е настъпила на 31.05.2010 г. В деня на подаване на
молбата за образуване на изпълнително дело
– 21.06.2011 г., по която е образувано изп. д. № ..../11 г., давността е
прекъсната, тъй като в нея взискателят е овластил съдебният изпълнител на
основание чл. 18, ал. 1 Закон за частните съдебни изпълнители да пристъпи към
изпълнение – това съставляваи първото прекъсващо давността действие, тъй като е
пряко насочено към имуществената сфера на ищеца, в който смисъл е и даденото
задължително разрешение в т. 10, абазц 3, изр. последно от Тълкувателно решение
№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС. След този момент, обаче, до 21.06.2014 г. по делото
липсват данни да са предприети, съответно извършени изпълнителни действия,
които да са прекъснали 3-годиншния срок – такива не съставляват нито
извършените по делото справки за имуществено състояние, за притежавани от
длъжника МПС, а що се отнася до изпращаните до длъжника призовки за
принудително изпълнение, в които се съдържа информация за насрочени описи на
движими вещи - негова собственост, на различни адреси, то не би могло да се
приеме, че това са изпълнителни действия, прекъсващи давността, тъй като нито
има данни по делото взискателят да е внасял дължимите такси и разноски за
извършването на описите, нито съответно да са предприети каквито и да било
действия за осъществяването на тези описи, най-малко с посещение от страна на
съдебния изпълнител на съответните жилища, в които се намират вещи на длъжника.
Не съставлява, също така действие, прекъсващо давността, и изпратеното до
третото лице ................ запорно съобщение на 02.02.2012 г., връчено с
препоръчано писмо с обратна разписка /листов 141 и 142 от делото/, тъй като по
изпълнителното дело липсват каквито и да било документи, на база на които
съдебният изпълнител е приел, че към 02.02.2012 г. длъжникът има вземане за
трудово възнаграждение по трудов договор, сключен с ................ с фирма
................, нещо повече в отговор на направеното от съдебния изпълнител
запитване по делото е получено писмо от НАП – ТД – ....... изх. №
.........../26.09.2011 г. /лист 139 от делото/, в което се съдържа официална
информация, че към 26.09.2011 г. В.Ф. няма вписани трудови договори, което
обстоятелство се потвърди и от служебно извършената в хода на производството от
съда справка за актуално състояние на трудови договори, сключени с ищцата за
периода 22.10.2010 г. – 09.07.2018 г., видно от която в действителност Ф. е
сключила трудов договор с ................ с фирма ................ на
28.04.2009 г., но същият е прекратен на 27.06.2011 г., т. е. много преди датата
на изпращане на запорното съобщение. Следователно на това действие, тъй като не
е насочено реално към имуществената сфера на длъжника, няма как да бъде
придадено правно значение.
А щом за периода 21.06.2011 г. – 21.06.2013 г.
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, в съответствие
с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдът приема, че на 21.06.2013 г. изпълнителното
производство е
Продължение на решение по
гр. д. № 11367/18 г. на РСПд – стр. 7/8
прекратено
по право, с оглед на което извършените по изпълнителното дело действия след
тази дата са процесуално недопустими и не следва да бъдат вземани предвид. Една
година след датата на прекратяване на изпълнителното производство по право, на
21.06.2014 г. е изтекъл 3-годишният давностен срок за погасяване на вземанията
дружеството за цените на топлинната енергия и за обезщетенията за забавеното им
плащане, поради което се е погасило и правото му на принудително изпълнение за
същите, в това число по силата на чл. 119 ЗЗД и за вземането за разноски, присъдени
по заповедното производство. Ето защо предявените отрицателни установителни
искове като доказани следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 155.89 лв. разноски по производството,
в това число 150.89 лв. държавна такса по производството и 5 лв. държавна такса
за издадена обезпечителна заповед.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон
за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
ищеца – ...... С.Л.Б., сумата от 900 лв. адвокатско възнаграждение, определено
по начина посочен в представения от пълномощника на ищеца списък на разноски
/лист 196 от делото/ и в съответствие с чл. 2, ал. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2
от Наредба за плащането на правната помощ.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.Ф.
с ЕГН **********,***, не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г.
Данов” № 37, следните вземания по издадените в полза на последното по ч. гр. д.
№ 21431 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2010 г. Заповед №
14429/20.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист : сумата от 1272.16 лв. – главница, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ......,
ул. ..... № .., вх. ..., ет..., ап. .. за периода 01.07.2009 г. – 30.04.2010 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
14.12.2010 г., до окончателното й изплащане; сумата от 103.22 лв. – обезщетение
за забава за периода 01.09.2009 г. - 13.12.2010 г. и за сумата от 127.51 лв. –
деловодни разноски, за принудителното
събиране на които е образувано изп. д. № ....по описа на ... рег. № ... –
.......... за 2011 г., присъединено впоследствие към изп. д. № ...по описа на същия съдебен изпълнител за
2012 г.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес
на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на В.В.Ф. с ЕГН
**********,***
Продължение на решение по
гр. д. № 11367/18 г. на РСПд – стр. 8/8
гр. ......, ул.
....... № .., ет. .., ап. ..., сумата от 155.89 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на ...... С.Л.Б., със
служебен адрес ***, офис 6, сумата 900 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ