Решение по дело №792/2014 на Районен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         гр.Ловеч, 30.10.2014 год.                       

          

                                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 792 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 2014 – 0031240 от 24.01.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите са наложени на „Дик - 94” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, кв.”Продимчец”, ул.”Матей Кръстев” № 10, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Ц.П., ЕГН : **********, административни наказания, като на основание чл.197 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.8, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.222 от ЗЗП – имуществена санкция в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП.

Недоволни от постановлението останали от дружеството, който чрез адвокат Н., като процесуален представител на управителя Н.П. са го обжалвали в срок, като незаконосъобразно и неоснователно. В жалбата си изтъква доводи за допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Развива подробни доводи по същността на делото, като акцентира на обстоятелството, че посочените нарушения въобще не са били извършвани. Твърди, че потребителя не е направил рекламация по описания в чл.125, ал.3 и ал.4 от ЗЗП ред. Изтъкнати са и аргументи, че лицето Преслав Пастухов не се явява потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП. Алтернативно е развил и доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството се представлява от адвокат Н. от ЛАК. Същият поддържа развитите в жалбата доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и пледира за неговата отмяна. Акцентира на обстоятелството, че не е посочена датата на извършване на нарушението, както и че АУАН е бил съставен в отсъствието на управителя на дружеството и без той да е бил поканен. Излага и доводи по същество на вменените нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писмено становище на Десислава Димитрова – мл.юрисконсулт, в което се оспорват възраженията на жалбоподателя и се развиват доводи по същество на делото. Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно издадено. 

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Г.Ч., К.С.И. и Цветомир Н.П., както и от изложеното в жалбата, в писменото становище на въззиваемата страна, както и по време на устните прения, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

„Дик - 94” ЕООД било със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, кв.”Продимчец”, ул.”Матей Кръстев” № 10, ЕИК ********* и се представлявало от управителя Н.Ц.П.. На същия адрес дружеството стопанисвало обект - „Дизел – инжекцион сервиз”.

На 04.06.2013 г. в сервиза била извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и К.И.. Проверката била по повод постъпила на 30.05.2013 г. в КЗП, звено Ловеч жалба от потребителя Преслав Стайков Пастухов от гр.Ловеч. Жалбата била за некачествена авторемонтна услуга на лек автомобил „Алфа Ромео”. Проверката била извършена в присъствието на управителя на дружеството – Н.Ц.П.. Свидетелките констатирали, че в близост до входа на обекта няма обявена информация за работно време, фирма и адрес на управление на търговеца, както и име и фамилия на отговорното лице. Констатирали също така, че в обекта има съставен ценоразпис с обявени цени на услугите, както и че се води регистър на предявените рекламации по електронен път. Свидетелките установили, че в този регистър не е описана направената от Преслав Пастухов рекламация.

За резултатите от проверката свидетелката К.И. съставила констативен протокол 2013 № К – 0125024 от 04.06.2013 г. /л.17-18/, в присъствието на свидетелката В.Ч.. Протокола бил съставен и в присъствието на управителя Н.П., който подписал протокола. Бил поканен управителя или упълномощено от него лице да предоставят в офиса на комисията определени документи във връзка с проверката.

На 14.06.2013 г. в комисията се явил свидетелят Цветомир Н.П. – син на управителя на дружеството. Той представил писмено становище по жалбата от управителя Н.П. /л.16/, както и разпечатка от регистъра на предявените рекламации. Свидетелката И. съставила протокол за проверка на документи № К – 67429 от 14.06.2013 г. /л.13/, в който описала представените й документи и дала задължителни предписания, а именно, че на 17.06.2013 г., в 11:00 часа следвало да се яви управителя на дружеството или упълномощено от него лице, за да бъде съставен АУАН. Отделно от това, на управителя на дружеството била изпратена писмена покана с изх.№ Р-03-924/18.06.2013 г. /л.12/, да се яви на 15.07.2013 г. в 10:30 часа в офиса на комисията в гр.Ловеч за съставянето на АУАН, която била получена на 26.06.2013 г. /л.12 на гърба/. В поканата управителя на дружеството изрично бил предупреден, че при неявяване акта ще бъде съставен в негово отсъствие, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. 

Тъй като в указаните дни управителя на дружеството или упълномощено от него лице не се явили в офиса на комисията в гр.Ловеч, то на 26.07.2013 г. свидетелката К.И. съставила на дружеството, в отсъствие на негов представител АУАН № К-0031240/26.07.2013 година. Като свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала В.Ч.. Актосъставителката посочила, че по повод подадена от потребител жалба за извършен некачествен ремонт, на 04.06.2013 г. била извършена проверка в автосервиза стопанисван от дружеството. Посочила, че в близост до входа на обекта нямало обявена информация за фирмата и адреса на управление на търговеца, името и фамилията на лицето отговорно за обекта, както и че не било посочено работното време на търговския обект. Актосъставителката квалифицирала това като нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1,2 и 3 от Закона за защита на потребителите. В АУАН свидетелката И. посочила и нарушение на нормата на чл.127, ал.3 от ЗЗП, а именно : че предявената от жалбоподателя Пастухов рекламация не била описана във водения в обекта регистър на предявените рекламации, който бил както на хартиен, така и на електронен носител. Актосъставителката И. посочила и че нарушенията са за първи път. За връчването на така съставения акт било поискано съдействието на органите на полицията /л.11/. На 28.08.2013 г. бил намерен управителя на дружеството, но той отказал да подпише акта, както и да получи препис от него. Отказа му бил удостоверен с подписа на един свидетел – Станимир Вълов Маринов – служител на РУП Ловеч.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството жалбоподател не представели писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващия орган приел, че в обекта – автосервиз, стопанисван от „Дик - 94” ЕООД не е имало в близост до входа на обекта информация за фирмата и адреса на управление на търговеца, името и фамилията на лицето, отговорно за обекта, както и работното време на търговския обект. Квалифицирал това като нарушение на чл.8, ал.1 от ЗЗП и наложил на жалбоподателя предвидената в чл.197 от ЗЗП (в редакцията преди изменението с ДВ, бр.61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) имуществена санкция в размер на 300 лева. Наказващият орган приел и че към 04.06.2014 г. нямало вписана във водените регистри на хартиен и електронен носител рекламация от Преслав Пастухов за извършена некачествена авторемонтна услуга на лек автомобил „Алфа Ромео”. Приел това за нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП и наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 500 лева  на основание чл.222 от ЗЗП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 755/29.08.2013 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.21/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 891 ЛС/02.09.2011 година /л.20/.

Съдът намира, че в процедурата за ангажиране на отговорността на дружеството за нарушение по чл.127, ал.3 от ЗЗП е допуснато нарушение на процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част. Както в АУАН, така и в НП, липсва посочване на датата на извършване на вмененото нарушение, което представлява нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в този смисъл съдът изцяло споделя доводите на жалбоподателя. Неправилно като дата на извършване на нарушението е посочена датата на извършване на проверката от служителите на КЗП – 04.06.2013 година. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит от АУАН, респективно на НП, тъй като точното или поне приблизителното й посочване, прави възможна преценката при осъществявания цялостен контрол за законосъобразност, спазени ли са преклузивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН, давностните такива по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл.84 от ЗАНН. От значение е също така относно преценката за приложимите законови разпоредби, компетентността на наказващия орган, както и относно редица доказателствено релевантни факти, например спазен ли е от потребителя срока по чл.126, ал.1, изр.2-ро от ЗЗП за предявяване на рекламация. Липсата на дата обаче, представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част като незаконосъобразно. С оглед данните по делото, нямало е пречка да бъде отразена дата на извършване на нарушението, най-малкото сведения за това са могли да бъдат получени от потребителя Преслав Пастухов. Във връзка с последното и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани и категорични доказателства, установяващи вмененото на дружеството нарушение на нормата на чл.127, ал.3 от ЗЗП. А известно е, че в тежест на наказващия орган е да докаже изложените в АУАН и НП фактически констатации. На първо място – няма данни, че потребителят Пастухов е направил рекламация пред търговеца по реда на чл.125, ал.2 и ал.3 от ЗЗП. Единствено данни за това се съдържат в жалбата на Преслав Пастухов до КЗП /л.19/, но както самия той е посочил, провел е разговор с управителя на дружеството, че след извършения ремонт, автомобила продължава да има същия проблем, на което последния му отговорил, че най-вероятно проблема не е в дюзите, а в ГНП или двигателя. Дори и безспорно установен факта на така проведения разговор обаче, не може да се приеме, че това е рекламация, съобразно изискванията на чл.125 от ЗЗП. А други доказателства в тази насока липсват. Освен това, както се посочи по-горе, липсват каквито и да било данни, че рекламацията (доколкото е имало такава) е била предявена своевременно, като нито потребителя Пастухов, нито наказващия орган е установил това обстоятелство.    

 По отношение на другото вменено на дружеството нарушение – това по чл.8, ал.1 от ЗЗП следва да се отбележи, че при него правилно като дата на извършване на нарушението е посочена в НП датата на проверката – 04.06.2013 година. Това е така, тъй като нарушаването на тази норма е от категорията на т.нар. продължени административни нарушения. При тях нарушителят непрекъснато, чрез бездействие осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона. Затова и като дата на извършването му се приема датата, когато е било установено, в случая - деня на проверката.

В разглеждания случай, настоящия състав намира, че нарушението на разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЗП е безспорно установено. Свидетелките И. и Ч. са категорични, че в близост до входа на обекта е нямало поставена информация за фирмата и адреса на управление на търговеца, името и фамилията на лицето, отговорно за обекта, както и работното му време. Жалбоподателят не ангажира убедителни доказателства, които да оборват твърденията на свидетелките и описаното от тях в констативния протокол от проверката, както и такива, които да установяват противното. Дори и свидетелят Цветомир П. – син на управителя на дружеството, не е категоричен за това обстоятелство, а заявява, че близо до входа има сертификат, от който е видно, че сервиза е оторизиран от фирма „БОШ” и на който е записано името на дружеството. Това обстоятелство, дори и безспорно установено, не сочи, че информацията отговаря на изискуемата в чл.8, ал.1 от ЗЗП.

Поради тези съображения настоящия състав намира, че от обективна страна нарушението по част 1-ва от НП е извършено и правилно наказващият орган е приел като нарушена разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЗП, както и правилно е определил санкционната норма за това нарушение – чл.197 от ЗЗП.

Във връзка с това следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на устните прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин от събраните и анализирани доказателства по делото.

Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателния процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство преценката относно наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка, в обжалваното НП наказващия орган се е задоволил да посочи само разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, но простото изписване на нормата не е изпълнение на това законово изискване. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя подлежи и на съдебен контрол. Следва да се отбележи, че в ЗАНН никъде не е дефиниран критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Настоящият състав не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства за нарушението по част 1-ва от НП. Обратното – налице са само смекчаващи такива. Нарушението е за първи път, няма данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения по ЗЗП или въобще за дейност свързана с контролните функции на КЗП, а вмененото по част 2-ра от НП нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП не следва да бъде съобразявано, доколкото от обсъденото по-горе не се установи извършването му от обективна страна. Нарушението на разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЗП е формално, от него не произтичат преки вредни последици за потребителите.

Ето защо, обсъждайки тези обстоятелства, настоящия състав стигна до извода, че констатираното нарушение е по-скоро в резултат на пропуск от страна на търговеца, а не на целенасочено поведение, стремящо се да заобиколи по някакъв начин установения от ЗЗП ред, а и нарушението, както вече се посочи е извършено за първи път.

С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действията по издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция.

         

По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно издадено и в част 1-ва и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                  Р   Е   Ш   И   :

  

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2014 - 0031240 от 24.01.2014 г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към Комисията за защита на потребителите – София, с което са наложени на „ДИК - 94” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, кв.”Продимчец”, ул.”Матей Кръстев” № 10, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Ц.П., ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.197 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.8, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.222 от ЗЗП – имуществена санкция в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

             

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                                

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :