Решение по дело №765/2021 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

             №                                     2021 г., гр.Варна

 

                 В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                         

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  29.04. 2021 г.,в състав :

                                 Председател :  Красимир Кипров                                                        Членове    :      Евелина Попова

                                                           Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Тони Томов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело №  765  по описа на съда за 2021  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, против решение № 260299/ 4.03.2021 г. по НАХД № 5162/2020 г. по описа на ВРС, с което е  отменено издаденото от директора НП № 03-009249/ 16.03.2018г. и Дирекцията е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

           С развити в жалбата доводи за  неправилно тълкуване от въззивния съд на разпоредбата на чл.11 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд , се иска  постановяване на касационно решение за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване  на НП. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Б. Н.  с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

        Ответникът В.И.В., чрез упълномощения адвокат К. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за  оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е  неоснователна.

          С  обжалваното  НП е  наложена  на  основание чл.413, ал.2 от КТ на настоящият  ответник  глоба в размер на 1500 лв.   за нарушение по чл.11, ал.5 във вр. с чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-02 /обн. ДВ, бр.102 от 22.12.2009 г./ , а именно : затова , че на 13.02.2018 г.  в строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна , кв. Аспарухово, СО „Боровец-Север“ , ПИ 1013.5401.2580 , в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Д.Х.С  да престира труд в негова полза , изпълнявайки  трудови функции  на длъжност „общ работник“, преди да е документирано провеждането на  начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за начален инструктаж /Приложение 1 /.

          За да  отмени обжалваното  НП , районният съд е приел , че наказаното лице не може да бъде субект на нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ, тъй като не притежава качеството на работодател.  

          Касационният съд намира, че не е налице изложеното  в жалбата касационно основание  по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК за  отмяна на въззивното решение – нарушение на  материалния закон. Основният аргумент на ВРС за приетата от него материална незаконосъобразност на НП е този за липсата на съществуващо трудово правоотношение между В.В. и  лицето Д. С. Този правен извод на въззивния съд е в пълно съответствие  с влязлото в сила на   4.11.2020 г. решение на АС-Варна  по адм. дело № 1188/2018 г. , с което е отменено издаденото на 7.03.2018 г. от гл. инспектор в   Дирекция „Инспекция по труда“-  Варна постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между същите лица. Оборващи този извод доводи не се съдържат в касационната жалба, чието изложение е основно концентрирано по евентуално изложените в мотивите на въззивното решение аргументи за неправилно приложение на  цитираната в НП разпоредба на чл.11, ал.5 във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредба № РД-07-2, т.е. такива ако хипотетично  В. бе притежавал качеството на работодател. Тъй като основният обуславящ отмяната на НП аргумент на ВРС е друг, то коментарът  на така изложените от касатора  доводи се явява излишен. Що се касае до основополагащият за обжалваното решение правен извод за отсъствието на трудово правоотношение между В. и С, то предвид силата на присъдено нещо на горецитираното съдебно решение, касационният съд не намира за необходимо да излага допълнителни съображения, поради което съгласно чл.221, ал.2, изр.2  от АПК  препраща  към мотивите на въззивния съд. При липсата на съществуващо между посочените лица трудово правоотношение, то за възложителя по гражданското облигационно правоотношение, какъвто в случая се явява наказаното лице В. , не съществува каквото и да било задължение за провеждането на инструктаж, поради което  правилен е изложеният в обжалваното решение извод, че той не може да бъде субект на адм. наказателния състав по чл.413, ал.2 от КТ. Така, като е отменил материално незаконосъобразното по тези съображения НП, въззивния съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

          Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка не се констатираха пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.

          При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция – в касационния процес той е представляван от надлежно упълномощения адвокат К., като реалното  заплащане  в брой  на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е доказано с приложеният договор за правна защита и съдействие от 19.04.2021 год. Възражението на касатора за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение , съдът намира за неоснователно, тъй като хипотезите на чл.18, ал.2 и ал.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения не предвиждат размер  на адвокатското възнаграждение по-нисък от 300 лв. , колкото в случая е платеният такъв.

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                          Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   решение № 260299 / 4.03.2021 г. по НАХД № 5162/2020 год. по описа на ВРС .  

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на В.И.В., ЕГН ********** ***  сумата от 300 лв. за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                   

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ  :