РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. КърджА., 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:М. К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20235100500286 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 217/ 07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 232/2023 г., Районен съд –
Момчилград е изменил на основание чл.150 от СК размера на дължимата месечна издръжка
за непълнолетното дете С.Ш.М.., присъдена с Решение № 165/08.12.2016 г., постановено по
гр.д. № 354/2016 год. по описа на РС- Момчилград, като е увеличил същата от 200 лева на
600 лева, платима от Ш. З. М., чрез майката и законен представител Н. Н. А., считано от
датата на предявяване на исковата молба – 04.05.2023 год., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на причини изменяващи или прекратяващи същата,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 700 лева. Съдът е осъдил
ответника Ш. З. М. да заплати на Н. Н. А., сумата в размер на 500 лева-разноски,
определени съобразно уважената част от иска, както и по сметка на Районен съд -
Момчилград сумата в размер на 576 лв., представляваща държавна такса върху разликата на
увеличената издръжка.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Настоящото въззивно производство е образувано по депозирана чрез процесуален
представител от Ш. З. М. въззивна жалба, насочена срещу първоинстанционното решение в
осъдителната му част, с която е изменен на основание чл. 150 от СК размерът на дължимата
1
месечна издръжка от 200 лева на 600 лева, която бащата следва да заплаща на
ненавършилото пълнолетие свое дете С., считано от 04.05.2023 г. В този му част решението
се обжалва като неправилно и необосновано. Изтъква се съображение, че присъденият
размер от 600 лв. е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за определяне размера
на издръжките с оглед възрастта на детето и възможностите на родителя.
Първоинстанционният съд неправилно приел, че издръжката по чл.150, ал.1 от СК не е
безусловна и в резултат на това неправилно я увеличил до размер, който не отговарял на
реалните нужди на детето и не бил съобразен с възможностите на бащата- въззивник.
Излагат се доводи в аспекта на това, че ако ищцата-майка поеме издръжката на детето в
размер на 400 лв. и бащата бъде осъден за 400 лв.,то една издръжка от 800 лв. би задоволила
изцяло нуждите на детето, а и този размер не би съставлявал трудност за него.
С въззивната жалба се иска да бъде постановено ново решение, с което дължимият
размер на присъдената издръжка бъде намален до 400 лева, респ. да бъде намалена
присъдената държавна такса и присъдените на ищцата разноски за първоинстанционното
производство. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил чрез процесуален представител писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемата, ищца в първоинстанционното производство
Н. Н. А., като майка и законен представител на С.Ш.М.., с който отговор жалбата е намерена
за неоснователна. С отговора се претендират разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание, въззивникът Ш. З. М. чрез процесуалния си представител,
поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Представя списък на
разноските си по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемата Н. Н. А. чрез процесуалния си представител,
оспорва въззивната жалба по изложените в отговора й съображения. Представя списък на
разноските си по чл.80 от ГПК.
Депозиран по делото на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, е
социален доклад от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане" –
Момчилград.
Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, по повод депозираната жалба и
след анА.з на доказателствата, приема за установено следното:
Сезиращата настоящия съд въззивна жалба, като подадена в срок и от лице, имащо
интерес от обжалване, се явява допустима, поради което и подлежаща на разглеждане по
същество.
В първоинстанционното производство е предявен иск с правно основание чл. 150 от
Семейния кодекс за увеличение размера на ежемесечната издръжка, присъдената с Решение
№165/08.12.2016г. по гр. д. №354/2016г. по описа на Районен съд - Момчилград, която
бащата Ш. З. М. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря С.Ш.М.., чрез нейната майка
и законен представител Н. Н. А., от 200 лв. на 700 лв., считано от завеждане на исковата
молба- 04.05.2023 г. до настъпване на друга изменяща или погасяваща издръжката причина,
2
ведно със законна лихва при забава за всяка просрочена вноска.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за вА.дност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така
очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното
първоинстанционно решение за вА.дно, намира същото за допустимо в обжалваната му част,
като приема и че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Изхождайки от контекста на депозираната частична въззивна жалба, предмет на
проверка в настоящото въззивно производство е решението в осъдителната му част в
аспекта на изложените доводи за прекомерна завишеност на присъденото увеличение на
размера на ежемесечната издръжка, която бащата дължи на малолетното си дете. В този
смисъл следва изрично да се приеме, че страните в производството не спорят, че
въззивникът е баща на роденото от въззиваемата на 22.11.2010г. дете С., понастоящем
малолетна, на почти ** години, ученичка в шести клас ; че няма спор между страните, че за
периода от постановяване на Решение №165/08.12.2016г. по гр. д. №354/2016г. по описа на
Районен съд – Момчилград, е изминал период от почти * години, в който период детето е
израсло от 5 годишната си възраст, за която е определена първоначалната издръжка от 200
лв. до почти ** години, и в който период определено е настъпило изискуемото се от
нормата на чл.150 от СК изменение на обстоятелствата, при които издръжката е била
определена, и което изменение обуславя и основателността на искането за изменение на
така постановения в предходен период размер на издръжката.
Относно направените изрични в жалбата доводи за прекомерна завишеност на
присъдената с първоинстанционното решение, предмет на въззивния контрол, издръжка,
настоящата инстанция съобрази следното :
От прочита на приложените по делото писмени доказателства - медицинска
документация – амбулаторни листове, медицински искания/направления, програми за
корекция и упражнения, удостоверения/служебни бележки, изходящи от лекуващи лекари
специА.сти /ортопеди/ - доц. В.Я., д-р С. П., от Университетска специА.зирана болница за
активно лечение по ортопедия „Проф. Б.Б.“ ЕАД, гр. София, от Спортно –възстановителен
център „Спорт и здраве“ ЕООД, гр. София, от Ортоцентър, гр. Горна баня, от СКВТ “Арда
2008“, гр. КърджА., а и от представените финансово- разходни документи- фактури, ведно с
касови бонове, се установява, че малолетното дете на страните С. страда, констатирано от
2019 г., от заболяване с последна диагноза „Инфантилна идиопатична сколиоза- 28 градуса
по КОП“, с придружаващи заболявания с диагноза „ Други вродени деформации на
стъпалото“ и с ортодонски проблеми, налагащи поддържащо лечение, изразяващо се в
провеждане на физиотерапевтични занимания в 4D лечение на гръбначни
изкривявания/сколиоза и рехабилитационни такива /ЛФК/, както и лечебно плуване /3 пъти
3
седмично/, както и необходимост от носене на ортопедични обувки със супинаторни стелки,
и извършване на ортодонско лечение, като всяко от тези наложителни лечения изисква
извършване на значителни финансови разходи. Или, казано в заключение, детето С.
определено е дете със здравословни проблеми, налагащи специА.зирано лечение и
обуславящи извод за нА.чие у детето на специфични нужди, които родителите следва да
удовлетворяват. Същите определено имат и паричен израз- например: за доказаните
извършените в периода м.07.2021-12.2022 г. 10 /десет/ физиотерапевтични процедури
направените разходи възлизат на 1100 лв. /по 110 лв. за всяка от тях/; доказано към
м.03.2023 г.е и плащането на месечен членски внос за плуване от 60 лв.; доказано е и
плащане към м.12.2021 г. на ортопедични стелки, при цена на единична стелка от 36 лв.;
доказано е и плащане на извършено ортодонско лечение с цена от 3 600 лв. Установена в
производството е и необходимостта по отношение на детето С. лечението да бъде
периодично и продължително. Към вече установените размери на предприетото лечение
следва да бъдат прибавени и разходите за престой и пътуване от гр. М. /постоянното
местоживеене/ до гр. С., в който град се извършват специА.зираните физиотерапевтични
занимания в 4D лечение на гръбначни изкривявания/сколиоза. Следва да бъдат прибавени и
разходите три пъти седмично за престой и пътуване от гр.М. /постоянното местоживеене/ до
гр. К., за осъществяване на занимания по плуване /ноторно за съда е обстоятелството, че
извършването на такова плуване е невъзможно в гр. М. през есенно-зимните и пролетни
месеци/. За да достигне до изложените изводи съдът съобрази и представения на основание
чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето Социален доклад с Вх.№ 3873/24.10.2023 г. на
Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане" – М..
Разбира се, при определяне изменение в размера на присъдена издръжка трябва да се
държи сметка за основния принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 142 от СК, а именно, че
следва освен нуждите на лицето, което има право на издръжка, да бъдат съобразени и
възможностите на лицето, което я дава, но и при спазване на нормата на чл.143, ал.1 от СК,
а именно, че задължение на всеки родител, съобразно неговите възможности и материално
състояние, е да осигурява не просто условия на живот на детето си, но същите да са
подчинени и на цялостното развитие на детето му. Значима за казуса е и императивната
разпоредба на ал.2 на цитирания член, съгласно която родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дА. са работоспособни и дА. могат да се
издържат от имуществото си.
В казуса и двамата родители са млади хора в активна трудова възраст, без трайни
здравословни проблеми, и могат и реА.зират доходи, които им дават възможност да се
грижат за малолетното си дете, на които и единствено дължат издръжка. От приобщеното
по делото удостоверение, се установява, че майката Н. Н. А., на длъжност ф. в ЦСМП-К.., с
месторабота в гр. Д., е реА.зирала в периода до м.10.2022г. до м.03.2023г., средно месечно
възнаграждение от 2 662 лв. Установява се от приобщеното по делото в легА.зиран превод
извлечение за периода м.04.2021г. до м.12.2021г., че бащата като работник І категория при
работодател R., гр. А., Б., е реА.зирал дневно заплащане при 40% трудова натовареност, в
4
размер на 3 963.77 лв., както и че през този период независимо от издръжката от 200 лв.,
която не е спорно между страните бащата редовно е заплащал, е имал възможност да
заплаща издръжка и на родителите си в доказаните по делото размери за м.07.2021 г. - 2
пъти по 600 евро, за м.08.2021 г. от 600 евро, за м.12.2021 г. от 300 евро.
Представените от ответника Ш. З. М. в съдебното заседание пред първоинстанционния
съд от 25.07.2023 г., в легА.зиран превод информации за извършени транзакции от негова
сметка, настоящата инстанция не кредитира. В същите отсъства описание на основанието за
плащане, поради което от техния прочит съдът не може да установи целеното от защитата на
същия за доказано обстоятелство, че тези суми съставляват месечни разходи на ответника в
значителни размери. Само от прочита на информацията от 16.01.2023 г. се установява, че
разходът в размер на 565 евро е извършен от въззивника Ш. М. за заплащане на наем.
Всъщност това доказателство остава изолирано за производството, доколкото бащата-
ответник е пропуснал да установи от какви точно доходи, прави месечен разход от 565 евро
за наем.
С оглед казаното в предходните абзаци, и с оглед установеното от процесуалния
представител на въззивника пред настоящия съд обстоятелство, че същият продължава да
живее и работи в чужбина, и при положение че той сам се е лишил от възможността да
установи доходите си към настоящия момент, следва да бъде прието, че и установените за
периода 2021г. негови трудови доходи, и чийто размер съществено надвишава този на
майката, дават възможност бащата да заплаща издръжка в по-висок от 200 лв. размер.
Казано в заключение, малолетното дете С. е дете със здравословни проблеми, налагащи
продължителни периодични специА.зирани лечения, и обуславящи в производството извод
за нА.чие у детето на специфични нужди, предполагащи и определяне на издръжка в един
по-висок размер. За да определи този размер въззивният съд като съобрази, че освен
завишените месечни парични разходи, които майката прави, тя съгласно цитирания
социален доклад полага и незаменимите и многопосочни грижи за цялостното развитие на
детето С., и подобно на първоинстанционния съд намери, че необходимият размер от 600 лв.
следва да бъде поет от бащата, който установява се по делото има възможността да заплаща.
По тези съображения, първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна
част, като правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, доколкото
изрично са поискани и доказани, се дължат на въззиваемата разноски в размер на 600 лв.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217/ 07.08.2023 г., постановено по гр. д. № 232/2023 г. по
описа на Районен съд – Момчилград, в обжалваната му осъдителна част.
ОСЪЖДА Ш. З. М., гр.М., ул.“С.С.“ №*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, да заплати на Н.
Н. А., гр.М.д, ул.“С.“ № *, с ЕГН **********, сумата в размер на 600 лв., съставляваща
5
разноски във възивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6