№ 1566
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500867 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на «ВСБ А. *-Ъ.»ЕООД с ЕИК: **** срещу
Решение №20166407 от 02.08.2021 г. постановено по гр.д.№46466/2019 г на СРС, 57
състав , с което «ВСБ А. *-Ъ.»ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Възраждане, ул. **** и със съдебен адрес: гр. София, бул. **** - адв.
П.И. е осъден да заплати на «Ф.М.»ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. **** и със съдебен адрес: гр. София, ул. **** - Адвокатско
дружество «А., Х. и партньори», както следва:
- на основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата от 1290,90 лв. /хиляда
двеста и деветдесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща неизплатената част от
дължимо възнаграждение по договор за изработка - поддръжка и управление на
общите части на сграда етажна собственост, находяща се в комплекс «В.С.Б.Б.Р.»с
адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, м. Вилите /Карантината/, ул. **** за периода
01.05.2018г. - 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1290,90 лв.
считано от 08.08.2019г. до окончателното й изплащане;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 461,06 лв.
/четиристотин шестдесет и един лева и шест стотинки/.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Съдът
1
погрешно е приел за доказано, че е било проведено ОС на ЕС и е сключен договор за
поддръжка и управление. Ищецът не е представил доказателства за проведено ОС на
собствениците в жилищния комплекс, а датата и съдържането на представените
протоколи са оспорени /на твърдяната дата през 2016 г. такова ОС не е било проведено
и такива решения не са били приети от ОС на ЕС/. Оспорва, че се е състояло събрание
на ОС на ЕС на 15.01.2016 г. /т.е. преди да закупи обект в комплекса на 26.04.2016 г./,
както и че на 20.01.2016 г. е сключен договор за поддръжка и управление с
дружеството-ищец. Поддържа, че нотариалната заверка от 25.01.2016 г. на
представения в производството протокол за проведено ОС на ЕС в жилищния
комплекс противоречи на закона и не може да удостовери датата на протокола. Ищецът
не е доказал датата на сключване на договора за поддръжка и управление през 2016 г.
Неправилно СРС приел, че договорът не е бил за управление, попада в хипотезата на
чл.11 т.11 ЗУЕС и за него чл.19 ал.8 ЗУЕС не намира приложение. В договора се
съдържат редица правомощия по управление на етажната собственост, включително и
да събира таксите за поддръжка. Съгласно чл.19 ал.8 ЗУЕС договорът за управление не
може да се сключи за срок над 2 години, а съгласно приложимата редакция не може да
се сключи и с юридическо лице, то същият се явява недействителен. Ищецът няма
надлежен договор по чл.19 ал.8 ЗУЕС, нито може да предявява искове от името на
етажната собственост. Разпоредбата на т.22 от договора предвиждаща автоматично
подновяване е недействителна, защото превръща договора в безсрочен. Чл.19 ал.8
ЗУЕС се прилага и към заварени случаи, от което следва, че договорът му е изтекъл на
20.01.2018 г и ищецът няма действащ договор. Поддържа, че дори и при установяване
сключване на договора за поддръжка и управление на посочената дата 20.01.2016 г., то,
същият е невалиден поради противоречие със закона, тъй като към този момент
разпоредбата на чл.19, ал.8 ЗУЕС /изм. ДВ. бр.57 от 26 Юли 2011г./ допуска сключване
на такъв договор само с физическо лице, а не и с юридическо лице, както в случая.
Неправилно съдът е приел, че доколкото приетото решение на това проведено
ОС на ЕС на посочената дата през 2016 г. не са оспорени в срока по чл.40 ЗУЕС са
санирани всички пороци в него. Неоспорването може да санира само такива пороци,
които не правят решението несъвместимо с правния мир, както в случая. По
възраженията за нищожност първоинстанционният съд не се е произнесъл, приемайки
неправилно, че същите са преклудирани.
Решенията на ОС на ЕС /ако такива са били приети и то на посочената дата/ не
са влезли в сила, защото нарушават императивни норми на ЗС и ЗУЕС.
В случая ищецът не е доказал, че комплексът представлява една сграда с 12
входа. Напротив, чрез представената по делото извадка от кадастралната карта е
установено, че комплекс „В.С.Б.Б.Р.“ всъщност се състои от 12 самостоятелни
жилищни сгради и 3 сгради с друго предназначение/. При това положение всяка от
разположените в комплекса жилищна сграда представлява самостоятелна ЕС по см. на
2
чл.38 ЗС. Следвало е да се проведат отделни общи събрания на отделните 12
самостоятелни жилищни сгради в комплекса, а след това да бъде проведено съвместно
ОС на ЕС по реда на чл.18 ал.1 ЗУЕС. В случая не е доказано провеждане дори на едно
ОС на ЕС, на което да е било прието соченото решение, на което ищецът основава
облигационните си претенции.
Освен това поддържа, че определянето на таксата за поддръжка на квадратен
метър застроена площ противоречи на императивната разпоредба на чл.51 ал.1 ЗУЕС
сочеща, че такава се определя според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който
живеят.
Поддържа, че протоколът на ОС на ЕС не е подписан от всички присъствали
етажни собственици, не е доказано, че ОС е законосъобразно и редовно свикано и
проведено. Няма данни за проведени последващи общи събрания, което е нарушение
на ЗУЕС и води до съмнения, че удобно посочената от ищеца дата на проведено
единствено незаконосъобразно ОС на ЕС предшества закупуването на обекта от
ответника и от стотици други собственици.
Освен това чрез представените пред първата инстанция платежни документи е
установено, че е заплатил на ответника сумата от 1488 евро за такса управление и
поддръжка за 2018г. за процесния обект - А. № 5 без да знае, че ищецът няма право да
получава тази сума, тъй като няма право да представлява ЕС и няма действащ договор.
Поддържа, че липсва приемане на работа от страна на ответника, а процесният
имот не е ползван и за него не се дължат такси за поддръжка. Ищецът не е доказал, че
реално е предоставил услугите по договора, а таксите за поддръжка се дължат само на
етажната собственост. Ищецът е представил пълномощно от управителя на етажната
собственост да води дела срещу отделни етажни собственици. Ответникът не е страна
по договора за поддръжка и управление и може да дължи суми само към етажната
собственост. Отправя искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ф.М.“ ЕООД е подала писмен отговор, в който оспорва
въззивната жалба. Правилно СРС е приел, че искът е на договорно основание /чл.79
ал.1 ЗЗД във вр.чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС /. С решението на ОС на ЕС е определено, че
„таксата“ /възнаграждението/ се дължи на съответното търговско дружество
извършващо поддръжка. Ответникът не е възразил в отговора на исковата молба, че
услугата не е извършвана, а и е получил фактура и управителят е извършил плащания
от името на други юридически лица. Възнаграждението се дължи независимо дали
имотът се ползва или не, защото комплексът трябва да се поддържа и таксата се дължи
на договорно основание. Доказана е датата на протокола на ОС на ЕС поне към
25.01.2016 г., когато е снет препис от нотариус от него. Също и според преписка от
3
Община Варна, район „Аспарухово“ към 16.03.2017 г протоколът е бил наличен.
Процесният договор е такъв по чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС , а не по чл.19 ал.8 ЗУЕС, за който
би се приложил максимален срок от 2 години. Управител на ЕС е В.Н.. Решенията на
ОС на ЕС от 15.01.2016 г не са оспорени и евентуални техни пороци са се санирали.
При хоризонтална етажна собственост може да се проведе и едно ОС, особено ако на
него присъстват всички етажни собственици /чл.18 ЗУЕС/.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
13.08.2021 г. и е обжалвано в срок на 27.08.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с
чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива основания не се
констатират.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г
на ОСГТК на ВКС .
Съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е
длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на
общите части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл. 38 ЗС.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на ЕС може
да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и
конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат
възложени за изпълнение на тези лица.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в СЕС, както и че е взето решение на Общото
събрание за заплащане на разходи за поддръжка и възстановяване на общите части,
както и техния размер, дължим от ответника - етажен собственик. Тежестта на
доказване са носи от ищеца.
За да уважи иска СРС е приел, че е предявен иск за реално изпълнение на
договор за поддръжка и управление на общи части на етажна собственост. Ищецът не
упражнява чужди процесуални права по смисъла на чл.26 ал.2 ГПК. С решения на ОС
на ЕС от 15.01.2016 г е гласуван размер на годишната такса за поддръжка в размер на
12 евро на кв.м. без ДДС от сумарната застроена площ на самостоятелен обект, но не
повече от 1980 евро без ДДС; 12 евро на кв.м. без ДДС от сумарната застроена площ на
4
самостоятелен обект за търговски площи; 200 евро без ДДС за закрито паркомясто и
100 евро без ДДС за открито паркомясто и то независимо дали обектът се ползва. С
анекс „новите собственици“ са били освободени от плащане на такси до 01.05.2018 г. С
решение по т.5 от посочения протокол дейностите по поддръжка и управление са били
възложени на ищеца. Няма данни ответникът да е обжалвал решенията на ОС на ЕС,
поради което същите са влезли в сила спрямо него. Не е доказано ищецът да е избран
за управител на ЕС, а същият е изпълнител по договор за услуга съгласно договор по
чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС. Между страните е налице валидно договорно отношение, а
ответникът не е възразил по изпълнението на договора. При наличието на влязло в
сила решение на ОС на ЕС е без значение дали процесният имот е бил използван.
Отделно, ответникът не е уведомил ЕС, че няма да ползва имота си. ОС на ЕС е било
законосъобразно, защото на него са присъствали 100 % от собствениците.
Решението на СРС е неправилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че ищецът не е управител на ЕС, а е изпълнител по договор за услуга с етажната
собственост съгласно договор по чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС. От друга страна ищецът няма
материалноправна легитимация по процесния иск, чиято правна квалификация е чл.266
ал.1 ЗЗД. Уреденото в чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.51 ал.1 ЗУЕС задължение етажните
собственици да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части е
към етажна собственост, а не към трети лица-изпълнители на външни услуги. Не
следва друго от уговореното в случая /между ЕС и ищеца/ изпълнителят да може да
получава директни плащания от етажните собственици. С тези плащания етажните
собственици изпълняват част от паричен дълг на етажната собственост, което е
допустимо по чл.73 ЗЗД. В отношенията между етажния собственик и ЕС е приложим
чл.75 ал.1 ЗЗД.
Действително, етажната собственост принципно не е юридическо лице /ако не е
регистрирано сдружение на собствениците/, но наподобява такова от гл.т. на
материална и процесуална легитимация . Аргумент в тази насока е разпоредбата на
чл.23 ал.4 ЗУЕС, според която управителят на етажната собственост представлява
етажните собственици по искове срещу тях от трети лица , както и може да предяви
искове срещу етажни собственици , вкл.за неплатени суми към етажната собственост .
Следователно, изпълнителите на външни услуги за поддържане на общите части
следва /принципно/ да предявят исковете си за неплатени суми срещу цялата етажна
собственост, а не срещу отделните етажни собственици. В този смисъл трябва да се
тълкуват мотивите на представеното от въззивника решение №326 от 07.11.2014 г по
гр.д.№4010/13 г на ВКС , IV ГО , които мотиви се споделят и от настоящия състав.
Допустимо е изпълнителят на външната услуга да придобие чрез цесия вземането на
етажната собственост към етажния собственик и да предяви иска от свое име като
цесионер. Няма пречка да се сключи и индивидуален договор между изпълнителя и
5
етажен собственик за поддържане на общите части. Нито една от тези хипотези в
случая не е налице, поради което трябва да се приеме, че ищецът няма
материалноправна легитимация и искът му е неоснователен.
При така приетото от съда не следва да се излагат мотиви по останалите доводи
на въззивника. Само за пълнота трябва да се отбележи, че дори да се приеме
материалноправна легитимация на ищеца, основаният му на договор за услуга
/изработка/ иск е останал недоказан. Няма данни ищецът да е изпълнявал в пълен обем
възложените му дейности за процесния период и изпълнението му да е прието от
ответника. В тази насока не са представени никакви доказателства, а липсата на
изрични възражения на ответника в отговора на исковата молба не освобождава ищеца
от доказателствената тежест да докаже иска си.
Налага се изводът, че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските пред СРС
/включително в обезпечителното производство/ и пред СГС. При условията на чл.78,
ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение на ответника е намалено поради прекомерност,
но не до минимума, тъй като делото не е с най-ниска действителна фактическа и
правна сложност.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №20166407 от 02.08.2021 г. постановено по гр.д.
№46466/2019 г на СРС, 57 състав, с което е осъден «ВСБ А. *-Ъ.»ЕООД с ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. **** и със
съдебен адрес: гр. София, бул. **** - адв. П.И. да заплати на «Ф.М.»ЕООД с ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. **** и със съдебен адрес: гр.
София, ул. **** - Адвокатско дружество «А., Х. и партньори», както следва:
- на основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата от 1290,90 лв. /хиляда
двеста и деветдесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща неизплатената част от
дължимо възнаграждение по договор за изработка - поддръжка и управление на
общите части на сграда етажна собственост, находяща се в комплекс «В.С.Б.Б.Р.»с
адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, м. Вилите /Карантината/, ул. **** за периода
01.05.2018г. - 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1290,90 лв.
считано от 08.08.2019г. до окончателното й изплащане;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 461,06 лв.
/четиристотин шестдесет и един лева и шест стотинки/ и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
6
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ф.М.“ ЕООД гр.Варна ЕИК **** срещу «ВСБ А. *-
Ъ.»ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, ул. **** и със съдебен адрес: гр. София, бул. **** - адв. П.И. иск по чл.79
ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1290,90 лв. /хиляда двеста и
деветдесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща неизплатената част от
дължимо възнаграждение по договор за изработка - поддръжка и управление на
общите части на сграда етажна собственост, находяща се в комплекс «В.С.Б.Б.Р.» с
адрес:гр. Варна, кв. Аспарухово, м. Вилите /Карантината/, ул. **** за периода
01.05.2018г. - 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1290,90 лв.
считано от 08.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД гр.Варна ЕИК **** да заплати на «ВСБ А. *-Ъ.»ЕООД
с ЕИК: **** сумата от 875.00 лева разноски пред СРС и в обезпечителното
производство и сумата от 400.00 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7