№ 2459
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502696 по описа за 2022 година
Производство по чл. 413 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ А1
България „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Разпореждане от 07.09.2022 г.,
обективирано в Заповед № 6290/07.09.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10 541/2022 г. на РС –
Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от дружество заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжник Л.
А. С., ЕГН – ********** за сумата 531,27 лв. – съставляваща общ размер на
претендираните със заявлението неустойки за предсрочно прекратяване по
вина на абоната на договори за предоставяне на мобилни услуги и за
продажба на изплащане на мобилно устройство, и за сумата 81,29 лв. –
съставляваща мораторна лихва върху претендираните неустойки.
Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност
на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и уважаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК с предмет горепосочените негови парични
вземания за неустойки и лихви към длъжника чрез издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение досежно тях.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, процедурата по чл.
276 от ГПК в случая / чл. 413 ал. 2 от ГПК / не се изпълнява. Като така е
допустима и ще се разгледа по същество.
Претендираните неустойки са договорени за предсрочно едностранно
прекратяване на договора от страна на потребителя / по негово искане, както
и по негова вина/ и съставляват 1/ Сумата от стандартните за съответния
1
абонаментен план месечни абонаменти такси за периода от прекратяването до
изтичането на уговорения срок, но не повече от три стандартни месечни
абонаментни такси и 2/ Разликата между общата лизингова цена или
заплатената от потребителя цена на дадения по договора за лизинг мобилен
апарат и цената на апарата без абонамент съгласно ценовата листа на
търговеца.
За да отхвърли заявлението за тях районният съд е приел че съответните
клаузи в договора са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП или има
обоснована вероятност за това, а досежно лихвата е изложено и
самостоятелно основание – че начисляването на мораторна лихва върху
неустойка съставлява анатоцизъм.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да
откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на
закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по
претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната
клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.
Споделят се доводите на първостепенния съд тези клаузи да са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Предвидената
неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни
абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на
евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да
се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй
като получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на
договорените услуги на потребителя-абонат, които услуги след
прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е
налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от
това в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в
конкретния договор размери месечни абонаменти, а с т.нар. „ стандартни „
месечни абонаменти, които са в по висок размер. При това положение се
създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като в
ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по малко месеца
той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо
сумата, която би получил при изпълнение на договора. Относно клаузата,
предвиждаща че в случаите на предоставено мобилно устройство
потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент
съгласно ценовата листа на доставчика и заплатената от него цена в брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг е налице обоснована вероятност
да е неравноправна съгласно чл. 143 ал. 2 т. 13 от ЗЗП. Същата позволява на
търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да
се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по
висока от първоначално определената и договорена за него цена,
2
препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ ценова листа „, като
същевременно / съгласно договореното / операторът има право да получи
обратно предоставеното на лизинг устройство от абоната, а ако последният не
го върне, респ. го върне в неизправно състояние – да получи обезщетение в
размер на стойността му, също съгласно едностранно изготвената от него „
ценова листа „.
Освен това, казаното по горе обосновава извод за нищожност на
клаузата като противоречаща на закона и добрите нрави поради това, че така
уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, а се явява средство за неоснователно обогатяване на
оператора, който получава правото да претендира суми в необосновано висок
размер по прекратен договор – тоест без да предоставя насрещната своя
престация по договора за оставащия срок.
Предвид изложеното правилно с обжалваното разпореждане на
заявителя е отказано издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение за претендираните вземания, съставляващи казаните по
горе неустойки, а поради недължимостта на същите не се дължи и
акцeсорното вземане за лихви върху тях.
Предвид изложеното частната жалба срещу това разпореждане е
неоснователна.
И Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане от 07.09.2022 г., обективирано в Заповед №
6290/07.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 10 541/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено
подаденото от „ А1 България „ ЕАД, ЕИК ********* заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжник Л. А. С., ЕГН – ********** за сумата 531,27 лв. – съставляваща общ
размер на претендираните със заявлението неустойки за предсрочно
прекратяване по вина на абоната на договори за предоставяне на мобилни
услуги и за продажба на изплащане на мобилно устройство, и за сумата 81,29
лв. – съставляваща мораторна лихва върху претендираните неустойки.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4