Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
………..2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, I-ви касационен
състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора Силивиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова к. н. а. дело № 994 по описа на
Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.
63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството
по делото е образувано по подадена касационна жалба от „Лазурен бряг 91“ ЕООД
чрез изпълнителните директори Г. Д. и С. П. против Решение № 289 /17.02.2020 г. по НАХД № 4285/2019 год. по описа на Районен съд –
Варна, с което се ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № КХ 061 от
06.08.2019г., издадено от Директора на Областната дирекция за безопасност на
храните – гр. Варна, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.1, т.3 от
Закона за храните /ЗХ/, на чл. 21а, ал.3 от ЗХ и на Приложение II, гл. IX,
параграф 5, Регламент ЕО 852/2004 на „Лазурен бряг 91“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на по 1000 лева за всяко нарушение или общо в
размер на 3000 лева.
Решението
е оспорено с основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК като постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че НП не отговаря
на формалните изисквания на ЗАНН, при издаването му са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, налице е нарушаване на императивните
изисквания на чл.42, чл.43 от ЗАНН, ограничено
е правото на защита на санкционираното лице. Моли да се отмени
решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на храните-гр. Варна,
чрез гл. юрисконсулт Г. оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд-Варна да бъде
оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на
касационната жалба и моли за потвърждаване на въззивното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед служебната проверка по чл. 218 от АПК, Варненският
административен съд, І-ви касационен състав, намира, че касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, съдът
намира, че касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата
обстановка установена от въззивния съд е следната: При извършена проверка на 18.06.2019 г. в 14:45 часа служители на ОДБХ-Варна сред които и св.
Добрева установили, че в обект-ресторант
„Печката“, стопанисван от фирма „Лазурен Бряг 91“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, община Варна,
Крайбрежна алея, регистриран по реда на чл. 12 ал. 1 от ЗХ, като тъговец с
Удостоверение за регистрация № 12091/07.10.2015 г., търговецът съхранява съвместно в хладилните съоръжения и складови
помещения хранителни продукти от животински и неживотински произход с изтекъл
срок на годност, съвместно с хранителни продукти от животински и неживотински
произход в срок на годност
- от тях с изтекъл срок на годност били замразена пилешка пържола от бут без кожа -10 бр. по
0,970 кг., сирене бурата в саламура 10 бр. по 0,250 кг.и неживотински
хранителни продукти -кетчуп, с произход Белгия, най-добър до 11.06.2019г.,
1.110619, количество 2 бр. по 1 л., консерва „Люти чушки“, най-добър до 13.05.2018 г.. количество 4 бр. по
0.800 кг., люти печени чушлета, с 1160519 количество 1 бр. по 1.995 кг. и Iбр.
по 1,600кг.,
готвен боб с лютеница, количество 3,200кг. годен до
15.06.2019 г., гъбен сос количество 1,100кг., годен до
12.06.2019 г.
Установено било и, че „Лазурен Бряг 91“ ЕООД съхранявало съвместно в хладилните съоръжения и складови помещения хранителни
продукти от животински и неживотински произход без етикети за произход и
годност, съвместно с хранителни продукти от животински и неживотински произход
с етикети за произход и годност, с цел осигуряване възможност за проследяване, като от тях без етикети за произход и годност били домашен суджук - 2,560 кг., краве масло 3 бр. по 5
кг.-15 кг., замразена риба -28,125кг., суха подправка - риган, количество
0,500гр, суха подправка - чубрица, количество 0,340гр. суха подправка -
естрагон, количество 0,145гр. орех - ядка, количество 1.025кг., пшенично брашно, количество 4 кг, грис,
количество 0,950 гр.
На трето място проверяващите констатирали, че „Лазурен Бряг 91“ ЕООД съхранява месни заготовки от раздробено червено
месо кюфтета-18 бр. по 0,100 кг. и кебапчета 15 бр. по 0.100 кг. в хладилно съоръжение при температура
+10°С, при посочени от производителя от 0°С до +4°С и измерена температура в дълбочина + 9,5°С, при норма не повече от +4°С.
Посочените
констатации били отразени в АУАН №
00343/01.07.2019г.АУАН
бил връчен и подписан от упълномощеното лице на търговеца без възражения. Въз
основа на съставения АУАН, Директорът на ОДБХ-гр. Варна издал оспореното НП.
С
обжалваното Решение № 289 /17.02.2020 г. по НАХД №
4285/2019 год. по описа на Районен съд – Варна, е потвърдил НП № КХ 061 от
06.08.2019г., издадено от Директора на Областната дирекция за безопасност на
храните – гр. Варна. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в
хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и НП
е законосъобразно и отговаря на материалния закон. Констатирал е, че в случая е
неприложим чл. 28 от ЗАНН, предвид вида, броя и характера на констатираните
нарушения, както и с оглед на това, че се касае за създаването и поддържането
на потенциална опасност за живота и здравето на потребителите.
Решението на ВРС е
правилно.
Направените
изводи на районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Оспореното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред, като въз основа на тях въззивният съд е изградил
правилни фактически и правни изводи. При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, въззивният съд е направил правилни изводи за законосъобразност на
наказателното постановление.
Обосновано ВРС е приел, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на развилото се
административнонаказателно производство. Безспорно вменените на касатора
нарушения са индивидуализирани по начин, позволяващ му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не е накърнено правото
му на защита. Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са
обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен
материал. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които правилно са приети
за неоснователни с оглед фактическата установеност по делото.
Въззивният съд правилно е приел, че от
събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява извършено
нарушение на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ, който забранява пускането на пазара на
храна, която е негодна за консумация от хора. По смисъла § 1, т.53 от ДР на ЗХ
"пускане на пазара" е притежание с цел продажба, включително
предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали
срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на
прехвърляне на храните. В случая безспорно се установява, че на 18.06.19 г. в
ресторант „Печката“ е съхранявана очевидно с цел предлагане на клиенти храна –
замразена пилешка пържола от бут без кожа, сирене бурата в саламура, кетчуп, с
произход Белгия, консерва „Люти чушки“, люти печени чушлета, готвен боб с
лютеница, гъбен сос количество с изтекъл срок на годност, като тези стоки са
били съхранявани в хладилните съоръжения и складови помещения, съвместно с
хранителни продукти от животински и неживотински произход в срок на годност. Направена
е и индивидуализация на храните, предназначени за пускане на пазара от
търговеца с изтекъл срок на трайност, негодни за човешка консумация по смисъла
на § 1, т.34 от ДР на ЗХ. Нарушението на посочената разпоредба е формално и
самото констатиране на наличието в търговският обект на храни с изтекъл срок на
годност, което прави стоката негодна за консумация от хора е достатъчно
основание за обосноваване на административнонаказателната отговорност на
юридическото лице, стопанисващо обекта към момента на извършване на проверката.
Разпитаната свидетелка Р. не отрича факта, че е
имало храна с изтекъл срок на годност, като ирелевантно за делото е, чий е бил
ангажимента за проследяване на срока на годност на продуктите. В тази връзка е
неоснователно касационното възражение относно разминаване в правната
квалификация на нарушението в АУАН и НП, предвид посочената в АУАН разпоредба
на чл. 20, ал. 1 от ЗХ, и конкретизирана в НП като чл. 20, ал.1, т. 3 от ЗХ. Чл.53,
ал.2 от ЗАНН дава възможност на АНО да издаде НП дори и да е допусната
нередовност в акта, когато по безспорен начин е установено извършеното
нарушение, както е в процесния случай.
В горния смисъл, дори и да се приеме, че е
допуснато процесуално нарушение при посочване на нарушените правни норми, то
този пропуск в случая би бил несъществен, доколкото не ограничава правото на
защита на субекта и не влече извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Не може да бъде споделено и
становището на касатора, че описаното нарушение сочи белезите на друг вид
деятелност по чл. 20а от ЗХ, тъй като в случая търговецът не се санкционира за това,
че като търговец на храни е предполагал или установил, че храните, които е
внесъл, произвел, преработил, приготвил или разпространил, не отговарят на
изискванията за безопасност и незабавно е предприел мерки за изтеглянето им от
пазара и е информирал компетентните органи за това, а за допуснато нарушение относно
пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората, което
задължение е разписано в коректно посочената норма на чл. 20, ал. 1, т. 3 от
ЗХ.
Безспорно установено от доказателствата се
явява и второто констатирано нарушение по отношение на откритите храни от
животински и неживотнски произход без етикети за произход и годнот, които се
съхраняват съвместно с хранителни проукти с етикети за произход и годност, с
цел осигуряване възможност за проследване. В този смисъл са и показанията на
разпитаната в хода на въззивното производство свидетелка-служител на ОДБХ, която
еднозначно сочи, че при проверката е установено, че продуктите не са били
етикетирани, което от своя страна препятства проследимостта им. Правилно са
ценени насрещните обяснения на св. Ралчева, че етикети е имало на рафтовете на
които са били съхранявани, в смисъл, че дори да отговарят на обективната
действителност, не изпълват изискванията на закона, тъй като се касае за стоки
с различен произход, за проследимостта на произхода на които би се изисквало
значително време за установяване на точния етикет и установяване на произхода
му, каквато очевидно не е идеята на законовата разпоредба. Още повече че свидетелката
е присъствала лично на проверката и е имала възможност да направи тези
възражения както в хода на проверката, така и след издаването на АУАН, а в
случая такива няма. Доколкото не са били налични етикети за произхода на стоките и срока им на
годност, каквото задължение несъмнено е вменено на търговеца с цел улесняване
проследимостта на храните, касаторът е осъществил състава на чл. 21а, ал. 3 от
ЗХ. Представената по делото фактура не може да обоснове изпълнение на
изискванията на горната разпоредба, доколкото според св. Д., рибите са били разфасовани в
торби, което е заготовка, без какъвто и да е етикет, който да ги свърже с
доставчика, отразен във фактурата от 28.05.2019 г.
Правилно решаващият съд е констатирал, че и
третото нарушение е било безспорно установено, предвид съхраняваните месни
заготовки от раздробено червено месо кюфтета-18 бр. по 0,100 кг. и кебапчета 15
бр. по 0.100 кг. в хладилно съоръжение при температура +10°С, при посочени от
производителя от 0°С до +4°С и измерена температура в дълбочина + 9,5°С, при
норма не повече от +4°С. Правилно въззивния съд не кредитира твърдението на
търговеца, че хладилното помещение е било с по-висока температура, за да се
подготви продукцията за изпичане, като това било част от технологията на
производство, тъй като по преписката няма представени доказателства за какъв
период от време тези продукти са били съхранявани на тези температури и какво е
налагало общо 32 броя да бъдат държани на температури много по-високи от
установените от производителя норми, както и доказателства и конкретни данни за
броя на поръчките на тези артикули в конкретния ден.
Правилно
са индивидуализирани и наложените наказания, съобразно предвиденото от
приложимата санкционна норма и при съблюдаване изискванията на чл. 27 и чл. 12
от ЗАНН същите са определени в минимален размер. Не се установяват основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Оспореното решение на ВРС като законосъобразно
и правилно следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното
искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с
чл. 221, ал. 2 от
АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
289 /17.02.2020 г. по НАХД
№ 4285/2019 год. по описа на Районен съд – Варна, с което съдът е потвърдил
Наказателно постановление /НП/ № КХ 061 от 06.08.2019г., издадено от Директора
на Областната дирекция за безопасност на храните – гр. Варна, с което за
нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.1, т.3 от ЗХ, на чл. 21а, ал.3 от ЗХ и
на Приложение II, гл. IX, параграф 5, Регламент ЕО 852/2004 на „Лазурен бряг
91“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на по 1000 лева за всяко
нарушение или общо в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА „Лазурен
бряг 91“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Г. Д. и С. П. да заплати на Областна дирекция за безопасност на
храните – гр. Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.