Р Е Ш Е Н И Е
№
260063
Гр.Оряхово, 21.05.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в
публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 545 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
От
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, ж.к. ”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4 -
6, представлявано от Р.и.м.-Тодорова – управител, чрез пълномощника си адв.
Анита Максимова Колова, против Ц.Й.Г., ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, е предявен иск за приемане за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер от 2 000 лв. /две хиляди лева
и тридесет и нула ст./- главница – част
от изискуема и непогасена главница в общ размер на 2 448.41 лв. по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 10.07.2012 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2019г. / видно от пощенското
клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата 40.00 лева / четиридесет лева и нула стотинки / – държавна такса, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
289/08.07.2019 г. по ч.гр.д. № 417/2019 г. на ОРС.
Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
В подкрепа на иска са представени и
приети писмени доказателства.
Прието е ч.гр.д.№ 417/2019
г. на ОРС.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК,
от ответника Ц.Й.Г. чрез пълномощника му адв. С.М.-***, е постъпил писмен
такъв. В отговора се оспорва иска като
недопустим и неоснователен. На първо място в отговора се сочи, че ответника не
е уведомен за извършената цесия от 31.01.2018 г. между ОББ и ЕОС Матрикс ЕООД в
предвидения от закона ред. Изпратеното от ищеца уведомление, не е достигнало до
адресата, което съгласно ЗЗД, първоначалният кредитор следва да извърши, поради
което ЕОС Матрикс ЕООД, няма активна легитимация да води настоящият иск.
На следващо място, в
отговора се прави възражение за изтекла погасителна давност, която съгласно чл.
111 б.“В“ ЗЗД за лихви и периодични плащания е три годишна. Оспорва се и
дължимостта на посочената главница и поради наличие на неравноправни клаузи,
които следва да не пораждат действия с обвързваща сила и следва да бъдат
обявени за нищожни.
Направено е искане
съдът служебно да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи, освен
изложените.
В отговора се сочи
също,че Банката не е предявила предсрочна изискуемост към кредитополучателя в
периода на договора. Липсват счетоводни документи по движението на банковата
сметка на ответника по този договор и какви суми са събирани по пера, аз да се
отговори на въпроса, дали и в какъв размер е станала дължима главница.
Претендират се и
направените по делото разноски.
Към отговора са приложени Договор за
предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 02.05.2007 г., Договор за
предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 26.05.2011 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 326/2012 г. по ч.гр.д. № 147/2012 г. на ОРС.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК и има за предмет
да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410
от ГПК.
В с.з. за ищеца не се явява и не се представлява. С писмено становище
пълномощника на ищеца адв.Анита Колова, заявява, че поддържа депозираната
искова молба и изложените в нея съображения.
В откритото съдебно заседание, ответника
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По
ч.гр.д. № 417/2019 г. по описа на Районен съд Оряхово, е издадена на осн.чл.410 ГПК Заповед за изпълнение № 289/08.07.2019 г. в полза на заявителя – настоящ
ищец, против ответника Ц.Й.Г., ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес ***, за
сумата от 2 000.00 лева / две
хиляди лева и нула стотинки /, представляваща частично дължима главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от 10.07.2012г., сключен между „
Обединена Българска Банка “ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2019г.
/ видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата 40.00 лева / четиридесет лева и
нула стотинки / – държавна такса.
В срок е подадено от длъжника по
изпълнението Възражение от 25.04.2019 г.
и съдът с Разпореждане от 31.07.2019 г. е указал на заявителя правото да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя основан на чл. 415 ал.1
вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представеният по делото Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 10.07.2012 г. е видно,
че между „Обединена българска Банка“ АД
и Ц.Й.Г., е сключен договор за потребителски кредит за срок от 60
месеца. Кредитът е бил отпуснат за потребителски нужди и е в размер на 3 650 лв. и е усвоен по
сметка № IBAN***.07.2012
г. Няма спор също така, че крайният срок на погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, е 05.07.2017 г.
След усвояване на кредита, длъжника е погасил
част от месечните си вноски съгласно договора и погасителния план, след което е
преустановил плащанията. След преустановяване на плащанията, останала
непогасена сума по кредита в общ размер на 4 051.23 лв., от които главница
в размер на 2 448.41 лв. , договорна лихва в размер на 688.66 лв. и наказателна лихва в размер на 914.16 лв.
На 31.01.2018 г. по силата на Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между „Обединена Българска банка“ АД и
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********,
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, е придобило процесното вземане на
„Обединена Българска банка“ АД срещу кредитополучателя Ц.Й.Г. - настоящ
ответник.
За прехвърлянето на вземането, до длъжника
от „Обединена Българска банка“ АД е
изпратено уведомително писмо с обратна разписка, че кредитор спрямо него е
ищеца. Уведомлението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето отсъства.
Следва
да се посочи, че по делото съдът намира за безспорно обстоятелството, че
длъжника Ц.Й.Г., в качеството си на кредитополучател, е подписал договора за
банков кредит и е приел всички условия
по него. Установено по несъмнен начин е и обстоятелството, че сумата, предмет
на банковия кредит – 3 650 лева, е била реално преведена по разплащателна
сметка на кредитополучателя. Установи се също, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, като е преустановил плащанията и е
останала непогасена сума по кредита в общ размер на 2 448.41 лв. ,
договорна лихва в размер на 688.66
лв. и наказателна лихва в размер на
914.16 лв.
Видно
от допуснатата съдебно икономическа експертиза, на ответника е отпуснат банков
кредит в размер на 3 650 лв., който е усвоен изцяло на 11.07.2012 г., като
същият е отпуснат с цел предоговаряне на стари просрочия
на Ц.Г.. За периода 08.08.2012 г. до 23.01.2015 г.,
ответникът е погасил главница в размер на 1 201.29 лв. и лихви в размер на
1 078.41 лв. Вещото лице сочи, че съгласно договора за цесия от 31.01.2018
г., ответника Г. дължи на ЕОС Матрикс ЕООД главница в размер на 2 448.41
лв., просрочени наказателни лихви в размер на 688.66 лв. и договорна лихва в
размер на 914.16 лв.
В заключение, вещото лице сочи, че след
датата на цесията – 31.01.2018 г., няма постъпили суми по кредита.
При предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит
С иска по чл.422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на
подадено възражение от страна на длъжника. Искът е положително установителен и
съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже претенцията по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените
фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на сключен между
ответника в качеството на кредитополучател и на „Обединена Българска Банка“ АД в
качеството на кредитор Договор
за предоставяне на потребителски кредит от 10.02.2012 г., сключен между
„Обединена българска Банка“ АД, вземането по който е цедирано на ищеца. Безспорно
се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща правното си
основание в договора за потребителски кредит. Безспорно се установи, а и това
релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, е
изпълнило договорните си ангажименти към ответника по делото, като му е
отпуснал потребителски кредит в размер на 3 650 лв. При това положение
кредиторът се явява изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетите
задължения по облигационното правоотношение.
За
да бъде уважен така предявения положителен установителен иск, следва да се
установи, че между „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, са сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземането по
процесния договор. Установи се след
анализ на доказателствата, че вземането по процесният Договор за предоставяне на потребителски
кредит от 10.07.2012 г., е измежду прехвърлените вземания на ищеца.
Следва да се отбележи, че уведомяването на
длъжника няма отношение към валидността на цесионния
договор, а има отношение за момента, от който новият кредитор може да поиска изпълнение на
вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със
сключването на договора за цесия, тоест с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. С постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се
е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права/ по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Вярно е, че съгласно чл.99, ал.3 и 4
от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което
има действие спрямо третите лица и длъжника от деня,когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на прехвърлянето. То е предвидено в интерес на новия кредитор
и третите лица, а до уведомяването длъжникът може валидно да погаси
задължението си чрез плащане и на стария кредитор. В настоящия случай
Уведомлението за цесия, с което ищцовото дружество е отправило покана за
плащане на неизплатената сума по процесния договор за кредит, не е връчено на
ответника, поради което съдът намира, че цесията не е съобщена. В конкретния
случай ищецът не твърди, а и безспорно се установи, че ответника не е извършвал
плащане на прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява носител
на цялата сума на процесното вземане.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост, респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова доказване от ответника не беше проведено в производството.
С
оглед на горе изложените правни изводи следва да
се приеме за установено
съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева
и тридесет и нула ст./- главница – част
от изискуема и непогасена главница в общ размер на 2 448.41 лв. по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 10.07.2012 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2019г. / видно от пощенското
клеймо / до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 289/08.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 417/2019 г. на ОРС.
При
този изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, както и тези, сторени в производството по общия исков
ред следва да се възложат на ответниците.
Ищеца не претендира юрисконсултско
възнаграждение, а единствено държавни такси в заповедното и исковото
производство.
Поради изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени деловодни разноски в размер от 80.00 лева, от които сумата от 40.00
лева разноски в заповедното производство за платена държавна такса и сумата от 40.00
лева разноски в настоящото производство - платена д.т.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Й.Г., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, че
същият ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Витоша, ж.к. ”Малинова долина”, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” № 4 - 6, представлявано от Р.и.м.-Тодорова – управител,сумата
от 2 000 лв. /две хиляди лева и тридесет и нула ст./- главница – част от изискуема и непогасена
главница в общ размер на 2 448.41 лв.
по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
10.07.2012 г., сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и длъжника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.06.2019г. / видно от пощенското клеймо / до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 289/08.07.2019 г. по ч.гр.д. № 417/2019 г. на ОРС.
ОСЪЖДА Ц.Й.Г., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София,сумата в размер на 80.00 лева - деловодни разноски, от
които 40.00 лева - разноски в заповедното производство за платена държавна
такса и 40.00 лева - разноски в настоящото производство - платена държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: