№ 331
гр. Пазарджик, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220100241 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД - за обявяване
нищожността на неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит
№400885 и иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Подадена е искова молба от С. П. П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, чрез пълномощника й Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, с адрес на упражняване
на дейността: гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“ бл.112, вх.А, ет.2, офис
11, представлявано от Д. М. М. - Управител против „СИТИ „КЕШ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Средец, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н. П. П., с искане да
бъде обявена нищожността на неустоечната клауза в Договор за
потребителски кредит №400885, предвиждаща заплащане на неустойка в
случай на непредоставяне на обезщетение, сключен между ищцата и
ответното дружество, както и на основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД да
бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата в размер на 10 лв.
/частичен от 100 лв./, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
1
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли
да им бъдат присъдени и всички сторени по делото разноски, включително и
за адвокатско възнаграждение.
Ищцата твърди, че уговорената в процесния договор за потребителски
кредит неустойка противоречи на императивни правни норми на ЗПК, поради
което на основание чл.26 от ЗЗД е нищожна.
Твърди, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи
предвидения максимален размер на ГПР - чл.19 ал.4 от ЗПК.
Твърди, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и че на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД е нищожна.
Твърди, че в случая е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26
ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК.
Ищцата счита, че неустоечната клауза в договора е изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл.143 ал.1, т.5 от ЗЗП.
Счита, че са налице основания целият договор за потребителски кредит
да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност
и на самата неустоечна клауза.
Твърди, че е налице нарушение на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, което е
основание за недействителност на целия договор по чл.22 от ЗПК.
Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който е
взето становище, че не оспорва обстоятелството, че между ищцата и
дружеството-ответник е сключен Договор за паричен заем №400885 от
25.02.2020г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 600 лева.
Не оспорва и обстоятелството, че заемните средства са предоставени от
„Сити Кеш“ ООД на потребителя, съобразно посочените в договора условия.
Възразява, че не е налице неизпълнение на изискването на чл.11 ал.1,
т.10 ЗПК.
Твърди, че процесният договор за кредит е съобразен с императивната
норма на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК.
Възразява, че е неправилно твърдението, че в размера на ГПР следва да
2
бъде включен и размерът на неустойката.
Счита за неоснователно твърдението на ищцата, че в годишния процент
на разходите следва да бъде включен и размерът на уговорената в договора
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
Твърди, че това противоречи пряко на разпоредбата на чл.19 ал.3, т.1 ЗПК.
Обезщетението по дефиниция не попада в общите разходи и не може да се
взема предвид при изчисляване на ГПР.
Възразява, че е неправилно твърдението, че действително приложеният
в договора за кредит ГПР е различен от посочения в него.
Твърди, че е несъстоятелно възражението, че не е изпълнено
изискването по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, поради непосочването на условието за
прилагане на лихвения процент. Посоченото изискване не е приложимо към
процесния договор за заем, доколкото в него е уговорен фиксиран лихвен
процент, който остава непроменен за целия период на договора.
Възразява, че клаузата на договорната лихва и ГПР не са неравноправни
по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Ответникът счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика,
довела до неравнопоставеност на уговорката за ГПР.
Оспорва възражението на ищцата, че клаузата за неустойка е нищожна.
Излага подробни съображения. Цитира съдебна практика.
Прави възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК за
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове срещу „Сити
Кеш“ ООД, като неоснователни и недоказани.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, пълномощникът на
ищцата, с депозираните по делото писмени молби, поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи. Претендира разноските по представения
списък по чл.80 от ГПК. Излага съображения по същество.
Процесуалният представител на ответното дружество, с писмени молби,
представени по делото, поддържа отговора на исковата молба и направените с
него възражения. Претендира разноските по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева. Излага доводи по същество.
3
Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Исковете са допустими, тъй като са предявени от страна по едно
договорно правоотношение срещу другата страна по това правоотношение и
при наличие на правен интерес за ищцата от търсената с тях защита, тъй като
при положително съдебно решение неговите правни последици ще
рефлектират благоприятно върху патримониума на ищцата.
Не е спорно между страните по делото, че на 25.02.2020г. е сключен
Договор за паричен заем №400885 между ответното дружество “Сити Кеш“
ООД, като кредитодател и ищцата С. П. П., като кредитополучател, по силата
на който ищцата е получила в заем сумата в размер на 600 лева. Не е спорно и
обстоятелството, че заемните средства са предоставени от “Сити Кеш“ ООД
на потребителя-ищцата.
В хода на производството по делото, ответното дружество не изпълни
задължението си по чл.190 от ГПК и не представи изисканата преписка по
процесния договор, в това число и Договор за паричен заем №400885 от
25.02.2020г.
При това положение и на основание разпоредбата на чл.161 от ГПК,
настоящият съдебен състав приема за доказани фактите, относно които
страната-ответник създаде пречки за събиране на допуснати доказателства, а
именно: че процесният Договор за паричен заем №400885 от 25.02.2020г. е
следвало да бъде погасен, чрез десет месечни вноски, както и че съгласно
договора, в срок от три дни кредитът следва да бъде обезпечен с банкова
гаранция или поръчители, като са поставени условия за това: при един
поръчител, същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7
минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;
поръчителят да няма задължения с рейтинг, различин от „редовен“ в
Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения;
поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на
получаваните трудови доходи, както и че още със сключването на договора на
кредитополучателя е начислена така наречената „неустойка“, която е
4
включена в погасителния план още от самото начало.
От приетото по делото основно заключение и допълнение към него на
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, които съдът цени като
компетентно и обективно изготвени, и неоспорени от страните, се установява,
че начисленият от кредитора годишен лихвен процент е в размер на 40,05%.
Сумата, предвидена в начислените дължими суми за неустойка за
непредоставяне на обезпечение, е в общ размер на 667,20 лв., дължими на 3
вноски от по 120,97 лв. и 7 вноски от по 43,47лв. Ако същата бъде включена в
общите разходи по кредита по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК, то размерът на
Годишния процент на разходите би бил равен на 295,96%. Вещото лице е
установило, че на 25.02.2020г. ответникът е отразил в регистрите си
усвояване на 600 лв. от ответника. В Приложение 1 към допълнението на
заключението си вещото лице е посочило подробно постъпилите суми по дати
и размер. По процесния кредит са постъпили плащания в размер на 1410 лв.,
разпределени, както следва: 600 лв. - главница; 142,80 лв. - възнаградителни
лихви и 667,20 лв. - неустойка.
С протоколно определение от 13.02.2024г., постановено в
производството по делото, е допуснато изменение на иска с правно основание
чл.55 ал.1 от ЗЗД, чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен
за сумата в размер на 667,20 лв.
При тези данни и с приложението на разпоредбата на чл.161 от ГПК,
настоящият съдебен състав приема, че между ищцата и ответното дружество е
сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК. За
този си извод, съдът има предвид предмета на договора - предоставяне в
собственост на пари в определен размер срещу поемане на задължение за
връщането на сума в същия размер в посочения в договора срок, както и
страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компетентност и финансова
институция по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
5
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.1-т.27 от
ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит.
Следователно спрямо процесния договор за потребителски кредит са
приложими особените изисквания за действителност по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на
договорите, съгласно чл.26-33 от ЗЗД.
В конкретния случай, с процесния договор за потребителски кредит,
кредитополучателят се е задължил в срок от три дни да учреди едно от
следните обезпечения: поръчител/и - едно или две физически лица, които да
отговаря на конкретно посочени в договора условия, или банкова гаранция.
Договорено е, че при неизпълнение на посоченото задължение,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 667,20 лв., която е
разсрочена и се заплаща на части към всяка от месечните погасителни
вноски.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая макар да е уговорена като
санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката е предвидена да се кумулира към дължимото текущо
възнаграждение (договорна лихва), както и към законната лихва, дължима
при просрочие. По този начин неустойката се отклонява от основните си
функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за
кредитора. Освен това заплащането й представлява допълнителна финансова
тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите
нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на
разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП.
В случая размерът на предвидената неустойка от 667,20 лв. надвишава
размера на отпуснатия кредит от 600 лева.
Уговорената неустойка санкционира неизпълнението на акцесорно
6
непарично задължение на кредитополучателя да предостави на кредитора
обезпечение на паричното вземане. От непредставянето на обезпечение не
произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са
свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане.
Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Нелогично и
неоправдано е поставянето на кратък срок - от три дни, в който
кредитополучателят да представи обезпечението, след което това негово
задължение се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш
кредиторът е изгубил интерес от реалното изпълнение. Освен това се оказва,
че ако кредитополучателят не представи обезпечението или го представи, но
след срока, той би дължал неустойката дори при редовно обслужван кредит.
Уговарянето на такъв кратък срок и възможността задължението да възникне
при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита,
за да гарантира неговото събиране, а да получи сумата от неустойката.
Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да
породи допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с
това за връщане на главницата по кредита и заплащането на възнаградителна
лихва. Това допълнително задължение представлява скрита печалба за
кредитора и увеличава цената на кредита.
По делото липсват доказателства клаузата за неустойка да е
индивидуално уговорена между страните, с оглед на което същата е нищожна
на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че следва да се уважи
първият предявен иск, като се признае за установено в отношенията между
ищцата и ответното дружество, че клаузата за неустойка в Договора за
потребителски кредит №400885 от 25.02.2020г. е неравноправна и нищожна,
поради противоречието й с добрите нрави.
Вторият предявен иск – този с правно основание чл.55 ал.1, предл. 1-во
от ЗЗД е процесуално допустим, а по съществото си основателен, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
На връщане в хипотезите на чл.55 ал.1 от ЗЗД подлежи реално
7
полученото.
Ноторно е, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие,
поради което следва да се приеме, че неустойка не е уговорена между
страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за
ищцата.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск се явява
доказан и основателен и следва да се уважи изцяло за претендираната сума в
размер на 667,20 лв. От приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице се установи, че по процесния кредит са
постъпили плащания в размер на 1410 лв., от които сумата в размер на 667,20
лв. - за неустойка. Затова ответникът ще следва да бъде осъден да върне на
ищцата посочената сума в размер на 667,20 лв. - за платена без основание
неустойка по договора.
Като акцесорна следва да се уважи и претенцията на ищцата за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
исковата молба в съда - 23.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищцата
сторените от нея разноски по делото за държавна такса и възнаграждение на
вещото лице в общ размер на 530,00 лева, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
В тежест на ответника и съответно в полза на пълномощника на ищцата
- Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ
под №*********, с адрес на упражняване на дейността: гр.София,
ж.к.“Манастирски ливади“ бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, представлявано от Д.
М. М. - Управител ще следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита пред настоящата съдебна инстанция
в размер общо на 800 лв. или по 400 лева за всеки един от предявените
искове, на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. Адвокатско възнаграждение в този
размер е съобразено с разпоредбата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
предвидения в същата минимум. Искането за начисляване на ДДС върху
присъденото адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно,
като се позовава на съдебната практика и приетото в Определение №917 от
2.05.2023г. на ВКС по ч. гр. д. №1323/2023г., IV г. о., ГК.
8
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По исковете на С. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Пазарджик, ул.“******, чрез пълномощника й Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, с адрес на упражняване на
дейността: гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“ бл.112, вх.А, ет.2, офис 11,
представлявано от Д. М. М. - Управител против „СИТИ „КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец,
ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н. П. П.: ОБЯВЯВА
нищожността на неустоечната клауза в Договор за потребителски кредит
№400885 от 25.02.2020г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
667,20 лв. в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между ищцата
С. П. П., с ЕГН ********** и ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Средец, ул.“Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от Н. П. П. да заплати на С. П. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, на основание чл.55 ал.1, предл.1-
во от ЗЗД сумата в размер на 667,20 лв., представляваща недължимо платена
сума за неустойка по Договор за потребителски кредит №400885 от
25.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда - 23.01.2023г. до окончателното й
изплащане, както и сторените разноски по делото в размер общо на 530,00
лева.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Средец, ул.“Славянска“ №29, ет.7,
представлявано от Н. П. П. да заплати на пълномощника на ищцата -
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под
№*********, с адрес на упражняване на дейността: гр.София,
ж.к.“Манастирски ливади“ бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, представлявано от Д.
М. М. - Управител възнаграждение за процесуално представителство и
защита в настоящето производство в размер на 800,00 лв.
9
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10