№ 5678
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110141514 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от ФИРМА ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление гр.София, АДРЕС, представлявано от ИМЕ, с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответника В. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че
същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 3451,87 лв.- главница, представляваща
стойността на начислена на основание чл. 50 от Общите усолия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ФИРМА, за периода от 13.06.2019 г. до 09.01.2021 г., за имот,
находящ гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „16-та“ № 23, отчитан с клиентски № **********,
договорна сметка №**********, и сумата от 458,25 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода 14.07.2019 г. до 09.01.2021 г., както и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
22.04.2021 г. до окончателното плащане на дължимото. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че с Контролен лист №ЕНВ 0121969/10.05.2019г. и
Протокол №КНВ0016637/04.06.2019г., е установено, че имота на ответника е присъединен
към уличната водопроводна мрежа, чрез изградено водопроводно отклонение, за което в
дружеството няма открита партида и абонатен номер, като не са открити документи,
съгласно които имота да е законосъобразно присъединен към водопроводната мрежа,
съгласно изискванията на Наредба № 4/14.09.2004 г. Претендираната сума била начислена
на основание чл. 50 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
ФИРМА, във вр. ч л. 37, вр. чл. 35, ал. 6 от същата наредба.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, който съдържа доводи за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че не се е присъединявал незаконно към
водопроводната мрежа. Сочи, че имота бил на майка му, която на основание действащите
нормативни актове към 1970г., а именно Наредба за ползването на водопроводните и
канализациите, в сила от 08.05.1962г. е станала абонат на Стопанско предприятие ВиК към
Районен народен съвет АДРЕС. Твърди, че сградното отклонение за имота е направено през
1970г. от стопанското предприятие, когато е започнало изграждането на ВиК мрежата в кв.
„Враждебна“. Излага съображения, че ищеца неоснователно е определило разход на вода на
1
основание чл. 50 от ОУ.
Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не изпраща представител.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Р., която поддържа писмения
отговор. Молят съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото са постъпили писмени бележки.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 22971/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 3451,87 лв., представляваща потребена вода от
длъжника за имота му, находящ се в гр. София, ул. „16-та“ (Обеля), №23, клиентски №
**********, за периода от 13.06.2019 г. до 09.01.2021 г., ведно със законна лихва от
22.04.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 458,25 лв. за
периода от 14.07.2019 г. до 09.01.2021 г. С възражение от 24.06.2021 г. ответника е оспорил
вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно удостоверение за наследници на Драгинка Иванова Богданова, починала на
31.01.2002г. ищеца е нейн законен наследник.
На 10.05.2019г. е съставен Контролен лист №ЕНВ 0121969/10.05.2019г., според,
който двама служителите на ищцовото дружество са извършили проверка в обекта на
ответника, находящ се в АДРЕС, които са констатирали, че имота се захранва от водомер,
който е със счупено стъкло, като водата е спряна от 1-ви спирателен кран. Посочено е, че
имота е необитаем.
На 04.06.2019г. е съставен Протокол №КНВ0016637/04.06.2019г. за монтаж на
водомер на същия адрес, на основание чл. 50 от ОУ, в който е посочено, че за периода от
10.05.2018г. до 10.05.2019г. следва да се заплати сумата от 3453,56 лв.
Съгласно фактура дубликат №**********/13.06.2019г. за периода от 10.05.2018г. до
10.05.2019г., е начислена сума от 3451,85 лв., на основание Протокол
№КНВ0016637/04.06.2019г.
По делото са представени и приети като доказателства ОУ за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от ФИРМА
По делото са ангажирани и прието като доказателства още жалба от 17.07.2019г. на
ответника, молба от 27.01.2020г. на ответника, 2 стр. от в. „Известия на президиума на НС“,
бр. 37/08.05.1962г., писмо от 13.01.2020г. на СО, район РАЙОН до ответника, схема на
водопроводна мрежа, писмо от ищеца относно писмо с вх. №ЗИ-821/23.11.2021г., Контролен
лист ТП N3/2021г. №0270843, жалба от 07.06.2019г. от ответника, писмо от ищеца относно
писмо с вх. №М-364/27.01.2020г. и писмо от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД от
11.04.2022г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., при установяване на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните
отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се
определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът
е по-малък. Посочената норма регламентира частна хипотеза на неоснователно обогатяване
2
и цели в случай на установено нарушение (присъединяване към ВиК мрежата не по
законовия ред), в резултат на което са потребени ВиК услуги, без същите да бъдат отчетени
и заплатени, нарушението да бъде преустановено, а ВиК операторът да бъде обезщетен за
ползваните вода и канал без измервателен уред по нормативно предвидена методика, поради
липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството изразходвани, отведени и
пречистени води.
Незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може
да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното
дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай
то дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред (Решение №
320/14.07.2011 Г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 231/2010 г.). В чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал, 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато
поведението на ползвателя е виновно и противоправно - при отказ на достъп за отчитане на
показанията на измерителните уреди и при извършването на незаконно присъединяване.
Когато ползвателят няма вина (при незаконно присъединяване вината може да бъде доказана
само с влязла в сила присъда) и при липсата на достатъчно доказателства за определяне на
количеството ползвана вода, обезщетението се определя по преценка на съда съгласно чл.
162 ГПК, тъй като отговорността за обезщетение е за действително претърпени (а не за
максимално възможните) вреди. По приетата в чл. 36 от Наредба № 4/14.09.2004 г. формула
може да бъде определено само максимално възможното количество ползвана вода. Това
максимално възможно количество ползвана вода може да бъде основа за определяне на
размера на дължимото обезщетение, защото разпоредбата има санкционен характер. Тя
урежда последиците от виновното и противоправно поведение на ползвателя. (Решение №
124/09.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2014 г., IV г. о.).
В настоящия случай, както от твърденията на ответника, потвърдени с приетите по
делото писмени доказателства (жалба от 17.07.2019г. до КЕВР, жалба вх. №0/Ж-
1095/07.06.2019г. до „Софиска вода“ АД), така и от представения от ищеца Контролен лист
№ЕНВ 0121969/10.05.2019г., се установява, че към датата на съставянето му, имота е бил
необитаем- това е отбелязано и от служителите на ищеца, поради което по делото не се
установи да са налице претърпени от ищеца вреди, вследствие потребени ВиК услуги за
периода от една година назад, т.е. от 10.05.2018г.до 10.05.2019г.
От друга страна, по делото не бяха ангажирани никакви доказателства от ищеца за
наличието на основание за претенция в размер на сумата от 3451,87 лв., начислена на
основание чл. 50 от ОУ, за периода от 13.06.2019 г. до 09.01.2021 г. Видно от представената
по делото фактура дубликат №**********/13.06.2019г., за периода от 10.05.2018г. до
10.05.2019г., който е различен от процесния, е начислена сума от 3451,85 лв., на основание
Протокол №КНВ0016637/04.06.2019г. Дори и същата да е дължима от ответника, тя е
дължима за периода 10.05.2018г. до 10.05.2019г., но не и за претендирания такъв с исковата
молба период от 13.06.2019 г. до 09.01.2021 г. За дължимата искова претенция от 3451,87
лв., за периода от 13.06.2019 г. до 09.01.2021 г., по делото не са ангажирани доказателства,
още повече такива, за извършени начисления по реда на чл. 50 от ОУ.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, такъв се
явява и акцесорният такъв за присъждане на обезщетение за забава.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 5 лв.
за ДТ за издаване на съдебно удостоверение. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е за два броя искови
претенции.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ФИРМА ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от ИМЕ, за признаване за установено по отношение на
ответника В. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че последния дължи на ищеца
3
следните суми: сумата от 3451,87 лв., представляваща стойността на предоставени ВиК
услуги, за периода от 13.06.2019 г. до 09.01.2021 г., за имот, находящ се на адрес АДРЕС,
отчитан с клиентски № **********, договорна сметка №**********, ведно със законна
лихва от 22.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 458,25
лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 14.07.2019 г. до 09.01.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК от 28.04.2021г. по
гр.д. № 22971/2021г. на СРС, 159 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от ИМЕ, да заплати на В. СТ. Д. , ЕГН **********, с адрес
АДРЕС, сумата от 505,00 лв. (петстотинстотин и пет лева), представляваща направени по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 22971/2021г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4