№………
гр.Варна, 23.07.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ –Vс-в
в
публично заседание на двадесет и пети юни 2019г.
в
състав: Председател
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретаря Дим.Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело N 1040 по описа за 2019г, за да се
произнесе, взе предвид
Производството е въззивно,
образувано по жалба вх.№ 30974/
30.04.2019 на Г.М.И., подадена от назначения му особен представител адв.З.Й., срещу решението
на ВРС-Xс-в № 1328/29.03.2019г, постановено по гр.д.№
1803/2018г, с коeто е въззивникът е ЛИШЕН от
родителски права по отношение на детето ***Г.М. поради трайно неполагане на
грижи без основателна причина за детето и неплащане на издръжка, на осн. чл.132 ал.1 т.2 СК; ОПРЕДЕЛЕНИ са мерки относно
личните отношения между бащата Г. М. И. и детето ***Г.М., като е дадена възможност
на бащата да вижда детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10ч до 12ч, в
присъствието на майката, на осн.чл. 134 т.2 СК ; ИЗМЕНЕН
е размерът на издръжката, определена с влязло в законна сила решение,
постановено по гр.д.№ 2609/2013г по описа на РС-Шумен, дължима от Г.И. в полза
на детето ***М., като е УВЕЛИЧЕН от 110лв на 140лв месечно, считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда – 7.02.2018г до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на задължението; ОСЪДЕН е въззивникът да
заплати в полза на Държавата, по сметка на съда, следните суми: 150лв –
възнаграждение за назначен особен представител в настоящото производство и
87,60лв – държавна такса за предявените два иска, съединени в настоящото
производство; ОСЪДЕН е въззивникът да заплати в полза на адв.
З. Д. П. сумата от 300лв, представляваща възнаграждение в настоящото
производство, на осн.чл.38 ал. 2 ЗАдв.
Излага оплаквания за
незаконосъобразност на решението поради неправилното обсъждане на събрания
доказателствен материал. Счита, че от разпита на единствения свидетел по делото
- майка на ищцата, е видно, че нито ищцата, нито детето, нито други лица са
казали на ответника къде живее детето, къде учи, а и видно от същите показания,
когато бащата се е обаждал, не са му давали информация. За времето, в което
живеят във Варна и дори когато ги срещал на спирката случайно, ищцата и детето
се отдръпвали, не искали да общуват, да говорят с него, не са му казвали къде
живеят и на практика с това си поведение са целели бащата да няма контакт с
детето. Поведението на майката и нейните роднини изцяло било подчинено на
желанието й , продиктувано от нейни лични причини и стар конфликт от 2007г, да
не допуска контакт с детето. От гласните доказателства е видно, че бащата
звънял и търсил контакт с детето, но майката и бабата всячески ги препятствали.
Ето защо счита, че неполагането на грижи за детето не може да се квалифицира
като такова „без основателна причина".
При постановяване на решението
следва да се има предвид, че показанията на свидетеля - майката на ищцата са
противоречиви от една страна, а от друга следва да се има предвид и личния
интерес на свидетелката от изхода на делото. При всички случаи показанията на
свидетелката не са достатъчни, за да обусловят основателността на решението за
лишаването на Г.И. от родителски права.
Излага още, че в производствата по
лишаване от родителски права се защитават интересите на детето, а не тези на
родителя, упражняващ родителските права. В конкретния случай счита, че
лишаването му от РП не е в интерес на детето. В съдбната
практика се приема, че лишаването от РП е крайна мярка за защита на децата.
Самият ищец в уточняваща молба по делото заявява, че от м.дек.2017г е заплатил
три вноски по дължимата издръжка от запор на трудово възнаграждение. Установи
се, че макар и по принудителен ред, а именно в хода на изп.производство,
същият е плащал издръжка. Преди това същата била изплащана от общината.
Не се доказало по категоричен и
безспорен начин и твърденията, че ответникът без основателна причина не полагал
грижи за детето си трайно, нито че представлявал опасност за живота и/или
здравето на детето.
Наведените твърдения за осъждане на
бащата във връзка с отношения между родителите не могат да обосноват извод, че
са налице обстоятелства, имащи значение за взаимоотношенията родител-дете.
Предвид крайността на мярката
лишаване от РП, която служи за защита на детето, същата следва да се прилага
при доказана нужда.
В тежест на ищцата по делото е да
докаже твърденията си, а именно, че се касае за толкова тежък случай на опасно
поведение на родител към дете, за да бъде основателна претенцията за лишаване от
РП.
В хода на първоинстанционното
производство не било установено такова поведение - съзнателно и без никаква
уважителна причина ответникът да избягва да участва в задоволяване на потребностите
му. Не се доказа и такова негово поведение, което да се изразява в действия или
бездействия, водещи до излагане на опасност на личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето. Затова предявената претенция като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Като е приел обратното, а именно, че
бащата се е дезинтересирал трайно и не е плащал
издръжка, без за това да са налице основателни причини, като е ценил дадените
по делото доказателства като дадени при липса на други, РС е направил
неправилен извод, че искът за лишаване на Г.И. е основателен и доказан.
Поради изложеното моли за отмяната
решението на ВРС, вместо което да бъде постановено друго за отхвърляне на
молбата, ведно с всички произтичащи от това последици.
В с.з. по същество поддържа
становището и искането.
Въззиваемата страна С.Х.Р. в срока по чл.263 ал.1 ГПК не е
депозирала писмен отговор.
Контролиращата
страна ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Контролиращата
страна ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, представлявана
от прокурор Б., изразява становище
за неоснователност на жалбата и за правилност на постановеното решение.
В с.з. по същество изразява
становище за следното: единственото обстоятелство, с което е съгласна от
изложени във възивната жалба е, че в производствата
за лишаване от РП следва да бъдат защитавани интересите на детето, както е подходил
и ВРС.
В с.з. особеният представител на
въззивника навел твърдението, че искът бил заведен с цел увеличаване на
издръжката. Предвид изложеното във въззивната жалба и в с.з. от особения
представител на въззивника, може също да се направи извод, че жалба е подадена
с цел за присъждане възнаграждение на особения представител.
От
събраните доказателства е установено, че всяка седмица детето с майка си
посещава селото, където се намират бабата и дядото на неговия баща и че никой и
най- вече бащата не е търсил контакти с детето си. Дванадесет години въззивникът
не е плащал издръжка, при това скромната сума от по 40лв месечно. Принудително
били събрани едва три суми от по 300лв. Освен това, пропуска се
обстоятелството, че много често когато въззивникът види майката на детето, я
биел и се държал агресивно с нея. По тази причина майката избягва контактите с
въззивника и не може да ѝ бъде вменено във вина, че е дошла във Варна и
че не казва къде пребивава. Макар да се явява биологичен баща на детето, същият
не може да бъде определен като отговорен родител. Затова моли за отхвърляне на въззивната
жалба.
В обстоятелствената част на молбата си С.Х.Р.,
дейставаща като майка и законен представител на
детето ***Г.М., излага, че ответникът е баща на детето ***. С решение № 903/26.11.2013г
по гр.д.№ 2609/2013г на РС-Шумен е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка. Твърди,
че през последната една година не изпълнявал задължението си. Сочи още, че
въззивникът е осъден с присъда от 25.03.2008г по НЧХД № 1986/2007г на РС-Шумен
заради това, че е нанесъл удар с нож в областта на ляво бедро на майката С.Р.. Освен
това, неколкократно е нарушавал обществения ред и е
тормозил психически и физически ищцата.
Поради изложеното моли да се постанови
решение, с което ответникът да бъде лишен от родителски права спрямо детето ***Г.М.
поради трайно виновно неполагане на грижи и непредоставяне на издръжка, както и
да бъде изменен размерът на дължимата от Г.И. в полза на детето ***издръжка от
100 лв на 160лв месечно, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор на ИМ от назначения особен представител на ответника със становище за
неоснователност на искането. Възразява, че е изплащал издръжка и се е грижел за
***. По делото нямало данни поведението на ответника да представлява опасност
за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето. Що се отнася до иска
по чл.150 СК счита претенцията, надвишаваща минималния размер, за
неоснователна.
С определение от 15.02.2018г РС е постановил
съвместно разглеждане, осн.чл.213 ГПК, на делата под №
1808/2018г и № 1803/ 2018г, тъй като предмет на гр.д.№ 1808/2018г е иск по
чл.150 СК за изменение на размера на дължимата от ответника издръжка в полза на
детето ***.
В о.с.з. представителят на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Варна изразява становище за основателност на искането, тъй като родителят трайно се е дезинтересирал от възпитанието на детето и не е плащал
издръжка продължителен период от време.
Становището на ВРП също е за лишаване
на въззивника от родителски права.
Така
предявената молба намира правното си основание в разпоредбата на чл.132 ал.1
т.2 СК.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от
представеното у-е за раждане е видно, че ***Г.М. е родена от родители С.Х.Р.,
майка и Г.М.И., баща.
От справка за съдимост е видно, че Г.М.И.
е осъждан неколкократно. В момента същият е с
неизвестно местоживеене, поради което участва в процеса чрез назначения му
особен представител.
От показанията на разпитаната свид.Ф. А. А., майка на ищцата, се установява, че бащата на
детето не помагал с нищо в грижите за нея. Последно Г. бил заплащал издръжка за
два месеца през 2017г. На детето не бил изпращал никакви вещи, подаръци или
пари; не бил присъствал на рождените дни на ***, нито на откриването на
учебната година.
С решение № 903/26.11.2013г по
гр.д.№ 2609/2013г на РС-Шумен е изменен размерът на дължимата от ответника Г.М.И.
в полза на ***Г.М. издръжка, като е увеличена на 100лв месечно.
Горната фактическа установеност
обуславя следните правни изводи:
Нормата на чл.125 ал.1 СК визира задължението
на всеки родител да полага грижи за физическото, умственото, нравственото и
социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси.
По
иска по чл.132 ал.1 т.2 СК
Хипотезата на горепосочената норма предполага
виновно бездействие от родителя, изразяващо се в трайно неполагане на грижи и
недаване на издръжка, което представлява опасност за личността, здравето или
имуществото на детето.
Единствените гласни доказателства,
събрани по делото, са показанията на майката на ищцата. Действително, макар
същите следва да бъдат ценени съгласно чл.172 ГПК, доколкото същите не оборени,
нито са представени други доказателства от страна на ответника, съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Въз основа на същите се
установява, че от 2017г ответникът не е давал издръжка за детето ***, не се е
интересувал от него; не я е посещавал, нито е изпращал пари, храна или
подаръци. Освен това, не е бил ангажиран и с образователният процес на детето.
В тежест на ответника бе да установи, че през процесния период е полагал грижи
за детето ***, каквито доказателства не се представиха.
Анализът на фактическата установеност
обуславя извода на съда за наличието на такова трайно неполагане на грижи и
недаване на издръжка за детето от бащата, с което фактическият състав на
правната норма на чл.132 ал.1 т.2 СК е осъществен и молбата като основателна
следва да бъде уважена.
Императивната норма на чл.134 СК указва,
че при лишаване на родителя от права, следва да бъдат определени мерките
относно личните отношения между родителя и детето, така и издръжката на детето,
ако такава не е била присъдена.
По
отношение режима на лични отношения.
Постановяването на положително
решение по иска за лишаване от родителски права е ново обстоятелство, което се
явява самостоятелно основание /чл.134 т.2 СК/ съдът служебно да определи
подходящи мерки на личните отношения между лишения от права родител и детето. Съобразявайки
ниската възраст на детето ***и трайната дезинтересираност
на бащата, съответно и липсата на изградена между тях емоционална връзка,
намира, че на бащата следва да бъде дадена ограничена възможност да вижда
детето - всяка първа и трета неделя от месеца от 10ч до 12ч, в присъствието на
майката.
По
отношение на издръжката.
Доколкото такава е била определена и
присъдена с предходно решение, недопустимо е повторно произнасяне в настоящото
производство по този въпрос.
Нормата на чл.150 СК предвижда, че
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена.
Определената с решение №
903/26.11.2013г по гр.д. № 2609/2013г на РС–Шумен издръжка в полза на детето ***е
в размер на 100лв. Към настоящия момент същата се явява под установения
минимален размер с оглед разпоредбата на чл.142 ал.2 СК, който се определя като
1/4 от размера на минималната работна заплата. Последната е установена с ПМС от
1.01.2019г в размер на 560лв. и, следователно, 1/4 от нея се равнява на 140лв. При
това положение размерът на дължимата издръжка следва да бъде изменен в
посочения размер предвид липсата на доказателства за трудовата ангажираност и
доходите на ответника. Още повече, че събраните гласни доказателства сочат на
липсата на възможности у същия и че част от дължимата издръжка е била заплащана
от Държавата.
Решението в частта, с която е отхвърлена
претенцията за издръжката на детето за разликата над 140лв до 160лв, не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
По
разноските:
За първата инстанция, с оглед изхода
на спора, ответникът следва да заплати в полза на Държавата по сметка на съда
следните суми: 150лв–възнаграждение за назначен особен представител и 87,60лв –
държавна такса. В полза на процесуалния представител на ответника на осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 300лв.
Предвид съвпадащите крайни правни
изводи на двете инстанции, решението на РС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС-Xс-в № 1328/ 29.03.2019г,
постановено по гр.д.№ 1803/2018г,
с коeто е въззивникът е ЛИШЕН от родителски права по
отношение на детето ***Г.М. поради трайно неполагане на грижи без основателна
причина за детето и неплащане на издръжка, на осн.
чл.132 ал.1 т.2 СК; ОПРЕДЕЛЕНИ са мерки относно личните отношения между бащата Г.
М. И. и детето ***Г.М., като е дадена възможност на бащата да вижда детето
всяка първа и трета неделя от месеца от 10ч до 12ч, в присъствието на майката,
на осн.чл. 134 т.2 СК ; ИЗМЕНЕН е размерът на
издръжката, определена с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д.№
2609/2013г по описа на РС-Шумен, дължима от Г.И. в полза на детето ***М., като
е УВЕЛИЧЕН от 110лв на 140лв месечно, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 7.02.2018г до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задължението; ОСЪДЕН е въззивникът да заплати в
полза на Държавата, по сметка на съда, следните суми: 150лв – възнаграждение за
назначен особен представител в настоящото производство и 87,60лв – държавна
такса за предявените два иска, съединени в настоящото производство; ОСЪДЕН е въззивникът
да заплати в полза на адв. З. Д. П. сумата от 300лв,
представляваща възнаграждение в настоящото производство, на осн.чл.38
ал. 2 ЗАдв.
Решението в частта, с която е
отхвърлена претенцията за издръжката на детето за разликата над 140лв до 160лв,
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Препис от
настоящето решение заедно с това на ВРС следва да бъде връчено на: ВРП,
ДСП–Варна, както и на Общината по постоянен адрес на ответника, за отразяване в
АГС на детето постановеното лишаване от родителски права, на осн.чл.136 СК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :