Определение по дело №2830/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2755
Дата: 12 октомври 2017 г. (в сила от 27 октомври 2017 г.)
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20177050702830
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               /12.10.2017 год., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д.№2830/2017г по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба от „Ви Ви Ес Хала“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.Г.Т., против РА №Р-03000316003607-091-001/14.12.2016г на органи по приходите при ТД на НАП- Варна, потвърден с Решение №15/23.02.2017г на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП-София, с който е ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл.177 от ДОПК за дължим ДДС по доставки, извършени от „Корект-Т 2014“ ЕООД за д.п. м.06.2015г, м.07.2015г и м.08.2015г в общ размерна 65 191.52лв. главница и 957.31лв. лихви.

В жалбата са изложени съображения за спазен срок за оспорване на РА, като се твърди, че представляващият дружеството е получил потвърдителното решение на 20.09.2017г, ведно с писмо изх.№20-7/19.09.2017г (стр.13 по делото), с което се твърди, че РА е влязъл в сила. Жалбоподателят оспорва спазването на процедурата по чл.32 от ДОПК при призоваването, като сочи, че двете посещения на адреса за кореспонденция са осъществени на 19.04.2017г от 15:30ч до 16:30ч, и на 03.05.2017г от 16:00ч до 17:00ч. При това се твърди, че не е спазен принципът на добросъвестност, тъй като органите по приходите не са ги уведомили надлежно за решението, примерно чрез изпращане на уведомление по електронна поща (което е и задължение по см.чл.32 от ДОПК), посещение в наетия от дружеството склад, за който знаят от представеният им в хода на ревизията договор за наем, свързване по телефон и др. Вместо това и двете посещения на адреса за кореспонденция са извършени в рамките на общоприетото работно време, а търговията с плодове и зеленчуци (както било общоизвестно) се извършва сутрин; освен това упражняването на този бизнес било свързано с непрекъснати пътувания в страната и чужбина. Поради това и след като получил покана с обратна разписка на 15.05.2017г да се яви в ТД на НАП-Варна и да се запознае с потвърждаващото РА решение, управителят помолил същото да му бъде изпратено по електронна поща, което не било сторено в нарушение на правило от процесуален характер. По изложените съображения представляващия дружеството настоява жалбата му да бъде приета за допустима, като излага съображения и за нейната основателност по същество.

В становището си по жалбата, изготвено от гл.ю.к.К. Д., ответникът е изложил подробно всички предприети действия във връзка с връчването на потвърждаващото РА решение, и в тази връзка - мотивирани съображения за процесуална недопустимост на жалбата на „Ви Ви Ес Хала“ ЕООД, като се твърди, че решението му е връчено на дружеството още на 19.05.2017г по реда на чл.32 ал.6 от ДОПК. Изложени са и съображения за неоснователност на твърденията на жалбоподателите за недобросъвестни действия на органите на приходите, като се твърди, че пропускането на срока за депозиране на жалбата против потвърдения РА е резултат на бездействие, от което дружеството-жалбоподател не може да черпи права. С тези аргументи се настоява за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството.

След запознаване с доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство против „Ви Ви Ес Хала“ ЕООД е приключило с издаване на горецитирания РА от 14.12.2016г, с който в тежест на дружеството са установени публични задължения за ДДС по ЗДДС в размер на 65 191.52лв. главница и 957.31лв. лихви. РА е връчен по електронен път на 20.12.2016г на адрес ************@***.**, което се установява от приложените по преписката удостоверение (л.13а) и разписка (л.14). Дружеството е обжалвано РА по административен ред с жалба от 30.12.2016г, а с решение №15/23.02.2017г РА е потвърден изцяло. На 24.02.2017г решението е изпратено по електронен път на същия адрес ************@***.** (л.38 по преписката), но за разлика от РА, не е получено потвърждение за получаването му. Видно от доказателствата по преписката (л.35-38 по преписката), адресът на управление на дружеството, респ. този по чл.8 от ДОПК, не е променян от 2007г и е гр.Варна, ул.“Райно Попович“ №6, вх.А, ап.2. На този адрес е изпратено решението на директора на Д „ОДОП“-Варна с писмо изх.№20-2/07.03.2017г (л.34), но същото заедно с обратната разписка е било върнато като непотърсено (л.32-33 по делото). Поради това с писмо изх.№20-3/07.04.2017г (л.31) решението е изпратено на директора на ТД на НАП-Варна за връчване по реда на чл.30 и сл. от ДОПК. Двете неуспешни посещения на адреса на управление на дружеството за връчване на решението са обективирани в протоколи от 19.04.2017г – от 15:30ч до 16:30ч, и от 03.05.2017г – от 16:00ч до 17:00ч (л.28-29). По-нататък с уведомително писмо по чл.32 ал.5 от ДОПК с изх.№27403/04.05.2017г (л.26) представляващият дружеството е поканен да се яви в 14-дневен срок от поставяне на съобщението в ТД на НАП-Варна за връчване на решение №15/23.02.2017г. Това писмо е получено лично от управителя Т.Т. на 15.05.2017г в 12:30ч (л.25), което той изрично признава в жалбата си против РА до съда. Същото съобщение е поставено на определеното за целта място в ТД на НАП-Варна и е публикувано на интернет страницата на НАП на 04.05.2017г, и е свалено на 19.05.2017г  след изтичане на 14-дневния срок (л.22-23).

С молба вх.№20-6/11.09.2017г представяващият дружеството е поискал от директора на Д „ОДОП“-Варна да му предостави решението по жалбата на дружеството срещу РА от 14.12.2016г. (стр.12 по делото). В отговор с писмо изх.№20-7/19.09.2017г на дружеството са предоставени  в заверени за вярност преписи на решението и на всички документи, съставени във връзка с предприетото връчване, като е посочено, че по арг.чл.32 ал.6 от ДОПК решението е редовно връчено на 19.05.2017г, РА не е обжалван в срока по чл.156 ал.1 от ДАПК, поради което е влязъл в законна сила. Жалбата против РА, иницирала настоящото съдебно производство, е депозирана на 25.09.2017г.

При тази фактология съдът прави следните правни изводи:

Централният спорен въпрос между страните понастоящем е дали е надлежно проведена процедурата по чл.32 от ДОПК, респективно – връчен ли е РА при спазване на приложимите процесуални правила, и дали е влязъл в сила. Съдът в настоящия си състав намира, че отговорите на всички тези въпроси са положителни.

От гореизложената фактология е очевидно, че органите по приходите са изпълнили последователно и добросъвестно цялата процедура, предвидена от законодателя за неприсъствено връчване на РА. Така на първо място следва да бъде посочено, че предприетото връчване на решението по електронен път е било неуспешно, макар да е направено на същия електронен адрес, на който успешно е бил връчен самия РА и то само два месеца по-рано. Поради това органите по приходите са предприели две посещения на адреса за кореспонденция през повече от 7 дни (19.04. и 03.05.2017г), за по час, но там не са били открити нито представител или пълномощник на „Ви Ви Ес Хала“ ЕООД, нито служител, определен да получава съобщения или книжа. Протоколите, обективиращи посещенията, съдържат всички необходими реквизити, вкл. и подписи на длъжностните лица, извършили посещенията, и представляват годни официални документи, доказващи отразените в тях факти. По-нататък в изпълнение на чл.32 ал.4 и ал.5 от ДОПК органите по приходите са изпратили уведомително писмо, което е получено лично от управителя на дружеството на 15.05.2017г, с покана да се яви в ТД на НАП –Варна за връчване на решение №15/23.02.2017г. Независимо от личното връчване съобщението е било поставено на определеното за това място в ТД на НАП-Варна и е било публикувано на електронната страница на НАП, откъдето е свалено на 19.05.2017г, след изтичане на 14-дневния срок по чл.32 ал.6 от ДОПК. Данъчната администрация е приела 19.05.2017г за дата на връчване на потвърждаващото РА решение, при което срокът за обжалване на акта по съдебен ред е приет за изтекъл на 02.06.2017г (присъствен ден – петък).

Съдът в настоящия си състав споделя принципно този извод, но намира, че доколкото уведомителното писмо от 04.05.2017г, съдържащо покана за явяване в ТД на НАП-Варна за връчване на решението в 14-дневен срок, е връчено лично на управителя на дружеството на 15.05.2017г (както и самият той посочва в жалбата си до съда), то 14-дневният срок по чл.32 ал.6 от ДОПК е започнал да тече за него от 16.05.2017г и е изтекъл на 29.05.2017г (присъствен ден – понеделник). Доколкото обаче приетият от приходната администрация срок – до 02.06.2017г, е по-благоприятен за жалбоподателите, то именно тази дата би следвало да бъде възприета като последен ден на срока за съдебно обжалване на РА.

В контекста на изложеното съдът преценява всички възражения на жалбоподателите като неоснователни. На първо място по гореизложените съображения съдът намира, че в този случай, противно на твърденията на жалбоподателя, процедурата по чл.32 от ДОПК е спазена стриктно и изцяло, а органите по приходите са действали добросъвестно при опитите си да му връчат решението от 15.02.2017г. Извършените процесуални действия при двете безрезултатни посещения на адреса за кореспонденция на дружеството са конкретизирани по време, поради което липсва основание да бъде споделено становището, че нямат обвързваща сила. Освен това извършването на посещенията в рамките на работното време е гаранция, че на адреса за кореспонденция на дружеството (в случая – и адрес на управление и такъв по чл.8 от ДОПК), ще бъде открит какъвто и да било негов представител или служител, на когото да бъде връчен акта; напротив - посещението в извънработно време на адреса на управление на ЕООД би било безпредметно. Дори да се приеме за доказано, че търговията със зеленчуци се извършва сутрин (а не през целия работен ден), е логично да се очаква, че след приключването й в наетия от дружеството склад негови служители или представляващия биха били открити в офиса му (адреса на управление) следобяд – именно в часовете, когато са извършени двете посещения – между 15:30ч и 17:00ч. Поради това конкретно предприетите действия на данъчната администрация не разкриват недобросъвестност, както твърди жалбоподателя. Този извод не се променя и от факта, че те не са търсили представляващ дружеството другаде, освен на адреса за кореспонденция – именно той е предвиден от законодателя като релевантен адрес по чл.32 от ДОПК, поради което те нямат задължение да издирват други адреси, на които да извършат връчването. Не отговаря на истината и твърдението, че не е направен опит за връчване на решението по електронен път или по пощенски път с обратна разписка – доказателствата за противното са на л.38 и л.32 по преписката. Нещо повече – поканата за явяване в ТД на НАП-Варна връчване на решението в 14-дневен срок е връчена лично на самия управител на дружеството на 15.05.2017г, което е направило безпредметно поставянето на същото съобщение на определеното за това място в Дирекцията и публикуването му в страницата на НАП. Доказателства за това, че управителят е поискал след този момент решението да му бъде изпратено по електронен път, което му е било отказано от данъчните органи, липсват по преписката и не се представени с жалбата, поради което са недоказани.

Поради гореизложеното съдът в настоящия си състав споделя становището на приходната администрация, че решение №15/23.02.2017г е връчено надлежно по реда на чл.32 от ДОПК на 19.05.2017г, РА не е обжалван своевременно от дружеството и е влязъл в сила на 03.06.2017г. В този смисъл депозираната на 25.09.2017г жалба против него е просрочена, т.е. процесуално недопустима по см.чл.159 т.5 от АПК, приложим по препращането на §2 от ДОПК, което безалтернативно налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.

В заключение и само за прецизност следва да бъде посочено, че съдът не квалифицира настоящата молба като такава по чл.65 от ГПК, приложима по препращането на чл.§2 от ДОПК, предвид липсата на твърдения от дружеството-жалбоподател, че пропускането на срока за обжалване се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могло да преодолее.

Така мотивиран и на осн.чл.159 т.5 от АПК вр.§2 от ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ви Ви Ес Хала“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.Г.Т., против РА №Р-03000316003607-091-001/14.12.2016г на органи по приходите при ТД на НАП- Варна, потвърден с Решение №15/23.02.2017г на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП-София, с който е ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл.177 от ДОПК за дължим ДДС по доставки, извършени от „Корект-Т 2014“ ЕООД за д.п. м.06.2015г, м.07.2015г и м.08.2015г в общ размерна 65 191.52лв. главница и 957.31лв. лихви, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д.№2830 по описа за 2017г. на Административен съд Варна, ХХVІ с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд –София в 7-дневен срок от получаването му.

            Преписи да се връчат на страните.

 

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: