Решение по дело №1406/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 801
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20193100901406
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………09.2019г., гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело №1406 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

         

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на “Скандинав Инвест“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Бриз“, ул.“Д-р Василаки Пападополу“ №55, ет.4, ап.4А, представлявано от Хенрик Бйерегорд Мадсен, против Отказ с рег.№20190530092117/14.08.2019г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20190530092117 за вписване на действителни собственици на дружеството по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният отказ. Жалбоподателя сочи, че от електронната партида на дружеството в ТР, се вижда наличие на дефект при сканиране на Заявление Б7 и съпътстващите го документи, като част от вписаната информацията остава скрита и не се чете. Поддържа, че документите са подадени на хартиен носител на място в офисът на АВ-Варна и са сканирани от служител на Агенцията, като оригиналите се съхраняват в архивът на Агенцията. Поддържа, че в подаденото заявление по образец Б7, се съдържа информация за действителните собственици и че лице за контакт е посочен управителят-Хенрик Бйерегорд Мадсен. Сочи, че при регистрацията на дружеството са представени изискуемите от закона документи, доказващи съществуването на съответните дружества и кои лица ги представляват по българският закон, а за чуждестранните ЮЛ-по националния им закон. Сочи, че до настоящият момент, не са настъпвали промени относно съществуването на юридическите лица, съответно собственици, съдружници и лицата, които ги представляват. Поддържа, че не съществува законово изискване при промяна в обстоятелствата или при обявяване на актове, заявителят да представя доказателства установяващи съществуването на ЧЮЛ и представителката власт на лицата. Поддържа, че по аналогия на чл.23, ал.6 от ЗТР, длъжностното лице е трябвало да приложи чл.2, ал.1 от Закона за електронно управление и съответно общодостъпните бази данни поддържани на общоевропейско ниво /европейския портал за електронно правосъдие/,  би следвало да се приемат за достъпни за първичен администратор, относно данните за правосубектността на българските юридически лица-собственици, съдружници в дружеството и представителството на ЧЮЛ и техните крайни собственици. Сочи, че във въпросните регистри може да се извърши справка за търговец по фирмата или по идентификационен номер /CVR/, който е посочен още при вписването му като съдружник в дружеството и е наличен в данните по фирменото дело. Сочи, че според становище на МВнР, на основание Регламент (ЕС) №2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) №1024/2012, считано от 01.01.2019г., е премахнато изискването за легализация на чуждестранни публични актове между страните които са ратифицирали Хагската конвенция, каквито в случая са Дания и България. Моли се за отмяна на обжалваният отказ и даване на указания за висване на заявените обстоятелства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице-заявител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са слените:

С Отказ с рег.№20190530092117/14.08.2019г. длъжностното лице при АВ е отказало на заявителя “Скандинав Инвест“ ООД, с ЕИК *********, по Заявление Б7 с вх.№20190530092117, вписване на действителни собственици на дружеството на основание Закона за мерките срещу изпирането на пари. В мотивите към отказа е посочено, че не е изпълнено изискването по чл.63, ал.4 от ЗМИП, тъй като представената декларация от представителя на юридическото лице, с нотариална заверка на подписа, не съдържа всички необходими данни за вписване в регистъра и по конкретно не съдържа информацията относно заявените данни в ред 550-действителни собственици и ред 550а-лице за контакт. Посочено е още, че разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ не може да намери приложение, тъй като недостатъка, не е в липса на документ. В резултат, от което е постановен атакувания отказ.

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса.

Според чл.63, ал.4, т.1 от ЗМИП, в съответния регистър /в случая в ТР/ се вписват идентификационните данни за действителните собственици-физически лица, съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона, както следва: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански номер за лицата по чл.3, ал от ЗГР; г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква “в“ и д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква “б“. Съгласно т.3 на цитираната разпоредба, когато по партидата на лицето по чл.61, ал.1, съответно по чл.62, ал.1 от ЗМИП, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител-физическо лице, какъвто е настоящия случай на вписване подлежат данните по т.1, букви “а“-“г“ на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това.

От представената по делото преписка по Заявление с вх.№20190527105532, се установява, че в представената от заявителят Декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП липсва необходимо съдържание за да се извърши исканото вписване. Това е така защото раздел I от декларацията: “Действителни собственици… физически лица“, чието съдържание следва да кореспондира със съдържанието на т.550 от Заявление Б7, не е попълнен, съответно не са посочени физическите лица, явяващи се действителни собственици на дружеството. По идентичен начин, се установява липса на съдържание на декларацията относно посочването на данните за “Лице за контакт“, което следва да кореспондира със съдържанието на т.550а от Заявление Б7.

Липсата на посочените данни в процесната Декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, водят до липса на нормативно изискуем реквизит, поради което искането за вписване, правилно не е уважено от ДЛР. Обстоятелството, че въпросните данни са посочени в Заявление Б7, не може да санира липсата на съдържание на декларацията, доколкото същата има за предназначение да удостовери истинността на данните вписани в заявлението.

За пълнота, следва да се отбележи, че пространно развитите доводи на жалбоподателя, за липсата от необходимост да се легализират документи удостоверяващи данни достъпни от публични регистри за български и чуждестранни юридически лица, са ирелевантни за спора, тъй като отказа за вписване, не обусловен от липса на такава информация.

В заключение съдът намира, че атакувания отказ, е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Отказ рег.№20190530092117 от 14.08.2019г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по Заявление вх.№20190530092117. за вписване на промени по партидата на “Скандинав Инвест“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Бриз“, ул.“Д-р Василаки Пападополу“ №55, ет.4, ап.4А, представлявано от Хенрик Бйерегорд Мадсен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :