РЕШЕНИЕ
№ 49
13.02.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова и присъствието на прокурор Елеонора Иванова
от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян и. адм. дело №1226 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от С.Д.Р., с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника
му адв. И. Г. И., против Областна дирекция на МВР - Хасково, с адрес: гр.Х., бул.
„Б.“ №..
Ищецът претендира да бъде осъдена Областна
дирекция на МВР - Хасково да му заплати сума в размер на 900 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления на ОДМВР – Хасково. В тази връзка посочва, че с Наказателно
постановление №18-0254-000180/08.03.2018г. на началника на РУ – Димитровград,
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП ми било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца, с НП №18-0254-000181/08.03.2018г. на началника на РУ – Димитровград,
на основание чл.179, ал.2, пр. от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и глоба на осн. чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, с НП №18-0254-000182/08.03.2018г. на началника на РУ –
Димитровград, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от КЗ му било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лева. Визираните
наказателни постановления обжалвал пред Районен съд – Димитровград, където били
образувани АНД №163/2018г., АНД
№164/2018г. и АНД №165/2018г. След разглеждането им от съда и трите НП били
отменени. В последствие решенията по АНД №164/2018г. и АНД 165/2018г. били
обжалвани от РУ – Димитровград пред Административен съд – Хасково, който върнал
делата за разглеждане от друг състав на РС – Димитровград. С решенията по
новообразуваните дела наказателните постановления отново били отменени. Едно от
тези решения, а именно Решение №231/28.12.2018г. по НАХД №511/2018г. на новия
състав на РС – Димитровград било обжалвано от РУ – Димитровград пред АдмС –
Хасково, като с Решение №674/01.10.2019г. по АНД (К) 141/2019 по описа на АдмС
– Хасково решението било потвърдено. Ищецът твърди, че в хода на разглеждането
на всички дела били представени пълномощни за предоставяне на правна помощ на
обща стойност 900 лева, които били заплатени на адвокат, като същите
представлявали имуществени вреди и били пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните наказателни постановления. Била налице и причинна връзка
между постановените незаконосъобразни актове и настъпилия вредоносен резултат.
Претендира се присъждане на сумата от 900 лева, ведно със законната лихва върху
нея до окончателното ѝ изплащане, както и на направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът,
ОДМВР – Хасково, в писмена молба по хода на делото, представена от пълномощник,
заявява, че претенцията следва да бъде доказана от ищеца. Прави възражение за
прекомерност на платените адвокатски хонорари по делата, в случай че
възнагражденията по тях са в размер по-голя от 300 лева. Възразява и срещу
размера на исканото адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково намира иска за основателен и доказан. Предлага
да бъде уважен.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
С Решение №143/13.07.2018г., постановено по АНД
№163/2018г. състав на Районен съд – Димитровград е отменил НП №18-0254-000181/08.03.2018г. на началника на РУ
– Димитровград, с което на С.Д.Р. за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и съответно глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Постановеното от районния съд решение е било оспорено пред АдмС – Хасково,
който с Решение №882/21.11.2018г. по АНД (К) №763/2018г. го отменил и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане
Районен съд – Димитровград се произнесъл с Решение №4/07.01.2019г., постановено
по НАХД №542/2018г., с което изменил НП
№18-0254-000181/08.03.2018г. на началника на РУ – Димитровград, като го отменил
в частта за наложените на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказания „глоба
в размер на 200 лева“ и „лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца“ и потвърдил в останала му част,
т.е. в частта на наложената за основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП „глоба“ в
размер на 200 лева. Така постановеното Решение №4/07.01.2019г., по НАХД
№542/2018г. на РС – Димитровград е било оспорено пред АдмС – Хасково, който с
окончателно Решение №20/02.04.2019г. по АНД (К)136/2019г. оставил в сила
съдебния акт.
С Решение №145/13.07.2018г., постановено по АНД
№165/2019г. състав на Районен съд – Димитровград отменил НП №18-0254-000180/08.03.2018г.
на началника на РУ – Димитровград, с което на С.Д.Р. за нарушения на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. Решението
на районния съд е било оспорено пред АдмС – Хасково, който с Решение
№828/07.11.2018г. по АНД (К) №765/2018г. го отменил и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане Районен съд –
Димитровград се произнесъл с Решение №231/28.12.2018г., постановено по НАХД
№511/2018г., с което отменил НП №18-0254-000180/08.03.2018г. на началника на РУ
– Димитровград на други основания. Постановеното
Решение №231/28.12.2018г., по НАХД №511/2018г. на РС – Димитровград е било
оспорено пред АдмС – Хасково, който с окончателно Решение №674/01.10.2019г. по
АНД (К) №141/2019г. оставил в сила съдебния акт.
С Решение №146/13.07.2018г., постановено по АНД
№164/2019г. състав на Районен съд – Димитровград отменил НП №18-0254-000182/08.03.2018г. на началника на РУ
– Димитровград, с което на С.Д.Р. за нарушения на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на
основание чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 о КЗ е било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лева. Решението
на районния съд е било оспорено пред АдмС – Хасково, който с окончателно
Решение №823/09.11.2018г. по АНД (К) №764/2018г. го е оставил в сила.
Видно от доказателствата по делото, по част от
производствата пред Районен съд – Димитровград и Административен съд - Хасково С.Д.
Русев е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адв. И.И.. За да стигне до този извод съд взе предвид следното:
Във връзка с обжалването на НП №18-0254-000181/08.03.2018г. са били образувани, водени общо
четири съдебни дела - АНД №163/2018г., АНД (К) №763/2018г., НАХД №542/2018г. и
АНД (К)136/2019г. с постановени по всички тях решения. По част тези дела, (по
АНД №163/2018г., АНД (К) №763/2018г., НАХД №542), ищецът С.Д.Р. е бил
представляван от адв.И.И. ***, като за това представителство и за
предоставената правна помощ и съдействие са представени писмени доказателства –
Пълномощни и Договори за правна защита и съдействие, както следва: по АНД
№163/2018г. – Пълномощно, ведно с Договор за прана защита и съдействие от 20.03.2018г.
(л.28) с договорена и платена в брой
сума 200 лева; АНД (К) №763/2018г. -
Пълномощно, ведно с Договор за прана защита и съдействие от 18.09.2018г.
(л.15) с договорена и платена в брой
сума 200 лева; по АНД №542/2018г. – Пълномощно, ведно с Договор
за прана защита и съдействие от 30.11.2018г. (л.10) с договорена и платена в брой сума 100 лева.
Във връзка с обжалването на НП №18-0254-000180/08.03.2018г. са били образувани, водени общо
четири съдебни дела - АНД №165/2018г., АНД (К) №765/2018г., НАХД №511/2018г. и
АНД (К)141/2019г. с постановени по всички тях решения. По част от тези дела,
(по АНД №165/2018г., НАХД №511/2018г. и АНД
(К) №141/2019г.), ищецът С.Д.Р. е бил представляван от адв.И.И. ***, като за
това представителство и за предоставената правна помощ и съдействие по част от
делата са представени писмени доказателства – Пълномощни и Договори за правна
защита и съдействие, както следва: по АНД №511/2018г. – Пълномощно, ведно с
Договор за прана защита и съдействие от 23.11.2018г. (л.10) с договорена и платена в брой сума 150 лева; по АНД (К) №141/2019г. -
Пълномощно, ведно с Договор за прана защита и съдействие от 12.03.2019г.
(л.18) с договорена и платена в брой
сума 250 лева.
Във връзка с обжалването на НП №18-0254-000182/08.03.2018г. са били образувани, водени общо две
съдебни дела - АНД №164/2018г., АНД (К) №764/2018г., с постановени по тях
решения. По тези дела ищецът С.Д.Р. е бил представляван от адв.И.И. ***. За
това представителство и за предоставената правна помощ и съдействие по делата
не са представени надлежни писмени доказателства – Пълномощни и Договори за
правна защита и съдействие.
Предвид така установеното съдът стигна до извода,
че ищецът е представил надлежни
доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и
съдействие по АНД №163/2018г., АНД (К) №763/2018г., НАХД №542/2018г., НАХД
№511/2018г. и АНД (К)141/2019г. (Договори за прана защита и съдействие от
20.03.2018г., 18.09.2018г., 23.11.2018г., 30.11.2018г. и 12.03.2019г.),
образувани във връзка с оспорване на незаконосъобразни НП
№18-0254-000181/08.03.2018г. и НП
№18-0254-000180/08.03.2018г., като по всички дела общият размер на платените адвокатски
възнаграждения възлиза на 900 лева, т.е. размерът на предявената искова
претенция.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове за
обезщетение на вреди причинени от възникването на различни юридически факти.
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата, в
лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
правото на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна, ОДМВР – Хасково, в чиято структура е РУ – Димитровград, от началника на
което са издадени незаконосъобразни актове – НП №18-0254-000181/08.03.2018г. и
НП №18-0254-000180/08.03.2018г., във връзка с които са били образувани АНД
№163/2018г., АНД (К) №763/2018г., НАХД №542/2018г., НАХД №511/2018г. и АНД
(К)141/2019г. Незаконосъобразните актове са издадени от орган на ответника
ОДМВР - Хасково, видно от чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и
следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск,
съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки, че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване
е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването
на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на
държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните
рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите
от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по
упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд. В
нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени
вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразните Наказателни постановления НП
№18-0254-000181/08.03.2018г. и НП №18-0254-000180/08.03.2018г. на началник РУ –
Димитровград към ОДМВР Хасково е процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е основателна.
По
отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на производството
доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице
незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влезлите в сила Решение №4/07.01.2019г.,
постановено по НАХД №542/2018г. и Решение №231/28.12.2018г., постановено по
НАХД №511/2018г., (двете потвърдени с решение на АдмС – Хасково), с които са
отменени съответно НП №18-0254-000181/08.03.2018г. и НП
№18-0254-000180/08.03.2018г. на началник РУ – Димитровград към ОДМВР Хасково,
следва да се приемат като безспорно доказателство за наличието на
незаконосъобразна дейност на административния орган.
По
отношение на претендираното обезщетение в общ размер на 900 лева, съставляващи
заплатената от ищеца сума за процесуално представителство по АНД №163/2018г.,
АНД (К) №763/2018г., НАХД №542/2018г., НАХД №511/2018г. и АНД (К)141/2019г., по
повод НП №18-0254-000181/08.03.2018г. и НП №18-0254-000180/08.03.2018г., от
представените по делото писмени доказателства – Договор за прана защита и
съдействие от 20.03.2018г., Договор за прана защита и съдействие от 18.09.2018г.,
Договор за прана защита и съдействие от 30.11.2018г., Договор за прана
защита и съдействие от 23.11.2018г. и Договор за прана защита и
съдействие от 12.03.2019г., действително се установява заплащането на
тази сума от страна на С.Д.Р. на адв. И. Г. И.. По отношение на така
заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в
производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления,
подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство
по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди,
настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и
производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по
същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на
ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С
оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди,
съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното
постановление, се явява основателна, а предвид ангажираните писмени
доказателства – и доказана.
Предвид
отменените по съдебен път наказателни постановления, претърпените от ищеца
имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляват пряка и непосредствена последица от постановеното
незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016г., ОСС, I и II колегия,
с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това,
съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва
върху претендираната сума, до окончателното ѝ изплащане, като не е
уточнил от кога я претендира. Доколкото искането за присъждане за лихва е
акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то следва да
се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, дължима
от дата на предявяване на исковата молба – 24.10.2019г., до дата на
окончателното ѝ изплащане
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 900 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отменените като незаконосъобразни с влезли в сила
съдебни решения Наказателни постановления НП №18-0254-000181/08.03.2018г. и НП
№18-0254-000180/08.03.2018г. на началник РУ – Димитровград към ОДМВР Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2019г.
При този изход на
спора, основателно се явява искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Претендираните такива са в размер на 360. 00
лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 350. 00 лева възнаграждение за
един адвокат. Следва да се има предвид, че минималното възнаграждение за този
вид дела, определено по реда на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения възлиза на 300 лева. С оглед последното настоящият състав на
съда намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
350 лв. Предвид обстоятелството, че делото е с по-ниска от обичайната за
подобен род дела фактическа и правна сложност, проведено е едно открито съдебно
заседание, на което упълномощеният представител не се е явил и по делото не са
разпитвани свидетели, то възнаграждението следва да бъде намалено на 300 лв.,
представляващо минималното възнаграждение по Наредбата.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково, с адрес
гр.Хасково, бул.„България“ №85, да заплати на С.Д.Р., с ЕГН **********,***,
сума в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни НП
№18-0254-000181/08.03.2018г. и НП №18-0254-000180/08.03.2018г. на началник РУ –
Димитровград към ОДМВР Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково, с адрес гр.Хасково,
бул.„България“ №85, НП №18-0254-000181/08.03.2018г. и НП
№18-0254-000180/08.03.2018г. на началник РУ – Димитровград към ОДМВР Хасково,
разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: