№ 19
гр. Харманли, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200005 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на АНГ. Ж. ЕМ., ЕГН **********, с адрес *** против
наказателно постановление № 25-045 от 13.12.2021г., издадено от началник отдел
„Рибарство и контрол Южна България“ гр. Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на
жалбоподателя на основание чл. 81а от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000,00 лева за нарушение на чл.
39а, ал. 2 ЗРА.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от А.Е., чрез адвокат М.Т., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е нищожно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални
нарушения. Твърди, че процесният АУАН няма изискуемите от закона реквизити – липсвала
правна квалификация на нарушението. Същевременно АУАН бил издаден от некомпетентен
орган, а нарушението не било констатирано по предвидения в закона ред. Нарушения били
допуснати и при издаване на НП. Той също нямал изискуемото от чл. 57 от ЗАНН
съдържание, бил необоснован и не били изложени всички обстоятелства, имащи значение за
правната квалификация на деянието. Дадената правна квалификация на деянието била
неправилна. НП също било издадено от некомпетентен орган. Оспорва и размерът на
наказанието, който бил определен в нарушение на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН. Претендира
разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
А.Е., редовно призован не се явява. Не се явява и упълномощения по делото адвокат М.Т..
Подадена е молба с вх. рег. № 1019 от 09.02.2022г., с която моли ход на делото да бъде
даден в тяхно отсъствие. С молбата представя писмени бележки по делото. Съгласно
1
изложената писмена защита в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства
относно точната характеристика на превозната мрежа, както и годността й за употреба.
Неправомерно процесната мрежа била отнета в полза на държавата. Не било приложимо
нито едно от предвидените правни основания за това – нито чл. 90, ал. 1, нито чл. 90, ал. 2 от
ЗРА. На следващо място посочва, че наложеното наказание не е правилно
индивидуализирано. В НП липсвали мотиви за определяния размер на наложената глоба, а
именно – максимален такъв. В условията на евентуалност моли за изменение на НП като
бъде определено наказание в предвидения от закона минимум. Претендира направените
разноски.
Въззиваемата страна началник отдел „Рибарство и контрол Южна България“ гр.
Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, редовно призован, се
представлява от юрк. А.. В пледоарията си моли за потвърждаване на оспореното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно и издадено при спазване на
материалния и процесуалния закон. Счита наложеното наказание за справедливо. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.12.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № В 0016954 от свидетеля К. Д. К. на длъжност главен
инспектор „Рибарство и контрол“ гр. Хасково в присъствието на свидетелите Д. АНД. СЛ. и
ХР. Г. Б., за това, че на 04.12.2021г. в 19:00 часа при направена проверка от полицейски
патрул между селата Тянево и Дряново, община Симеоновград на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ***, цвят – черен металик, се установило, че в лекия
автомобил се превозва около 60 кг. шарани и 1 бр. хрилна мрежа с дължина 45 метра и
големина на около 9 см годна за употреба без притежание на регистрация по чл. 25 и
разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан от него. На
същата дата – 04.12.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта. В срока за
възражения такива не били подадени.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 25-
045/13.12.2021г. от Х.А.К. на длъжност началник отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ гр. Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на
жалбоподател на основание чл. 81а от ЗРА било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА. С наказателното
постановление на основание чл. 41 от ЗАНН била отнета процесната хрилна мрежа.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя К.К. и на свидетелите по АУАН Д. АНД. СЛ. и ХР.
Г. Б..
В съдебно заседание, провело се на 02.02.2022г. свидетелят К.К. посочва
обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са описани в процесните
АУАН и НП. Свидетелят уточнява, че проверката била извършена по повод, подаден сигнал
от полицейски служител. На място отишъл той заедно с колегите си Х.Б. и А.Д.. Там били и
полицейските служители спрели лекия автомобил за проверка. Когато екипът на свидетеля
К. отишъл, полицейските служители били съхранили всичко така както са го намерили.
Свидетелят установил, че в багажника на жалбоподателя има риба от вида шаран, която
била претеглена на място и била около 60 кг. Също така открили и една мрежа, която била
премерена с дължина 45 метра и големина на окото 9 см. Рибата била в насипно състояние, а
мрежата била поставена в нещо като чувал и била мокра. Свидетелят К. посочва, че било
видно, че е извършван риболов с нея. Изводът, че е годна за употреба направил поради
2
факта, че мрежата била здрава, с добър външен вид и без разкъсвания. Свидетелят К.
уточнява, че огледът на мрежата бил извършен на място в същия ден на светлината от
фаровете на автомобилите. Измерването било извършено със служебна ролетка.
Свидетелят К. поискал лична карта и талон на автомобила от водача, след което му
съставил два броя АУАН – процесния за мрежата и още един за рибата. Свидетелят К.
уточнява, че в спрения лек автомобил имало трима пътници. Всички лица били мокри.
Свидетелят К. пипнал дрехите им, за да провери дали са влизали във водата. Единият от тях
казал, че са намерили рибата и мрежата, другият, че някакви хора я крадяли отнякъде, а като
ги видели избягали и те я прибрали. Жалбоподателят бил написал в АУАН, че е намерил
мрежата. Лицата, които били с нарушителя присъствали на проверката, но през цялото
време били в автомобила. Свидетелят съставил АУАН-а на жалбоподателя, защото той
управлявал лекия автомобил (бил на шофьорското място, а и полицейските служители него
видели да управлява), а нарушението на ЗРА се изразявало в извършване на превоз.
Жалбоподателят не представил документи за регистрация по чл. 25 и за разрешително за
стопански риболов. Свидетелят К. допълва, че другите лица, които били в колата на
следващия ден пак били заловени на язовира и им били съставени актове за риболов без
билети.
В същото съдебно заседание е разпитан и свидетеля Х.Б.. При разпита си същият се
ползва от бележките си за случая. И този свидетел пресъздава фактическа обстановка
аналогична с описаната в АУАН и НП. Уточнява, че когато пристигнали на място
установили лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ черен на цвят, в който имало
четирима души. Шофьорът на лекия автомобил пред тях отворил багажника на колата, в
който имало насипна риба шаран и 1 бр. мрежа. Рибата била претеглена на място със
служебен кантар и била около 60 кг., а мрежата била измерили със служебна ролетка – 45
метра дължина. Свидетелят конкретизира, че мрежата била мокра и годна за употреба. Тя
била здрава и си личало, че била пускана във водата, защото била мокра. Измерванията били
извършени на място на светлината на носените от тях фенери и на фаровете на
автомобилите. Жалбоподателят сам посочил, че автомобилът е негов. Възразил, че рибата и
мрежата били намерени, а не били негови. Същевременно казал, че не е регистриран по чл.
25 от ЗРА и не представил документ за произход на рибата. Допълва, че иззетата риба била
дарена, за което бил издаден протокол за дарение.
Свидетелят Д.С. разказва, че заедно с други служители от РУ-Харманли (Х.А. от КАТ
Пътна полиция; Н.Н. мл. полицейски инспектор; А.А. от мл. инспектор от Охранителна
полиция) с 2-3 коли участвали в специализирана полицейска операция във връзка с
установяване на нарушения и престъпления по ЗДВП в малките населени места, като
трябвало да извършат проверки в селата, които спадат към участък Симеоновград, който е
към РУ Харманли. Село Тянево било крайното село, с. Дряново било едно от селата, където
извършили проверка. След проверката в село Дряново се отправили към село Тянево. По
пътя между двете села Тянево и Дряново спрели за проверка лек автомобил, в който имало
четирима души. Поискали им документи, а те казали, че нямат такива в тях. Само водачът
представил документ. Това бил жалбоподателят – А.. Лицата изглеждали мнителни затова
свидетелят ги запитал къде са били. Единият от пътниците казал, че били при някакъв техен
шеф, при когото работили, за да вземат някаква риба. При въпрос да посочат конкретно кой
е този шеф лицата започнали да увъртат. Полицейските служители наредили да отворят
багажника на колата. Същият бил пълен с риба, а в една торба имало мрежа за риболов.
Поради тази причина уведомили служителите на ИАРА, които се отзовали незабавно и
пристигнали на място. Свидетелят С. уточнява, че това се случило в тъмната част на
денонощието в началото на месец декември миналата година извън работно време – около
18:30 – 19:00 часа. Свидетелят и останалите полицейски служители изчакали пристигането
на служителите на ИАРА. Свидетелят С. заявява, че е присъствал на извършената проверка
от служителите на ИАРА. Били поискани документи за притежание на рибата, тя била
3
претеглена и била измерена дължината на мрежата. Свидетелят не си спомня точно с какво е
била измерена мрежата, но била измерена на място с носено за това средство от
служителите на ИАРА. След това на А. били съставени два АУАН-а, по които бил свидетел.
Служителите на ИАРА взели рибата и мрежата, а свидетелят заедно с другите полицейски
служители отвели А. с пътниците му в РУ Харманли, за да снемане на обяснения по случая.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 30.12.2021г., а видно от известие за доставяне на наказателното постановление, същото е
било връчено лично на нарушителя на 29.12.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗРА нарушенията на закона се установяват с актове,
съставени от съответните длъжностни лица, определени със заповед на министъра на
земеделието, храните и горите, а според ал. 4 – наказателните постановления за нарушения
по закона се издават от министъра на земеделието, храните и горите или от оправомощени
от него длъжностни лица. Съгласно приетата по делото заповед № РД09-131 от 16.02.2021г.
на министъра на земеделието, храните и горите, изменена със заповед РД09-797 от
10.08.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите служителите на длъжност
„Младши специалист“, „Специалист“, „Старши специалист“, „Главен специалист“,
„Инспектор“, „Старши инспектор“, „Главен инспектор“ и „Началник сектор“ в отделите и
секторите „Рибарство и контрол“ на ИАРА и на длъжност „Специалист“, „Старши
специалист“, „Главен специалист“, „Младши експерт“, „Старши експерт“ и „Главен
експерт“ в отдел „Център за наблюдение на риболов“ на ИАРА могат да съставят актове за
установяване на административни нарушения на ЗРА, извършени на територията на цялата
страна, а служителите на длъжност „Началник отдел „Рибарство и контрол“ при ИАРА“ са
оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения, извършени на
територията на съответния отдел.
Процесният АУАН е издаден от служител на длъжност „Главен инспектор“ в отдел
„Рибарство и контрол“ гр. Хасково, а НП е съставено от началник отдел „Рибарство и
контрол Южна България“ гр. Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
ИАРА. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи
съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
4
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 04.12.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В
такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя
е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за
издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 13.12.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН – свидетеля Д.С. и на един свидетел присъствал на
установяване на нарушението и съставения на АУАН – свидетеля Х.Б..
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от двамата свидетели,
посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези
обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен
препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване –
04.12.2021г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи
допълнителни възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушението им.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и
съдържание.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (К. Д. К. –
главен инспектор „Рибарство и контрол“), датата на съставяне на АУАН (04.12.2021г.) и
датата и мястото на извършване на нарушението (04.12.2021г. между село Тянево и село
Дряново, община Симеоновград). В него е описано, че жалбоподателят АНГ. Ж. ЕМ., ЕГН
**********, с адрес *** – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 39а, ал. 2 от
ЗРА (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в
присъствието на свидетелите Д. АНД. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, пл. *** и
ХР. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, *** (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-
а, като жалбоподателят е обяснил, че мрежата е намерена (чл. 42, т.8 от ЗАНН). В АУАН-а е
отбелязано, че е иззета 1 брой хрилна мрежа с дължина 45 метра и големина на около 9 см –
арг. чл. 42, т. 10 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от Х.А.К. -
началник отдел „Рибарство и контрол Южна България“ гр. Пловдив, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при ИАРА на 13.12.2021г. с номер № 25-45, въз основа на АУАН №
В 0016954 от 04.12.2021г., издаден от К. Д. К. – старши инспектор „Рибарство и контрол“ –
арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на АНГ. Ж. ЕМ., ЕГН **********, с адрес *** (чл. 57, ал. 1, т. 4 от
5
ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за
нарушение на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са
били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). С процесното наказателно постановление е отнета един
брой хрилна мрежа с дължина 45м. и големина на окото 9 см. на основание чл. 41 от ЗАНН
(чл. 57, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е посочено, че
същото подлежи на обжалване в седемдневен срок (издадено е преди влизане в сила на
измененията на ЗАНН) от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд –
Харманли чрез началника на отдел „Рибарство и контрол – Южна България“- Пловдив.
Всъщност макар в жалбата да се твърди, че процесните АУАН и НП не съдържат
реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, оспорването на жалбоподателя е съсредоточено в
правната квалификация на деянието, неговото описание и установяване от
административнонаказващия орган.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА,
съгласно което е забранено пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди.
Следователно от обективна страна са предвидени две форми на изпълнителното деяние –
пренеса и превозя, както и специален предмет на деянието – мрежени риболовни уреди.
Налице е изключение от забраната предвидено в чл. 39а, ал. 3 от ЗРА, а именно –
пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди може да се извършва от лица
притежаващи валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА или такива
регистрирани по реда на чл. 25 от ЗРА.
В представените по делото АУАН и НП е извършено подробно описание на времето
(на 04.12.2021г. в 19:00 часа) и мястото на извършване на деянието (между селата Тянево и
Дряново). Изложени са твърдения за всички признаци от състава на твърдяното
административно нарушение – качеството на жалбоподателя на водач на МПС, с което е
извършвано превозването на 1 брой годна за употреба риболовна хрилна мрежа с дължина
45 м. и големина на окото 9 см. без да притежава разрешително за стопански риболов по чл.
17 от ЗРА и без да е има регистрация по чл. 25 от ЗРА. Следователно може да се направи
обоснован извод, че оспореният АУАН и НП има всички изискуеми реквизити.
Съдът намира, че при така описаното деяние е дадена правилна правна квалификация
на извършеното нарушение.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон. Процесното НП е законосъобразно и издадено
при спазване на предвидената в закона административна процедура.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че извършването на твърдяното
нарушение е недоказано. От доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се
установява извършването на нарушението. Разгледани в своята съвкупност събраните
6
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви,
последователни и безпристрастни, водят до единствено възможен извод за извършване на
твърдяното нарушение.
Субект на нарушението по чл. 39а, ал. 2 от ЗАНН може да бъде всяко
административнонаказателно отговорно лице, доколкото нормата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА
няма особени изисквания.
Установява се по категоричен начин и извършване на една от алтернативно
предвидените форми на изпълнителното деяние – превозва. По делото се доказа, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“
с рег. № ***, цвят – черен металик, в чийто багажник била намерена поставена в чувал
хрилна мрежа с дължина 45 м. и размер на окото 9 см, която представлява мрежен
риболовен уред, без да е вписан в регистрите по чл. 25 от ЗРА или да притежава валидно
разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА.
Съдът не възприе наведените от жалбоподателя твърдения, че деянието не било
установено по надлежния ред. Установяването на административното нарушение е
извършено от контролните органи съгласно ЗРА. На място при наличието на достатъчна
осветеност и в присъствието на жалбоподателя с необходимите технически уреди е
извършено измерване на хрилната мрежа. Размерите й биха имали значение само при
наличието на твърдение за някое от изключенията по чл. 39а, ал. 3 от ЗРА, доколкото в
регистрите се вписват притежаваните риболовни уреди с тяхната дължина, ширина и размер
на окото, като им се поставя и съответната маркировка.
Правно ирелевантно е обстоятелството дали процесната хрилна мрежа е използвана
или не, но има значение дали е годна за употреба, тъй като ако не е тя няма да може да се
характеризира като риболовен уред. По делото от свидетелските показания се установява
годността за употреба на процесната мрежа. Свидетелите К. и Б. работят в „Рибарство и
контрол“ и имат необходимите професионални знания и опит, за да могат да преценят
годността на риболовния уред. Двамата са присъствали на установяване на нарушението и
са категорични, че мрежата е била цяла, нямала е разкъсвания и е имала всички
характеристики определящи я като мрежен риболовен уред. Еднопосочни са показанията на
свидетелите, макар това да не е необходимо за доказване на нарушението, че мрежата е била
мокра, от което те направили извод, че е използвана.
С оглед изложеното съдът намира, че деянието и неговия автор са установени по
безспорен и категоричен начин.
В жалбата се съдържа още едно възражение, което се твърди, че засяга процедурата
по издаване на процесните АУАН и НП, а именно отнемането в полза на държавата на
хрилната мрежа. Преди да обсъди въпросът относно веществените доказателства съдът
намира, че следва да посочи, че пороците касаещи веществените доказателства не
накърняват законосъобразността на издаването на АУАН и НП и не водят до отмяната им.
Доказателство за това е предвиденото в чл. 63, ал. 7, т. 5 от ЗАНН правомощия на съда да
отмени или измени наказателното постановление само в частта относно прилагането на чл.
20 и чл. 21 от ЗАНН или разпореждането с веществените доказателства.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 10 от ЗАНН в наказателното постановление следва да се
посочи кои вещи се отнемат в полза на държавата. В процесния случай на основание чл. 41
от ЗАНН е иззета превозваната риболовна мрежа.
Няколко са основанията, въз основа на които може да се отнеме в полза на държавата
веществено доказателства, предвидени в ЗАНН. Отнемане в полза на държавата се
постановява по отношение на вещи, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за
извършване на умишлено административно нарушение (чл. 20, ал. 1), на вещи предмет на
нарушението, притежаването на които е забранено (чл. 20, ал. 2), на вещи, принадлежащи на
нарушителя, които са били предмет на нарушението (чл. 20, ал. 3) и на вещи, придобити в
резултат на нарушението (чл. 21). Възможно е задържането и изземването на веществени
7
доказателства, свързани с установяване на нарушението (чл. 41).
Отнемане в полза на държавата на веществени доказателства може да бъде
предвидено и в съответния специален закон. В процесния случай отнемане на риболовната
мрежа не може да се извърши на основание ЗРА. Съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на
държавата се отнемат рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и
приспособленията, с които те са придобити, но в конкретно и изчерпателно изброени
случаи, сред които не е нарушението на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА.
Следователно отговорът на въпроса дали отнемането на риболовната мрежа е
законосъобразно е обусловен от този дали тя спада към някоя от категориите вещи,
подлежащи на отнемане по ЗАНН.
В ЗАНН липсва легална дефиниция на средство и предмет на нарушението, затова
следвайки правилата на аналогията в правото тези понятия следва да се разглеждат през
призмата на наказателното право. Предмет на престъплението се нарича онзи елемент на
общественото отношение чрез въздействие, върху който се накърнява цялото обществено
отношение, а средство за извършване на престъплението е нещо външно на общественото
отношение и чрез него се въздейства върху обекта на престъплението, тоест върху
съответното обществено отношение.
Следователно разграничителният критерий между предмет и средство на
нарушението е дали вещта, върху която се въздейства, съставлява част от засегнатото
обществено отношение или е външна за него. Ако вещта е елемент от общественото
отношение, тя е негов предмет, а ако е външна – средство.
Предвид посочените дефиниции за предмет и средство на нарушението може да се
направи единствено възможен извод, че процесната хрилна мрежа с дължина 45 метра е
предмет на нарушението и подлежи на отнемане в полза на държавата. Правилно
административнонаказващият орган е отнел процесната мрежа, но е посочил грешно правно
основание – чл. 41 от ЗАНН вместо чл. 20 от ЗАНН. Това обаче не се цени от съда като
съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе до отмяна или изменение
на наказателното постановление в частта относно прилагането на чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН и
разпореждането с веществените доказателства, доколкото процесната вещ наистина
подлежи на отнемане и следва да бъде отнета в полза на държавата.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за приложението на
чл. 28 от ЗАНН. За да бъде приложено правилото на чл. 28 от ЗАНН е необходимо
извършеното административно нарушение да представлява маловажен случай. Маловажен
случай ще е налице тогава, когато извършеното административно нарушение представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от същия вид. В конкретната хипотеза не са налице смекчаващи обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение сравнение с
други случаи на нарушение на чл. 39а. ал. 2 от ЗРА. Приложението на чл. 28 от ЗАНН не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. Административното
нарушение по чл. 39а, ал. 2 от НК е формално (на просто извършване) и за да се счита за
довършено не е необходимо настъпване на вредоносен резултат. В конкретния случай
извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с
достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, и не са
налице обстоятелства, които да водят до извод за по-ниската му степен на обществена
опасност. Ето защо извършеното нарушение не може да се определи като маловажен случай
и правилно административнонаказващия орган е издал наказателно постановление, с което
да ангажира отговорността на нарушителя.
Въпреки направените изводи за установяване по несъмнен и категоричен начин на
нарушението, авторството и вината на жалбоподателя, за липса на допуснати съществени
8
нарушения на процесуалните правила, за правилното приложение на материалния закон
съдът споделя направените от жалбоподателя възражения относно принципите на
съразмерност на наказанието и целите на наказанието, като намира, че определеното
наказание е несправедливо и не съответства на извършеното нарушение.
Разпоредбата чл. 81а от ЗРА предвижда, че който пренася или превозва мрежени
риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в
нарушение на чл. 39а, ал. 2 се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2 000
лева до 3 000 лева. На жалбоподателя е наложено наказание в предвидения максимален
размер от 3 000 лева.
Съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите –
на по-тежко наказание. Съответно при превес на смекчаващите обстоятелства наказанието
се определя под средния размер към предвидения минимум, а при превес на отегчаващите –
над средния размер към предвидения максимален. При баланс между отегчаващи и
смекчаващи обстоятелства наказанието се определя в неговата среда.
В настоящия случай административнонаказващият орган е наложил наказание в
максимален размер, но от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се
установява наличието на предпоставките за това. Липсват данни жалбоподателят да е
извършвал други нарушения на ЗРА, които да са установени с влезли в сила наказателни
постановления към датата на извършване на деянието, както и да е възпрепятствал
дейността на административните органи. Напротив жалбоподателят е оказал съдействие на
проверяващите органи – отворил е багажникът на колата, сам е посочил, че той е
собственикът й и я е управлявал и е подписал връчения му АУАН. Ето защо съдът намира,
че доколкото не са представени данни за наличието на повторност, за други влезли в сила
НП или отегчаващи обстоятелства и доколкото нито нарушителя, нито деянието се
отличават с по-висока обществена опасност от тази при други нарушения на чл. 39а, ал. 2 от
ЗРА, следва да измени обжалваното наказателно постановление като намали размера на
наложеното наказание „Глоба“ от 3 000 лева на 2000 лева. Съдът намира, че така
наложеното наказание може да предупреди и превъзпита жалбоподателя към спазване на
установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
С оглед гореизложеното съдът намира, че подадената жалба е частично основателна
досежно размера на наложеното наказание и процесното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено в останалата му част.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Такива са били претендирани и от двете страни.
Съгласно решение № 37 от 18.02.2021 г., постановено по КАНД № 1050 по описа за
2020г. на Административен съд – Хасково хипотезите, когато оспореното наказателно
постановление се изменя в частта за определеното наказание разноски се дължат и от двете
страни, като размерът им се определя по съразмерност.
Ето зашо в полза на административнонаказващия орган следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 53,33 лева, определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а в полза на жалбоподателят да се присъди сума в размер на 293,60 лева, доколкото
по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 440,00 лева е платено „в брой“ -
9
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 3000 лева е 440 лева (300 +7 %х2000) в какъвто размер е претендираното от
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН, районен
съд - Харманли,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 25-045 от 13.12.2021г., издадено от
началник отдел „Рибарство и контрол Южна България“ гр. Пловдив, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с
което на АНГ. Ж. ЕМ., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 81а от Закон за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 3 000,00 лева за нарушение на чл. 39а, ал. 2 ЗРА като НАМАЛЯВА размера на
наложената „Глоба“ от 3 000 лева на 2 000 лева.
OСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН АНГ. Ж. ЕМ., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на началник отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр.
Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас сума в размер на 53,33 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
OСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН началник отдел ’’Рибарство и
контрол-Южна България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) да заплати на АНГ. Ж. ЕМ.,
ЕГН **********, с адрес *** със седалище в гр. Бургас сума в размер на 293,60 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10