Решение по дело №224/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 120
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20203500500224
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 12027.10.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Търговище
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
Секретар:СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20203500500224 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260017 от 08.07.2020 година, постановено по гр. д. 2253/2019
година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил предявения
от А. М. С. , ЕГН ********** от гр.Т., ***, действаща чрез пълномощник
адв.Нели Феодорова от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Лилия“ №
4, вх. Б, ет. 1, офис 3, против Г. А. Х. , ЕГН **** от гр.Т., **** 1, действаща
чрез пълномощник адв.Дамян Моллов от ТАК, със съдебен адрес:
гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1 - партер, иск за сумата от 405 лв., с
правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС, като е осъдил А. М. С. да заплати на Г. А.
Х. направените по делото разноски в размер на по 400 лв., на осн. чл.78 от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Галина Чанкова от САК със съдебен
адрес: 1000 г. София, ул. „Три уши", 1, етаж 3, офис 1 и мобилен телефон за
връзка: **********, пълномощник на А. М. С. с постоянен адрес: ***, против
така постановеното по делото решение. Във въззивната жалба се излагат
следните съображения:
1
На първо място, ищцата е била лишена от право на защита, тъй като е
искала лично да участва в проведеното съдебно заседание. На второ място се
твърди, че предявеният иск е основателен и доказан. Блокът, в който живеят
страните е от 6 апартамента, като негласно собствениците от страната, в
която живеят страните по делото, са постигнали договорка помежду си и с
останалите собственици да отговарят за поддръжка на общите части от тази
страна; ремонтът на улуците е бил необходим, тъй като вода се е стичала в
жилището на ищцата. Собственикът на втория етаж е заплатил дължимата
част от разходите в размер на 405 лева, а ответницата отказала. В жалбата се
твърди, че претенцията не се базира на взето решение на общото събрание на
собствениците, а на факта, че ищцата е действала в свой и чужд интерес,
поради което ответницата следва да заплати 1/3 от реално заплатената цена на
ремонта. Моли се за отмяна на решението и за уважаване на исковата
претенция.
Доказателствени искания не са направени.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от адвокат Дамян
Моллов - АК гр.Търговище като процесуален представител на ответницата, в
който се моли за потвърждаване на обжалваното решение. Твърди се, че е
доказано безспорно, че не може ремонтът, който е извършен, да бъде
квалифициран като „необходим ремонт“ съобразно даденото легално понятие
в нормативната уредба. Категорично се установило и ищецът по никакъв не
успял да докаже, че направеният ремонт е за претендираната сума. Доказано
било, че няма проведено общо събрание на собствениците на етажната
собственост. Въззиваемата страна също няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.
Представена е писмена защита.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат Дамян
Моллов – АК - Търговище, който моли съда да потвърди обжалвания съдебен
акт като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
2
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Фактите по спора са установени както следва:
Ищцата и ответницата живеят в жилищен блок, на три етажа, състоящ се от
6 идентични апартамента, находящ се в гр. Търговище с административен
адрес: ул. „Арда” 2. Поради теч на терасата към апартамента на ищцата,
същата намерила майстори с цел отстраняване на този теч, което наложило
подмяна на улуците, водосточните тръби, подмазване на част от покрива. Към
исковата молба ищцата е представила разписки от майсторите за получените
от тях суми.
От заключението на съдебно-техническата експертизата се установява, че
на западната половина на сградата т.е. тази част където се намират жилищата
на страните са сменени улуците, поставени са нови водосточни тръби и
казанчета и са подмазани капаците по част от билото на покрива, като общата
стойност на извършения ремонт възлиза на 1101.09 лв. Вещото лице пояснява
в съдебно заседание, че улуците и водосточните тръби в другата част на блока
са видимо стари, докато новите са лъскави и блестят. От показанията на
свидетелите се установява, че ищцата сама е търсила и наемала майстори,
които да извършват ремонти в жилището и на покрива, а от показанията на
св.Сотиров – че ищцата е поискала от него, като собственик на жилище на
втория етаж, и от ответницата, собственик на жилище на първия етаж, да
заплатят част от средствата, които тя била изплатила на майсторите. В
показанията си св.Сотиров заявява, че е заплатил на ищцата това, което е
поискала като сума. Този свидетел пояснява, че са се събирали собствениците
да обсъждат необходимостта от ремонт, говорили са, че трябва ремонт на
общите части, но до конкретни действия не се е стигнало. Свидетелят заявява,
че теч е имало и на неговата тераса, а след ремонта на улуците и водосточните
тръби теч вече няма. Св. Йорданов заявява, че улуците са подменени преди
десетина години, от тяхната страна улуците са пробити, но не ги подменят,
защото козирките над терасите им били здрави и е нормално да има
амортизация. Съпругът на ответницата като свидетел заявява, че от 1997
година общо събрание на собствениците не е правено и всеки правил каквото
може и прецени.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
3
Отношенията на собствениците в етажната собственост относно
поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод
ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41
ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на
общите части, а в полезните разноски, за извършването на които е взето
решение на общото събрание.
Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и
полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са
свързаните с неотложни/аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или
възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено,
неочаквано събитие или се свързват с необходимостта от текущи или
основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на
сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние
годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които
увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да
бъдат извършени т.н. полезни разноски, законодателят приема, че решението
за тях се взема от общото събрание на собствениците. Отговорът дали
извършени от единия от собствениците в етажната собственост ремонтни
дейности като поставяне улуци, на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни
системи, метална врата и пр. съставляват необходими или полезни разходи,
свързани с общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на
конкретното състояние на подменените инсталации и елементи на общите
части преди подмяната им, както и от причината, наложила тази подмяна.
Както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на
собствениците на сградата. Принципът е участието на всеки собственик на
обект в етажната собственост относно разноски да е съобразно с дела му в
общите части. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да
се извършат полезни разноски не засяга задължението на всеки собственик на
обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от
задължението, но това решение на общото събрание има значение на правно
основание, на базата на което следва да бъде определен размера на
възникналото парично задължение. Претенцията за разпределение на
4
разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост
касае хипотезата на управител на чуждата работа /гестор/, действал не само в
полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е налице одобрение
от лицето , в чиито интерес е предприетата работа /предварително по решение
на общото събрание или последващо/, отношенията следва да се уредят
съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение
от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.2 ЗЗД гесторът може
да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост
само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването
и то само ако работата /извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общите
части са подобрени против волята на останалите съсобственици,
отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл.
59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай ищцата не обосновава претенцията си с взето решение
на общото събрание на етажните собственици, а с необходимостта да бъде
извършена подмяна на улуци и водосточни тръби поради износването и
овехтяването на предходните такива, което е създавало течове и неудобство
за ползване на притежавания от нея недвижим имот. Същата е извършила
необходими разноски в полза на всички собственици в етажната собственост.
Подменени са общи части, които вече са се нуждаели от подмяна.
Вследствие на извършените ремонтни работи течовете в терасите на ищцата и
свидетеля Сотиров са преустановени.
Съгласно чл. 41 от Закона за собствеността всеки собственик, съразмерно
с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими
за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за
извършване на които е взето решение от общото събрание. В случая
собствениците са шест на брой с оглед броя на апартаментите, които са
еднакви по площ, поради което всеки един от собствениците е отговорен за
1/6 част от тези разноски или всеки е отговорен за заплащането на 202.50
лева. Без значение е обстоятелството, че негласно етажните собственици са се
разбрали общите части на двете половини на блока да се поемат само от
собствениците от съответната половина – в случая – западната половина.
Въззивният съд приема, че предявеният иск е основателен за сумата от
5
202.50 лева и следва да се уважи в такъв размер. Дори и ищцата да не е имала
представителна власт от името на всички етажни собственици да договаря и
възлага ремонтни работи за общите части на сградата, то тя е предприела тези
действия в свой интерес, но и в интерес на всички останали. Подменените
части са били овехтели и е следвало да бъдат заменени. Ищцата е извършила
чрез наети от нея лица удачно тези необходими видове ремонтни работи и тъй
като сама е поела необходимите разноските за това, има право да бъде
възмездена по правилата на неоснователно обогатяване, като всеки един от
етажните собственици отговаря за ремонта на тези общи части съобразно чл.
48, ал. 3 от ЗУЕС.
По разноските:
Искът е частично основателен и разноските следва да се разпределят
съобразно уважената, респ. – отхвърлената част. Пред районния съд ищцата е
направила разноски в размер на 350 лева – 50 лева държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение и има право да й бъдат присъдени разноски в
половин размер, а именно – 175 лева. Ответницата има право на разноски за
първата инстанция в размер на 200 лева – половината от заплатеното
адвокатско възнаграждение.
За въззивната инстанция и двете страни претендират разноски.
Доказателства за заплатени такива има единствено ищцата за държавна такса
в размер на 25 лева и доколкото въззивната жалба е частично основателна за
половината от търсената с исковата молба сума, то на ищцата следва да се
присъди сумата от 12.50 лева разноски във въззивната инстанция.
Съдът прилага служебно компенсация на дължимите разноски за двете
инстанции, поради което ищцата следва да заплати на ответницата разноски в
размер на 12.50 лева. Ето защо решението на ТРС следва частично да се
отмени в частта му, в която ищцата е осъдена да заплати на ответницата
разноски в размер на 400 лева за разликата над 12.50 лева до 400 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК

РЕШИ:
6


ОТМЕНЯ Решение № 260017 от 08.07.2020 година, постановено по гр. д.
2253/2019 година по описа на Районен съд – Търговище, в частта му, в която
съдът е отхвърлил предявения от А. М. С. , ЕГН **********, от
гр.Търговище, ***, против Г. А. Х. , ЕГН ****, от гр.Търговище, ***,
действаща чрез пълномощник адв. Дамян Моллов от ТАК, със съдебен адрес:
гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1 - партер, иск за сумата от 405 лв., с
правно основание чл.48, ал.7 ЗУЕС, само за сумата от 122.50 лева, като в тази
част постановява:
ОСЪЖДА Г. А. Х. , ЕГН ****, от гр.Търговище, ***, действаща чрез
пълномощник адв. Дамян Моллов от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище,
ул.“Цар Иван Асен“ № 1 – партер да заплати на А. М. С. , ЕГН **********, от
гр.Търговище, ***, сумата от 202.50 /двадесет и два лева и петдесет стотинки/
лева, представляваща заплатени необходими разноски за подмяна на улуци,
поставяне на нови водосточни тръби и казанчета, подмазване на капаците по
част от билото на покрива на западната част на жилищна сграда – етажна
собственост, находяща се в гр. Търговище на адрес: ул. „Арда” № 2, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска
20.12.2019 година до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 41 от Закона за собствеността.
ОТМЕНЯ Решение № 260017 от 08.07.2020 година, постановено по гр. д.
2253/2019 година по описа на Районен съд – Търговище, в частта му, в която
А. М. С. , ЕГН ********** от гр.Търговище, **** 3, да заплати на Г. А. Х. ,
ЕГН **** от гр.Търговище, ***, действаща чрез пълномощник адв.Дамян
Моллов от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1 -
партер направените по делото разноски в размер на по 400 лв., само за
разликата над 12.50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева до 400 лева,
след приложена служебна компенсация на разноските за двете съдебни
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260017 от 08.07.2020 година, постановено
по гр. д. 2253/2019 година по описа на Районен съд – Търговище в останалата
7
му обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8