РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Велики Преслав, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20223610200213 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Производството
по делото е образувано по жалба от Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр.*******, представлявано по закон от министър
И.И., представлявано по пълномощие от юрисконсулт срещу НП №НЯСС-71/16.03.2022 г.
издадено от председателя на ДАМТН гр.София.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуални норми и при неправилно и необосновано приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло. Отрича се извършване на
нарушението, твърди се че жалбоподателя не е субект на нарушението и дори да има извършено
такова, то същото е маловажно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника, моли по
изложените в жалбата съображения, включително и възражението за маловажност на
нарушението, наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в писмено становище по
съществото на делото, излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното наказателно
постановление, като счита същото за законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 14.07.2021 г. от
1
И.И. и св. Р. Р.-служители на ДАМТН била извършена проверка на язовир "*****", находящ се в
поземлени имоти в землището на Община *******, за които са съставени Актове за публична
държавна собственост № №892, 893, 894, 895, 896, 897, 898, 899, 900, 901, 902, 903, 904, 905, 906,
907, 908, 909, 910, 911, 912, 913, 914, 915, 916, 917, 918, 919, 920, 921, 922,023, 924 всички от
21.06.2004 г., собственост на Министерство на земеделието, храните и горите, за която проверка
бил съставен констативен протокол №05-03-57/15.07.2021 г. В протокола е отразено установеното
при проверката след преглед на представената документация и обход и оглед на голямата язовирна
стена и съоръженията към нея, че не е представен от собственика проект за изграждане на пункт за
мерене и филтрация, такъв не бил заведен и в деловодството на ДАМТН, за което е дадено
предписание в протокол №05-03-49/05.06.2020 г. От представените от „Напоителни системи“ ЕАД
доклади МЗХГ е запознато с посочените нарушения при експлоатацията на язовир „Тича“, както и
от предходни дадени предписания в тази насока от административнонаказващия орган, които
също не са били изпълнени. Дадените предписания за представяне в ДАМТН на проект за
изграждане на пункт за филтрация през язовирната стена, заедно с други предписания били със
срок на изпълнение 30.09.2020 г. Контролната проверка е извършена на 14.07.2021 г. След
преценка от административнонакзващия орган за неизпълнение на задължителни предписания на
жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1,
т.39 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв.
Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитания по
делото свидетел и приобщените писмени доказателства.
Показанията на свидетелия- служител на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“, осъществил процесната проверка,
са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото и писмените
доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.
Фактическата обстановка, съдът приема за установена с кредитираните като напълно
достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО. Съдът възприе показанията им, т.к
разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им
във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с
установеното по делото. Съдът кредитира и неоспорените писмени доказателства, доколкото
същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един
безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички
доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. Следва да се обсъди
Констативен протокол №05-03-57/15.07.2021 г., като официален документ, който се ползва с
обвързваща доказателствена сила за посочените факти, изрично удостоверени в него. От същия се
установява, че не е представен в ДАМТН, нито в хода на проверката, проект за изграждане на
пункт за филтрация през язовирната стена и че с Констативен протокол №05-03-49/05.06.2020 г. е
дадено вече такова предписание на собственика на язовира със срок на изпълнение до 30.09.2020
г.Тези факти се установяват и от свидетеля Р. Р., показанията му се допълват и конкретизират,
отразеното в КП, ето защо съдът прие, че не е налице противоречие в тези доказателствени
материали.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
2
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е
допустима.
Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи
неговата отмяна.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б.
"б" ЗАНН Заповед №А-466/11.08.2021 г. и служебно известната на настоящия състав Заповед №А-
840/12.12.2019 г., всички на Председателя на ДАМТН. При съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат
отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията, събраните и представени доказателства.
Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е
спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и
представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна
квалификация.
В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена административна норма на чл.190а, ал.2
вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Предвид характера на нарушението, същото се
осъществява чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1,
т.3 от Закона за водите задължение на собствениците на язовирите, включително на язовирни
стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да изпълняват дадените предписания съгласно
правомощията на органите по ЗВ и Наредбата по чл. 141, ал. 2 от същия закон, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти. Безспорно установено е че на процесната дата не са
изпълнени дадените такива предписания за представяне в ДАМТН на проект за изграждане на
пункт за филтрация през язовирната стена и срокът за изпълнение е изтекъл. Поради, което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото
нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и като такова изпълнителното
деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие). В АУАН и НП
са посочени всички факти, наредбата е част от правния мир, същата е подзаконов нормативен акт,
3
с чиито разпоредби всички ФЛ и ЮЛ следва да са запознати, още повече, че незнанието на закона
не извинява.
Констативен протокол №05-03-49/05.06.2020 г. , с който са дадени задължителните
предписания е получен от нарушителя и че констативния протокол от контролната проверка не е
получен от жалбоподателя е ирелевантно, същият е запознат с установеното от АУАН, с който
започва административнонаказателното производство срещу него. Останалите сочени на
нарушения в протокола за контролната проверка относно датата на издаването му, на следващия
ден след проверката, установеното с него са неоснователни.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е присъствал негов представител
при извършване на контролната проверка, видно от приложените в административнонаказателната
преписка доказателства му е предоставена такава възможност.
По делото е приложени Актове за публична държавна собственост № №892, 893, 894, 895,
896, 897, 898, 899, 900, 901, 902, 903, 904, 905, 906, 907, 908, 909, 910, 911, 912, 913, 914, 915, 916,
917, 918, 919, 920, 921, 922,023, 924 всички от 21.06.2004 г. от които се установява, че от
Министерство на земеделието, храните и горите е собственик на язовир „*****“, поради което
настоящият състав прие, че жалбоподателя е адресат на задължение да изпълнява дадените
предписания по ЗВ и Наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон, с чието неизпълнение е нарушена
разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от Закона за водите.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като се твърди, че чрез процесното предписание, дадено с констативен протокол
№05-03-49/05.06.2020 г., ДАМТН е излязла извън своята материална компетентност, определена
от разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, тъй като язовир „*****" е включен в изключението
по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ в пунк 43.
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с процесното
предписание контролните органи са излезли извън своята предметна компетентност съгласно
разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Съдът, счита възражението за неоснователно, поради
следното: с ДВ бр. 55 от 2018 г. думата "задължителни" е заличена досежно предписанията на
ДАМТН, тъй като е създадена нова ал. 2 – разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ в настоящата й
редакция, с която се въвежда материалноправното задължение за собствениците на язовирни стени
да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като с измененията и допълненията от
ДВ бр. 55 от 2018 г. се регламентират и конкретните изключения, за които лицата по чл. 190а, ал.
1 не могат да дават предписания – "с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1,
за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция". По делото
не е спорно, че процесният язовир попада под т. 43 в приложение № 1, което всъщност е към
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ. За да бъде изключена компетентността по чл. 190а, ал. 1, т.
3 от ЗВ на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, следва обаче
кумулативно да са налице две предпоставки – язовирът да е включен в процесното приложение
към закона, но и предписанието да е за намаляване на водните обеми. В настоящата хипотеза е
налице само първата от двете кумулативни предпоставки. Основателно въззиваемата страна
възразява, че не е адресирала до жалбоподателя предписание към собственика на язовира да
представи проект за изграждане на пункт за мерене и филтрация. Следователно процесното
предписание не попада в разгледаното изключение. То е издадено при стриктно съблюдаване на
материалната компетентност на постановилите го длъжностни лица. По тези съображения
4
възражението се приема за неоснователно.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е
необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде
изследвана от съда. Ето защо и възражението на жалбоподателя за липса на субективен елемент –
вина е неоснователно.
Неоснователна възражението на жалбоподателя, че предоставения срок от АНО за
изпълнение на предписанието е крайно недостатъчен. Видно от писмените документи,
независимо, че срокът за изпълнение е определен до 30.09.2020 г., контролната проверка е
извършена почти година по-късно на 14.07.2021 г. и жалбоподателя дори не е предприел действия
по изпълнение на предписанието, нито е поискал да бъде удължен срока за изпълнение. От
поведението му е видно, че не е имал намерение да изпълни задължителното предписание.
Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, пространно изложени във въззивната
жалба, относно ограниченията произтичащи от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2021
г., Закона за публичните финанси и Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за
осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.
Изрично в Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на
техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях са разписани
задълженията на собствениците на язовири относно управлението на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, като собственикът взема решения и обявява
процедурите за ремонти и реконструкция на язовирни стени и съоръженията към тях, както и за
извеждането им от експлоатация и ликвидация при спазване на изискванията, посочени в глава
втора, раздели IV и V от същата Наредба, собственикът възлага изработване на екзекутивна
документация, необходима за попълване на регистъра за документация на язовирните стени и
съоръженията към тях /чл.117, ал.3 и 4 от същата Наредба/. Съответно, както беше изложено по –
горе несъмнено жалбоподателя е субект на нарушението и не го освобождава от отговорност
възлагането на дейностите по осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовира
на трето лице, в случай на „Напоитени системи“ЕАД. При неизпълнение на възложеното,
възложителя следва да потърси отговорност от лицето на което е възложил определените действия,
а не да прехвърля отговорността, която собственика носи по Закон за водите.
Досежно размера на наложеното наказание:
В нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, законодателят е предвидил наказание „имуществена
санкция“ в размер от 1000 лв. до 20000 лв., налагано на юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл. 190, ал.1, т.3 или задължение по чл. 190а, ал. 2 от закона. При
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. Съдът
намира, че в случая преобладават смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства,
поради което размера на наложеното административно наказание е определен в размер на
минимума, предвиден в закона.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не представлява маловажен
случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Съгласно
5
Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние, приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от
31.01.2020 г. и преди действащата такава Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и
на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 262 от 5.10.2016 г., обн., ДВ, бр. 81 от
14.10.2016 г., отм., бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г., бел. ред. - този акт е отменен с
ПМС № 12 от 28.01.2020 г. при въвеждане в експлоатация на язовир е задължително наличието на
пункт за мерене и филтрация, което е свързано с конструктивната устойчивост на язовирната
стена, както и за извършване на наблюденията и измерванията на язовирните стени и на
съоръженията към тях в съответствие с програмата за технически контрол. При сега действаща
нормативна уредба е недопустимо въвеждане в експлоатация на язовир без такъв пункт.
В конкретния случай, неизпълненото от страна на собственика на язовира задължение е с
висока степен на обществена опасност, тъй като по този начин се създава риск от наводнение и
последващите от това опасности за намиращите се в близост хора и имущество. Изложените
съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
В настоящото производство са претендирани разноски от страните, поради което съдът
дължи произнасяне и с оглед изхода на делото на адм. наказващия орган следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80.00 до 120.00 лв.. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът стигна до извода, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се
присъди и определи възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №НЯСС-71/16.03.2022 г. издадено от
председателя на ДАМТН гр.София, с което на Министерство на земеделието, храните и горите,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.*******, представлявано по закон от
министър .И.И., за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер
на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.*******, представлявано по закон от министър И. И. да заплати на
6
ДАМТН, гр.София с адрес на управление гр. ******** сумата от 80.00 лева /осемдесет лева/,
представляваща сторените пред районния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред
Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс,
на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7