Р Е Ш Е Н И Е
Номер
3594 16.12.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
четвърти декември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 9140 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявения от „ГЕЙМИНГ МАШИЙН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД и допълнително уточнен иск за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 873,57 лв., представляваща платена му без
основание сума като част от сумата по фактура № **********/12.10.2017 г. в общ
размер от 2 123,57 лв., с която сума без основание е била коригирана сметка за
ел. енергия на ищеца за периода 16.05.2017 г. – 14.08.2017 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2439/2019 г. на
РС-Пловдив, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че сумата от
2 123,57 лв. му е била начислена за имот, находящ се в с. А., закусв. и
същата представлява стойността на допълнително начислена ел. енергия за периода
16.05.2017 г. – 14.08.2017 г. след извършена корекция на сметката му, като
ищецът е платил сумата, за да не бъде прекъснато ел. захранването в имота.
Твърди също така, че негов представител не е присъствал при извършване на
проверка от служители на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД, нито е получавал
констативен протокол от проверката по реда, предвиден в ПИКЕЕ – с препоръчано
писмо с обратна разписка, поради което счита, че констативният протокол не е
годно основание за извършване на корекцията. Заявява, че липсва облигационна
връзка между него и ответника, тъй като не е носител на вещно право на
собственост или на ползване върху процесния имот и съответно не е потребител –
краен клиент на ЕВН ЕС. При условие на евентуалност твърди, че не е било налице
законово основание за едностранна корекция на сметката му по подробно изложени
в исковата молба доводи. Твърди и че ответното дружество не е изпълнило
процедурата по ПИКЕЕ по установяване на неточното измерване на ел. енергията за
обекта му, както и че липсва виновно неизпълнение на договорни задължения от
страна на ищеца. Допълнително е уточнено, че за разликата над сумата от 873,57
лв. до пълния размер на сумата по фактурата е налице влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 2505/2018 г. по описа на ОС-Пловдив, като е представено
незаверено копие на това решение. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е
заявено поддържане на иска, като се моли да бъде съобразено Тълкувателно
решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Ангажирани
са доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като същият е
допустим.
В
законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който
искът е оспорен като неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен, като на
ответника бъдат присъдени направените разноски по делото. Твърди, че на
06.02.2015 г. ищецът е подал декларация за стопански клиент, с която желае да
получава информация за издадените му фактури на електронен адрес и по този
начин се е идентифицирал като клиент на ответното дружество. Твърди също така,
че 14.08.2017 г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили
проверка на електромера на ищеца, при която е било установено, че той отчита с
грешка от -91,47 %, поради поставени допълнителни шунтове. Предвид на това и на
осн. ПИКЕЕ служителите на ЕР Юг ЕАД са възстановили правилната схема на
свързване на електромера в присъствие на полицейски служител, като всички техни
действия са били закрепени в съставения констативен протокол от 14.08.2017 г. С
оглед на горното и на осн. чл. 48, ал. 1 от ПИКЕ операторът на
разпределителната електрическа мрежа е извършил преизчисление на количеството
ел. енергия за период от 45 дни и е начислил допълнително количество ел.
енергия на клиента в размер на 13 013 кВч, а ответникът от своя страна е издал
процесната фактура. В отговора също така се твърди, че съществува законово
основание за начисляване на процесната сума, а именно чл. 51, ал. 1, вр. чл.
48, ал. 1, от ПИКЕЕ, като стойността на дължимата сума е изчислена при спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ. Според ответника е без
значение кой е извършил манипулацията върху електромера, тъй като предпоставка
за извършване на корекцията не е наличието на вина на потребителя и корекцията
не е санкция за негово виновно поведение, а цели единствено възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване. Твърди се също така, че
липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена
корекция в ОУ на ЕВН ЕС не е основание да се отрече дължимостта на сумата по
направената корекция. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответното
дружество, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора, както и е
направено възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Представени са писмени доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното гр.д. № 2746/2018
г. на РС-Пловдив, същото е било образувано по искова молба на „ГЕЙМИНГ МАШИЙН
ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
с която е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК – за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 250 лв. – главница, платена от ищеца без
основание по фактура № **********/ 12.10.2017 г. на обща стойност 2 123,57
лв. с ДДС, с която без основание е била коригирана сметката му за ел. енергия
за периода 16.05.2017 г. – 14.08.2017 г., за която сума по ч.гр.д. № 20074/2017
г. на РС-Пловдив е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. Районният съд е отхвърлил така предявения иск, но с Решение №
1578/18.12.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2505/2018 г. по описа на ОС-Пловдив,
въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил иска, като е
признал за установено вземането на „ГЕЙМИНГ МАШИЙН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД,
дължимо от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, за сумата от
1 250 лв., представляваща част от цялата сума от 2 123,57 лв., начислена
с фактура № **********/12.10.2017 г.
При извършена от съда
съпоставка в предметите на предявените искове по горепосоченото дело на
РС-Пловдив и настоящото производство е видно, че по двете дела са предявени
частични искове, които касаят едно общо вземане, а именно сумата от
2 123,57 лв. по издадената от ответника фактура № **********/12.10.2017 г.,
начислена след извършена корекция на сметката за ел. енергия на ищеца, като
настоящият иск е втори частичен иск и същият е предявен след влизане в сила на
решението на ПОС, с което първият частичен иск е уважен изцяло. С оглед на това
съдът намира, че е обвързан от влязлото в сила решение по първия частичен иск
както по отношение на основанието, така и по отношение размера на общата сума,
която ищецът твърди, че не дължи на ищеца. В този смисъл е даденото от ВКС
разрешение с Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г., постановено по
тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на т. 2 от което е посочено, че
„при уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от
които правоотноше-нието произтича), страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането“.
В горното тълкувателно решение е прието също така,
че в последващия процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, за
част от което е налице уважен частичен иск с влязло в сила решение, е
недопустимо да бъдат правени от ответника правоизключващи и правоунищожаващи
възражения срещу правопораждащите вземането правно релевантни факти, а са
допустими единствено правоотлагащи и правопогасяващи възражения. В настоящия
случай ответникът по иска не е въвел правопогасяващи или правоотлагащи
възражения, а защитата му изцяло се основава на твърдения за наличие на
основание за плащане на процесната сума, поради което тези възражения са
преклудирани и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.
Предвид горното и тъй като с решението по
възз.гр.д. № 2505/ 2018 г. на ОС-Пловдив със сила на пресъдено нещо е установено
вземането на „ГЕЙМИНГ
МАШИЙН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
за сумата от 1 250 лв., представляваща част от цялата сума от
2 123,57 лв., начислена с фактура № **********/12.10.2017 г., а предмет на
настоящия иск е разликата от 873,57 лв. до пълния размер на сумата по същата
фактура, съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на предявен втори частичен иск от едно вземане, поради което
този иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него
съдебно-деловодни разноски в исковото производство в размер на 325 лв. (25 лв.
- платена държавна такса и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение), както
и разноските в заповедното производство в размер на 325 лв. (25 лв. - платена
държавна такса и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение), или общо сумата
от 650 лв. Неоснователно
е възражението на ответника, направено в молба от 26.11.2019 г., за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото е
в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.
422 от ГПК, че „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от М. М.
М.-Д., Ж. П. С. и Р. Д., дължи на „ГЕЙМИНГ МАШИЙН
ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Сливница” № 34, вх. Б, ет.
2, представлявано от Т. С. Г., сумата от 873,57 лв. (осемстотин
седемдесет и три лв. и петдесет и седем ст.), за която е издадена Заповед №
2154/ 11.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2439/2019 г. по описа на РС-Пловдив, представляваща платена от ищеца
на ответника без основание сума като част от цялата сума от 2123,57 лв.,
начислена с фактура № **********/12.10.2017 г., с която е коригирана без
основание сметката за ел. енергия на ищеца за периода 16.05.2017 г. – 14.08.2017
г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С.
и Р. Д., да заплати
на „ГЕЙМИНГ
МАШИЙН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Сливница” № 34, вх. Б, ет.
2, представлявано от Т. С. Г., сумата от 650,00
лв. (шестстотин и петдесет лв.), представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА