№ 11161
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110119361 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Е. Н. З. против М. Т. Ц.
осъдителен иск с основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лева,
представляваща задължение по договор за заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2022 г. до
окончателното и изплащане, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл.
59 ЗЗД за връщане на сумата от 25 000 лева, с която ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на ищеца, кумулативно олективно съединени с осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 291,67 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.03.2022 г. до 10.04.2022 г.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата М. Т. Ц.
въвежда правопогасяващо възражение - в случай на уважаване на главна искова претенция и
признаване съществуването в полза на ищеца на сумата от 25 000 лева, за прихващане на
това вземане с вземането на ответницата срещу Е. З. в размер от 20 000 евро,
представляваща пасив от наследството на лицето Т. Ц. и негово задължение, възникнало по
силата на сключен неформален договор за заем с лицето М. П. и преведена по сметка на Ц..
Твърди се, че това вземане било прехвърлено от кредитора П., като цедент на ответницата
М. Т. Ц. по силата на договор за цесия от 29.09.2021 г., за която длъжникът – ищеца З. бил
уведомен с нотариална покана от 29.04.2022 г. С тези доводи ответницата отправя искане за
отхвърляне на исковете, а при уважаването им – за извършване на прихващане със
съществуващото в нейна полза вземане срещу ищеца – до размера на по-малкото от тях.
Претендира разноски.
С определение от 07.02.2023 г. по реда на чл. 145, ал. 2, вр. чл. 140, ал. 2 ГПК съдът е
дал указания до ответната страна за уточняване на обстоятелствата, касаещи възникването и
размера на предявеното възражение за прихващане, като посочи кога е сключен договорът
за заем между лицата М. П. и Т. Ц., по силата на който на последния е предоставен паричен
заем в размер от 25 000 евро, съответно какъв е бил уговореният между страните краен срок
за връщане на тази сума; да уточнени основанието, на което претендира носител на
насрещното задължение за връщане на сумата да е станал ищецът – дали се касае за
настъпило наслествено правопиремство от първоначалния длъжник или на друго основание,
като посочи обстоятелството, поради което претендира връщане на цялата заемна сума от
него; въвежда ли възражението си като евентуално такова и на какви конкретно основания;
1
посочи с кое конкертно вземане на ищеца отправя искане да бъде извършено това
прихващане – с главницата и/или лихвата, съответно в каква последователност, както и дали
предмет на възражението е вземането в размер, определен от валутата, при която е бил
сключен договрът за заем или в паричнтата му равностойност (в който случай да я посочи)
при съобразяване с обстоятелството, че вземанията, предмет на главните искови претенции,
с което се отправя искане да бъде извършено прихващане е във валута бъгарски лев. На
ответницата е указано, че при неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания –
искането и за приемане на възражението за прихващане за разглеждане в настоящото
производство ще бъде оставено без уважение.
За изпълнение на указанията по делото е постъпила уточнителна молба от 06.03.2023 г.
от ответната страна М. Т. Ц.а – П.а, с която посочва, че договорът за заем е сключен между
наследодателя на страните Т. Ц. и третото за процеса лице М. П. на 06.08.2013 г., когато е
предоставена и заемната сума в размер от 20 000 евро – чрез банков превод, без уговорен
краен срок за връщането й; доколкото наследници на починалия заемополучател Т. Ц. са
ответницата и ищецът Е. Н. З., то последният отговаря за ½ част от възникналото
задължение по силата на наследството правоприемство или за заплащане на сумата от
10 000 евро; посочва се, че основанието, от което е възникнало насрещното вземане на
ответинцата е договор за цесия, по силата на който същата е станала носител на вземането
на третото лице М. П.; евентуално твърди, че е налице неоснователно обогатяване по чл. 59
ЗЗД, тъй като с получената заемна сума наследодателят Т. Ц. се е обогатил без правно
основание за това; уточнява, че искането й е за прихващане на насрещното й вземане от
ищеца с неговото вземане за главница, предмет на настоящото производство; уточнява, че
предмет на вземането за прихващане е сумата от 19 558,30 лева, представляваща левовата
равностойнст на сумата от 10 000 евро, дължима от ищеца.
Съдът, след извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно
редовността на възражението, счита, че с молбата от 06.03.2023 г. ответницата е изпълнила
указанията, дадени с определението от 07.02.2023 г., поради което възражението за
прихващане следва да бъде прието за съвметстно разлеждане с исковите претенции в
настоящото производство. По реда на чл. 145, ал. 2 ГПК на ответната страна следва да бъде
указано да уточни дали извънсъдебно и в кой момент е била отправена покана до
заемополутателя Т. Ц. за връщане на заемната сума, респ. до ищеца, с оглед изложените
твърдения, че заемът е сключен като безсрочен, при което изискуемостта му настъпва с
отправяне на покана.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО разглеждане в производството по гр. дело № 19361/2022
г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав с
първоначалната искова молба и предявените със същата искови претенции възражението за
прихващане, въведено от ответницата М. Т. Ц. за сумата от 19 558,30 лева,
представляваща задължение по неформален договор за заем от 06.03.2013 г., сключен между
наследодателя на страните Т. Ц., в качеството му на заемополучател и третото за процеса
лице М. П., евентуално по силата на неоснователно обогатяване на Ц., която сума се равнява
на ½ част от общо предоставената заемна сума – според наследствения дял на ищеца Е. З. и
което вземане е придобито от ответницата по силата на договор за прехвърляне на вземания
от 29.09.2021 г.
УКАЗВА на ответницата най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
да уточни дали извънсъдебно и в кой момент е била отправена покана до заемополучателя
Т. Ц. за връщане на заемната сума, респ. до ищеца, с оглед изложените твърдения, че заемът
2
е сключен като безсрочен, при което изискуемостта му настъпва с отправяне на покана, като
й УКАЗВА, че при липсата на уточнение съдът ще отмени определението в частта, в която
възражението за прихващане е прието за съвместно разглеждане.
УКАЗВА на ответницата, че по така предявеното и прието за разглеждане възражение
за прихващане в нейна тежест е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, следните обстоятелства: възникването на облигационно правоотношение между
лицето Т. Ц. и лицето М. П. по неформален договор за заем от 06.08.2013 г., по силата на
което в полза на Ц. да е предоставена заемна сума в общ размер от 20 000 евро, настъпване
на изискуемостта на вземането; отговорността на ищеца за заплащане на ½ част от
последното, конкретно чрез установяване, че същото е станало част от патримониума на
заемополучателя, както и, че ищецът е негов наследник по закон и наследствения и дял от
наследството; придобиване на процесното вземане от ответницата на основание договор за
цесия от 29.09.2021 г. и уведомяването на ищеца, като длъжник, за промяната в кредитора;
респ. по евентуално въведеното основание на възражението - в тежест на ответницата е
да установи, пълно и главно: обогатяването на наследодателя на страните със съответната
парична сума; обедняването на третото за процеса лице - цесионер, което да е пряко
свързано с обогатяването и липсата на основание за обогатяването; включването на дълга в
наследството на общия наследодател, наследяването му от ищеца; придобиване от ищцата
на вземането, основано на твърдяното неоснователно имуществено разместване на блага и
уведомяване на ищеца за промяната в кредитора.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ищеца е да установи
съществуването на основание за обогатяването на лицето – наследодател.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
уточни дали оспорва превода на сумата от общо 20 000 евро в полза на лицето Т. А. Ц. от
лицето М. П. П. с преводно нареждане от 06.08.2013 г,. като му УКАЗВА, че при липсата на
уточнение съдът ще приеме, че посоченото обстоятелство не се оспорва.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните – за сведение, а на ищеца – с
препис от уточнителната молба от 06.03.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3