Решение по дело №449/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260085

 

 

гр. Пловдив, 05.07.2021 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                                             РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 449/2020 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 6802/17.07.2020 г. от „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК ********* против решение № 186/30.06.2020 г., постановено по г. д. № 134/2019 г. по описа на ОС – Х. в частта, с което е отхвърлена претенцията на „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК ********* за осъждане на ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ... на КЧСИ, с район на действие ОС - Х. да заплати, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 441, ал. 1 от ГПК, обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ЧСИ К.А.при налагането на запор върху девет броя превозни средства, подробно описани в обезпечителна заповед от **********г. по ч. т. д. № 147/2016г. на ОС - Х., собствеността върху които е прехвърлена с три броя договори с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017г., над присъдения размер от 17 000.00 лева до пълния предявен размер от 89 078.60 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното, в съответната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноски.

Ответник ЧСИ К.А.счита, че жалбата е неоснователна.

Третото лице – помагач З.к. „Л.И.“, ЕИК ********* счита, че жалбата е неоснователна.

Постъпила е втора въззивна жалба вх. № 6919/20.07.2020 г. от ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ..., с район на действие ОС - Х. против решение № 186/30.06.2020 г., постановено по г. д. № 134/2019 г. по описа на ОС – Х. в частта, с което е осъдена ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ..., с район на действие ОС - Х. да заплати на „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК *********, основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 441, ал. 1 от ГПК, обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ЧСИ К.А.при налагането на запор върху девет броя превозни средства, подробно описани в обезпечителна заповед от **********г. по ч. т. д. № 147/2016г. на ОС - Х., собствеността върху които е прехвърлена с три броя договори с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017г., сумата от 17 000.00 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответник „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК ********* счита, че тази жалба е неоснователна.

Третото лице – помагач З.к. „Л.И.“, ЕИК ********* счита, че жалбата е основателна.

Постъпила е трета въззивна жалба вх. № 7677/10.08.2020 г. от ЗК „Л.“ АД – С., ЕИК ********* (в качеството на трето лице – помагач на ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ... на КЧСИ) против решение № 186/30.06.2020 г., постановено по г. д. № 134/2019 г. по описа на ОС – Х. в частта, с което е осъдена ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ... на КЧСИ, с район на действие ОС - Х. да заплати на „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК *********, основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 441, ал. 1 от ГПК, обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ЧСИ К.А.при налагането на запор върху девет броя превозни средства, подробно описани в обезпечителна заповед от **********г. по ч. т. д. № 147/2016г. на ОС - Х., собствеността върху които е прехвърлена с три броя договори с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017г., сумата от 17 000.00 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която ЗК „Л.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати, на основание чл. 469, ал. 3 във връзка с чл. 435 от КЗ, на ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ..., с район на действие ОС - Х. застрахователно обезщетение в размер на 17 000.00 лева по застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители“, сключена със застрахователна полица № ************** от **********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане.

Ответник „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК ********* счита, че тази жалба е неоснователна.

Ответник ЧСИ К.А.не е взел становище по същество на тази жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Главен иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 441, ал. 1 от ГПК.

Предявен от „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК ********* против ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ..., с район на действие ОС – Х..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 89 078.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ЧСИ К.А.при налагането на запор върху девет броя превозни средства, подробно описани в обезпечителна заповед от **********г. по ч. т. д. № 147/2016г. на ОС - Х., собствеността върху които е прехвърлена с три броя договори с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г., ведно със законната лихва от 26.02.2019 г. (датата на исковата молба) до окончателното изплащане.Претендира разноски.

Ответникът по гладния иск не признава същия. Претендира разноски.

Обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК.

Предявен от ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ..., с район на действие ОС – Х. против ЗК „Л.“ АД – С., ЕИК *********.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по обратния иск да заплати сумата от 89 078.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ЧСИ К.А.при налагането на запор върху девет броя превозни средства, подробно описани в обезпечителна заповед от **********г. по ч. т. д. № 147/2016 г. на ОС - Х., собствеността върху които е прехвърлена с три броя договори с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г., ведно със законната лихва от 26.02.2019г. (датата на исковата молба) до окончателното изплащане, въз основа на застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители“, сключена със застрахователна полица № **************/**********г.

Ответникът по обратния иск не го признава.

1. по главния иск:

Между ищеца по делото и „М. Д.“ ЕООД (трето лице за настоящото производство) са съществували търговски взаимоотношения по повод на наем на пътнически автобуси. Ищецът претендирал плащането от „М. Д.“ ЕООД на дължима наемна цена. Тъй като спорът между двете дружества не бил разрешен извънсъдебно и доброволно, ищецът решил да търси защита на правата си по съдебен ред, но преценил, че преди да предяви иска си ще поиска налагането на обезпечителни мерки, за да гарантира събирането на вземанията си при евентуално решение в негова полза.

Ищецът подал молба по чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение. На **********г. е издадена обезпечителна заповед по ч. т. д. № 147/2016 г. на ОС - Х., с която е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск от „Т.2.“ ЕООД против „М. Д.“ ЕООД, седалище и адрес на управление ***, за изплащане на сумата от 76 800.00 лева, представляваща стойност на неплатен и дължим наем на четири броя автобуси и 3 840.00 лева, представляваща неустойка, съобразно договор от 01.11.2013 г., като е допусната обезпечителна мярка налагане на запор на собствените на ответника превозни средства - 9 броя автобуси, подробно описани в обезпечителната заповед, както следва: автобус „Т. П.“ с per. № … с рама № …; автобус „Т. П.“ с per. № … с рама № ..; автобус „С.“ с per. № … с рама № ..; автобус „С.“ с per. № … с рама № …; автобус „М.“ с per. № … с рама № ..; автобус „М.“ с per. № .. с рама № ..; автобус „М. ..“ с per. № .. с рама № ..; автобус „М..“ с per. № ..с рама № ..; автобус „М. .“ с per. № .. с рама № …

На 28.11.2016 г. процесуалният представител на ищеца адвокат В. А. е подал молба до ответника ЧСИ К.А., с която поискал образуване на изпълнително дело. Още същия ден, в който е подадена молбата (28.11.2016 г.), съдебният изпълнител е постановил, че се налага запор върху описаните в обезпечителната заповед автобуси. Изготвено е и изпратено съобщение до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П.., с което административният орган е уведомен за запора, посочен е номера на изпълнителното дело и е посочено, че налагането на запора е извършено в изпълнение на цитираната обезпечителна заповед. Съобщението е изпратено с куриер на 29.11.2016 г. и е получено на 01.12.2016 г.

На 29.11.2016 г. е изпратено запорно съобщение и до „М. Д.“ ЕООД, в което запорираните автобуси са описани съгласно съдържанието на обезпечителната заповед и е посочено, че на основание чл. 451 от ГПК, дружеството - собственик се лишава от правото да се разпорежда с вещите, да ги изменя, поврежда или унищожава. Съобщението е изпратено по пощата с положено пощенско клеймо от 30.11.2016 г., но е върнато с отбелязване, че пратката е „непотърсена“. Върху плика саморъчно е отбелязано „I изв. 01.12.2016 г.“ и „II изв. 12.12.2016 г.“ ЧСИ А.. е извършила служебна справка в Търговския регистър относно седалището и адреса на управление на дружеството и след като е установила, че няма промени, на 09.01.2017 г., е постановила, че на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК запорното съобщение следва да се приложи към делото и да се смята за връчено.

На 09.01.2017 г. пълномощникът на ищеца адвокат А.. е подал молба до ЧСИ А.., с която е поискал изпълнително дело № 122/2016 г. да бъде изпратено по неин избор на ЧСИ с район на действие Окръжен съд - Пловдив за връчване на запорното съобщение на длъжника (л. 221 от делото на ОС). Няма данни ЧСИ А… да се е произнесла по молбата и да е предприемала други действия за връчване на запорното съобщение на „М. Д.“ ЕООД.

На 31.01.2017 г. адвокат А.. е подал молба до ЧСИ А.., в която е поискал делото да бъде прекратено и приложената обезпечителна заповед да му бъде върната. На същата дата ЧСИ е постановил, че прекратява изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и връща оригинала на обезпечителната заповед на пълномощника, който е попълнил разписка на 02.02.2017 г., че е получил същата.

На 03.02.2017 г. обезпечителната заповед е представена с молба пред ЧСИ Б. А., рег. № . и е поискано образуването на изпълнително дело. С разпореждане от същата дата е образувано изпълнително дело № 18/2017 г., постановено е, че се налага запор върху процесиите автобуси, разпоредено е запорното съобщение да бъде изпратено до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П. и до длъжника. Насрочено е извършването на опис на процесиите автобуси за 25.04.2017 г.

На посочената дата ЧСИ А.. е посетила адрес в град П., ул. „К. ш.“ № 17 и е извършила опис на превозните средства, отразен в протокол от 25.04.2017 г., като съдебният изпълнител е констатирал, че запорираните автобуси не могат да бъдат открити в сервизната база на длъжника, а вместо това са продадени на трето лице - „Д. О.“ ЕООД, за което са представени писмени договори с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г. Обект на продажба са същите автобуси, които са били предмет на издадената обезпечителна заповед.

С писмо вх. № 2567/07.07.2017 г. е подадено уведомление от пълномощник на ищеца адвокат П., адресирано до ответницата, с което тя е информирана за намеренията на ищеца да претендира обезщетение по сключената от нея професионална застраховка съгласно Наредба № 2/06.02.2006 г. Представена е застрахователна полица № …, сключена при ЗК „Л." АД.

Бъдещият иск, чието обезпечаване допуснато, е предявен, образувано е т. д. № 792/2016 г. по описа на ОС - Пловдив и е постановено решение от 09.06.2017 г., с което исковата претенция е уважена изцяло.

Издаден е изпълнителен лист на 01.09.2017 г., по силата на който ответникът „М. Д.“ ЕООД е осъден да заплати сумата от 76 800.00 лева, представляваща наемна цена за четири автобуса, 3 840.00 лева договорна неустойка за забавено плащане на наема в размер на 5 % от забавената сума и направените по делото разноски в размер на 8 225.60 лева.

Въз основа на изпълнителния лист и за събиране на дължимите суми на 14.09.2017 г. е образувано изпълнително дела № 88/2017 г. по описа на ЧСИ К.., per. № ... Съгласно удостоверение за размера на дълга изх. № 20508/31.05.2018 г., към датата на издаването, задължението на „М. Д.“ ЕООД е в общ размер на 109 672.78 лева и към същата дата не е открито секвестируемо имущество, към което да се насочи изпълнението.

С молба от 07.02.2018 г. ищецът е поискал от ответницата да отмени всички наложени запори върху моторни превозни средство по изпълнително дело № 122/2016 г. На 23.02.2018 г. ЧСИ .. е изпратила до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П. съобщение, че вдига запора върху всички автобуси, описани преди това в обезпечителната заповед. Съобщението е получено на 26.02.2018 г.

Видно от писмо вх. № 835/28.03,2019 г. ответницата е уведомила третото лице - помагач ЗК „Л.“ АД за настъпване на застрахователно събитие по застраховка професионална отговорност — предявяване на иск от ищеца за претендираните от него вреди.

В исковата молба се твърди, че на ищеца е причинена вреда в резултат от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в неналагането от страна на ответника на запорите върху автобусите, описани в обезпечителна заповед от **********г., налице е противоправност и се иска заплащане на обезщетение.

От ответника е поискано налагане на запори върху автобуси.

Запорът е способ за насочване на принудителното изпълнение върху движими вещи. Съгласно чл. 450, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато предмет на запора е движима вещ са налице две възможни хипотези: чрез опис или чрез изпращане и получаване от длъжника на съобщението за описа или запора, ако в него точно се посочи движимата вещ, върху която се насочва изпълнението. Връчването на съобщението се извършва по общите правила на ГПК. С получаването на съобщението фактическия състав на налагане на запора е завършен, тъй като от този момент длъжникът вече знае (или научава), че върху движимата вещ е наложен запор и следва да се въздържа от укриване на вещта или от извършване на разпоредителни действия с нея.

В случая ЧСИ е използвал втория начин, но няма доказателства да е осъществен фактическия състав на връчването.

Длъжникът по обезпечението „М. Д.“ ЕООД е търговско дружество и за връчването е приложима процедурата по чл. 50 ГПК. Съдебният изпълнител е предприел връчване по пощата - запорното съобщение е изпратено с писмо, като от клеймото върху пощенския плик се установява, че това е станало на 30.11.2016 г. Пощенската пратка е върната с отбелязване „непотърсена“. Следователно писмото физически не е достигнало до своя адресат. Върху плика саморъчно е отбелязано „I изв. 01.12.2016 г.“ и „II изв. 12.12.2016 г.“ Върху обратната разписка за връчване пощенският служител е маркирал опцията „непотърсена“ и е положено пощенско клеймо от 20.12.2016 г. Както посочва свидетелят А.. в показанията си, на 09.01.2017 г. той е посетил кантората на ответницата, за да провери какво се е случило със запорното съобщение. Именно на същата дата ЧСИ А.. е извършила служебна справка в Търговския регистър относно седалището и адреса на управление, респ. адреса на кореспонденция, на дружеството и след като е установила, че няма промени, е поставила резолюция, че, на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК, запорното съобщение следва да се приложи към делото и да се смята за връчено.

Настоящият състав намира, че не е спазена разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК. В посочената норма е посочено, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията на адреса, вписан в Търговския регистър, или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, като това се извършва само веднъж и второ уведомление не се залепва. В случая от саморъчното отбелязване „непотърсена“ върху обратната разписка не става ясно дали пощенският служител не е намерил достъп до канцеларията или пък е имал такъв достъп, но не е намерил работник или служител на дружеството, който да е съгласен да получи съобщението. След като обратната разписка с пощенската пратка се е върнала до съдебния изпълнител, същият не е извършил задължителното залепване на уведомление по чл. 47. ал. 1 от ГПК - изискването е формулирано императивно в текста на чл. 50, ал. 4 от ГПК. Няма данни за залепване на уведомление. Следователно не е налице редовно връчване по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК и запорите не са наложени

Ответникът не само неправилно е приложил нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, но и след това да е предприел каквито и да било действия за повторно връчване на запорното съобщение - било отново по пощата, било по друг предвиден в процесуалния закон начин.

Ответникът възразява че запорът върху процесиите автобуси е бил наложен, тъй като е отбелязан в служебните регистри на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П... Това възражение е неоснователно. Изпращането на съобщение за наложения запор до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П.. е съобразен с нормативно установените изисквания, които регламентират регистрацията и отчета на моторните превозни средство в предвидени за това регистри. Това съобщение е свързано с административната регистрация на МПС, но не и с валидното юридическо налагане на запор, съобразно чл. 450 от ГПК.

Следователно е налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

Вредата – невъзможността на ищеца да реализира правата си по обезпечителната заповед, тъй като, към момента, когато друг ЧСИ е наложил запорите, автобусите вече са били продадени.

Причинната връзка – неналагането на запора е направило невъзможно осъществяването на правата на ищеца против „М. Д.“ ЕООД, независимо от обстоятелството, че против този правен субект ищецът има влязло в сила съдебно решение по т. д. № 792/2016 г. по описа на ОС – Пловдив за сумата от 88 865.60 лева, за който общ размер има издаден изпълнителен лист (л. 8 от делото на ОС).

Вината – не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и същата се предполага.

При това положение е налице фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 441, ал. 1 от ГПК: виновно процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, вреда, причинна връзка. Ето защо ответникът дължи обезщетение.

Следва да бъде отбелязано, че ответникът носи отговорност като професионалист. В това качество е следвало да прецени, че налагането на заори върху движими вещи, които се намират в друг съдебен район би могло да бъде постигнато, но с повече фактически трудности. След като ответникът е преценил, че следва да образува дело, то същият вече сам се е ангажирал със законосъобразното и своевременно извършване на съответните процесуални действия и носи отговорност за своето процесуално поведение. 

Относно размерът на вредата, съдът намира, че той не съответства на размера на присъдените вземания с влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 792/2016 г. на ОС - Пловдив, за което е издаден и изпълнителен лист от 01.09.2017 г. плюс платените такси и разноски за издаването на обезпечителната заповед и по образуването изпълнителни дела или общо 89 078.60 лева.

Съобразно чл. 441 от ГПК, съдебният изпълнител носи отговорност само за това, което се явява пряка последица от неговите действия и то към момента на настъпването на вредите. Предмет на горепосоченото дело на ОС - Пловдив е правен спор, който не е свързан с действията на съдебния изпълнител. Осъждането на длъжника „М. Д.“ ЕООД по т. д. № 792/2016 г. не е пряк резултат от действията на ответника. В момента на тяхното извършване, когато неправилно е приел, че е наложил запора върху движимите вещи и по този начин не е осуетил извършването на разпоредителните сделки, съдебният изпълнител не е предвиждал какъв ще е изхода от висящия правен спор. Но е можел да предвиди и да допусне, че поради неполучаването на запорното съобщение има опасност собственикът на вещите да ги прехвърли на трето лице. Ето защо субективното отношение на ответницата към извършените от нея действия обхваща само виновно причинените вреди, а те са настъпили в момента на извършването на разпоредителните сделки.

Сключването на трите сделки по същество представлява именно това действие, което уврежда интересите на ищеца в качеството на взискател. От друга страна, при сключването на сделките е реализирана и икономическата стойност на продадените движими вещи, изразена в получената за тях продажна цена. Ако тези три сделки не бяха сключени в резултат на правилното и законосъобразно налагане на запора, то ищецът би имал възможността да получи тази продажна цена и по този начин да удовлетвори вземанията си. Лишаването на ищеца от възможността да получи продажната цена, вместо което тя е получена от собственика, представлява същинското увреждането. По тази причина стойността, на която са сключени трите сделки, сумарно представлява паричния израз на настъпилите за ищеца имуществени вреди и трябва да бъде взета предвид при уважаването на исковата претенция, а не приетите в експертните заключения параметри на остатъчната експлоатационна стойност и средната пазарна цена.

Единичната експертиза (л. 244 – 256 от делото на ОС)  посочва остатъчната стойност на всеки един от автобусите и средната пазарна цена към 28.11.2016 г. (датата на образуване на изпълнително дело № 122/2016 г. на ЧСИ А..) и остатъчната стойност и средната пазарна цена към месец септември 2017 г. (датата на образуване на изпълнително дело № 88/2017 г. на ЧСИ К..).

Тройна експертиза, изготвена в рамките на първоинстанционното производство (л. 315 – 342 от делото на ОС), посочва точната година на производството на процесиите автобуси и остатъчната стойност и средната пазарна цена към 28.11.2016 г. и към месец септември 2017 г.

Тройната експертиза, изслушана във въззивното производство (л. 106 – 131), посочва средната пазарна цена към 28.11.2016 г. и към месец септември 2017 г.

Стойностите на средните пазарни цени значително се различават. Експертите не са имали възможност да се огледат фактически процесните автобуси, а са работили по документи. По тази причина те не могат да бъдат обективен, траен и справедлив критерий за определяне размера на дължимото обезщетение.

Единственият еднозначен цифров израз на стойността на процесните автобуси е тяхната цена, посочена в писмени договори с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г. (л. 14 – 16 от делото на ОС), които са сключени преди налагането на запорите по изпълнително дело № 18/2017 г. по описа на ЧСИ А., рег. № ... Посочените договори не са оспорени от страните като доказателства.

Следва да бъде отбелязано, че общата пазарна стойност по някои от експертизите се доближава до стойността по договорите за покупко-продажба.

Ето защо следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 17 000.00 лева, а до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради коте обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.

2. по обратния иск:

След като ответникът е осъден да заплати сумата от 17 000.00 лева, са налице условията за разглеждане на обратния иск.

Въз основа на застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители“, сключена със застрахователна полица № **************/**********г., третото лице – помагач дължи на ответника присъдената сума по главния иск.

Следва да бъде осъдено третото лице – помагач да заплати на ответника сумата от 17 000.00 лева, а до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради коте обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.

3. за разноските:

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ..., с район на действие ОС – Х. да заплати на „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК ********* сумата от 1 053.76 лева, представляваща разноски пред въззивното инстанция по съразмерност.  

Следва да бъде осъдено „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати на ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ..., с район на действие ОС – Х. сумата от 1 650.68 лева, представляваща разноски пред въззивното инстанция по съразмерност.  

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р       Е      Ш       И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 186/30.06.2020 г., постановено по г. д. № 134/2019 г. по описа на ОС – Х..

Решението е постановено при участието на З.к. „Л.И.“, ЕИК ********* в качеството на третото лице – помагач на ответник ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ....

ОСЪЖДА ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ..., с район на действие ОС – Х. да заплати на „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК ********* сумата от 1 053.76 (хиляда и петдесет и три лева и 76 стотинки), представляваща разноски пред въззивното инстанция по съразмерност

ОСЪЖДА „Т.2.“ ЕООД ***, ЕИК ********* да заплати на ЧСИ К.С.А.ЕГН **********, с per. № ..., с район на действие ОС – Х. сумата от 1 650.68 (хиляда шестстотин и петдесет лева и 68 стотинки), представляваща разноски пред въззивното инстанция по съразмерност

Преписи от решението да бъдат връчени на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

                                  

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: