Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
20.01.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на единадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Христина Цветкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9214 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ (отм.) и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Р.П.Г.
твърди, че неговият брат Й.К.е починал на 01.11.2015 г., около 8:00 часа, в
резултат на ПТП, настъпило на главен път гр. Добрич – гр. Варна, в посока към
гр. Аксаково, на около 1 км. след разклона за с. Изворско. Й.К.е пътувал на
задна седалка в л.а. „Хонда“ с рег. № ******, управляван от Л.Р.. Последният
предприел маневра изпреварване на лекотоварен камион и след подминаването му
рязко се прибрал в своята лента за движение, автомобилът се завъртял и навлязъл
в затревения банкет надясно с предната си част, ударил се в пътен знак,
изкъртил го от бетонната му основа, навлязъл към скат с денивелация 1,70 м.,
прелетял под ъгъл и се ударил с лявата си страна в крайпътно дърво. В резултат
на ПТП Й.К.получил съчетана черепномозъчна, гръдна и коремна травма –
несъвместими с живота увреждания на вътрешни органи. Поради смъртта на водача Л.К.образуваното
досъдебно производство било прекратено. Ищецът и Й.К.имали силна духовна и
емоционална връзка, живеели в едно домакинство. Ищецът се доверявал за всичко на своя брат, израснал под неговото
крило. Твърди се към датата на процесното ПТП отговорността на водача на л.а. „Хонда“
с рег. № ****** да е била застрахована от ответното дружество. Ето защо
претендира от ответника заплащане на сумата от 200000 лв. – неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2014 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума.
В отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди между ищеца и починалия да не е
била трайна и дълбока емоционална особено близка връзка, съставляваща
изключение по смисъла на ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Посочва, че с решение
по в.гр.д. № 4558/2017 г. на К.К.(майка на Й.К.) е присъдено обезщетение в
размер на 150000 лв. и това е лицето, с когото починалият е било в особено
близка връзка.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
К.М.К.е майка на Р.П.Г. и на Й.К.К..
На 20.05.2016 г. с
постановление е прекратено досъдебно производство ДП 314/2015 г. по описа на
РУП Аксаково на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК – извършителят на деянието е
починал.
По делото е приета Комплексна
съдебно медико-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р М.Г. и
инж. К.Г.. Експертите посочват, че трупът на Й.К.е намерен на предна дясна
седалка в легнало положение по корем, заклещено в седалището му между странична
дясна колона и десен ръб на предна дясна седалка. Главата му е била извън
купето, висяща и почти опираща терена. Дефорормациите по купето по цялата му лява
страна при достигане до дървото и разположението на автомобила свидетелстват за
завъртане на последния около дървото и интензивно спиране от съпротивлението от
контакта с дървото, наличната неокосена трева и наклонен скат на терена към
пътя. Като най-вероятен механизъм на ПТП експертите псочват: на 01.01.2015 г.,
около 8:55 чааса, по второкласен път II-29 гр.
Добрич – гр. Ваарна, в посока гр. аксаково, се е движел лек автомобил „Хонда“ с
рег. № ******, управляван от Л.К.Р.. При приближаване на километър 11+500 м. на
около 1 км. преди разклона за с. Изворско, водачът е предприел изпреварване на
преднодвижещ се товарен автомобил. След подминаване на товарния автомобил
водачът е предприел рязка маневра за отклоняване надясно, за да навлезе от
лявата лента, по която се е движел, в дясната. Поради високата скорост и
рязката маневра автомобилът е загубил напречна устойчивост – ходовите му колела
са приплъзнали по асфалта, станал неуправляем, продължил движение по права
линия косо към десния банкет, ударил и изкъртил стоманена тръба с пътни знаци и
с летеж по наклонения скат след около 4 м. достигнал масивно дърво с диаметър
около 1,10 м. от пътното платно и се ударил в него последователно с предна лява
и дясна лява врати. От силните деформации ексцентрицитета на удара по дървото и
породения инерционен момент около вертикалната ос на масовия център автомобилът
се е завъртял около дървото и след акумулиране на кинетичната си енергия се е
спрял в наклонения скат с предната част, насочена към пътя. От удара в дървото
със скорост не по-малка от 75 км/ч. автомобилът рязко се установил в покой.
Пътникът на предната седалка бил отхвърлен напред и с удар в главата по челното
стъкло го счупил и излетял от автомобила напред. Й.К.получил черепно-мозъчна
травма, гръдна травма – счупване от 1-во до 6-то ребро вляво по средата на
лопатковата линия, прекъсване на връзката между черепната основа и първия шиен
прешлен, контузия на белите дробове, хемоторакс, коремна травма – разкъсване на
слезка, черен дроб, ляв бъбрек, счупване на лява бедрена кост, анемия на
вътрешни органи. Автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани –
инерционни триточкови и раменно-бедрен тип за средна задна седалка. Описаното
положение, в което е намерен Й.К.след произшествието, определя категорично, че
е бил без поставен колан. Под действие на инерционната сила тялото му е
политнало напред и се е ударил в задната част на предната дясна седалка и
дясната предна колона на автомобила. Травмите в областта на тялото (гръдна и
коремна) са от удар и силно притискане между облегалката на предна дясна
седалка и страничната колонка. Травмата на главата вероятно е от удар в
огънатия таван при изпадане извън купето на автомобила. Според експертите при
поставен колан Й.К.К. би получил също травматични увреди, като: ако е заемал
задна дясна седалка – също би последвал удар в предна дясна седалка, а след
първия момент – под действие на центробежната сила и удар по дясностоящите
части – дясна врата и дясна средна колона. Ако е заемал задна лява седалка – би
получил травми от удар по достигнати предна лява седалка, средна лява колона и
рамка на лява врата. Вещите лица достигат до извод, че най-вероятно пострадалият е заемал задна средна седака.
При поставен предпазен колан тялото му е щяло да се наклони напред,
първоначално наляво в посоката на удара и след това – под действие на
центробежна сила – надясно. Но би останал на седалката на автомобила.
Евентуално получените травми при тези три варианта на използване на предпазен
колан на различните задни места на автомобила ще бъдат други по вид и
интензитет, основно като „коланни травми“ - счупване на ребра, гръдна кост,
възможно и вътрешно коремни органи, травми по бедра, възможни и шиечни травми
при заемане на задно място. В съдебно заседание експертите допълват, че по
всяка вероятност смърт би настъпила независимо от това дали пострадалият е
използвал колан, тъй като автомобилът е напълно разрушен. В случая е налице
политравма, със засягане на черепна, гръдна и коремна кухина, като само
кръвоизлив на мозъчните стомахчета е достатъчен, за да настъпи смърт. При
навлизане на тавана в купето на автомобила смъртта е била неизбежна. Първо е
имало изхвърляне на пътуващите от седалките нагоре към тавана, на следващия
етап таванът се е смачкал – вдлъбнал се е надолу. Инж. Г. допълва, че при
поставен предпазен колан тялото на пострадалия ще достигне до дясна седалка и
понеже кинетичната енергия е значителна, вероятно ще получи същите по степен и
сложност удари на главата, които са достатъчни за летален изход. При поставен
предпазен колан няма да достигне до предна дясна колона.
За установяване на
претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С.С.К.. Свидетелят посочва, че познава
ищеца, съседи са. Ищецът е живял в едно домакинство с майка си и с починалия си
брат в с. Игнатиево. Според показанията на свидетеля ищеца и брат му много се
обичали и уважавали. Към смъртта си големият брат Й. работел в строителството и
взимал брат си със себе си, учел го на занаят. Ищецът още не можел да преживее
смъртта на брат си, всеки момент очаквал, че ще се върне, питал за него.
Споделял, че ако брат му бил жив, щял да му помогне с разрешаване на
проблемите. Според свидетеля ищецът бил депресиран, плачел. Споделял, че брат
му му липсва. Той ги подпомагал финансово. Сега майката е болна, не може да
върви и Р. работи. Според свидетеля ищецът излиза с приятели, но не както
преди. Посочва, че от 3-4 месеца не се е виждал със свидетеля, защото няма
време. Същевременно дава показания, че последната година всеки ден си пиели
кафето сутрин, защото са комшии, и разговаряли.
Съдът не кредитира показанията
в частта, в която свидетелят определя като стресово състоянието на ищеца,
доколкото същото предполага специални знания на вещо лице-психиатър, в който
смисъл доказателствени искания не са направени.
С решение по в.гр.д. №
4558/2017 г. на Софийски апелативен съд, 8 с-в, е потвърдено решение по гр.
дело № 7181/2016 г. на СГС, I-12 с-в,
с което на К.М.К.е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на смъртта на Й.К.К., в размер на 150000 лв.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 226 КЗ (отм.):
За да бъде успешно проведен прекият иск
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да
бъдат установени елементите на фактическия състав на института на непозволеното
увреждане, включващ кумулативно: 1. деяние (действие или бездействие), 2.
противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4.
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното, както и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска "гражданска отговорност", сключен за МПС, с което е
причинено процесното ПТП.
Безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, че процесното ПТП е настъпило в срока на действие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил
„Хонда“ с рег. № ******. Установява се, че процесното ПТП е реализирано в
резултат на виновно противоправно поведение на водача на автомобила – чл. 20,
ал. 2 ЗдвП и чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 257 КЗ (отм.) обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Съдът споделя изводите на вещите лица по
приетата Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че към
настъпване на ПТП Й.К.да не е бил без поставен предпазен колан, но поради
тежките деформации на автомобила смъртта му е била неизбежна и при правилно
поставен предпазен колан.
Основен спорен момент по делото е дали
ищецът има качеството пострадал от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в
тази насока, съдът съобразява задължителните указания по тълкуване на закона,
дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС. В
мотивите на решението се посочва, че „от гледна точка на чл.52 ЗЗД е
справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.“
В конкретния случай събраните по делото
гласни доказателства действително сочат между ищеца и пострадалия да е имало
близка родствена връзка, същите са живели в едно домакинство и са споделяли
грижи и отговорности. Съдът обаче намира, че това са типичните проявления на
близка родствена връзка между братя, живеещи заедно. Не са събрани
доказателства, въз основа на които да се счете, че по своето съдържание и
интензитет връзката им надхвърля обичайните предели на доверие, любов и
подкрепа. Не се установи и ищецът да е преживял морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена
връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на цитираното
тълкувателно решение.
По изложените съображения искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на
разноски има ответната страна. При съобразяване на направеното възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която същото се определя по реда на чл. 37 ЗПрП, на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер 900 лв. (в това число 800 лв. депозити за експертиза и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.П.Г.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК *******да заплати на ищеца 200 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта
на брат му Й.К., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 01.11.2015 г. по
вина на Л.К.Р. като водач на л.а. „Хонда“ с рег. № ******, ведно със законната
лихва, считано от 01.11.2015 г. до
окончателното изплащане на претендираните суми.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.П.Г., ЕГН ********** да заплати на З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК *******сумата
от 900 лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.