№ 71
гр. Средец, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20252170100059 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация-Бургас“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Лозово, срещу М. С.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ********, с която се иска да бъде признато за
установено, че М. К. дължи на ищцовото дружество следните суми: сума в общ размер на
664,14лв., представляваща главница за ползвана , но неизплатена топлинна енергия за
периода от м.май 2022г. до м.юли 2024г., а именно: битово горещо водоснабдяване -
371,13лв., отопление -37,17лв., сградна инсталация -234,18лв., отчет за дялово
разпределение – 21,06лв., както и мораторна лихва за забава в размер на 113,28лв. от
01.07.2022г. до 24.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, които вземания
съставляват предмет на Заповед за изпълнение № 309/10.10.2024 год. по ч. гр. д. № 511/2024
год. на РС- Средец /изпратено по подсъдност ч.гр.д. № 6567/2024г. по описа на РС-Бургас/.
Претендират се разноски.
Тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника,
който счита, че искът е допустим, но неоснователен.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
1
становищата си. Представят и ангажират доказателства.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:
За претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 309/10.10.2024 г. по ч. гр. д. № 511/2024 г. по описа на Районен съд
- Средец. Настоящият установителен иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, по
дадени от заповедния съд указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Поради това
съдът приема иска за процесуално допустим.
Не се спори по делото, че М. С. К. е собственик на процесния имот – апартамент в
гр.Бургас, *********. Не е спорно, а и е видно от приложените писмени доказателства,че
имотът на ответника се намира в топлоснабдена сграда, за която доставчик на топлинна
енергия е ищецът „Топлофикация" АД, което дружество отчита и извършва дяловото
разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника- по силата на договор с
етажната собственост от 12.09.2011г. С оглед качеството на ответника на собственик на
процесния имот съдът приема за установена облигационната връзка по продажба на
топлинна енергия, възникнала по силата на закона - чл. 150 от ЗЕ, съгласно която разпоредба
договорът за продажба на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия
като ОУ пораждат действие и не е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно установената съдебна практика по чл. 290 от ГПК - Решение на
ВКС постановено по гр. д. № 3184/2013 г. на Трето отд. Общите условия са задължителни за
всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на изложеното се приема, че
между страните по делото са налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия
в имота – собственост на ответника като за клиент се счита физическото лице, което е
титуляр на вещното право на ползване на имота в сградата, която е топлоснабдена.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е доставял топлинна енергия на
абоната, а от негова страна не е било извършвано заплащане на услугата за процесния
период. По делото е приета експертиза, която сочи, че доставената топлинна енергия е
разпределена правилно съгласно Наредбата за топлоснабдяването и действащата методика,
утвърдена от КЕВР. Вещото лице не е установило несъответствие с нормативната уредба
при извършеното разпределение: начислените на ответника за процесния имот суми по
отделните пунктове, както и лихвата за забавено плащане са нормативно обусловени,
правилни и законосъобразни.
Съгласно Наредбата за топлоснобдяването всеки клиент е длъжен а осигури достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си за отчитане показанията на
уредите и водомерите за гореща вода. На клиентите неосигурили достъп се начислява
енергия по реда на т. 6. 5 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост приложение 1 към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за
топлоснабдяването като отоплителни тела без уреди.
Съгласно чл. 32 от ОУ купувачите на топлоенергия са длъжни да заплащат дължимите
2
от тях суми в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Собствениците
на имоти в топлоснабдена сграда се явяват съсобственици на сградната инсталация и на
общите части в сградата, от което следва, че дължат заплащането на приспадащата им се
част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях. Безспорно установено е, че
собствениците на имоти в етажна собственост, предварително преди придобиване на
индивидуален имот в етажна собственост се информират, че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект. Същите
се запознават предварително и с факта че сградата е в режим на общо управление на общите
части в т. ч. и на сградната инсталация за отопление и за горещо водоснабдяване.
Съобразно приетото заключение на вещото лице по делото средствата за измерване в
абонатната станция измерват правилно постъпилата топлоенергия, на уреда е извършвана
редовна проверка за метрологичен контрол – според свидетелствата за проверка уредът
съответства на одобрения тип. Съобразно събраните по делото доказателства се обосновава
извода, че количеството доставена топлинна енергия е начислено в съответствие с
нормативната уредба, действала през процесния период , поради което съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на 475 лв., от които ДТ-75лева, 200лева –
депозит вещо лице, 200лв.-депозит особен представител.
Разноските на ищеца в заповедното производство са 225лв. /25 лв. – държавна такса и
200 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от горното, Средецкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас,
********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация-Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.Лозово, следните суми:
сума в общ размер на 664,14лв., представляваща главница за ползвана, но неизплатена
топлинна енергия за периода от м.май 2022г. до м.юли 2024г., а именно: битово горещо
водоснабдяване -371,13лв., отопление -37,17лв., сградна инсталация -234,18лв., отчет за
дялово разпределение – 21,06лв., както и мораторна лихва за забава в размер на 113,28лв. от
01.07.2022г. до 24.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
3
депозиране на заявлението в съда на 27.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата,
които вземания съставляват предмет на Заповед за изпълнение № 309/10.10.2024 год. по ч.
гр. д. № 511/2024 год. на РС- Средец .
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация-Бургас“ АД, ЕИК
*********, сумата от 700 лв. за направените съдебни разноски в заповедното и в настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4