№ 69
гр. П., 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20253520200160 по описа за 2025 година
Административнонаказателното производство е образувано по жалба на „***,
представлявано от Д. Г. Д. срещу Електронен фиш № ***, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ -С., с който за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата, и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението
по пътищата на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ като незаконосъобразен, развивайки
подробни съображения, и моли съда да го отмени издадения ЕФ. Редовно призован за с.з. не
се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. В съпроводително писмо към АНП, както и в депозирана
допълнителна молба юрк. Д.Кънева-Иванова, като надлежен процесуален представител
оспорва депозираната въззивна жалба и излага допълнителни доводи по същество.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Районна прокуратура гр.Т., ТО - П., редовно призована не се явява, не изпраща
представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.
От доказателствата се установява, че предмет на обжалване е издаден Електронен
фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № *** на Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на „***, ЕИК ** представлявано от Д. Г. Д. е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за
административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата и по
чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 244.00 лева.
1
На 20.03.2025г. в 13:48 часа било установено нарушение № ** регистрационен № **,
с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, в общ. П., за движение по път 51 км 47+709, с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението било установено с устройство № 30422, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път 51 км 47+709.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил
впоследствие бил издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" електронен фиш № ***5 за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, на „***, ЕИК ** представлявано от Д. Г. Д. в качеството му на собственик на
заснетото МПС, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
2 500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява от приложените
по делото писмени доказателства - Електронен фиш № ***5, известие за доставяне от
07.07.2025 г., справка за нарушение с два броя снимки, справка за нарушител и собственици
и притежатели на МПС, Протокол № 28765/21г. на Агенция "Пътна инфраструктура",
Заповед № ***г ., ведно с Приложение 1, 2, 3, 4 – бланки на Електронен фиш от Агенция
"Пътна инфраструктура", Становище от отдел „Управление на информационни система и
инфраструктура“, НТУ, ведно с таблица, Протокол за установяване годността за приемане
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка, справка за
местоположение на СКТ №30422, данни от системата по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, раздел
"История на обработка" на процесното нарушение, отговор от "***" АД.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че в производството по ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се
заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл. 187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от
ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП разпорежда, че ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
2
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: т.1. по чл. 179, ал. 3
- в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а - в размер 1800 лв.; и 3. по чл. 179, ал. 3б - в размер
2500 лв., каквато именно е била наложена на дружество-жалбоподател.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП задължава собственикът да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. В електронния фиш за налагане
на имуществена санкция е посочено, че нарушението се изразява в това, че за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаване.
От постъпилият отговор от "***" АД от 20.08.2025 г., е предоставена информация
относно това, че на 20.03.2025г., в периода 13:06 часа до 15:06часа, бордовото устройство,
асоциирано към ППС с рег. № ** е било изключено или неправилно включено в
електрическото захранване или с изчерпана батерия, поради което не са генерирани данни за
геолокация на бордовото устройство и в този период няма създадени тол декларации. Няма
данни за техническа неизправност в системата, водеща до невъзможност за изпращане на
данни на процесната дата. В писмото е посочено, че клиентът е уведомен за нарушението на
посочената ел.поща на 02.04.2025г.
От това писмо съдът прави извод, че между жалбоподателят "***" АД са налице
облигационни отношения по см. на чл. 14 от Наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за
пътищата като приложение, при това пряко, намира и нормата на чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204г на Комисията от 28.11.2019г., относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение . Редът за упражняване на правата по чл. 2, § 7 от
Регламента за изпълнение на Комисията е нормативно установен в чл. 10б, ал. 7 от Закона за
пътищата в сила от 13.02.2024 г.
Според чл. 2, § 7 от Регламента доставчиците на ЕУЕПТ /Европейска услуга за
електронно пътно таксуване/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай
на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство. Каква е била причината доставчикът на
ЕУЕПТ да не изпълни задълженията си по Договора, не може да бъде отнесено във вреда на
дружеството-жалбоподател.
По силата на чл. 10б, ал. 7, вр. с ал. 8 от Закона за пътищата, когато е налице частично
или пълно не деклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно
средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за
пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати
таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение
първо не се образува административнонаказателно производство. Разпоредбата на чл. 10б,
ал. 8 от Закона за пътищата гласи: в тридневен срок от установяване на недекларирани тол
данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика
или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в
уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.
3
За да може доставчикът на услугата за пътно таксуване да уведоми собственика или
ползвателя за това, че има не деклариране на тол данни в рамките на един календарен ден и
за размера на дължимите такси е необходимо съдействието на Агенция "Пътна
инфраструктура" , тъй като тя е лицето, което събира пътните такси, която следва да се
осигури възможност на собственика или на ползвателя да заплати таксата, когато за
конкретен ден е установено не деклариране на тол данни, преди да бъде потърсена
административнонаказателната му отговорност- чл. 10б, ал. 9 от Закона за пътищата.
На следващо място от страна на АНО не е спазен принципът за
пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка размера на
наложената санкция и основен за правото на Европейския съюз.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за
преценката му съгласно правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната цел с
реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици, която е
свързана със съответната защита на регулираните обществени отношения по ползването на
пътя, рефлектираща и върху безопасността на движението.
На самостоятелно основание предвиденият в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП размер на
наказанието противоречи на чл. 9а от Директива *** на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива ***), съгласно Решение от 21.11.2024
г. по дело ** г. на СЕС. Предвидените от националния законодател абсолютно определени
размери на наказания за нарушение по чл. 102, ал. 2, налагано на основание чл. 179, ал. 3, ал.
3а и ал. 3б от ЗДвП на физически лица, респективно налагано на основание чл. 187а, ал. 2,
вр. с чл. 179, ал. 3, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП на юридически лица, не съответства на
изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл. 9а от Директива *** на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 10б,
ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 244.00 лева, дори и да е налице предвиден фиксиран
размер на компенсаторна такса за освобождаване от административнонаказателна
отговорност в размер на 540.00 лева, и размера на наложената на жалбоподателя
имуществена санкция за сумата 2 500 лева е налице явна и категорична несъразмерност и
непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и пропорционалност,
дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл. 9а от Директива *** на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.
В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция
във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива. В този смисъл е и актуалната
релевантна практика на СЕС цитираното от жалбподотеля Решение от 21.11.2024 г. по дело
** г.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна
норма, не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения,
която да бъде пропорционална на извършеното нарушение.
На последно място по отношение на възражението на жалбоподателя за изтекъл срок
по чл. 34 от ЗАНН и за изтекла давност, съдът не споделя същото.
Относно давността е релевантно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
година на колегиите на ВАС и ВКС, според което се прилагат правилата за давността по НК.
НК различава относителна и абсолютна преследвателна давност, които са съответно три или
четири години и шест месеца от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от
НК. Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно
преследване, което е с цел реализиране на наказателната отговорност.
4
Нарушението е било извършено на 20.03.2025г. и електронната система автоматично
е генерирала ЕФ. ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява
правораздавателен акт. С ЕФ се повдига обвинение и налага административно наказание
едновременно, поради което с влизането му в сила той придобива правното значение на
влязло в сила наказателно постановление. Следователно с автоматичното издаването на ЕФ
наказателната отговорност е била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, дори и след
изтичане на 3-годишния срок има само уведомително действие за нарушителя и правна
възможност да реализира правата си по обжалване, но не и преследвателно действие.
Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо фишовете е
приложима абсолютната давност, а тя към настоящия момент не е изтекла, т. е. няма
основание за прекратяване на административнонаказателното преследване.
Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронните фишове. Затова и
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения във
връзка спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената разпоредба
урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното
производство по издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез
заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен времеви момент,
което заснемане се извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на
установяване на нарушението е задължителен реквизит и релевантна при преценка за
давностния срок. Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в
процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират определени
реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес, който в случая не е
приключил в деня на заснемането на нарушението.
За сроковете по чл. 34 от ЗАНН, единствено от значение, с оглед нормативно
установеното съдържание на фиша, е датата на нарушението. Така че издаването на фиша
следва да е съобразено единствено със срока по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
както бе споменато по-горе. В процесния случай този срок е спазен.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че към датата на нарушението
законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш единствено за
нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП е изменена и допълнена в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в
сила от 13.02.2024 г., В нея изрично е предвидено, че при нарушение по чл. *** от този закон
и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Съдът не споделя и наведения в жалбата довод за незаконосъобразност, свързан със
задължителното съдържание на ЕФ на императивно предвидените от закона реквизити.
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в нормите на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т.
63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им, електронният фиш е електронно изявление,
5
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.
Както посочи по-горе в чл. 189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на
ЕФ. След преглед на процесният ЕФ, съдът приема, че същия съдържа всички горепосочени
реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в
пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите.
Възраженията на дружеството жалбоподател, съдържащи обратни твърдения са
неоснователни. Мястото е конкретизирано в достатъчна степен – община П., по път 51 км
47+709, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Ясно
се сочи, че нарушението се изразява в това, че не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването, които представляват двата възможни начина да се
заплати съответната дължима тол такса.
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява неправомерното
поведение на дружеството, собственик на процесното ППС, а фактите, които са установени,
съответстват на посочените нарушени разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се
регламентира видът и размерът на наложеното наказание. Когато се касае до собственик
юридическо лице нормативно следва налагането на имуществена санкция на основание чл.
187а, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно които, ако собственикът на пътното
превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б в размер на 2500 лв.
В този смисъл възраженията на жалбоподателя в тази посока се явяват
неоснователни, но с оглед изложените по-горе мотиви, относно не изпълнение на
задълженията вменени в чл.10б от ЗП, както и не спазване на принципа за
пропорционалност/съразмерност на наложената санкция в издаденият ЕФ, следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Разноски от жалбоподателят не се претендират, като съответно такива не се и дължат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № *** на Агенция "Пътна инфраструктура", с който на "** ** с
управител Д. Г. Д., със седалище и адрес на управление: гр.И., ул. „*** е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500.00 лв. (две хиляди и
петстотин лева), за административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6